РЕШЕНИЕ
№……………. 30.11.2021 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 710 по описа за …2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София,
жк Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 срещу С.А.Р. *** за признаване за
установено, че ищецът има вземания към ответника, произтичащи от договор CREX-17315203, в размер на сумата от 522,50 лв. главница, ведно със законна лихва от датата на постъпване на
заявлението до изплащане на вземането; сумата в размер
на 37,60 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена върху гланицата за периода
от 20.10.2019 г. до 20.03.2020 г.; сумата в размер на 27,83 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 16.07.2020 г.
В
условие на евентуалност предявява осъдителни искове за сумите.
Претендират
се и съдебно деловодни разноски.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид
наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна и фактическа
страна следното:
Ищецът
твърди, че между страните по делото има сключен договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта
CREX-17315203, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит
за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, съгласно
погасителен план с месечна вноска в размер на 93,35 лв. с последна падежна
вноска на 20.03.2020 г. Ищецът е превел сумата по сметка на търговския
партньор.
На 20.10.2019
г., ответникът е преустановил плащането по кредита, като до този момент били
платени 0 бр. вноски. Кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем на 21.05.2020
г.
Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано било ч.гр.д. №342/2020
г. по описа на РС-Балчик. Приключило с положителен за ищеца съдебен акт.
Поради
указание на съда по чл. 415 от ГПК, ищецът предявява настоящите установителни
искове.
Ответникът
навежда противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 7,8,10,11 от ЗПК, което
прави договора недействителен.
Оспорва
допустимостта на съединения осъдителен иск, прави искане за отхвърляне на иска
за заплащане на договорна лихва за периода след обявяване на кредита за
предсрочно изизкуем.
Правната квалификация на исковете е по чл. 124 от ГПК.
Исковете са допустими. Подадена са от
лице с правен интерес и в законноустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
от ГПК.
По отношение на основателността на
исковете:
На 25.09.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и С.А.Р. е сключен договор за
потребителски кредит № CREX-17315203/ 25.09.2019 г., по силата на който
дружеството предоставило на ответника кредит от 522,50 лв. В тази сума е
включена и застрахователната премия в размер на 22,50 лв. по сключения между
ответника и Кардиф Животозастраховане, клон България договор за застраховка закрила
на плащанията Плюс от 25.09.2019 г., като застрахователната премия е включена в
ежемесечните погасителни вноски по кредита. Уговорена била и договорна годишна лихва
в размер на 25,51%. Според договора
ответникът се е задължил да върне така посочената по – горе сума, ведно с
договорна лихва на 6 равни месечни вноски, всяка от по 93,35 лв., при първа
погасителна вноска на 20.10.2019 г. В тоя смисъл е представения договор, ведно
с погасителен план към него. Крайният срок на договора е 20.03.2020 г.
Сумата,
която ответникът погасил е в размер на 0 лв.
Съобразно
т. 2 от договора месечните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, представляваща печалбата на кредитора /
претендираната възнаградителна лихва 93,35 - главница Х6 – брой вноски = 560,10 лв.
– 522,50 лв./размер на кредит/ = 37, 60лв. надбавка или възнаградителна лихва/.
По силата на т. 3 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на
действаща законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Кредитът
е бил обявен за предсрочно изискуем.
Но
към момента на обявяването и подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, падежът на последната вноска е бил отдавна настъпил.
С
оглед изложените съображения и представените извлечение по кредит – л. 44 от
делото, последна покана – л. 45 от
делото, съдът намира за доказани
предявените установителни искове.
По
отношение на направените възражения от особения представител на ответника:
Процесният договор се регулира от разпоредбите на ЗПК.
Законът за потребителския кредит въвежда редица
ограничения при договарянето за кредитора с цел да се гарантират правата на
икономически по - слабата страна, кредитополучателя.
