РЕШЕНИЕ
№ 6322
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110160144
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ..........,
представлявана от управителя ............, чрез адв. С. Ю. и адв. И. Ю., срещу Л.
А. К., ЕГН: **********, адрес: ............, с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 45 ЗС и чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "е" ЗУЕС за
признаване за установено, че ищецът има право на изваждане на ответницата
в качеството й на собственик на кафе-аперитив, находящ се в .............., от
сградата в режим на етажна собственост, находяща се в ............, за срок от
три години, за което е издадена заповед № 8659 за изпълнение на задължение
за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК от 29.03.2022 г. по ч.гр.д. №
69965/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в ..........., а именно търговския обект – кафене (кафе-аперитив),
находящо се на партерния етаж от южната страна непосредствено до входа на
жилищната сграда. Излагат се твърдения, че без съгласието на останалите
етажни собственици, прилежащият терен към сградата, находящ се
непосредствено пред търговския обект на ответницата, постоянно бил зает от
разположени маси и столове за посетители на търговския обект; на фасадата
на сградата на търговския обект била поставена тента; освен маси и столове,
пред търговския обект, върху прилежащия терен била поставена настилка тип
„изкуствена трева” върху решетките към мазетата на сградата и пред
магазина за мебели, съседен на кафенето. В тази връзка, на 16.03.2021 г. било
1
проведено Общо събрание на собствениците в ..........., на което били взети
решения да бъдат премахнати масите пред търговския обект, тентата на
фасадата на сградата над търговския обект, както и поставената настилка тип
„изкуствена трева” върху решетките към мазетата на сградата и пред
магазина за мебели, съседен на кафенето. Сочи се, че посочените решения не
били оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което влезли в сила. Твърди
се, че ответницата не изпълнила решенията на ОС на ЕС, което било
удостоверено със съставените констативни протоколи за установяване на
нарушение по чл. 57, ал. 1 ЗУЕС от 20.05.2021 г., 28.05.2021 г. и 04.06.2021 г.
Ответницата била предупредена с писмено предупреждение по чл. 45, ал. 2
ЗС, че ако не изпълни решенията на ОС на ЕС от 16.03.2021 г., срещу нея ще
бъдат предприети действията по чл. 45, ал. 1,6. „б“ от Закона собствеността.
Независимо от това неизпълнението на решенията на ОС продължило, поради
което на 16.09.2021 г. било прието решение на ОС на ЕС ответницата да бъде
извадена от сградата за срок от три години, на основание чл. 45, б. „б” ЗС,
поради неспазване и системни нарушения на правилника за вътрешния ред в
сградата, решенията на ОС на ЕС и добрите нрави. Решението било обявено
по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за което бил съставен протокол от 23.09.2021 г.
В сроковете по чл. 16, ал. 9 и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС същото не било оспорено по
законоустановения ред. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. А. К. е подала отговор на
исковата молба чрез адв. А. Б. Б.. Процесуалният представител оспорва иска
като неоснователен. На първо място възразява, че взетите на 16.03.2021 г. и
16.09.2021 г. решения на ОС на ЕС са незаконосъобразни, като излага
подробни съображения в тази насока. В тази връзка твърди, че ответницата не
е била уведомена за общите събрания, като нейният обект се намирал извън
входа на ЕС и същата нямала достъп до информационното табло на ЕС,
находящо се във входа на сградата. Протоколите от проведените общи
събрания били изготвени в противоречие с чл.16, ал.5 ЗУЕС, тъй като в тях
липсвали съществени реквизити. А на ОС, поведено на 16.09.2021 г., не бил
спазен и изискуемият по закон кворум и мнозинство за взимане на решението
по чл. 45 ЗС. Поддържа, че решенията могат да бъдат атакувани и в
настоящото съдебно производство, въпреки че същите не били оспорени по
съдебен ред в срока по чл.40 ЗУЕС, като излага подробни съображения в тази
насока. На следващо място твърди, че за да се подаде заявление по чл. 410
ГПК следва да има валидно взето предходно решение на ОС на ЕС, което
конкретен собственик да не е изпълнил, както и конкретно решение на ОС на
ЕС, с което е прието и е указано да се изпълни конкретно задължение.
Отделно от това не ставало ясно защо именно ответницата е била посочена
като нарушител на решенията на ОС на ЕС от 16.03.2021 г., тъй като от
формулировката на решенията следвало, че техен нарушител би могъл да
бъде всеки етажен собственик. Още повече, че тентата и настилката тип
„изкуствена трева“ не били поставяни от ответницата, а от предишния
2
собственик на имота. На следващо място твърди, че описаните в протоколите
от 16.03.2021 г. и 19.09.2021 г. нарушения не били съставомерни, тъй като не
съставлявали нарушения по смисъла на чл. 45 ЗС. Поддържа, че
законосъобразното провеждане на процедурата по извеждане на собственик
от обекта, задължително предполага връчването на писмено предупреждение
за отстраняване на нарушенията. В тази връзка твърди, че по делото няма
категорични доказателства ответницата да е получавала такова писмено
предупреждение. Отделно от това, дворното място, върху което били
разположени масите и столовете пред кафенето и настилката „изкуствена
трева“, не представлявало обща част на етажната собственост, тъй като
липсвало пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на
земята, поради което управлението на свободната дворна част от поземления
имот не било в правомощията етажната собственост. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, б "б" ЗС, собственикът на етаж
или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за
срок до три години, ако систематически нарушава правилника или решенията
на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Според
чл. 45, ал. 2 ЗС, общото събрание може да вземе решение за изваждане само
след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде
изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил
нарушението. На основание чл. 46, ал. 2 ЗС, въз основа на влязлото в сила
решение на общото събрание по чл. 45 ЗС управителят или председателят на
управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410, ал. 1 ГПК. Към заявлението се прилага екземпляр от предупреждението
по чл. 45, ал. 2 ЗС (чл. 38, ал. 3 ЗУЕС). Следователно предпоставка за
упражняване на правото да се извади от сградата нарушителя /собственик,
ползвател или обитател/, респ. за вземане на решение за изваждане, е да е бил
предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и след това
предупреждение да не е прекратил нарушението.
В случая не се спори между страните, а и от приложения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ........... от ......... г. се
установява, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в процесната
сграда в режим на етажна собственост, а именно кафе-аперитив, находящ се
на партерния етаж на сградата. От приложения по делото протокол от ОС на
ЕС с административен адрес ........... от ............ г. е видно, че Общо събрание е
взело решение за изваждане на Л. А. К. от етажната собственост по реда на
чл. 45 ЗС за срок от три години.
Въпросите относно редовното свикване и провеждане на Общото
3
събрание и законосъобразността на взетите решения не подлежат на
разглеждане в настоящото производство. Законосъобразността на решенията
на ОС е предмет на конститутивния иск за отмяна по реда на чл. 40, ал. 1
ЗУЕС. Именно в производството по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се проверява
спазването на всички правила за свикване (поставяне на поканата,
съдържание на поканата, срокове за насрочване), провеждане (регистрация,
кворум, представителство) на общото събрание и за съответствие на взетите
решения с материалния закон, като нарушението на посочените правила е
основание за отмяна на решенията на ОС на ЕС. В случай, че в срока по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС, не е оспорено решението, възможността за по-късно
оспорване се явява преклудирана. След изтичането му протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. В този смисъл решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г. на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на
ВКС и др. Поради това, възраженията за незаконосъобразност на взетите
решения на общото събрание на етажната собственост не могат да се
разглеждат в настоящото производство по реда на инцидентния съдебен
контрол.
В случая ответницата по спора е узнала за решението на ОС на ЕС от
16.09.2021 г. най-късно с връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, която заповед страната е получила лично. Няма данни в срок по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС ответницата да е упражнила потестативното си право да иска
отмяна на това решение, съответно следва да се приеме, че същото е влязло в
сила. Следователно всички възражения на страна касателно редовността на
свикването и провеждането на общото събрание и материалната
законосъобразност на решението се явяват преклудирани.
В производството с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗС и
чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "е" ЗУЕС подлежат на разглеждане единствено
въпросите относно наличието на влязло в сила решение на ОС на ЕС (арг. от
чл. 46, ал. 2 ЗС), за което съдът даде положителен отговор и на отправено до
етажния собственик предупреждение за преустановяване на нарушението. В
разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗУЕС законодателят изрично предвижда
представяне на такова предупреждение като условие за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК, съответно като предпоставка за упражняване на правото да се
извади от сградата нарушителя (собственик, ползвател или обитател).
Законодателят, зачитайки правото на собственост, е предвидил да се
предостави възможност на нарушителя да се поправи като допуска
изваждането му от сградата само в краен случай, само когато нарушението
продължава и след писменото предупреждение. Изваждане без
предупреждение или за нарушение, за което няма предупреждение от
управителя, не може да се допусне, защото осуетява възможността за такова
поправяне. Предупреждението следва да е направено конкретно за
провинението, което се посочва като основание за изваждането на
собственика, а това означава да се посочат конкретни негови действия и
4
времето или поне продължителността на периода на извършването им.
В конкретния случай, ищецът твърди, че ответницата е била
предупредена писмено за преустановяване на нарушенията, като в подкрепа
на твърденията си е представил писмени доказателства. Настоящият съдебен
състав намира, че от ангажираните от ищеца доказателства в тази връзка не
може да бъде направено обосновано заключение, че на ответницата е било
връчено писмено предупреждение за преустановяване на нарушенията. Това е
така, тъй като, на първо място, върху приложеното по делото
предупреждение, адресирано до ответницата, няма отбелязване същото да е
било връчено на адресата. Второ, приложената по делото електронна
кореспонденция не съдържа конкретно предупреждение по смисъла на чл. 45,
ал. 2 ЗС – изявление-предупреждение за изваждане от сградата, ако не
прекрати нарушенията, и срок за това, като не се установява и конкретното
съдържание на приложения към имейла от 28.07.2021 г. документ, т.е. дали
същият съдържа изявление на управителя на ЕС, с което предупреждава
ответницата, че ще бъде извадена от имота си, ако не преустанови сочените
нарушения. Отделно от това, не се установява по делото посоченият имейл
адрес действително да принадлежи на ответницата. Следователно ищецът не е
доказал при условията на пълно доказване, т.е. такова което да създаде
сигурно (категорично) убеждение у съда, че е отправил такова
предупреждение и че до адресата – ответницата, да е достигнало изявление в
този смисъл.
С оглед изложеното, съдът намира, че предвидената в чл. 45 ЗС
процедура, към която препраща нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "е" ЗУЕС не
е спазена – писменото предупреждение по чл. 45 ЗС не удовлетворява
изискванията на цитираната разпоредба, което е достатъчно основание за
отхвърляне на предявения иск.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответницата. Същата е сторила разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
посочената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ............, представлявана от управителя
........... чрез адв. С. Ю.а и адв. И. Ю., срещу Л. А. К., ЕГН: **********, адрес:
............., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 45 ЗС и чл. 11, ал. 1, т.
10, б. "е" ЗУЕС за признаване за установено, че ищецът ........... има право на
5
изваждане на ответницата Л. А. К. в качеството й на собственик на ..........,
находящ се в ............., от сградата в режим на етажна собственост, находяща
се в ..............., за срок от три години, за което е издадена заповед № 8659 за
изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК от
29.03.2022 г. по ч.гр.д. № 69965/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 59-ти състав.
ОСЪЖДА ..............., представлявана от управителя ............., да заплати
на Л. А. К., ЕГН: **********, адрес: ..............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1000 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6