Р Е Ш Е
Н И
Е № 261426
гр. Пловдив 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 27.10.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7016 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ж.Г.И.
срещу Д.И.З., с която е предявен иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се в причиняване на тревожност,
психически и емоционален тормоз, загуба на сън и спокойствие, вътрешно
безпокойство и напрегнатост и възпрепятстване на личния живот, в резултат от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в монтиране на видеокамера
на фасадата на къщата на страните без съгласието на ищеца, насочена към
вътрешния двор и към входа на сграда, с която се заснема и наблюдава ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника счита иска за
неоснователен. Не оспорва, че между
страните е налице конфликт, но същия е причинен от поведението на ищеца. Не
оспорва, че е монтирана камера на входната врата на къщата. Оспорва, камерата
да заснема и записва ищеца. Твърди, че камерата е монтирана на входа на
жилището на ответника, през който вход не преминава ищецът и не заснема същият и неговите
гости. Твърди се, че камерата е монтирана съгласно закона, от охранителна
фирма.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следния фактически състав: деянието, а именно че ответникът е монтирал камера на
сградата, в която живее ищеца, която е насочена към имота на ищеца и с нея се
заснема и записва ищеца, противоправността на деянието, твърдените вреди,
техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, умишлената вина. Ответникът
носи насрещно доказване.
С Определение
от 18.07.2019 г. като безспорно между страните е отделено,
че
са съседи, живеят в една къща и ползват общ двор, както и че ответникът е
монтирал камера на сградата, в която живеят страните, която е работеща, заснема
и записва.
От приета и
неоспорена от страните Съдебно-техническа експертиза /л.84/ се установява, че
на адрес: *** се намира жилищна кооперация на 3 етажа и партер, както и общ
двор. Процесната камера е монтирана на югозападната фасада на жилищната
кооперация, в южния край, на височина около 4 метра, като безспорно между
страните, че тази фасада е на жилището на ответника. Камерата заснема под ъгъл
85 градуса. При оглед на камерата е констатирано, че същата съдържа записи за
около 54 часа. Камерата не записва звук. Камерата заснема входа към партера,
входа към стълбището и дворното място. Камерата е статична и не се движи,
заснема и при нощен режим. При разпита си в открито съдебно заседание от
27.10.2020 г. /л.99/ вещото лице пояснява, че камерата заснема само при
движение, както и че няма опция за разпознаване на лица, като това е функция на
софтуера, който работи с камерата, а не на самата камера.
Съдът
кредитира така обсъдената експертиза като обективно и компетентно изготвена,
основана на професионалните знания и опит на вещото лице, като вещото лице се е
запознало с документите, касаещи камерата и е направил оглед на място.
От разпита на
свидетелката С. Д. Д. /протокол от о.с.з. от 15.10.2019 г. л.43/ се установява,
че е приятелка на ищеца, с който се познават отдавна. Същата установява, че
ищецът има апартамент на адрес: ***, в който не живее, а обитава приземен,
партерен етаж на същия адрес. Свидетелката посещавала често ищеца, но откакто
била поставена камера спряла да идва в имота му, защото се притеснявала от
камерата. Свидетелката възприела ищецът много неспокоен и тревожен след
поставянето на камерата, започнал да ходи на доктор, предписана му била
терапия, нарушил се сънят му, редуцирали са се приятелите му.
Съдът
кредитира показанията на така разпитаната свидетелка, като обективни в частта,
в която обстоятелствата са възприети лично и непосредствено от свидетелката, а
именно неспокойство и тревожност у ищеца. В останалата част показанията й са
преразказ на думи на ищеца и не се ползват с достоверност.
По делото е
представен Амбулаторен лист от 03.10.2019 г., изготвен в хода на процеса /л.35/,
от който се установява, че ищецът е потърсил лекарска помощ с оплаквания от
емоционално и душевно естество, тревога, безпокойство, безсъние в резултат от
конфликт със съседи от септември 2018 г. Като обективно състояние е
констатирано без промяна, леко вътрешно
напрегнат, емоционално –лабилен. Поставена е диагноза „***“.
От разпита на
свидетелката Ц. И. К. – с. на ответника /протокол от о.с.з. от 11.12.2019 г.
л.53/ се установява, че между ответника и ищеца съществуват конфликти, които
датират отдавна от около 30 години. Ищецът тормозел съпругата на ответника и
неговата дъщеря – псувал ги, преди това тормозел майка му, което я принудило,
заедно със съпруга й, да напусне жилищната кооперация. Свидетелката установява,
че тя е мотивирала ответника да постави процесната камера, заради проблемите с
ищеца и основно последния възникнал между тях проблем през месец май 2018 г.,
когато ищецът и ответникът се псували по двора, след което ищецът бил завел
дело за побой срещу ответника. Свидетелката заявява, че ищецът е собственик на
втори и трети етаж от къщата, но живеел в общите помещения, сутерена,
долу.
Преценени по
реда на чл.175 ГПК с оглед тяхната заинтересованост, съдът кредитира
показанията на разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви с
представени по делото писмени доказателства.
В тази връзка
видно от представените от ищеца решение по ВНЧХД № 654/2020 г. на ПОС /л.72/,
макар и да няма пряка връзка с настоящото дело, се установява, че между
страните действително съществува конфликт, който датира отдавна, което
обстоятелство с оглед пълното изясняване на делото следва да се прецени.
Съгласно
разпоредбата на чл.3 от Закона за устройство на етажната собственост за управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече
от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл.
31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за
собствеността. В настоящия случай се касае именно до такъв тип етажна
собственост, доколкото от твърденията от страните, в процесната кооперация има
три имота, които принадлежат на двама различни собственика.
Съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС обща част,
съответно обща вещ, в процесната кооперация са външните стени и дворът.
Безспорно
между страните е че ищецът разполага с 2/3 ид.ч. от процесната кооперация,
доколкото притежава два жилищни имота в нея.
Безспорно е,
че ищецът не е давал съгласие камерите да бъдат монтирани и на обща част на
сграда в режим на етажна собственост, както и да заснема обект обща собственост
между страните – дворът, включително и част от входа на партерното помещение,
което обитава ищеца.
С оглед
изложеното поставянето на камера от страна на ответника не е съобразено с
предвидените в посочената нормативна база правила и се явява противоправно
поведение, доколкото монтирането на камерата на обща част на сграда, която да
наблюдава и заснема общи част в имота на страните и входа на ползваното от
ищеца помещение на приземния етаж, представлява използване и употребяване на
обща вещ по смисъла на чл.32, ал.1 ЗС, за каквото няма съгласие на
съсобствениците с повече от половината от общата вещ, който в случая е ищецът.
В тази връзка
е без правно значение, че камерите са поставени от служителите на охранителна
фирма , от която са закупени, доколкото поставянето им е възложено именно от
ответника, което в случая е безспорно.
Още повече
свидетелката на ответника Ц. И. К. заявява, че камерите са поставени основно
във връзка с конфликта между страните, за да се ползват като доказателство
срещу ищеца и като превенция от бъдещи конфликти. Посоченото обосновава основен
мотив на ответника за поставяне на камера следене и заснемане на ищеца. В
смисъл, че поставянето на камера, закрепена на фасада на жилищна кооперация,
насочена към общи части, с която би могло или се създава впечатление, че се
наблюдава и заснема лице е противоправно деяние е Решение № 136 от 07.01.2019 г. по
гр.д. № 4857/2017 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение 58 от
12.01.2016г. по в.гр.д. № 2460/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив.
От показанията
на разпитаната по делото свидетелка С. Д. се установяват причинени вреди на
ответника от поставяне на камерата вътрешна тревожност и неспокойствие от
усещането за непрекъснато наблюдение и следене, които са в пряка
причинно-следствена връзка от поставянето на камерата. Това се потвърждава и от
представения по делото амбулаторен лист, в който е констатирана лека степен на
тревожност. В останалата част за наличие на безсъние и че са се редуцирали
приятелите му в резултат на монтиране на процесните камери, свидетеските
показания не могат да се ползват с достоверност и непосредственост, доколкото
не са възприети лично от свидетелката, а са преразказ на думите на ищеца.
С оглед всичко изложено съдът намира, че по
делото се установи фактическия състав на деликтната отговорност, доказа се
противоправно поведение на ответника, в резултат на което са причинени вреди на
ищеца, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
ответника.
По отношение на размер на неимуществените вреди:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дисконфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства,
сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото
възприемане на справедливостта, характерът и степента на уврежданията, времето, изминало от
увреждането,
времето за възстановяване от вредите и др.
В настоящия случай, с оглед установените по делото
претърпени вреди от ищеца, а именно от емоционално естество - тревожност и
неспокойствие, предизвикани от усещането за непрекъснато наблюдение и следене
чрез поставената камера, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението
за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 500 лева. За да определи този размер съдът взе предвид вида на
вредите - лека тревожност и напрегнатост, които влошават качеството на живот в
ниска степен, което се установява от събраните доказателства – гласни
доказателства и писмени такива. Не се установява настъпване на сериозни
емоционални проблеми за ищеца от деянието на ответника. По делото липсват
писмени данни и доказателства, че преди завеждане на иска ищецът е посещавал
доктори заради тревожност във връзка с поставената камера, нито, че преди
завеждането на иска е предписана терапия именно в тази връзка. От амбулаторния
лист се установява като обективно състояние след завеждане на иска лека
вътрешна напрегнатост, дължаща се според ищеца на конфликти с ответника,
датиращ от месец септември 2018 г., което удостоверява лека степен на
тревожност. Констатирано е, че ищецът е емоционално лабилен. Взе
се предвид и обстоятелството, че от твърденията на самия ищец и на доведения от
него свидетел, че ищецът в по-голямата част от годината около седем месеца
отсъства от жилището си, поради упражняваната от него професия –***, предвид
което е малък периода от време, в който се търпят вреди. Взеха се предвид и
обтегнатите между страните отношения, датиращи преди поставяне на камерата, като
страничен и отделен фактор, който допринася за напрегнатостта на ищеца, като
има данни, че и ищецът е допринесъл за тези отношения.
С оглед всичко изложено съдът определи
дължимото обезщетение. Искът ще се уважи за сумата в размер на 500 лева, като за горницата до пълния
предявен размер от 2000 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска
за главница, следва да се уважи искането за законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното
плащане.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни, които са
направили своевременно искане в тази насока.
Ищецът доказа следните разноски – 80 лева,
платена д.т. /л.17/, 920 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на които а представени доказателства – разписка, съдържаща се в
договора за правна защита и съдействие /л.8/ и 180 лева – депозит за СТЕ /л.48/.
От ответника е направено своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът
намира за неоснователно. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, минималния размер на адвокатското възнаграждение в настоящото
производството, с оглед заявения материален интерес е 370 лева /чл.7, ал.2, т.2
от Наредбата/. Уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 920
лева – с 550 лева над минимума. Съдът приема, че същото е прекомерно с оглед
правната и фактическа сложност на делото проведените няколко открити съдебни
заседания, отлагани поради неизготвена експертиза. Делото е можело да приключи
с две съдебни заседание, но е отлагано поради неизготвяне на експертиза. Съдът
намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 500 лева, която съдът приема, че
отговаря на правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални
действия на пълномощника на ищеца и активното му процесуално поведение.
Общо разноски направени от ищеца в размер
на 760 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно с уважената част
от претенцията ще се присъди сума в размер на 190 лева.
Ответникът доказа следните разноски 370
лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане, на което са представени
доказателства, разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие
/л.20/, от които на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в
размер на 277.50 лева, съразмерно с
отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.И.З., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.Г.И., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в общ размер на 500
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи
се в причиняване на тревожност, психически и емоционален тормоз, загуба на сън
и спокойствие, вътрешно безпокойство и напрегнатост и възпрепятстване на личния
живот, в резултат от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
монтиране на видеокамера на фасадата на къщата на страните без съгласието на
ищеца, насочена към вътрешния двор и към входа на сграда, с която се заснема и
наблюдава ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 03.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 190 лева – разноски в производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 500 лева до пълния
предявен размер от 2000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Г.И., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 277.50 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