Според
разпоредбата
на чл. 19 от ЗПК
във
вр. с §1 т. 1 от ДР на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита (какъвто е
настоящия случай, предвид инкорпориното задължение за сключване на
застрахователен договор - чл. 2 от
договора). По силата на
текста от Закона годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
При
анализ на договора и изложените нормативни изисквания, при определен размер
законна лихва според БНБ за периода в размер на 10% , съдът стига до правния
извод относно липсата на противоречие на така постигнатите договорни клаузи със закона.
Намира, че същите не надвишават определените по ал. 4 на чл. 19
размери, поради което ги
третира като действителни.
Анализирано съдържание на договора отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7, 8 ,10, 11
от ЗПК, - съдържа общия
размер на кредита и условията за усвояването му; стоката и нейната цена в
брой; лихвения процент
по кредита/ липсва посочване на методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а,
т.к. няма такъв/; има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; както и информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като е
уредена и възможността за упражняване на отказ от договора.
Настоящият
състав споделя констатацията на особения представител на ответника, че в
процесния договор ГПР е посочен само като цифрово изражение – 28,72 %, без да
бъдат конкретизирани взетите предвид доускания, използвани при изчисляването му
по посочения в Приложение № 1 начин. Настоящия състав, обаче не споделя тезата,
че липсата на конкретизация за това как е формиран ГПР вода до неяснота относно
включените в него компоненти, а оттук и че влече недействителност на договора.
В
Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния
процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение в контекста
на Директива 87/102, по – конкретно доколкото позволява на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). За неизпълнението на изискване,
имащо съществено значение в контекста на Директивата, кредитодателят може да
бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото
си на лихви и разноски. Приема се, че такова съществено значение има
изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишния процент на
разходите по член 10, параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от
Решението). Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло
да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената
в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба
на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по
смисъла на чл. 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Все пак прилагането в
съответствие с тази правна уредба, не би могло да се смята за пропорционално,
когато липсващите данни по чл. 10, параграф 2 от директивата са от такова
естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение (пар. 71 от решението).
С
оглед изложеното настоящия състав намира, че непосочването на допусканията, по
които е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение 1,
не е от такова естество, че да засегне способността на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение. Доколкото размерът на ГПР е посочен в % по ясен и
недвусмислен начин и е посочен общият размер на кредита, то липсата на конкретни
данни (съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение. /Така решение № 260406 от 1.06.2021 г. на
ОС - Бургас по в. гр. д. № 2806/2020 г. и решение № 325 от 19.07.2021 г. на ОС
- Благоевград по в. гр. д. № 260/2021 г. /
Договорът
за потребителски кредит е написан видимо в шрифт по – голям от 12. В тоя смисъл
възражението за недействителност на договора на основание чл. 22 във вр. с чл.
10, ал.1 от ЗПК се явява неоснователно.
Неоснователно
е и възражението, че вноската по кредита следва да съдържа разбивка на
главница, лихви и други разходи. В тоя смисъл е и решението на съда от СЕС от
05.09.2019 г . по дело С-331/2018 г.
С
оглед изложеното, съдът намира исковете за основателни и следва да ги уважи.
Ищецът
претендира съдебно – деловодни разноски в заповедното и това производство,
които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
гр.София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 има вземания към С.А.Р. ***,
произтичащи от договор CREX-17315203, в размер на сумата от 522,50 лв. (петстотин двадесет и два лева и
петдесет ст.),
представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на постъпване на
заявлението до изплащане на вземането; сумата в размер на 37,60 лв.(тридесет и седем лева и шестдесет ст.), представляваща възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2019 г. до 20.03.2020 г.;
сумата в размер на 27,83 лв.(двадесет и
седем лева и осемдесет и три ст.),
представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 16.07.2020 г.
ОСЪЖДА С.А.Р. да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
гр.София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 сумата в размер на 485 лв.(четиристотин
осемдесет и пет лева), представляваща
направените в това производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА
С.А.Р. да заплати на„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, жк Младост 4, Бизнес
парк София, сгр. 14 сумата в размер на 75 лв.(седемдесет и пет лева), представляваща
направените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: