Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен въззивен състав, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа
докладваното от съдия Йосифова
в.гр.дело № 16301 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие,
във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН.
Образувано
е по въззивна жалба подадена по реда на
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/, във връзка с §
1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН от М.А.Б., против Решение № 51120/19.10.2018г., постановено по
гражданско дело № 367/018г., по описа на
Софийският районен съд, Трето Гражданско отделение, 86-ти състав, с
което съдът ОТКАЗАЛ ДА ИЗДАДЕ, на
основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на М.А.Б. с ЕГН **********,
срещу Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К.. ОСЪДИЛ е М.А.Б.
с ЕГН **********, да заплати Държавна такса от 40 лева в полза на СРС и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева за
всеки от ответниците-Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К..
Въззивникът М.А.Б. с ЕГН **********, чрез адв. Н. от САК, твърди, че атакуваното Решение се явява
изцяло неправилно и необосновано. Постановено
при неправилна преценка на доказателствата събрани пред първата
инстанция. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
Решение, като незаконосъобразно, и вместо това да постанови Решение по
същество, като издаде заповед за защита от домашно насилие в полза на М.А.Б. и
уважи подадената от него молба по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН.Оспорва
първоинстанционото решение и в частта за присъдените разноски , за адвокатско
възнаграждение, като счита, че е прекомерно.
Пред въззивната инстанция,
въззивникът М.А.Б. не се явява и не се
представлява. Не претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата
(въззиваемата страна в настоящото производство)- Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К., не се явяват , но се представляват
пред въззивната инстанция от адв.Д.К. от САК, която е подала отговор на въззивната жалба с вх.№5193951/26.11.2018г.
Поддърж отговора и в открито съдебно заседание, като оспорва въззивната жалба и
претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400
лева за всеки един от въззиваемите. Представя и списък на разноските за пред
въззивната инстанция.
Въззиваемите, чрез адв.К. твърдят, че въззивната жалба е неоснователна, незаконосъобразна и
необоснована и искат от въззивния съд да остави същата без уважение. Считат, че
обжалваното Решение е правилно, и законосъобразно, и изцяло съобразено с
нормите на материалния закон и процесуалните правила, както и със събраните
доказателства по делото.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Софийски
градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното дело е образувано е по молба вх. № 8000013/04.01.2018г.
по чл.8, т.1 ЗЗДН във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН, на М.А.Б., за защита от домашно
насилие, респективно за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в негова полза
срещу нейна полза срещу Н.К.К., негова съпруга и К.А.К. и М.Н.К. , родители на неговата съпруга.
Пред
първоинстанционния съд , молителят твърди, че
от страна на ответниците е осъществен акт на домашно насилие, на 06.12.2017г.,
и 07.12.2017г., около полунощ между 23.00ч.-00.30 часа в жилището находящо се в
гр.Варна, ул.“********, в което живеели молителят,
неговата съпруга и нейните родители/в едно домакинство/, по повод на направена
забележка от страна на молителя за закъснението им възникнал пореден семеен
скандал, при който ответниците се нахвърлили и започнали да го блъскат и дърпат
за косата, а впоследствие го изхвърлят и от апартамента. Незабавно се обажда на
свой приятел , за да търси съдействие, поради факта, че той не живее във
гр.Варна и му е нужно съдействие от приятел. За случилото се незабавно отива в
най-близкото полицейско управление в гр. Варна, а на следващия ден си прави
преглед пред лекар от гр. Несебър и си изважда и медицинско удостоверение.
За
това спречкване и изхвърляне на молителя от дома на родителите на неговата
съпруга първоинстанционият съд е приел че не е налице домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Първоинстанционния съда приема, че въпросното спречкване е възникнало по
повод тлеещи разногласия относно режима на лични отношения на бащата с децатаи
относно упражняването на родителските права. Показанията на разпитаните
свидетели не кореспондират с изложеното в депозираната от молителя Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
От представената по делото декларация по чл.9, ал.З ЗЗДН от М.Б. липсва
подробно описание по време, място и начин, на извършеното от ответниците спрямо
молителя домашно насилие на 06.12.2017г., и 07.12.2017г., около полунощ между
23.00ч.-00.30 часа , поради което съдътне я е възприел и като годно
доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2, т.З от ЗЗДН. Същата не се
подкрепя и от разпитаните по делото свидетели.
След
издаване на заповедтта за незабавна защита от 11.01.2018г., не са
констатирани актове на домашно насилие.
Тази Заповед за незабавна защита е
издадена от съда по реда на чл. 18 ЗЗДН,
в закрито заседание, без участието на страните и само въз основа на
твърденията в подадената молба, преценени от съда като съдържащи данни за
съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта и е била да предостави
временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните опасности за
молителката и нейното дете през времетраенето на делото до окончателното му
решаване.
Издаването на Заповед за незабавна защита по
чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо действие за решаващия съдебен състав, доколкото в
хода на разгърналия се състезателен процес е напълно възможно събраните
доказателства да оборят твърденията в подадената молба.
В настоящия случай, обаче твърдените от
молителят факти и обстоятелства не се доказват
пред първоинстанционния съд,
поради което издадената заповед за незабавна защита все пак е оказала своето превантивно действие.
Въззивникът
/молител пред първата инстанция/ - М.Б. не представя относимите към спора
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Безспорно
е обаче, че въззивникът М.Б. , попада в
кръга на лицата посочени в чл.З от ЗЗДН и на посочената дата на 06.12.2017г., и 07.12.2017г., около
полунощ между 23.00ч.-00.30 часа в жилището находящо се в гр.Варна, ул.“********,
в което живеели молителят, неговата
съпруга и нейните родители/в едно домакинство/, по повод на направена забележка
от страна на молителя за закъснението им възникнали пререкания и спречкване,
което наложило и изваждането/изхвърлянето / на молителя от дома, което
пререкание с роднините на неговата съпруга, правилно и обосновано от
първоинстанционият съд не е възприето като акт със който е осъществен състава на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо молителя,от
страна на неговите роднини-родителите на неговата съпруга.
Пред въззивната инстанция не се представиха
доказателства, които да водят съда към изводи, различни от тези, направени от
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК, съдът
препраща към мотивите на СРС в обжалваното решение и го потвърждава като
законосъобразно и правилно.
По разноските.
При
този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТР №
6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС) М.А.Б. с ЕГН **********, следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 37.50 лева.
Направено
е искане, и е прудставен списък на разноските
от страна на въззиваемата за 1200
лева за адвокатско възнаграждение на адв.Д.К.-по 400 лева за всеки един от
въззиваемите - Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К., поради което М.А.Б. с ЕГН ********** следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1
от ГПК, вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН за
заплащане на разноските по делото пред въззивната инстанция на въззиваемите - Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К., в размер на по 400 лева за всеки
един, като съдът приема че така претендираните разноски не са прекомерни и са
доказани със съписък на разноските и договор за защита и съдействие. При този
изход на спора на ответника не се следват разноски.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 51120/19.10.2018г., постановено по
гражданско дело № 367/018г., по описа на
Софийският районен съд, Трето Гражданско отделение, 86-ти състав, с
което съдът ОТКАЗАЛ ДА ИЗДАДЕ, на
основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на М.А.Б. с ЕГН **********,
срещу Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К.. и е ОСЪДИЛ М.А.Б. с ЕГН **********, да заплати Държавна
такса от 40 лева в полза на СРС и направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 600 лева за всеки от ответниците-Н.К.К., К.А.К.
и М.Н.К..
ОСЪЖДА
М.А.Б. с ЕГН **********, живущ ***, да
заплати по сметка на Софийски градски
съд Държавна такса в размер на 37.50лева,
а на Н.К.К., с ЕГН**********, К.А.К. с
ЕГН **********, и М.Н. К.ЕГН ********** сумата
от 400 лева за всеки един от тях за направени разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение. .
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационни
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.