МОТИВИ
по присъда №
260052 по НОХД № 2441/2020 г. по описа на ПлРС:
Обвинението е срещу подсъдимия Л.А.Ц., ЕГН **********, за
това, че на
02.02.2020г. в ***, причинил на В.В.Г.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението
на ляв крак – престъпление по чл.129, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
Представителят на РП – Плевен поддържа
повдигнатото обвинение и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в
размер на две години, чието изтърпяване предлага да бъде отложено с
четиригодишен изпитателен срок. По отношение на предявеният граждански иск,
прокурорът излага становище да бъде уважен в размер, определен от съда по
справедливост. Представителят на РП-Плевен подробно се аргументира с анализ на
доказателствата.
С определение от 21.01.2021г.
пострадалият от престъплението В.В.Г. *** е
конституиран на основание чл.84 от НПК като граждански ищец, като в
наказателния процес е приета за съвместно разглеждане гражданската му претенция
за сумата от 15000 лв., представляваща претендирано
обезщетение за причинените от подсъдимия Л.А.Ц. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
до окончателното `и изплащане, както е приета за съвместно разглеждане и гражданската
му претенция за сумата от 970 лв., представляваща претендирано
обезщетение за причинените от подсъдимия Л.А.Ц.
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното `и изплащане.
С определение от 21.01.2021г. пострадалият от
престъплението В.В.Г. *** е
конституиран на основание чл.76 от НПК като частен обвинител в наказателния
процес.
Гражданският ищец и частен обвинител се
явява в съдебно заседание лично и с адв.В.П. от ПлАК. Повереникът намира обвинението
за доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна
като също излага подробен анализ на доказателствата. Предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание ЛС съобразно предложеното от страна на РП-Плевен.
Намира гражданските искове за доказани по основание и в пълен размер и моли за
уважаването им изцяло.
ГИ и ЧО се солидаризира изцяло със заявеното от повереника си, като не ангажира самостоятелно становище.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание лично и с адв. А.К. от ПлАК,
като дава обяснения съобразно възприетата от него защитна позиция. Не признава
вината си. Моли за оправдателна присъда.
Защитникът адв.
А.К. от ПлАК аналитично и в детайли изследва събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както поотделно, така и в съвкупност. Счита, че
престъплението за което подсъдимият Л.Ц. е предаден на съд не е доказано нито
от субективна, нито от обективна страна. Моли за оправдателна присъда.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства и становището на страните, намира да установено
следното от фактическа и правна страна.
Подсъдимият Л.А.Ц. е роден на ***г***,
с постоянен адрес:***, ***, с *** гражданство, с висше образование, работи,
разведен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Подс. Л.Ц. се познавал с ЧО
и ГИ В.В.Г. и семейството му. На 01.02.2020г. вечерта
подс. Л.Ц. отишъл в дома на св.С.Д.М., когото познавал,
за да се видят. След няколко минути в дома на М. дошли и ЧО и ГИ В.Г. и
съпругата му - св.Д.Ц.Г.. Между подс.Ц. и ГИ Г.
възникнал словесен конфликт, в резултат на който св. М. помолил двамата да
напуснат дома му. След напускане на дома подс.Ц. ***.
В началните часове на 02.02.2020г.,
около 03.50 часа подс.Ц. прибирайки се към дома си,
минал покрай дома на ГИ В.Г.. Започнал да блъска с ръце по прозорец на първия
етаж на къщата, като в стаята с този прозорец спели св. В.Н.Г. и съпругата му св.
Д.И.Г. - родители на ЧО и ГИ. Последният със съпругата и двете си малки деца спели
на втория етаж на къщата, но чули шума от блъскане по прозорец. ГИ В.Г. станал
и отворил прозореца на своята стая, за да види какво става. Видял, че подс. Ц. блъска по прозореца. Попитал го какво прави и Ц. започнал
да го обижда и да го вика да слезе да се разберат. От шума и децата се събудили,
като родителите на Г. които също вече се събудили, отишли при децата да ги
успокоят. В.Г. и Д.Г. излезли от къщата и отишли при подс.Ц..
Стигайки до Ц., без да предприема каквото и да е, ЧО В.Г. бил блъснат силно с
ръце в гърдите от подс.Ц., като в резултат от
блъскането залитнал назад. При това залитане левия му крак попаднал в дупка на
улицата. Г. изпитал силна болка и не можел да мърда. Подс.
Ц. пристъпил към ГИ Г. и отново започнал да го блъска. В този момент се
намесила св.Д.Г., която успяла да избута Ц. от мъжа й. ЧО Г. успял да се
придвижи до къщата и седнал на намираща се там пейка. Подс.
Ц. отново се насочил към него, но бил пресрещнат от св.Г., която с думи успяла
да го задържи и отблъсне. След това подс.Ц. продължил
към дома си.
От блъскането, залитането и стъпването в дупката, петата на ГИ и ЧО В.Г. се
счупила. Последното било установено, след като още същата нощ той и съпругата
му отишли в Спешно отделение, като Г. бил приет за лечение в ортопедията на
УМБАЛ-Плевен, а след това и извършена оперативна намеса.
По случая е образувано
настоящото досъдебно производство.
От показанията на ГИ и ЧО В.Г. се установява, че на 02.02.2020г.
около 04:00 часа чул силни удари по прозореца на първия етаж на къщата на
родителите си в гр.Славяново, в която тогава се намирал. Сочи, че в същото това
помещение, се намирали родителите му – свидетелите В.Г. и Д.Г., като той и
съпругата му – св.Д.Г. с децата им спели на втория етаж. От показанията на ЧО Г.
се установява още, че след като чул ударите, отворил прозореца и забелязал
подсъдимия Ц. да удря по прозореца, който след като го забелязал, започнал да
го обижда. ЧО твърди, че направил забележка на подсъдимия да не вдига шум тъй
като ще събуди децата и родителите му. Тогава подсъдимият му казал да слезе
долу и да се разберат. ЧО твърди, че слязъл долу на улицата, последван от
съпругата си, а родителите му, които също вече се били събудили, се качили да
успокоят изплашените от шума деца. ЧО Г. посочва още, че след като излязъл на
улицата, се доближил до подс. Ц. на около метър без
да му посяга, а той с ръце неочаквано го бутнал в гърдите силно назад, в
резултат на което Г. залитнал и стъпвайки с левия крак в намираща се в близост
дупка на асфалта изпитал силна болка в областта на петата на крака, от която не
могъл да помръдне. Едва успял да стигне до бордюра на пътното платно, където
престоял за малко, докато подс. Ц. си тръгне, а след
това с помощта на съпругата си достигнал до намиращата се в близост до къщата
им пейка, където изчакал докато съпругата му уведоми родителите му, че ще го
откара в ЦСМП-Плевен. От показанията на
ГИ и ЧО е видно още, че съпругата – св.Г. ***, като преди това отпратила
подсъдимия. Настанили го в болницата в гр.Плевен, където след рентгенова снимка
му била извършена и операция. Сочи, че пет дни престоял в болничното заведение,
а след това бил сто дни в гипс. Описва тежкото си физическо и емоционално състояние,
като твърди, че не можел да се обслужва напълно сам, още по-малко да работи, а
цялата грижа се извършвала от съпругата му – св.Г., която освен това следвало
да обгрижва и децата им. В заключение ГИ и ЧО твърди
че все още изпитва затруднение при ходене особено сутрин преди да е раздвижил
крака си.
На зададен въпрос, ЧО и ГИ не отрича
че предходната вечер били при общ познат с подсъдимия – св.С.М., като тогава Ц.
обиждал съпругата му, въпреки което ЧО не отговарял тъй като знаел, че е
осъждан и не следва да реагира.
Показанията на ГИ и ЧО се
оценяват от съда с доверие, като логични, обективни, безпротиворечиви
и намират опора в ценения от съда доказателствен материал в т.ч и в показанията
не само на св.Д.Г. и св.Гочеви, но и категорично в показанията на св. С.П.-съсед
на ЧО и подсъдимия.
От показанията на св. Д.Г. е видно, че на 01.02.2020г. със съпруга си
- ЧО и ГИ били на гости при родителите му
в гр. Славяново като нощували на втория етаж на къщата
с двете си деца тогава на 8 месеца и на 4 години, а на първия етаж били св.***–
родители на ЧО. Свидетелката твърди, че докато спели, чули през нощта силен шум,
като мъжът и се показал на прозореца, който бил външен на къщата и оттам се
виждала улицата, и тогава забелязал подс. Л.Ц. под
прозореца. Така видно от показанията и: “Той се показа и отдолу под прозореца
беше Л., който го викаше, обиждаше го – „боклук”, „помияр”,
„Ела, да се разберем! Да видим, какво искаш!”. От показанията на св.Г. се
установява още, че ГО и ЧО излязъл и след като се озовал на улицата излизайки
от портата, която преди това отключил, подсъдимият, отново видно от показанията
и „вече така кръгом назад към неговата си къща си вървеше и продължаваше да
вика „боклук”, „помияр”, да го обижда, да го вика:
„Ела, бе! Ела, бе!”. Свидетелката Г. установява още в показанията си, че била зад
съпруга си на метър два, когато той излязъл, като и двамата били боси. Твърди,
че след като ЧО приближил подсъдимия и двамата били обърнати лице в лице близо
един до друг, Ц. го блъснал с две ръце в гърдите, след което съпругът и паднал.
Сочи още, че тя хванала Л.Ц. и го дръпнала назад, като през цялото време го
молела да престане, през което време съпругът и достигнал до тротоара, за да
седне. След това с нейна помощ и след като отпратила подсъдимия се придвижил и
до намираща се до къщата пейка. Свидетелката твърди, че в момента когато
залитнал и преди да падне назад, ЧО Г. извикал и казал че много го е заболял
крака до степен че не може да помръдне. Отново от показанията на свидетелката
се установява, че откарала ***до ЦСМП Плевен където след множество прегледи и
рентгенови снимки му била извършена и операция. Св.Г. описва тежкото физическо
и психическо състояние на ЧО което обхванало продължителен период от време.
От показанията на св.С.П. се установява, че сутринта
около 3:50
часа, или 04:10 часа/свидетелката не си спомня месеца и годината/ се събудила
от кучето в двора си, което много лаело. Станала и понеже и понеже
прозорецът и като фасада на къщата бил в допир с асфалта на улицата, която се
намира там, чула говор. Отворила портата и видяла съседите си – св.Д.Г. и Л.Ц., които стояли на средата
на улицата и си говорели. Свидетелката сочи, че видимостта и била около 10-15
метра като забелязала, че през това време ЧО ***бил седнал на бордюра на
тротоара. Пак от показанията и е видно че св. П. постояла малко и се прибрала.
Категорична е че видимостта и е била достатъчна и като разстояние, и като
осветеност, тъй като било на разсъмване, за да види заявеното от нея като фактология. Твърди, че не е имало караници, а спокоен
разговор, и че не е помагала на никого за нищо, както и не е търсена за помощ. Посочва,
че Д.Г. била с пижама, а *** Г. понеже бил седнал не го видяла с какво е
облечен. Допълва, че и тя също била с пижама, тъй като времето не било студено
въпреки този период от годината.
Показанията на свидетелката Г. по
отношение на която въпреки близката и връзка с ЧО и ГИ, съдът не откри индиция за заинтересованост, както и тези на св.П., се
кредитират от съда, тъй като са логични и съответни както помежду си, така и на
ценения доказателствен материал в т.ч. изготвеното
съдебно-медицинско свидетелство на КСМД при ВМИ – Плевен, а също и заключенията
на ВЛ по изготвените съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертизи.
От
показанията на св.С.М. се установява, че подс. Ц. и
ЧО Г. ***, като на 02.02.2020г. около 20:00 часа
вечерта първо дошъл Л.Ц. в дома му, а малко след това съвсем случайно пристигнал
и В.Г. със съпругата си. Твърди, че започнали да спорят по някакъв въпрос, за
който не ангажира спомени, както и да се карат и тогава М. ги помолил да си
тръгнат като най-напред си тръгнал подсъдимият, а след това и ЧО. Свидетелят М.
твърди че не са употребявали алкохолни напитки като Ц. според него не е имал
вид да е употребил такива преди това. Свидетелят допълва още в показанията си,
че на следващия ден научил, че В.Г. е пострадал, като кракът му бил счупен.
С
оглед съществени противоречия между показанията на свидетеля С.Д.М. в съдебно
заседание и тези, депозирани пред орган на досъдебното производство на л.28-29
от 16.06.2020г. досежно начина по който е разбрал, че
ЧО е пострадал и на коя дата са се събрали в дома му, съдът без съгласие на
страните на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1,
т.1 от НПК прочете показанията на свидетеля, и го запита кое е вярното. Същият
заяви, че вярното е заявеното в хода на ДП, а именно че датата е 01.02., а не
02.02., и за инцидента е научил от В.Г.. Съдът изцяло,
в т.ч. в тези части оцени с доверие показанията на свидетеля, прочетени от хода
на ДП тъй като са по-близки като време до случилите се събития. В частта, в
която тези показания противоречат на депозираните от свидетеля в хода на
съдебното следствие, съдът не оцени последните с доверие. В останалата част
депозираните пред съда показания на св.М. съдът кредитира като обективни,
логични и незаинтересовани. Като такива, както беше посочено и по-горе съдът
цени напълно и показанията на свидетеля депозирани в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание.
Съдът
цени като обективни и логични и показанията на св.Д.Г. и В.Г. като въпреки
родствената им връзка с ЧО и ГИ не откри заинтересованост. От показанията им е
видно, че живеят в *** в къща на два етажа като на въпросната дата били на
гости в дома им ЧО и ГИ ***и съпругата му Д.Г. заедно с двете си деца. Последните
спели на втория етаж, а ***на първия. От показанията на всеки от св. ***е
видно, че през въпросната нощ чули силен шум, който св. Г. оприличава на
„тресене на къщата“ като след силни шум през нощта, св.Г. излязла и отишла по
пижама на втория етаж като видно от показанията и :... По едно време се появи ***и
вика: „Отиваме на Плевен, че е станало нещо“. Аз, какво ми е казала, не помня.
Децата още не мога да ги укротя. Това е…..“Твърди, че в момента не разбрала, но
впоследствие узнала от снаха си за случилото се, а именно че кракът на сина и
бил пострадал защото бил блъснат от подсъдимия и след това попаднал в дупка на
асфалта. И двамата свидетели ***твърдят че физическото и емоционалното
състояние на ЧО било тежко, тъй за
продължителен период от време не е могъл нито да работи, нито да се обслужва. Тъй
като свидетелят не ангажира в детайли спомени и в този смисъл съдът констатира
и противоречие между показанията на свидетеля пред съда и тези депозирани в
хода на ДП в частта в която в последният твърди че е разпознал подсъдимия по
гласа докато блъска прозореца, а пред съда заяви че не е разбрал кой блъска
прозореца, съдът прочете показанията на свидетеля В.Г. на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК и оцени тези с доверие тъй като са
по-близки по време до случилите се събития. В останалите части съдът кредитира
като обективни и логични и показанията на св.Г. депозирани пред съда в частта в
която не противоречат на оценените преди това, и тези от ДП прочетени в съдебно
заседание. В останалата част съдът намира че не следва да преповтаря
показанията на свидетеля от хода на ДП доколкото същите съответстват напълно и
се припокриват с тези от хода на съдебното следствие.
Подсъдимият Л.Ц. заявява
обясненията си, че не е удрял пострадалия, а той се нахвърлил върху него заедно
с баща си – св.В.Г.. Твърди още, че когато
се прибирал от дискотека около 2,30 въпросната нощ и когато „идвал отдолу“,
видял, че прозорецът свети и на него има човек. Когато приближил, чул ЧО Г. да отправя
словесни атаки към него и да го обижда, при което той му отвърнал също на
неговите обиди с думите, които той му казал. Подсъдимият заявява още, че когато
се приближил на 10 метра от портата на ЧО, в тъмното го видял да скача през
оградата. Така:…“ той скочи – но дали прескочи през дувара или през самата
порта, не можах да видя, защото когато той скочи, в същия момент баща му отвори
портата и излезе, и ме нападна. Беше зима. Аз бях със зимно яке с качулка.
Когато баща му скочи върху мен, той сложи качулката на главата ми и ме събори
на земята. И така не можах да видя В. какво прави в този момент. Баща му ме
удари няколко пъти в гърба, докато бях на земята. Това сборичкване продължи
около минута. Аз се опитах да се отърва от
него и да стана, но не успях. В този момент чух, че някой идва и
отблъсна В.Г. от мен. Когато се изправих, видях, че това е съседката ***. Тя ме
отърва от него и ме отдалечи. След което дойде с мен в къщи, за да се увери, че
те няма да ме подгонят и аз се прибрах в къщи. В. ме видя. Той беше на земята
просто в този момент, когато аз си тръгнах нагоре със ***. И с него аз
физически контакт и разправия с него не съм имал – нито с него, нито със
съпругата му. …“ Съдът кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта,
в която твърди, че действително е бил на мястото на инцидента. В останалата
част съдът не цени обясненията като противоречащи на целия доказателствен материал и като голословни твърдения, неподкрепени
от никакви доказателства. В конкретност обясненията в горната част противоречат
на показанията на св.П., които бяха обективни, логични и без никаква индиция за заинтересованост. Същата заяви че времето не е
било студено доколкото излязла по пижама, което контрастира на твърдението на
подсъдимия че бил със зимно яке с качулка, на следващо място свидетелката беше
категорична, че не е оказвала никаква помощ и не се е приближавала до лицата на
улицата въпросната нощ – подсъдимия, ЧО и съпругата му, като също така е категорична
че тогава, когато е излязла на терасата си, не е видяла инцидент помежду им.
Заяви, че св.Г. и подс.Ц. са разговаряли, а ЧО Г. е
бил седнал на бордюра на тротоара. Не посочи присъствие, а още по-малко участие
на св.В.Г. в инцидент на улицата. Неучастието си потвърди и самият св.***в
показанията си както депозирани пред съда, така и в тези, депозирани в хода на
ДП и прочетени в с.з. Обясненията в описаните части противоречат и на
показанията на св.Г. и ЧО, оценени от съда с доверие. Съдът не оцени с доверие
обясненията на подсъдимия и досежно разположението на
стаите в къщата на родителите на ЧО като неподкрепени от никакви доказателства,
от една страна, а от друга ирелевантно обстоятелство за
съда е дали помещението към улицата в къщата на св.***е спално или не. Това е
така и предвид задължението на всеки гражданин да зачита чуждата собственост и
спокойствието на обитателите и, независимо от разпределението на помещенията в
домовете им. В този смисъл съдът
приема обясненията на подс. Ц. в описаните части като
израз на защитна позиция доколкото обясненията на подсъдим са не само доказателствено средство в процеса, но и средство за
защита. Същевременно съдът не цени
обясненията на подсъдимия и като
противоречащи на ценената от съда доказателствена основа в конкретност следва да се посочи че
обясненията на подсъдимия са компрометирани от показанията на всички свидетели
по делото които са депозирани под страх от наказателна отговорност и съдът няма
основание да не им даде вяра, а също и от заключенията на вещото лице както и
от цененото медицинско свидетелство. Не
на последно място – твърденията на подсъдимия се възприемат като голословни и
предвид факт че ако същият действително беше пострадал, той логично би посетил
лекар и би депозирал издаден в тази връзка документ, както и би депозирал жалба
в случай на накърнени негови права. Нито жалба нито медицински документ на
подсъдимия не станаха достояние на съда в хода на делото.
От заключението на вещото лице по изготвената по
писмени данни съдебно-медицинска експертиза №112/2020 г. се установява, че на В.В.Г. е било причинено
счупване на петната кост (т.н. калканеус) на петата
на левия крак. Сочи се, че уврежданията са резултат от тъпи травми, като е възможно
да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за която се съобщава-
„блъскане на тялото, заваляне назад и попадане на крака в дупка на
асфалта". Пострадалият е приет в ортопедична клиника и опериран. Счупените
костни фрагменти били съчленени с метални ортопедични
импланти (два канюлирани
винта). След пет дни бил изписан за продължаване на лечението в домашни
условия. На оперирания крак бил наложен гипс за 60 дни с препоръка да ходи 0
дни с патерици. Описаните травми според вещото лице са довели до трайно
затрудняване движенията на ляв крак. Посочена е нормална продължителност на
оздравителния период около 4 месеца.
От заключението на вещото лице по изготвената по писмени данни и след
преглед на лицето допълнителна съдебно-медицинска експертиза №112/2020 г. се
установява, че лечението на ГИ и ЧО на В.В.Г. е
продължило около пет и половина до 6 месеца. През това време е изпитвал болки и
страдания, които особено през първите 3 месеца са били много интензивни и след
това постепенно са намалявали. През първите до 3 месеца крайникът е бил
обездвижен с гипсов ботуш, а 4 месеца се е придвижвал с патерици. Това е довело
до значителни трудности при ежедневни нужди като ставане от леглото, обличане,
изправяне, ходене до тоалетна, къпане. През този срок му е била необходима
помощ от близките.
Експертът посочва в
допълнителното заключение, че ако се извърши втора операция за „екстракция на
метала“ това ще причини допълнителни болки и страдания за срок около 3 седмици,
като към момента на експертизата функцията на долния крайник е практически
възстановена.
Експертизата не изключва
оплакванията от „болки и скованост в глезена след ставане от сън“, особено при
промяна на времето или при по тежки физически натоварвания, но счита, че те
нямат съществено практическо значение относно функцията на крайника.
Заключенията на ВЛ по назначените СМекспертизи
са обективно изготвени, ясни, научно обосновани, почиват на детайлно изследване
на данните по делото в т.ч. съдебно-медицинско свидетелство № 52/2020 г. на
КСМД – Плевен и цялата останала медицинска документация и са изготвени от
експерт със задълбочени научни знания в областта на медицината, поради което
следва да се ценят напълно.
Съдът кредитира и приетите на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства като неоспорени и в конкретност: Медицинско
удостоверение за пред съда №52/2020г. на л.10, Епикриза
от Клиника по ортопедия и травматология на ГИ и ЧО ***на л.9, характеристична
справка на л.41, Справка за съдимост на л.38, ИЗ № 4305/ 02.02.2020г.
на ***на л.49-50, Оперативен протокол №103 на л. 52,
Вносна бележка № 8173 на л.55, текущи медицински документи предхождащи оперативна
интервенция на л. 56-63, всичките от досъдебно производство, както и представените
в хода на съдебното следствие болнични и амбулаторни листове листове на л.16-27, вносна бележка на л.28 от хода на
съдебното такова.
При така изложената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимия Л.А.Ц., ЕГН **********,***, причинил на В.В.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на ляв крак – престъпление по чл.129, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК.
Съдът намира,
че кредитираните доказателства: обясненията в ценената част и свидетелските
показания; медицинската документация и основно резултата по съдебно-медицинските
експертизи и заключенията на вещото лице, анализирани поотделно и поставени в
логична взаимовръзка помежду си, обсъдени съвкупно обосноват единствено
възможния извод, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ерго
– телесното увреждане на ЧО и ГИ ***е нанесено от подс.
Л.Ц. ***.
Безспорно,
нито един от разпитаните по делото свидетели очевидци на инцидента и следващите
го събития (с изключение на подсъдимия в некредитираната част на обясненията му),
не сочи за нанасяне на удари от страна на св. ***спрямо подсъдимия, като в конкретност
св.П. по отношения на чиято заинтересованост
от никоя от страните не бяха изразени съмнения, посочи поименно лицата,
които са се намирали на улицата, към която е имала пряка и ясна видимост и св.***не
е от тях. Заяви че не е оказвала и помощ на подсъдимия, обратно на неговите
твърдения. В случая всеки свидетел, в показанията си на които е даден кредит на
доверие, пресъздава обективно и добросъвестно своите лични възприятия относно
развитието на конфликта и динамиката на физическия сблъсък между двамата
участници в инцидента. Нещо повече по делото не е представена никаква
медицинска документация от страна на подсъдимия, както беше посочено и по-горе,
от която да са видни следи от някакъв вид увреда на
тялото. Обратното – по делото са събрани достатъчно по смисъла на чл. 303, ал.
2 от НПК доказателства, коментирани при обсъждане на доказателствената
съвкупност, които ценени заедно и във
взаимовръзка могат да обосноват извод за
доказаност на авторството на деянието като такова
извършено именно от подсъдимия Ц. на процесната дата.
Тук следва да се отбележи, че теоретично доказването представлява дейност с
която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при
който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н.
основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на
доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства,
които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са
най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия. Настоящият състав ще посочи
принципно, че основните фактически обстоятелства следва да установят, като
съдът изгради своето заключение основно върху неутрални доказателствени
източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на
незаинтересовани от изхода свидетели, които да
надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В конкретния случай съдът, стъпвайки
на заключенията на вещото лице (лекар) изготвило съдебно-медицинските експертизи,
и писмената медицинска документация по случая относно телесните увреждания на ГИ
и ЧО, изготвена също от лекари, техния характер и вероятния механизъм на
причиняването им, надграждайки с кредитираните
свидетелски показания и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска
логика намира, че главния факт в процеса касателно
това деяние, се установява по несъмнен начин. Всички събрани по делото
доказателства в тази насока (вкл. и кредитираните части от обясненията на
подсъдимия), по същество са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват
правно-значимите факти по делото относно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – причиняване на конкретните телесни
увреждания на ГИ и ЧО от страна на подс. Ц.. Тези
телесни увреждания представляват счупване на петната кост на петата на левия
крак, чрез „блъскане на тялото, заваляне назад и попадане на крака в дупка на
асфалта“/видно от цененото заключение на експерта/. Настоящият състав ще
посочи, че не установи факти, който да пораждат съмнение в тази поредица от
доказателства. Една присъда може да почива дори само на косвени доказателства,
стига по безспорен начин да е установена тяхната фактическа и логическа връзка
и последователност, като в цялост да разкриват всички съставомерни
елементи на престъпно поведение и на тази основа да не е възможен друг извод,
освен този за извършеното деяние и авторството му. Такава е и постоянна
практика на съдилищата, като съдът намира, че в конкретния случай е налице
съчетание между преки и косвени доказателства, което разкрива както поведението
на подсъдимия, така и последиците от него.
От обективна
страна изпълнителното деяние на типичното резултатно престъпление „телесна
повреда” (вкл. и средна такава) се характеризира с въздействие върху организма
на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на
организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. От
обективна страна подс. Л.Ц. е осъществил всички
признаци от състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, като вследствие на нанесените от него удари с ръце, изразяващи се в блъскане
в гърдите, на ЧО и ГИ е била причинена средна телесна повреда – счупване на
петна кост, като ***е залитнал в резултат на бръскането в областта на гърдите,
потънал е с петата на левия си крак в дупка на асфалта и това е довело до
нейното счупване/калканеус/. Съдът намира, че в
конкретния случай е налице каузалитет между
действията на подсъдимия – блъскането с ръце и причиненото на ЧО и ГИ – процесната телесна увреда.
Съдът
счита, че от субективна страна деянието е осъществено от подс.
Ц. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с
действията си ще причини на В.Г. телесни увреждания, предвид силата на
блъскането в гърдите, разстоянието по-малко от метър, насочеността на ударите,
и като човек с достатъчен житейски опит/ в т.ч. образованост/, логично е целял
настъпването именно на такъв вредоносен резултат. Действията му при
осъществяване на деянието, а и след него след като вече е повален на земята,
показват едно целеустремено поведение, насочено към нараняване на пострадалия,
тъй като той вместо да си тръгне веднага, е следвало да бъде молен и уговарян
от съпругата на пострадалия и едва тогава е напуснал мястото на деянието. В
съдебната практиката и в правната доктрина трайно и безпротиворечиво
е изяснено, че за умисъла може да се съди не само от средствата, с които е
извършено деянието, от насоката и силата на ударите и от мястото на
нараняването, но и от разстоянието, от което се посяга на жертвата, което е
било много близко – около метър. В настоящия случай съдът счита, че подс. Ц., предвид обстановката и начина по който е действал
блъскайки пострадалия отпред в гърдите с ръце отблизо и в гърдите и със
значителна сила предвид залитането, при съобразяване и по-масивното
телосложение на пострадалия, и въпреки това същия е залитнал, е искал да му
причини инкриминираната телесна повреда, ерго – действвал е с пряк умисъл.
Ето защо съдът
счита, че подс. Л.Ц. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен по така
предявеното му обвинение.
За причини за
извършване на това престъпление, ЯОС приема незачитането от страна на подс. Л.Ц., на правовия ред установен в държавата.
За
престъплението по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода в размер до шест години. При определяне на
размера на наказанието, съдът взе предвид от една страна: невисоката степен на
лична опасност на подсъдимия, който е човек в активна възраст, неосъждан/реабилитиран/, с висше
образование, трудово ангажиран, но и от друга страна: сравнително високата
степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от характера на
засегнатите обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото
здраве и степента на засягането им и динамиката на тези престъпления в
страната, характера и тежестта на причиненото увреждане, както и начина на
причиняването му, липсата на провокиращо поведение от страна на ГИ и ЧО, както
и осъществяването на деянието в тъмната част на денонощието. Съдът прецени, че
наличните смекчаващи вината на подс. Л.Ц., не са нито
многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. При
това положение съдът счита за правилно и законосъобразно на подс.
Л.А.Ц. да се определи наказание при условията на чл. 54 от НК, под средата на
предвиденото в закона, а именно две години лишаване от свобода.
Относно
начина на изтърпяване на наказанието, съдът прие, че в случая е приложим
института на условното осъждане – предвид чистото съдебно минало на подсъдимия
и размера на конкретното наказание лишаване от свобода. Съдът счита, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е наложително той да търпи
ефективно наложеното му наказание, което би било оказване на ненужна пенитенциарна репресия по отношение на личността му.
Предвид невисоката обществена опасност на личността на подсъдимия, съдът
определи изпитателния срок да е в размер от четири години. Настоящият състав
счита, че с наложеното наказание на подсъдимия, в конкретните му параметри
и отлагането му от изтърпяване при завишен изпитател срок, а не в рамките на
минимума ще се постигнат целите по чл. 36 от НК, вкл. и без той да бъде
изолиран от обществото. То ще допринесе подсъдимият да преосмисли постъпката си
и да осъзнае, че той явно е възприел
погрешни методи за решаване на конфликти. Същото, без да осъществява
ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Л.Ц.
е такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му
посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като
съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Ето защо съдът счита, че конкретното наказание е
необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху подс. Л.Ц., така и
върху останалите членове на обществото.
По
гражданските искове:
При
предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред, пострадалият В.Г. е бил
конституиран като граждански ищец по делото и съдът е приел за съвместно
разглеждане предявените против подс. Л.Ц. граждански
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – от
престъплението по чл. 129 НК и имуществени такива – отново от престъплението по
чл. 129 НК, и двата ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.
За да се
ангажира гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в
процеса следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и
субективни елементи на сложния фактически състав на деликта,
въведени в императивната норма на чл. 45
от ЗЗД, а именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора.
Причинената
неимуществена вреда от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните
отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската отговорност, който
да е адекватен на понесените увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая
се претендират неимуществени вреди под формата на болки, страдания, влошено
здраве и неудобства търпени от непозволеното увреждане на ЧО и ГИ. Този вид
вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради
което законодателят е приел определянето на размера на обезщетението за
претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези
принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните
обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на
увреждането и степента на страданието. По делото са установени всички
обстоятелства, които се отнасят до този граждански иск. Така, предвид начина на
извършване на деянието, характера на телесните увреждания (детайлно посочени в
съдебно-медицинските експертизи), търпените от ***физически и душевни
страдания, настоящият състав прие, че претенцията на ГИ и ЧО за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 2000
лв. ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 02.02.2020г. до
окончателното й изплащане, като при съобразяване на приетото и в съдебната
практика, съдът счете за неоснователен и недоказан гражданския иск в останалата
му част до претендирания
размер от 15 000 лв.
Причинената имуществена вреда от престъплението по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е с паричен еквивалент
сама по себе си, поради което законодателят, а и трайно установената съдебна
практика са приели определянето на размера на обезщетението за претърпяването й
да става въз основа на събраните доказателства. По делото са установени всички относими обстоятелства и са събрани доказателствата, които
се отнасят до този граждански иск-ценените от съда вносна бележка № 8173 на
л.55 от ДП и вносна бележка на л.28 от хода на съдебното такова, касаещи сумите
съответно от 900 лева и от 70 лева, като тези ПДС, наред с останалите ценени не
са оспорени. Поради това съдът прие, че
претенцията на ГИ и ЧО за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди следва да се уважи в пълен размер, а именно в размер на 970 лева ведно
със законната лихва, считано от датата
на увреждането 02.02.2020г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото
съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.А.Ц., със снета
самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 118,80 лв. върху уважения размер на
предявените граждански искове, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен
лист.
Също така съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.А.Ц., със снета самоличност, да заплати на
гражданския ищец В.В.Г. ***, с ЕГН ********** направените деловодни разноски за повереник в размер на общо 1100 лева.
Също
така съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.А.Ц.,
със снета самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер на общо 396,00 лева.
Също
така съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.А.Ц.,
със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер на 91,50 лева.
По
изложените съображения, ПлРС постанови Присъда № 260052/23.06.2021
г. по НОХД № 2441/2020 г. по описа на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: