Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 24.09.2013 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 18 септември, Две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 272/2013 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „АДВАНС ТЕРАФОНД" АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л., ул."3латовръх" №1, притежаващо лиценз за извършване на дейност, като дружество със специална инвестиционна цел, съгласно решение № 452 ПД/14.07.2005г. на Комисията за финансов надзор, чрез обслужващото си дружество „Карол финанс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул."Христо Ботев" №57, представлявано от Р.И.М., чрез адвокатско съдружие „Б.В. и партньори" със седалище и адрес на управление гр.С., район В., бул.Христо Ботев № 57, ет.З, с ЕИК *********, чрез адв.Б.В.П. - САК, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.8 от ЗАД, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи съществуването на вземането от ищцовото дружество спрямо ответника „АГРИПРОДУКТ 2008" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б. С., обл.В., ул."Васил Левски" № 34, вх.А, ет. 1, ап.2, представлявано от Ц.С.Д., за сумата 13 633,17 лв.-главница, представляваща общото дължимо и незаплатено арендно плащане за стопанската 2011/2012г. за ползването под аренда поземлени имоти, съгласно сключени договори за аренда на земеделски земи от 06.12.2010г. с нотариална заверка на подписите, с рег.№8952/06.12.2010г., акт №76, том XII, на В.В. - Нотариус с район РС В., с рег.№338 на НК, договор за аренда на земеделски земи от 10.01.2011г. с нотариална заверка на подписите, с рег.№ 94/10.01.2011г., том I, на Г.Х. - Нотариус с район РС Б. С., с рег.№407 на НК и договор за аренда на земеделски земи от 14.10.2011г. с нотариална заверка на подписите, с рег.№5671/14.10.2011г. на Е.С. - Нотариус с район РС В., с рег.№598 на НК, ведно със законната лихва върху главницата от 13633,17 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, 748,97лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.10.2012г. до 15.04.2013г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1068/2012г. по описа на БСлРС, както и направените деловодни разноски по заповедното и исковото производство, включително и адвокатско възнаграждение.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422
от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.8 от ЗАД, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, но не е ангажирал доказателства.
Оспорва представителната власт на пълномощника на ищеца, като посочва, че не му е представено пълномощно. Оспорва предявените обективно съединени искове-главница и мораторна лихва, като заявява, че не дължи процесните суми.Оспорва искането за мораторна лихва, като посочва, че същата е недопустима, тъй като със заявлението такава не е поискана и не е присъдена. Не може да се различава исковата претенция от тази в производството по чл.417 от ГПК.
Твърди, че процесните фактури издадени от ищеца не са му връчени и не ги е получавал.
Съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. от
10.05.2013г. прекратил производството
по гр.№ 272/2013г. по описа на РС-Б.С., в
частта, в която ищеца е поискал да бъде признато за установено дължимото
вземане от ответника, представляващо обезщетение за забава в размер на 748,97 лв.за периода от 02.10.2012г. до 15.04.2013г., поради недопустимост на иска с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Определението е обжалвано пред въззивната инстанция и същата с определение № 595/14.08.2013г. по ч.гр.д.№ 645/2013г. по описа на ВрОС оставила без разглеждане жалбата на ищеца, поради просрочие. Определението е окончателно и е влязло в сила от тази дата.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1068/2012г. по описа на РС-Б.С.. Допусната е и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и възраженията на ответното дружество, след преценка
на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба ищецът твърди, че с
ответното дружество сключил договори за аренда на земеделски земи от 06.12.2010г. с нотариална заверка на
подписите, с рег.№8952/06.12.2010г., акт №76, том XII, на В.В. - Нотариус с район РС В., с
рег.№338 на НК, договор за аренда на земеделски земи от 10.01.2011г. с нотариална заверка на подписите, с рег.№ 94/10.01.2011г., том I, на Г.Х.
- Нотариус с район РС Б. С., с рег.№407 на
НК и договор за аренда на земеделски земи от 14.10.2011г. с нотариална заверка на подписите, с рег.№5671/14.10.2011г. на Е.С.
- Нотариус с район РС В., с рег.№598 на НК
Съгласно договорите
ищецът в качеството му на арендодател отдал под аренда на ответника, в
качеството му на арендатор, недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в
землището на с.Г. и с.Т. подробно описани в процесните договори за аренда за
срок от 4 стопански години.
Предметът на договорите е определен в чл.1 на същите. Съгласно чл.1, ал.1 по
договора за аренда от 06.12.2010г. арендодателят
се е задължил да предостави на арендатора за временно и възмездно ползване
земеделска земя с обща площ 269.770дка, а
арендаторът се е задължил да заплаща уговореното в договора арендно плащане.
Договорът е бил сключен за срок от четири години, считано от 01.10.2010 до
01.10.2014г. По вторият аренден договор от 10.01.2011г. арендодателят се е
задължил да предостави арендатора за временно и възмездно ползване земеделска
земя с обща площ 176.725 дка, а арендаторът се е задължил да заплаща
уговореното в договора арендно плащане. Срока на този договор също е 4 стопански
години, считано от 01.10.2010г. до 01.10.2014г. По третият договор от
14.10.2011г. арендодателят се е задължил да предостави арендатора за временно и
възмездно ползване земеделска земя с обща площ 77.999 дка, а арендаторът се е
задължил да заплаща уговореното в договора арендно плащане. Срока на този
договор също е 4 стопански години, считано от 01.10.2011г. до 01.10.2015г.
Подробно са уточнени правата и задълженията на арендодателя и арендатора.
Арендодателят предал на арендатора владението/държането на арендуваните
земеделски земи с подписването на договорите за аренда, като договорите
подписани от страните по него имат силата на опис, удостоверяващ приемането от
арендатора на арендуваните обекти(земи) без забележки, в надлежно състояние и
годни за ползване. Описа не може да се оспорва от страните по договора(чл.4.1.
от договорите).
Арендаторът е имал задължение да приеме предоставените за обработка под
аренда земеделски земи, подробно описани в договорите по масиви, местности,
количества и категории, да ползва арендуваните имоти с грижата на добър
стопанин, да извършва за своя сметка действия по текущото поддържане на
арендуваната земя, свързано с обикновеното им ползване, да заплаща данъците и
таксите, свързани с ползването й, да заплаща дължимите арендни вноски, както и
да върне арендуваните земеделски земи след изтичането на договора. Тези
задължения са регламентирани в чл.4 – 7 от договорите.
По първият аренден договор от 06.12.2010г. арендното плащане за стопанската
2011/2012г. възлиза в размер на 7012,12
лв.(269.770 дка х 13.29 EUR= 3585.24 EUR =7012,12 лв.).
По вторият аренден договор от 10.01.2011г. арендното плащане за стопанската
2011/2012г. възлиза в размер на 4593,62
лв.(176.725 дка х 13.29 EUR= 2348.68 EUR
=4593,62 лв.).
По третият аренден договор от 14.10.2011г.(вписан в службата по вписвания
при БСлРС на 17.10.2011г.) арендното плащане за стопанската 2011/2012г. възлиза
в размер на 2027.43 лв.(77.999 дка х
13.29 EUR=
1036.61 EUR
=2027.43 лв.).
Или общият размер на дължимото арендно плащане по трите процесни арендни
договора възлиза на 13 633,17лв.,
колкото е исковата претенция на ищеца.
За тези суми ищцовото дружество е издало фактури № 8140/11.09.2012г., 8141/11.09.2012г. и
8142/11.09.2012г .(л.17,18
и 21 от делото).
Ищецът твърди в и.м., че въпреки многократните покани до ответника, същият
не му е заплатил уговореното арендно плащане за стопанската 2011/2012г. за
арендуваните зем.земи по процесните три договора за аренда, поради което за него
се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
На 31.10.2012г. ищеца „Адванс
Терафонд” АДСИЦ гр.С. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№ 1068/2012г. по описа на БСлРС и издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 01.11.2012г. за заплащане от
длъжника – ответника по делото на сумите, предмет на настоящия спор. В дадения
му двуседмичен срок ответника е депозирал възражение, поради което е предявен и
настоящия иск.
В писменият си отговор по чл.131 ГПК ответника е оспорил исковете предявени от ищеца.
От допуснатата и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и пълно се установява, че фактури № 8140/11.09.2012г., № 8141/11.09.2012г. и № 8142/11.09.2012г. са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но не и в счетоводството на ответника. Това е видно от представената хронологична ведомост на счетоводна сметка № 411- клиенти с контрагент „АГРИПРОДУКТ 2008" ООД, гр.Б. С. за периода 01.09.2011г. до 30.09.2011г. и за периода от 01.09.2012 година до 30.09.2012 година, както и от аналитичната ведомост на сметка 411- клиенти с контрагент ответното дружество издадена към 24 юни 2013 година.
Вещото лице е констатирало, че няма извършени плащания от ответника на ищеца по посочените фактури за процесните суми.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предмет на иска е правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за същото това вземане.
Безспорно се установи в производството, че между страните са сключени договори за аренда, по силата на които ищецът като арендодател е предоставил на арендатора за временно (четири стопански години, считано от 01.10.2010г.) и възмездно ползване собствени недвижими имоти/земеделски земи/, находящи се в землището на с.Г. и с.Т., обл.В..
Договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за който има специална правна уредба в Закона за арендата в земеделието, който закон като специален такъв е приложимото право, като за неуредените в него въпроси се прилагат субсидиарно правилата за договор за наем по чл.228 – чл.239 от ЗЗД. Тази специална правна уредба съдържа императивни правни норми, чието спазване е задължително условие за действителността на договора за аренда. Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги и се регистрира в съответната Общинска служба по земеделие и гори. Арендуваните обекти по договора се предават по опис, двустранно подписан, едновременно със сключването му.
В настоящия случай страните са сключили валидни договори за аренда, като се има предвид, че същите са с нотариална заверка на подписите на страните, срокът на договора е указаният в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗАЗ минимален за този вид договори, както и с оглед на неговото вписване. Вписването представлява завършване на сложния фактически състав на една сделка и вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от датата на вписване, като въведената необорима презумпция за знание се обосновава с публичността на имотния регистър.
Ответното дружество, в качеството му на арендатор по тези договори се задължило да извършва арендно плащане в размер по 13.29 евро за 1 дка земеделска земя за стопанска година 2011/2012г., като общата стойност на годишната рента, съобразно количеството арендувана земеделска земя от 269.770 дка по първият аренден договор възлиза в размер на 7012,12лв., за зем.земя по втория аренден договор от 176.725 дка възлиза в размер на 4593,62 лв. и по третия аренден договор от 77.999 дка зем.земя е в размер на 2027.43 дка или общото задължение на ответника към ищеца възлиза на 13 633.17 лв., което е следвало да бъде заплатено до края на същата стопанска година, но не по-късно от 01 октомври.
В договорите за аренда са предвидени условия относно предмета на договора, цена и начин на плащане, срокове, с които страните по договора са се съгласили при сключването им.
Не се оспорва факта за тяхното наличие на които се основава искането на ищеца-кредитор
по заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, а
основното възражение на ответното дружество е, че ищеца не издал фактури, по
които следвало да заплати процесната сума и без да го уведоми предприел съдебни
процедури.
В случая ответното дружество не се позовава на изпълнение на задължението
по договорите за аренда на които са основани създадените между страните
взаимоотношения, а дори признава неизпълнение, като твърди, че не му е издадена
фактура за исковата сума.
Следва да се отбележи, че фактури № 8140/11.09.2012г., № 8141/11.09.2012г. и № 8142/11.09.2012г. издадени от ищеца и неполучени от ответното дружество не е основание за неизплащане на процесните суми на ищцовото дружество представляващи рентно плащане по договорите за аренда, тъй като чл.8,ал.1 от ЗАЗ го задължава да извърши такова в уговореният вид и срокове, който текст е възпроизведен и в т.4.5 от договорите за аренда. Фактурата е счетоводен документ, поради което не съдържа информация с доказателствено значение за датата на сключване на договора (в случая арендните договори), като датата на съставянето й може да не съвпада с датата на отразената в нея сделка/Решение № 478 от 22.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 943/2009 г., IV г. о., ГК/.
С
подписването на договорите за аренда, които имат силата и на опис са предадени
процесните зем.земи на арендатора, с което арендодателят си е изпълнил
задълженията по тях, изводимо и от разпоредбата на чл.6, ал.5 от Закона за
арендата в земеделието.
Фактурата не е
основание за плащане - основанието е доставката(в случая предаването на
арендуваните обекти от ищеца на ответника), а фактурата само удостоверява този
факт./
Решение № 1064 от 27.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 215/2003 г., I г. о./
След като установи, че сключените между страните договори за аренда са действителни и годни да произведат предвидените в тях правни последици, ищецът е изправна страна по тях, а ответникът не е представил писмени доказателства относно извършено от него арендно/наемно/ плащане.
При този изход на делото следва
да бъде признато за установено, че ответника „АГРИПРОДУКТ
Ответното дружество следва да се осъди да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по настоящето исково производство в общ размер от 522,66 лв., от които: държавна такса в размер на 322.66 лв., 100,00 лв.за ССЕ и 100,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответното дружество „АГРИПРОДУКТ
ОСЪЖДА „АГРИПРОДУКТ
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
След влизане на решението в сила заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№ 1068/2012г. по описа на БСлРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: