РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Карлово, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100479 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.410 КЗ, вр. с чл.49 от
ЗЗД предявен от З. А. Д. „А.“ АД, ЕИК *****************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ №*, представлявано заедно от и. д.
М.И. и В. К. - М., чрез пълномощника си юрисконсулт Л. М. – Л. против О.
К., ЕИК: **************, с адрес: гр. К., ул. „П. С.“ № *, представляванa от
к. д-р Е. К...
В исковата молба се твърди, че на 10.02.2018 г., в гр. К., на ул. „В. К..“
№ **, до кръстовището с ул. „С. п.“, М. А. Н., управлявайки л. а. „А. **“ с peг.
№ **********, попаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, при което били нанесени повреди по лекия автомобил.
Причина за настъпване на автопроизшествието била наличието на
несигнализирана дупка на пътното платно, през която преминал правомерно
движещия се л. а. „А. **” с peг. № *********. За настъпилото
застрахователно събитие бил съставен Протокол за ПТП №
1669865/10.02.2018 г., в който били описани обстоятелствата по реализиране
на произшествието.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за
1
застраховка „К.“ на МПС, полица № 0306X0345059, в ЗАД „А.“ била
образувана преписка по щета № 10018030104035. Застрахованият автомобил
бил огледан от експерти на дружеството, като били извършени първоначален
и допълнителен оглед и описани повредените в резултат на
пътнотранспортното произшествие части и детайли.
Съобразно уговореното в Общите условия за застраховка „К.“,
представляващи неразделна част от сключения застрахователен договор
между ЗАД „А.“ и собственика на л. а. „А. **” с peг. № ******, при частична
щета на МПС, застрахователното обезщетение се определя по един от
изброените в т. 72 от ОУ начини, избран от застрахования. В случая, по
преписка по щета № 1001830104035 били представени фактури за ремонт на
МПС с № 3076/28.02.2018 г. и № 3091/15.03.2018 г. Съобразно изготвена по
преписката експертиза, определеното застрахователно обезщетение възлизало
на 531,91 лв.
Според уговореното в т. 28 от Общите условия, когато в
застрахователния договор е уговорено разсрочено плащане на
застрахователната премия, при настъпване на застрахователно събитие цялата
премия ставала незабавно изискуема и застрахователят можел да удържи
същата от размера на застрахователното обезщетение. В случая, по полица №
0306X0345059 за застраховка „К.“ на л. а. „А. ***” с peг. № *******, било
уговорено плащането на застрахователната премия да бъде разсрочено на
четири вноски. Към датата на настъпване на застрахователното събитие,
четвъртата вноска в размер на 191,25 лева, ведно с данък върху
застрахователната премия в размер на 3,83 лв. била дължима, предвид което
от определения размер на застрахователно обезщетение – 531,93 лева, била
приспадната дължимата застрахователна премия, ведно с данък върху същата
или общо сумата от 195,08 лв. Същото било отразено в доклада за плащане по
преписката.
Съобразно горепосочените изчисления, на 30.03.2018 г., от страна на
„ЗАД А.“ АД, по банкова сметка на М. А. Н. била изплатена сумата от 336,85
лв. с преводно нареждане № П12029218.
В исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от
Кодекса за застраховането, застрахователят, след изплащане на
застрахователно обезщетение, встъпва в правата на застрахования срещу
2
причинителя на вредата до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
О. К., в качеството на собственик на улиците по силата на чл. 2, ал. 1, т.
2 от Закона за общинската собственост във връзка с параграф 7, ал. 1 , т. 4 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, била длъжна да стопанисва и
поддържа в изправност повереното й имущество и по силата на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите носела отговорност за причинените от
бездействието и вреди на трети лица.
