М О Т И В И
към присъда по НОХД №1178/2018г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в
Районен съд –гр.Кюстендил обвинителен акт против С.П.П. *** за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.343б,ал.3, пр.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че П. *** срещу паметника на Ильо
Войвода с посока на движение от пазара към кв.„Капията" е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Голф" с рег***, негова
собственост, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин -
установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза №
2983/29.03.2018г. на ВМА гр.София.
Прокурорът поддържа внесеното обвинение и изразява становище,
според което подсъдимият следва да бъде признат за виновен и му се наложат
наказания около средния предвиден размер. Счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като се определи тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият не е дал обяснения.
Защитникът му – адв.И.А. от АК-гр.Кюстендил пледира за
оправдаване на подсъдимия. Счита, че деянието му е несъставомерно, доколкото не
било категорично установено, че същият е употребил наркотични вещества и нещо
повече – това да е довело до промяна в съзнанието, респ. да е застрашил
останалите участници в движението.
КРС, след като прецени събраните и проверени в хода на
наказателното производство доказателства по делото, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Подсъдимият С.П.П. е роден на ***г***, живущ ***, българин, *** гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.*** подсъдимият П. управлявал собствения си лек
автомобил Фолксваген Голф с рег.№*** по ул.„Цар
Освободител" в посока от пазара към кв.„Капията". По това време
свидетелите М.Я. и И.В. ***, изпълнявали служебните си задължения като дежурен
автопатрул по план на ОДМВР - гр.Кюстендил. При къщата-музей „Ильо Войвода
", срещу паметника на Ильо Войвода, свидетелите спрели за проверка
подсъдимия. Попитали го дали е употребил алкохол или наркотични вещества. П.
отговорил, че преди две-три седмици бил употребил наркотично вещество -
амфетамин. Предвид изявлението му, посочените повикали за съдействие колеги от
сектор „Пътна полиция". На място пристигнали свидетелите Д.В. и Р.С.,
които изпробвали водача за употреба на алкохол, кат пробата била отрицателна.
След това подсъдимият бил придружен до сградата на ОДМВР - гр.Кюстендил, където
бил изпробван за употреба на наркотични вещества с еднократен тест „Dreger
Drugtest 5000" с фаб.№АRHJ0059, който отчел положителен резултат за
наличие на амфетамин и метамфетамин. П. не се съгласил с показанията на уреда и
му бил издаден талон за медицинско изследване №0035414/25.01.2018г. и придружен
до ЦСМП, където дал кръв за медицинско изследване.
От изготвената на досъдебното производство съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза и повторна такава се установява, че в предоставената
кръвна проба от С.П. е налице присъствие на наркотични вещества от групата на
стимулантите - амфетамин (36 ng/ml – по
данни от повторната експертиза) и метамфетамин (192 ng/ml – по данни от повторната експертиза).
Така установената фактическа обстановка се установява от:
показанията на свидетелите М.Я., И.В., Д.В., Р.С. и М.Х.-К.; заключенията на токсикологичните
експертизи; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби,
протокол за предаване и приемане на проби и справка за съдимост.
Съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели,
приемайки че същите са логични, последователни и непротиворечиви.
Между събраните по делото доказателства съдът не констатира
съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и
категоричен начин, а преценката им налага извод, че подсъдимият П. *** е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№***след употреба на наркотични вещества (метамфетамин и амфетамин)
– престъпление по чл.343б, ал.3, пр.1 НК.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият е осъществил от
обективна и от субективна страна следното:
Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват безопасността на движението по пътищата.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие: управлявал МПС - лек
автомобил след употреба на наркотични вещества, в случая – метамфетамин и
амфетамин. Престъплението е от вида на “безрезултатните” такива на просто
извършване, от категорията на общоопасните.
Субект на престъплението е подсъдимият П. - пълнолетно лице,
което в състояние на вменяемост е извършило престъпление. От субективна страна
деянието е извършено при форма и вид на вината „пряк” умисъл, тъй като П. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, които бил употребил, но
въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
Защитната теза за несъставомерност на деянието не намира
подкрепа в закона.
Уредбата на престъпния състав по чл.343б, ал.3 НК е съобразена
с липсата на утвърдени научни изследвания, които да определят пределната
стойност на концентрация на всеки вид наркотично вещество, достигането на която
води до опасност при управление на МПС. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното
деяние е определено като „управление на МПС след употреба на наркотични
вещества”, а не „управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на
наркотични вещества“. Очевидно е, че е възприет законодателният подход на
нулева толерантност, като е прието, че употребата на наркотични вещества без
значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и
уменията на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС и именно това
поведение е криминализирано.
На базата на изложеното съдът прие, че П. е осъществил състава
на престъплението по чл.343б, ал.3, пр.1 НК, призна го за виновен и му наложи
наказания.
При определяне на наказанието се взеха предвид всички
обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия.
Степента на обществена опасност на деянието не се отграничава от законодателно
определената. Отчете се и степента на увреждане на обществените отношения,
времето, начина, мястото, обстановката на извършване на престъпното деяние. От
друга страна, степента на обществена опасност на П. не е висока, същият не е
неосъждан. Смекчаващи отговорността обстоятелства са младата възраст на
подсъдимия и добрите му характеристични данни, съответно ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия. Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.
Индивидуализирайки наказанието, при условията на чл.54 НК, при
изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства,
съдът наложи на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ за срок от една
година, „глоба“ в размер на 500 лева, както и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от една година.
По отношение на П. съдът прие, че са налице материално-правните
предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ при
условията на чл.66, ал.1 НК, състоящи се в следното: наложеното наказание е
лишаване от свобода за срок до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, като за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. За целта съдът прие, че следва да се определи изпитателен срок в
размер на три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът счете, че така наложените наказания ще доведат до
постигане на целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави, по такъв начин
че същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Постановено бе веществените
доказателства: 1 бр. сребрист найлонов плик с ръкописен надпис С.П.П.,
положителен амфетамин и метамфетамин, да остане по делото, след което да бъде
унищожен.
На
основание чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
сторените по
делото разноски: по сметка на РУ- Кюстендил в размер на 661, 20 лева, както и
88 лева по сметка на Районен съд-гр.Кюстендил.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: