№ 399
гр. Русе , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200244 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. АЛ. С., чрез адв. С.М., подадена против
наказателно постановление № 20-1085-004137/14.01.2021г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателя, са наложени административни наказания, както следва: по т.
1 на основание чл. 183, ал. 2, , т. 11 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП
и по т. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения
се инвокират доводи, че в конкретната ситуация не е реализирано ПТП с
имуществени вреди. Не се оспорва, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил е контактувал с лек автомобил „Форд“, но при този контакт не са
причинени никакви видими или невидими щети по същия и не е налице нито
една от всички възможни хипотези на § 6, т. 30 ЗДвП, тъй като такива данни
1
липсват в НП и протокола за ПТП, а в същия е посочена единствено щета по
управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Застъпва се тезата, че в
случаите, когато конкретно лице си самопричини вреда на собствено
имущество, не е необходимо да оказва съдействие на когото и да било.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него
защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
прения релевира доводи, че от събраните материали в производството не се
установява, действително ли има ПТП, или по-скоро контакт между два
автомобила и дали този контакт покрива всички критерии на ПТП. Застъпва
се тезата, че наличните и по двата автомобила леко различими следи от
протриване, няма как да са получени в резултат на контакта, който е предмет
на настоящото производство и в самия протокол за ПТП в полето „видими
щети на МПС относно лек автомобил „Форд“ не са посочени щети, в какъвто
смисъл е и приложената схема за местоположение на автомобилите, от която
също се установява, че такъв контакт е невъзможен. С оглед различните
доказателствени източници, досежно наличието на щети се застъпва тезата,
че няма настъпило ПТП, което не дава възможност жалбоподателят да бъде
санкциониран за това, че не си е изпълнил ангажиментите да съдейства за
установяване на имуществените вреди. На следващо място се релевират
доводи, че не е посочено, където и да било, в какъв обем и в какъв срок се
изразява това съдействие и пред кого и в съдържанието на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ ЗДвП е дадено много широко понятие и ако има някакво нарушение, то
не е на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а на същия член, но б. „в“, доколкото
основния проблем е в това, че при липса на съгласие между двама участници,
същите не са изпълнили задължението си да останат на място и да уведомят
органите на МВР. На последно място се развиват съображения, че в легалната
дефиниция на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП не се съдържа какъв е обемът на тези
материални щети и ако има нищожно увреждане за автомобилите, няма как да
бъде прогласено за ПТП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
2
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, изложени в депозираната жалба и развити в
хода и по реда на съдебните прения, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 20-1085-004137/29.12.2020г. (бл. № 841868 от
същата дата) против жалбоподателя, за това, че на 29.12.2020г., около 12,05
часа, в град Русе, на кръстовището на ул. „Видин“ и ул. „Панайот Волов“,
като водач на лек автомобил Рено Меган, с рег. № Р 17 08 КА, в условията на
ясно време и суха пътна настилка, управлявайки посоченото МПС е
извършил следните нарушения: 1. Извършва маневра движение назад без да
се е убедил, че пътят зад него е свободен и ще извърши маневрата безопасно,
в резултат на което блъска зад него лек автомобил „Форд“, с рег. № Р 93 63
РН, причинявайки ПТП с имуществени вреди; 2. Като участник в ПТП с
имуществени вреди, не е изпълнил задължението си като водач да окаже
съдействие за установяване вредите от произшествието.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти,
актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 40, ал. 1 ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал АУАН без да изложи възражения срещу
същия. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
всяко едно от деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, са наложени административни наказания, както следва: по т.
3
1 от НП, на основание чл. 183, ал. 2, , т. 11 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по
чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството гласни
доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на
актосъставител свидетел – ЦВ. Р. П., свидетелят – очевидец СТ. Й. Д. и
свидетелят Г. ЕНЧ. ВЛ., който е изготвил протокола за ПТП, както и
писмените и веществени доказателства и доказателствени средства - АУАН
№ 20-1085-004137/29.12.2020г. (бл. № 841868 от същата дата), Протокол за
ПТП № 1769504/29.12.2020г., Заявление за издаване на протокол за ПТП рег.
№ 143/29.12.2020г. Докладна записка, молба и обяснение от В. АЛ. С.,
справка за нарушител/водач, 6 бр. снимки от ПТП на хартиен носител и CD,
съдържащо 6 бр. снимки от ПТП.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага, да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй
като всички приобщени в хода на производството гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и
безспорно установяват същата.
Както от гласните доказателства – показанията на свидетеля СТ. Й.
Д., така и от писмените доказателства – Протокол за ПТП №
1769504/29.12.2020г. и веществените доказателствени средства – 6 бр. снимки
на хартиен носител и на CD, съдът намира за безспорно установено и
доказано, настъпилото ПТП и участието на жалбоподателя в него. Факта,
касаещ съприкосновение, настъпило между автомобила управляван от
жалбоподателя и автомобила на свидетеля СТ. Й. Д., не се и оспорва от
жалбоподателя. Както от показанията на свидетеля СТ. Й. Д., така и от
4
показанията на полицейските служители – свидетелите ЦВ. Р. П. и Г. ЕНЧ.
ВЛ., съдът намира за напълно опровергани обясненията на жалбоподателя,
дадени пред административнонаказващия орган, в хода на производството по
съставянето на АУАН и издаването на НП.
Спорен е въпросът касаещ причинените имуществени вреди по
автомобила на свидетеля СТ. Й. Д. и механизма на причиняване на същите.
От показанията, както на актосъставителя, така и на свидетеля
изготвил протокола за ПТП, а така също и от приобщените по делото
Протокол за ПТП № 1769504/29.12.2020г. и 6 бр. снимки, изготвени при
съставянето на протокола, безспорно се установява, че са налице увреждения
и по двата автомобила – охлузване на задна дясна броня на лек автомобил
„Форд“, с установени отлагания от сива боя и нарушена цялост на боята по
заден десен калник на управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Рено“,
с видимо ожулване на боята на автомобила. С оглед изготвената смеха на
ПТП, с посочено разположение на двете моторни превозни средства и
начинът на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, съпоставени
с мястото, височината и вида на уврежданията по двата автомобила,
установените отлагания от боя по лек автомобил „Форд“ и отлагания от синя
боя, в областта на мястото на контакта между двете превозни средства по лек
автомобил „Рено“, съдът намира за напълно опровергани твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че установените увреждания
не могат да се получат по начина посочен в схемата на ПТП. Именно по
описания в АУАН и НП начин на движение на управляваното от
жалбоподателя МПС и местоположението на другото МПС е обективно
възможно да бъдат получени уврежданията по двата автомобила. В подкрепа
на това са и цветът на отлагания от боя по двата леки автомобила.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са
твърденията на жалбоподателя за липса на причинени материални щети по
автомобила на другия участник в произшествието, както и че същите са
незначителни е незабележими. Видно от приетите по делото снимки
категорично се установят наличието на такива материални щети. За
наличието на такива щети по двата автомобила, а не само по автомобила на
жалбоподателя, доказателства се съдържат в показанията, както на свидетелят
– очевидец СТ. Й. Д., така и в показанията на на актосъставителя и свидетеля
5
Е.. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в протокола за ПТП не е било отразено, че има причинени
материални щети по лекия автомобил „Форд“. Видно от самия протокол за
ПТП в частта „видими щети“ е отразено, точното място на същите и по двата
автомобила, чрез посочване на конкретното място, където се намират и
обстоятелството, че по отношение на лекия автомобил „Форд“, същите не са
изписани словесно, както е направено това по отношение на другия лек
автомобил, не промяна този факт. Самият протокол за ПТП е подписан и от
двамата участници, без същите да изложат възражения, досежно причинените
увреждания по автомобилите.
Безспорно е установено и доказано от всички доказателства по
делото, че след настъпилото ПТП, жалбоподателят е напуснал мястото на
същото, което е наложило впоследствие същият да бъде установен от
органите на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, след уведомяването им за
настъпилото ПТП от другия участник.
В резултат на извършената оценка на събраните в хода на
производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не само не е опровергана
доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН,
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани
съдържащите се в същия фактически констатации.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и
извършената им оценка се налагат следните правни изводи.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите
съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са намерили отражение, датата, мястото, часът и начина на
извършване на всяко едно от двете нарушения. Всяко едно от нарушенията е
описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и
в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
6
всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Съдът намира за неоснователни релевираните от страна на
пълномощника на жалбоподателя доводи, че при издаването на НП, в частта
му по т. 2 е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липсата на отразяване в наказателното постановление на видът и характерът
на причинените имуществени вреди.
В конкретният случай, жалбоподателят е санкциониран, за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП. Размерът на причинените
имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, не са част от
обективните признаци на състава това нарушение, което следва от буквалното
тълкуване на разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради и което не е
допуснато твърдяното нарушение и по никакъв начин не е нарушено правото
на защита на наказаното лице, за да бъде прието, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление.
В този смисъл е Решение от 25.04.2013 г. на Административен съд –
Русе, постановено по к. а. н. д. № 92/2013 г.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и
извършената оценка на същите, съдът намира, че следва да изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят
е осъществил всеки един от двата състава на вменените му във вина
административни нарушения.
7
По т. 1 от наказателното постановление на жалбоподателя, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на това нарушение,
тъй като в качеството си на водач на МПС, при движение на заден ход не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и в резултат на това е
причинил ПТП с материални щети.
Правилно е приложена от страна на административнонаказващия
орган санкционната разпоредба, в която санкцията е в абсолютен размер,
поради и което в тази си част, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По т. 2 от наказателното постановление, с което на жалбоподателя
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП,
съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна
извод, а именно че същият е осъществил състава на това нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна жалбоподателят е причинил пътнотранспортно
произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
случая, причинените увреждания по другото превозно средство са възникнали
в процеса на движението на моторното превозно средство, управлявано от
жалбоподателя, поради и което е налице настъпило пътнотранспортно
8
произшествие.
Жалбоподателят има качеството „Участник в пътнотранспортно
произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП,
доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното
произшествие, за жалбоподателят, в качеството му на участник в него са се
породили и задълженията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 3 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с
имуществени вреди.
Напускането на местопроизшествието веднага след настъпване на
ПТП с материални щети обосновава извод, че водачът не е оказал съдействие
за установяването им, което именно осъществява състава на нарушението на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП. Изводът, че задължението на водача, който е
участник в ПТП само с материални щети, да окаже съдействие за
установяването им веднага след настъпването на ПТП се налага от общия
смисъл на нормата на чл. 123 ЗДвП, която регламентира като цяло
поведението на водачите, участници в ПТП. В настоящия случай
самоличността на жалбоподателя, механизмът на настъпилото ПТП и
материалните щети по двата автомобила да установени единствено и само със
съдействието на органите на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе.
Както приема и Административен съд – Русе, в Решение от
2.12.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 379/2020 г., „Съдействие би било
налице само ако водачът активно, чрез действия от негова страна, спомогне
за установяване на вредите“. „Установяването на причинителя на вредите от
органите на МВР, при това в резултат на действия от страна на пострадалия,
по никакъв начин не обосновава оказването на "съдействие" по смисъла на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП.“
В настоящия случай, от показанията на свидетеля СТ. Й. Д.,
безспорно се установява, че след като жалбоподателят е бил уведомен, за
причиненото от него ПТП, същият не само, че не е съдействал, за
установяване на щетите, а е започнал да ругае и е пристъпил към физическа
саморазправа със сина да другия участник в произшествието, след което
направо се е качил в управлявания от него лек автомобил и е напуснал
9
мястото на произшествието, без да окаже, каквото и да било съдействие във
връзка с установяване на конкретните щети от причиненото от него ПТП.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, касаещи неправилна правна квалификация на установените
факти. В конкретния случай, от доказателствата по делото, не се установява
да е имало спор, относно обстоятелствата свързани с настъпилото ПТП, тъй
като лекият автомобил „Форд“ е бил в покой, а единственият спор е бил
именно във връзка с обстоятелствата има ли щети и по-кое моторно превозно
средство са същите, и за жалбоподателя е възникнало именно задължението
да окаже съдействие за тяхното установяване.
Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение,
размерът на причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП,
не са част от обективните признаци на състава на нарушението по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а” ЗДвП, което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на
§ 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради и което за съставомерността на същото се
изисква да са настъпили обективно такива и е ирелеванто дали са минимални
или значителни. Самият законодател, в хипотезите в които за съставомерност
на дадено деяние се изисква имуществените вреди да са значителни, изрично
посочва това обстоятелство в съответната правна норма. Не намира опора в
закона тезата на защитата, че щом щетите са минимални и могат да се
отстранят по лесен начин, то не може да бъде прието, че е налице ПТП с
материални щети. Такъв извод, не намира опора в закона. Още повече, в
конкретния случай, видно от доказателствата по делото, щетите по лекия
автомобил „Форд“ не са, както твърди защитата незабележими или едва
забележими. Без значение, какъв е размерът на щетите, собственикът на
пострадалия лек автомобил не може да бъде принуден да търпи причиненото
увреждане по неговия лек автомобил, а посредством именно поведението на
жалбоподателя в конкретния случай, чрез напускане на местопроизшествието
е било невъзможно другият участник да предяви претенция към
застрахователя на виновния водач, именно поради напускането на
местопроизшествието от страна на жалбоподателя, което именно е наложило
и търсенето на съдействие от страна на собственика на пострадалото МПС от
страна на правоохранителните органи, именно за установяване самоличността
и конкретните имуществени вреди по неговото МПС.
10
Не може да бъде споделено разбирането на процесуалния
представител на жалбоподателя, че щом в закона не е посочен срок и лице,
пред което да бъде оказано това съдействие, то не може да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Както беше посочено, в настоящия случай
липсва, каквото и да било активно поведение от страна на жалбоподателя, във
връзка с изпълнение на неговото задължение, като участник в ПТП с
материални щети, да съдейства за установяване на същите под каквато и да
било форма и по какъвто и да било начин, а неговото поведение след
произшествието, изцяло е било насочено към неглижиране и неизпълнение на
това негово задължение, което именно е наложило това „съдействие“ да бъде
потърсено от полицейските органи.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
релевираните с жалбата и развити в хода по същество доводи, касаещи липса
на осъществен състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП от
страна на жалбоподателя.
Безспорно с поведението си, изразяващо се в напускане на
пътнотранспортното произшествие, от страна на жалбоподателя, в качеството
му на водач на МПС, който е участник в ПТП с материални щети, същият е
осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, тъй
като с това си свое поведение, същият не е изпълнил задължението си, в
качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, поради и което съдът намира за напълно доказан
съставът на това нарушение, за което е санкциониран с наказателното
постановление жалбоподателят.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение, а във волево
отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
Правилно е издирена и приложена, съответстващата на извършеното
нарушение санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като на
жалбоподателя са наложени минималните размери на наказанията „Глоба“ и
„Лишаване от право да управлява МПС“.
11
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от
този вид. Такъв извод не може да бъде направен и от приложената по делото
справка за нарушител.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-
004137/14.01.2021г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе, с което на В. АЛ. С., ЕГН:****, с адрес ****** са наложени
административни наказания, както следва: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 2, ,
т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
20,00 лева (двадесет лева), за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 50 лева (петдесет лева) и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС “ за срок от ЕДИН МЕСЕЦ, за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12