Твърди се, че съобразно тълкувателните разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници или служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Твърди се, че според текста на чл. 31 от Закона за пътищата,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, т.е. собственикът на процесната улица – О. К., е
длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
пътното платно. Дори и да липсвали конкретни нормативни правила, поради
общественото предназначение на общинските улици, общината следвало да
осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп,
проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Нарушението или
неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от О. К. за
осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното
за движение, представлявало противоправно деяние, което било в пряка
причинно - следствена връзка с вредоносния резултат, а именно – нанесените
имуществени вреди на собственика на л. а. „А. **” с peг. № **********.
С оглед изложеното, от страна на „ЗАД А.“ АД била изпратена покана
до ответната страна, с изх. № Л-3228/13.04.2018 г., да възстанови изплатеното
по преписка по щета № 10018030104035 застрахователно обезщетение, ведно
с ликвидационните разноски от 10,00 лв., в общ размер на 541,93 лева, като
бил определен срок за доброволно изпълнение на задължението от 30 дни.
Видно от известието за доставяне, поканата била получена в О. К. на
18.04.2018 г. и предвид неизпълнението на посоченото задължение, на
3
19.05.2018 г. ответната страна изпаднала в забава.
Към датата на подаване на исковата молба задължението все още не
било изпълнено, поради което бил налице правен интерес за „ЗАД А.“ АД от
предявяване на настоящите искове.
Ищцовото дружество моли да бъде осъдена О. К. да му заплати:
- сумата от 541.91 лв. (петстотин четиридесет и един лева и деветдесет
и една стотинки), представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение по преписка по щета № 10018030104035, ведно с обичайните
разноски за неговото определяне по застраховка „Каско на МПС“,
застрахователна полица № 0306X0345059, във връзка с настъпило на
10.02.2018 г. в гр. Карлово събитие (ПТП), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., до
окончателното й изплащане;
- сумата от 157.47 лв. (сто петдесет и седем лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 19.05.2018
г.до датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г.
Претендират се и разноските по делото.
О. К., чрез юрк. Д.Т. оспорва иска.
Следвало да се има предвид, че Протоколът за ПТП е официален
свидетелставащ документ. На основание чл. 179, ал.1 от ГПК имал
обвързваща доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или
в присъствието на съответното длъжностно лице – съставител на протокола за
ПТП, но не и по отношение на механизма на ПТП, тъй като произшествието
не било реализирано в присъствието на съставителя на акта. По отношение на
описания механизъм на ПТП и причинно - следствената връзка с
увреждането, представеният с исковата молба протокол за ПТП не се ползвал
с обвързваща съда доказателствена сила.
Също така в протокола за ПТП липсвало описание на препятствието на
пътното платно (дупка), в което е попаднал въпросният автомобил, а именно
– дължина, широчина, дълбочина на същата, точното й местоположение,
както и скоростта на движение на автомобила.
От представения протокол за ПТП не можело да се установи дали
водачът на МПС е действал правомерно в създалата се ситуация, като е
4
спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата и дали с поведението си не е допринесъл за настъпване на
произшествието.
Предвид липсата на достатъчно основания и липса на отговорност от
страна на О. К., моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, както и искането за присъждане на разноски и
да присъди разноски за настоящата инстанция на ответника.
В условията на евентуалност, ако съдът счете предявените искове за
основателни и доказани, моли да бъде намалена имуществената отговорност
на О. К., тъй като водачът на МПС не действал правомерно в създалата се
ситуация, спазвайки разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата и с поведението си допринесъл за настъпване на
произшествието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е суброгаторен регресен иск на платилия застрахователното
обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата с правно основание
чл. 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. За уважаването му следва кумулативно да
са налице следните елементи от фактическия състав: 1. наличие на валидно
застрахователно отношение по застраховка „Каско“ между ищеца –
застраховател и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит
застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени
вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя –
ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за
причинените вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от страна на
служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено му задължение; 7.
пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно
бездействие и реализираното застрахователно събитие.
Не се спори между страните, а и се установява от представената като
доказателство по делото полица № 0306X0345059 от 28.11.2017 г., че между
ищеца и М. А. Н. е бил сключен валиден застрахователен договор по
5
застраховка „Каско на МПС“, с предмет лек автомобил „А. **” с peг. №
********** и със срок на покритие от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г.
Видно от приложените Общи условия за застраховка на МПС „Каско“,
сред покритите застрахователни рискове е и претърпяване на вреди по МПС-
то в резултат от ПТП.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът
кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена,
административната преписка по издаването на Протокол за ПТП №
1669865/10.02.2018 г., включително и съдържащите се в нея 15 снимки, както
и от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидецът М. А. Н. и
полицейският служител, съставил протокола за ПТП – Л. Г. Г., се установява
механизмът на реализиране на произшествието, а именно: около 18:00 ч. на
10.02.2018 г. (в срока на покритие на застраховката), лек автомобил „А **” с
peг. № *********, при движение по ул. „В. К.“ в гр. К., до кръстовището с ул.
„С. п.“ преминава през необозначена и необезопасена неравност на платното
– метален капак на шахта, при което е настъпил удар по картера на
автомобила. Настъпилите щети по превозното средство – повредени маслен
картер на двигателя, предпазна кора под двигателя, преден десен подкалник,
преден ляв подкалник и облицовка на предна броня, са с обща пазарна
стойност 1650.50 лева (размер по-висок от претендирания с исковата молба) и
според вещото лице е възможно да са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. При изслушването му в с. з. вещото лице заявява, че е
посетил мястото на транспортното произшествие и е констатирал, че там,
където то е настъпило, има не дупка, а шахта с метален капак, който е по-
висок от паважната настилка с около 6 см, а паважът около шахтата е
издълбан. ПТП-то се е случило в тъмната част на денонощието, при дъждовно
време и мокра паважна настилка. Тази пътна обстановка е затруднявала
видимостта на водача на автомобила, за когото е било невъзможно да оцени
характера и височината на неравностите. При преминаването над издадения
капак на шахтата, е последвал удар в зоната на картера и неговата повреда, за
което свидетелстват и черните следи по паважа, видими на приложените
снимки – по всяка вероятност представляващи изтекло двигателно масло.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложения по
делото по доклад по щета № 10018030104035, че застрахователят е определил
6
в полза на застрахованото лице да бъде заплатено застрахователно
обезщетение в размер на общо 531.93 лева. Заплащането на
застрахователното обезщетение спрямо застрахованото лице е извършено от
ищеца, видно от платежно нареждане от 30.03.2018 г. за сумата от 336.85
лева. Остатъкът от 195.08 лева е приспаднат във връзка с дължима от
застрахованото лице вноска по застрахователната премия и данък върху нея,
което е отразено в доклада за плащане по преписката.
Съдът намира предявения иск за основателен, тъй като са налице
предпоставките на чл.410, ал.1 от КЗ, а именно: изплатено е застрахователно
обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно
събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, отговорно за
настъпването на вредата – О. Ка.. Същата по закон следва да се грижи и
поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална
маркировка на улиците в общината, за да осигури безопасността на
движението на МПС и пешеходци. Безспорен е фактът, че пътят, на който е
станало процесното ПТП, се намира на територията на о. К. и не е част от
републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Не се установява да е налице хипотезата на чл.11 от същия
нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се
стопанисва от самия собственик. Съгласно разпоредбата пък на чл.3 от
Закона за движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според
изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок. Според § 1, т.19 от
ППЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, установената дупка на пътното
платно, е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба,
която е създавала опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП,
пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да
7
заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението
си. При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно О.
К., която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите
й, натоварени да отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в
изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали
препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ
безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си за
обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на повредата на
общинския път и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП,
при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца
автомобил. Безспорно е установено, че са настъпили вреди, които са в
причинна връзка с процесното ПТП. Тези обстоятелства са отразени и в
констативен протокол № 1669865 от 10.02.2018 г., съставен от полицейския
служител Л.Г.. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него
изявления на длъжностните лица и в тази връзка не се установи водачът на
автомобила с поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП. В ЗДвП
не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва
необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито
пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, той сам
ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него
автомобил. В настоящия случай отговорността на ответника произтича от
обстоятелството, че обективно е допуснал наличието на неравност на пътното
платно, създаваща опасност за движението, като не я е обезопасил,
сигнализирал или отремонтирал. Действително чл.20, ал.2 ЗДвП задължава
водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други
фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Липсата на надлежна сигнализация за неравностите
по пътя, води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не
е възникнало задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, неизпълнението на което да
съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме
обратното би означавало да се разреши на ответника да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на
8
бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения.
Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е заплатило на
собственика на увредения автомобил причинените щети. Съгласно чл.410,
ал.1 от КЗ „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне“. При така
изложеното искът за главница в размер на 541.93 лева е доказан както по
своето основание, така и по размер. Като законна последица от уважаване на
иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.03.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Представена е Регресна покана до О. К. (л.23) с изх. № Л-
3228/13.04.2018 г., с която застрахователят ЗАД „А.““ и ищец по настоящото
производство, е поканил ответната О. да заплати сумата от 541.93 лева,
включваща изплатеното обезщетение и направените ликвидационни разноски
по щетата. От известието за доставяне е видно, че регресната покана е била
връчена на 18.04.2018 г. Доколкото липсва доброволно изпълнение след
получаване на поканата, то искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за
забава в размер на 157.47 лева (изчислен по реда на чл. 162 от ГПК с помощта
на софтуерен калкулатор „А. – финанси“), за периода от 19.05.2018 г. (датата
следваща падежа за изпълнение) до датата на предявяване на иска –
29.03.2018 г., също е основателен.
Юрк. Т. – процесуален представител на ответната Община, е навела
възражения за това, че транспортното произшествие не се установи да е
възникнало поради преминаване на автомобила през дупка. Настоящият
съдебен състав намира, че възраженията принципно са основателни и
автомобилът всъщност е преминал не през дупка, а над шахта, чийто капак е
бил повдигнат, а паважът около нея е бил издълбан. И в двата случая става
въпрос за необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, като
неточното й описание в констативния протокол (пренесено в исковата молба)
не променя установения по безспорен начин факт, че именно тази неравност е
приюинила щетите по автомобила. Отговорността за това е на О. К., за което
съдът вече изложи съображения.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
9
О.К. следва да заплати на ищеца З. д. „А.“ АД направените от него разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
депозити за вещо лице и свидетел в размер на общо 600.00 лева, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК (л.117).
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД О. К.,
ЕИК: ************, с адрес: гр. К., ул. „П. С.“ № *, представлявана от к. Е.
К.., да заплати на З. А. Д. „А.“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „С. К.“ №*, представлявано заедно от и. д. М.И. и В.
К. – М.:
- сумата от 541.91 лв. (петстотин четиридесет и един лева и деветдесет
и една стотинки), представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение по преписка по щета № 10018030104035, ведно с обичайните
разноски за неговото определяне по застраховка „Каско на МПС“,
застрахователна полица № 0306X0345059, във връзка с настъпило на
10.02.2018 г. в гр. К. събитие (ПТП), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., до
окончателното й изплащане;
- сумата от 157.47 лв. (сто петдесет и седем лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 19.05.2018 г.до
датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г.
ОСЪЖДА О. К., ЕИК: ***********, с адрес: гр. К., ул. „П. С.“ № *,
представлявана от К. Е. К., да заплати на З. А. Д. „А.“ АД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ №*,
представлявано заедно от изпълнителните директори М.И. и В. К. – М. сумата
от 600.00 лв. (шестстотин лева) за направени по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по следната банкова
сметка, (посочена в регресната покана до О. К. с изх. № Л-3228/13.04.2018 г.):
IBAN: ***********************************, BIC: ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
10
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11