№ 62
гр. гр. Д.град, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Теодора Г. Д.а
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101236 по описа за 2021 година
Предявени e иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „АКПВ“ АД гр.София (вписано преобразуване на
25.11.2022 г. чрез промяна на правноорганизационната форма) твърди, че на 24.02.2020
г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника бил сключен Договор за стоков
кредит № 525191, сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. Кредиторът отпуснал
стоков кредит в размер на 2009 лева за закупуване/заплащане на стоки, продавани от
„**“ ООД. Сумата на кредита се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на
търговеца „**“ ООД. Кредитът следвало да бъде върнат на 9 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, 8 от които в размер на 250,34 лева, а
остатъкът в размер на 226,14 лева се дължи с последната вноска, съгласно уговорен
погасителен план. Към момента дължимата главница била в размер на 1808,25 лева,
дължима договорна лихва в размер на 324,03 лева, като на осн. чл.12 от ОУ ответникът
дължал и мораторна лихва върху непогасената главница, считано от 01.04.2020 г. –
дата на преустановяване на вноските по кредита до 26.03.2021 г. – дата на подаване на
заявлението в размер на 115,10 лева. По силата на сключен Договор за покупко-
продажба на вземания от 17.06.2020 г. и Допълнително споразумение от 14.07.2020 г. с
Приложение № 1.1/28.10.2020 г. вземането било прехвърлено в полза на „АКПВ“
ЕООД. Ищецът бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците, което било
сторено и писмото било получено лично от длъжника. В образуваното заповедно
производство по ч.гр.д. № 634/2021 г. на съда заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли след установяване на изложеното, съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца за сумите: 1808,25 - главница, 324,03 лева –
договорна лихва от 24.03.2020 г. до 24.11.2020 г., 115,10 лева - мораторна лихва от
01.04.2020 г. до 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – А. К. А. от гр.Д.град – при условията на чл.47, ал.5
ГПК. Назначеният особен представител адв. А. Х. от АК-Хасково подава отговор. с
който оспорва иска – както по основание, така и по размер и моли за неговото
1
отхвърляне. Оспорва усвояването на сумата от ответника и превеждането по сметка на
упълномощения търговски партньор, оспорва се получаването на стоката, както
оспорва надлежно връчването и получаването на уведомление за извършена цесия.
Оспорва предсрочното прекратяване на договора за кредит. Оспорва претенциите за
договорна и наказателна лихва. Счита за нищожни клаузите на договора, които
уреждали възможността за начисляване едновременно на договорна и наказателна
лихва – като неравнопоравни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 14.04.2021 г. е образувано ч.гр.д. № 634/2021
г. по описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК № 63/20.04.2021 г. за сумите: 1808,25 - главница, 324,03 лева – договорна лихва от
24.03.2020 г. до 24.11.2020 г., 115,10 лева – мораторна лихва от 01.04.2020 г. до
26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и 94,95 лева деловодни разноски.
Посочено е, че вземането произтича от: На 24.02.2020 г. между длъжника
и „Банка ДСК“ АД е сключен Договор за стоков кредит № 525191. Отпуснат кредит в
размер на 2009 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва на 9 месечни
вноски. На 28.10.2020 г. подписано Приложение № 1.1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., сключен между и „Банка ДСК“ ЕАД и
„АКПВ“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „АКПВ“
ЕООД изцяло с всички привилегии. Длъжникът уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането на 30.10.2020 г. Разноски: Внесена ДТ – 44.95
лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение – в размер определен от съда.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
На 24.02.2020 г. между „Банка” ДСК ЕАД и ответника е сключен
Договор за стоков кредит № 525191, по силата на който се отпуска стоков кредит в
размер на 2009,00 лева за закупуване/заплащане на стоки и услуги продавани от „**”
ООД – спалня цена 2009,00 лв. , срок на издължаване на кредита 9 месеца, считано от
датата на усвояване – безкасово по сметка на търговеца, кредитът се погасява с
месечни вноски, съгласно погасителен план, падежна дата 10-то число, фиксиран
лихвен процент 28,28 %, ГПР 32,58 лева. Неразделна част от договора са ОУ,
приложени са декларация за гражданско и имуществено състояние, искане за стоков
кредит, декларация, фактура от „**” ООД № **********/24.02.2020 г. за закупеване на
спалня на стойност 2009,00 лева с ДДС, операционна бележка за превод на сумата на
продавача.
Съгласно погасителния план: дата на първо погасяване 10.03.2020 г. при
8 бр. месечни вноски по 250,34 лева и последна вноска от 226,14 лева на 24.11.2020 г.
Ищецът прилага Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
17.06.2020 г., по силата на който Банка ДСК АД вземания- необезпечени стокови
кредити със забава между 180 и 201 дни, които не се погасяват надлежно, посочени в
Приемо предавателен протокол, на АКПВ ЕООД – купувач. Представя се извлечение
от Приложение № 1.1/28.10.2020 г. към Рамковия договор с посочване на договора на
ответника и съответно дължимите суми. Прилага се пълномощно за упълномощаване
за уведомяване от името на банка ДСК ЕАД на всички длъжници по вземанията по
кредитите, които банката е цедирала.
Представено е уведомление-покана за доброволно изпълнение от
30.10.2020 г. до длъжника за прехвърляне на вземането и за настъпване на предсрочна
2
изискуемост на остатъчните суми, като са посочени дължими суми: 1808,25 лева
главница и 366,73 лева лихва или общо задължение 2 174,98 лева- актуална към датата
на издаване на поканата. Представя се известие за доставяне от 04.01.20 г.
За изясняване на делото от фактическа страна се назначи съдебно-
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява следното: по кредита е
внесена само една вноска – на 11.03.20 г. в размер на 226 лв, с която е погасена лихва в
размер на 25,25 лева и главница в размер на 200,75 лева. Първо е погасена лихвата,
после главницата, като е останала неплатена/просрочена главница в размер на 24,34
лева. Разеира на дължимата главница възлбиза на 1808,25 лева, размера на дължимата
договорна лихва – 324,03 лева и мораторна лихва за забава 115,10 лева за периода от
01.04.2020 г. до 26.03.2021 г.
По искане на назначения особен представител на ответника се назначи
съдебно-почеркова експертиза. От заключението на същата се установи, че подписът
положен над графата „подпис на получателя” в известие за доставяне на препоръчана
пратка от 04.11.2020 г., не е положен от А. К. А., ЕГН **********.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че на
24.02.2020 г. между Банка ДСК ЕАД и ответника е сключен Договор за стоков кредит
№ 525191. Същият покрива белезите на потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, чийто разпоредби в случая са приложими наред с
общите такива на ЗЗД.
Съгл. чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Безспорно предоставения паричен кредит от 2009,00 лева за закупеване
на спалня, е бил преведен от кредитора директно на търговеца, от който ответника е
закупел стоката.
Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на
ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1.1/28.10.2020 г. към Договор за
покупко-продажба на вземания(цесия) от 17.06.2020 г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от
ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както
към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на
устните състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия
цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо
длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се
посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към
3
датата на приключване на устните състезания по делото.
По делото се представят доказателства за това, че до длъжника на
30.10.2020 г. е било изпратено уведомлени/покана за доброволно изпълнение от новия
кредитор, като и известие за доставяне чрез Български пощи на това уведомление на
14.11.2020 г., но не се установи то да е достигнало до знанието му. Категорично от
назначената по делото съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписът
положен над графата «подпис на получателя» в Известие за доставяне на препоръчана
пратка от 04.11.2020 г. не е положен от А. К. А..
Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба, към която е приложено уведомление до длъжника. Действително,
няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се
счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от
ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и
приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство
процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела
спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка
следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения
представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК,
уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй
като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.
При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е
породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията,
произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото дружество. Това
води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.415
от ГПК.
Ето защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявеният иск да се признае за установена
дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 634/2021 г. по описа на РС – Д.град суми, а именно: 1808,25
лева - главница, 324,03 лева – договорна лихва от 24.03.2020 г. до 24.11.2020 г., 115,10
лева – мораторна лихва от 01.04.2020 г. до 26.03.2021 г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца не се следват разноски за
заповедното и за настоящото производство. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АКПВ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.** представлявано от *** – управители против А. К. А. от гр.Д.град,
ул.“***, ЕГН **********, иск да се признае за установено по отношение на
4
ответника, че същият дължи на ищеца сумите: сумата в размер на 1808,25 лева -
главница, 324,03 лева – договорна лихва за периода от 24.03.2020 г., 115,10 лева –
мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 26.03.2021 г, ведно със законната лихва
от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които по ч.гр.д. 634/2021 г. на РС-Д.град е била издадена Заповед
№ 63/20.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
5