Решение по дело №2/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 98
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700002
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 98                                        15.03.2022 год.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в открито заседание, в състав 

                                 

                                 Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №2 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.М.Г., ЕГН ********** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/4046/16.11.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, с която й е отказана целева помощ за отопление и е потвърдена с решение №24-РД06-0111/16.12.2021 год. год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. Излагат се съображения, че постановената заповед е незаконосъобразна, тъй като неправилно е било изчислена получената от жалбоподателката сума от продажбата на имоти през предходната година, като не е взето, че при продажбата на едната нива, нейният дял, включително на децата й е 1/8 идеална част.

Ответникът Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, оспорва жалба в съдебно заседание и излага съображения за законосъобразността на обжалваната заповед. Като правни основания за издаването й, са посочени две правни основания – че лицето не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредбата за целевата помощ за отопление, тъй като средномесечният й доход надвишава диференцирания доход, определен за отопление 2020 -2021 год., а второто е за получените суми при продажбата на недвижими имоти, което от събраните доказателства от страна на жалбоподателката е оборено.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Оспорващата Г. е подала молба - декларация с вх. №ЗСП/Д-СТ/4046/25.10.2021 год. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезона 2021 – 2022 год. Издадена е Заповед №ЗСП/Д-СТ/4046/16.11.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, с която й е отказано отпускането на социална помощ за отопление. Молбата-декларация за целева помощ за отопление се подава в периода – 01.07.2021 год. до 31.10.2021 год. Така постановената заповед е обжалвана по административен ред пред по-горестоящия орган и Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Стара Загора е постановил свое решение №24-РД06-0111 от 16.12.2021 год. год., с която е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е връчено лично на жалбоподателката на 22.12.2021 год. Жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 04.01.2022 год. и като такава съдът я намира за подадена в срока от надлежна страна, в предвиденият от закона срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На основание чл.168 от АПК, съдът извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, а не само на наведените в жалбата оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, на основание на която е издадена обжалваната заповед, социалните помощи се отпускат (респ. отказват) със заповед на директора на дирекция Социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора. Заповедта е издадена в изискуемата форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, като по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви в акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта правни последици.

В конкретния случай жалбоподателката е подала молба декларация за отпускане на целева помощ за отопление.

Редът и начина на отпускане на помощи за отопление са регламентирани в Наредба №РД 07-5 от 16.05.2008 год. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /наричана за краткост Наредбата/ за отоплителния сезон 2021-2022 год. Производството започва въз основа на подадена молба-декларация по образец. В самата молба се декларират точно определени обстоятелства, които се явяват и предпоставки за отпускането на помощта. В чл.5 от наредбата е посочено, че молби декларации за отпускане на целевата помощ за отопление се подават дирекциите „Социално подпомагане” в периода 01.07. – 31.10. Законодателят е предвидил дълъг период за подаване на молбите – декларации /четири месеца/, който дава възможност дори и да са налице временни пречки пред нуждаещите си, след премахването им да се подадат и да се задоволят нуждите им. Молбата - декларация е подадена в предвиденият от законодателят срок.

При извършената проверка на процедурата по отпускането на помощите и доколкото тя е съобразена със предвидените в ЗСП и правилника за прилагането му, процесуални норми, съдът не установи допуснати съществени нарушения. Съгласно чл.27, ал.2 от ППЗСП, анкетата се извършва в дома на лицето или семейството по постоянния му адрес. От представените доказателства по делото е видно, че социалните служители са извършили посещение на адреса, посочен от Г. извършена е социалната анкета и въз основа на нея е изготвен социалния доклад на 12.11.2021 год.. Този доклад представлява официален документ и има доказателствена сила за извършеното от длъжностните лица.

В доклада е отразено, че е заявителката притежава земеделска земя, която е отдадена под аренда, като за изплатената рента е представила три броя бележки. Посочено е също така, че през месец март 2020 год. е продала поземлен имот в с. Тракия, заедно със сина си и дъщеря си, като нейният дял е в размер на 666.66 лв., а през месец декември е продала поземлени имоти в с. Партизанин, от които нейният дял се равнява на 4 168.66 лв., а общата стойност от сделките за нея е в размер на 4 835.33 лв. и надвишава 60 кратния размер на ГМД – 4 500.00 лв. В доклада е посочено отказването на целевата помощ, поради получените суми от сделките, както и поради факта, че СМД за предходните 6 месеца от пенсии и рента надвишава ДДО. Диференцираният доход за отопление е изчислен на 186.00 лв., а СМДО за предходните шест месеца е 224.75 лв. Така съставеният социален доклад е послужил за издаването на оспорената в настоящето производство заповед, като са изложени същите мотиви, като тези посочени в доклада.

В разпоредбата на чл.2, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). В разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП е предвидена нормативна пречка за възникване на право за получаване на целева помощ за отопление, а именно: месечна помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Следователно отрицателна предпоставка по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗДП е да не е прехвърлян не въобще имот, а да не е прехвърлян жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях за който е заплатено.

В разглеждания случай, в заповедта и в решението е посочено, че лицето е прехвърлило поземлени имоти през 2020 год.. Към жалбата са приложени два нотариални акта, от които се установява и делът на А.Г. от продажбата на тези имоти. Съгласно нотариален акт №120, то. 4, рег.№4333, дело №713 от 2020 год. на Нотариус Т.С.- И., с район на действие РС Чирпан, А. Г. заедно със сина си М.Т. Г. и дъщеря си Р.Т.М. продават ниви в землището на с. Партизанин за обща сума от 9 122.00 лв., като нейният дял е в размер на 3 044.00 лв.  Съгласно нотариален акт №120, то. 4, рег.№4333, дело №713 от 2020 год. на Нотариус Т.С.- И., с район на действие РС Чирпан, А.Г. заедно със сина си М.Т. Г. и дъщеря си Р.Т.М. и още две лица продават нива в землището на с. Партизанин за обща сума от 5 640.00 лв., като видно от приложеният договор за доброволна делба от 01.09.200 год. на Нотариус Л.И., същата заедно със сина си и дъщеря са собственици на 1/8 идеална част от тази нива, т.е. нейният дял от продажбата на тази нива е в размер на 233.00 лв.. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че от тези две сделки А.Г. е получила сума в размер на 3 274.00 лв.

Не се оспорва от жалбоподателката факта, че на 09.03.2020 год. заедно със сина си М.Т. Г. и дъщеря си Р.Т.М. са продали нива в землището на с. Тракия за сумата от 2 00.00 лв., като нейният дял е в размер на 666.66 лв. Това обстоятелство се подкрепя и от представените извлечения от имотния регистър, представляващи част от административната преписка по издаването на оспорената заповед. В обобщение през 2020 год. А.Г. е продала недвижими имоти, като  получената от нейна страна парична сума е в размер на 3 943.66 лв. Тази сума не надвишава 60 кратния размер на гарантираният минимален доход за 2021 г., който е в размер на 75.00 лв. месечно, а 60 кратния му размер е 4 500.00 лв.

Като не е събрал данни за това административния орган е нарушил императивното процесуално правило на чл.35 от АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл.7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Като не е сторил това административният орган е постановил заповедта без да е изяснил релевантните факти и обстоятелства за определяне правото на социална помощ за отопление на жалбоподателя, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, ако като правно основание бе посочено само това обстоятелство.

Като второ основание за постановеният отказ е посочено, че средномесечният доход на жалбоподателката за последните шест месеца преди датата на подаване на заявлението-декларация е по висок от диференцираният доход за отопление.

Условието относно размера на средномесечния доход на заявителя за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация, който следва да е по – нисък или равен на диференцирания минимален доход е императивно и се установява по документи. Тъй като заявлението за отпускане на помощ за отопление е подадено на 25.10.2021 год., предходните 6 месеца, за които се вземат предвид доходите на жалбоподателката, за да се прецени дали е правоимаща, са 01.04.2021-30.09.2021 год. При преценката за отпускане на процесната помощ се вземат предвид всички брутни доходи по смисъла на §1, т.9 от ДР на ППЗСП вр. с §1 от ДР на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год., произхождащи от: трудова дейност; дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество; продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; наем, рента и аренда; авторски и лицензионни възнаграждения; дивиденти и доходи от дялово участие; премии и награди от спортни състезания; обезщетения и помощи; пенсии; стипендии; еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца; присъдени издръжки; други. В този смисъл от доказателствата по делото се установява, че А.Г. има доходи от пенсия за процесния шестмесечен период по 225.00 лв. месечно или общо в размер на 1350.00 лева, както и доходи от получена рента през месец септември в размер на 524.83 лева. Или общо дохода й през последните шест месеца преди подаването на заявлението се равнява на 1 874.83 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 год. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление. Разписано е в Наредбата, обаче, че при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определени след 01.07.2008 год., се намалява с коефициент 1.384, като за всеки нов отоплителен сезон със заповед на министъра на труда и социалната политика коефициентът се актуализира на верижна основа с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл.100, ал.1 от КСО. Определеният корекционен коефициент по чл.2, ал.3 от Наредбата, съобразно Заповед №РД-01-191/08.07.2021 год. на Министъра на труда и социалната политика /която не е приложена по делото, но е достъпна на официалния сайт на министерството - https://www.mlsp.government.bg/uploads/41/test/zapoved-otoplenie-2021-2022-080721-6.pdf / за процесния отоплителен сезон, е в размер на 1.639. Следователно общият размер на пенсията на А.Г. за шестмесечния период от 1350.00 лева, намален с корекционен коефициент от 1.639 се равнява на 823.00 лв. Този доход следва да се увеличи с получената рента в размер на 524.83 лв. и разделен на шест месеца, определя месечен доход от 224.75 лева, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващият орган.

Както беше казано, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление. Съобразно чл.2, ал.4 от Наредбата, основа за определяне на диференцирания доход за отопление е базовият доход за отопление (БДО), който, съгласно ал.5 на същия текст е диференциран и зависи от членовете на семейството. В процесния случай относимата за жалбоподателката разпоредба е тази на чл.2, ал.5, т.12 от Наредбата - за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство – 1,24 от БДО. Последният е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Гарантираният минимален доход, е в размер на 75.00 лв., т.е. БДО е в размер на 150.00 лв. Следователно, за процесния отоплителен сезон, диференцираният доход за отопление по отношение на жалбоподателката се определя по следния начин: 1.24х150.00=186.00 лв.

След като средномесечният доход за предходните шест месеца, получен от Г., намален със съответния корекционен коефициент по отношение на пенсията, е 224.75 лева, той се явява по-висок от диференцирания доход за отопление от 186.00 лева. Поради което и не е налице едно от изискванията за отпускане на помощта за отопление.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед и постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазването на административнопроизводствените правила, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Видим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора,

 

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.М.Г. *** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/4046/16.11.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0111/16.12.2021 год. год. на Директора на РД”СП” – Стара Загора, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.

           

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: