Р
Е Ш Е Н И Е
№ 610/15.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1130 по описа на съда за 2018 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал.1 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е образувано
по жалбата на „Атанас и Нона“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Септември, обл. Пазарджик, бул. „Б..“ № .., вх. .., ет. , ап. .., представлявано
от Г. Г. Ч. – Б.., със съдебен адрес ***, за адв. Н. Б. против Решение №
36/3/3120557/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
налагане на финансова корекция по договор № 36/3/3120557 от 24.04.2014 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ и мярка
„Управление на местни инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“
и съгласно условията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“
от програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепени
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта
на закона. Моли се административният акт да бъде отменен като
незаконосъобразен. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
Претендира направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение.
Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Държавен
фонд “Земеделие” гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Н., която
счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, издадено от компетентен
орган в предписаната от закона форма. Претендира направените по делото
разноски. Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение поради
неговата прекомерност.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет
на оспорване е Решение № 36/3/3120557/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция по договор № 36/3/3120557 от
24.04.2014 г. за отпускане на финансова помощ. С оспореното решение, на
основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ и мярка „Управление на местни инициативни
групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ и съгласно условията на мярка
312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от програма за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, е определена финансова корекция в размер
на 23 457.78 лева.
Решението
е редовно връчено на 20.11.2018 г. на жалбоподателя по пощата с обратна
разписка /лист 84/ като в законоустановения 14-дневен срок същия е упражнил и
правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Видно
от представените по делото доказателства решението е издадено по повод на
сключен договор № 36/3/3120557 от 24.04.2014 г. за отпускане на финансова помощ
по посочената мярка между „Атанас и Нона“ ЕООД и Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, по който е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на
95 134.33 лева.
Установи
се по делото, че с писмо с изх. № 01-2600/4311 от 20.08.2018 г. ДФ „Земеделие“
е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради следните констатации: При извършена проверка на място
след плащане в периода 30.11.2017 г. до 08.12.2017 г., както и след извършени
допълнителни административни проверки е установено неспазване на разпоредбите
на т. 4.17. от Договор № 36/3/3120557 от 24.04.2014 г. и т. 11 от Приложение №
2 към него, респективно по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.
В
решението е посочено като краен извод, че 1. за финансовата година 2016 г.
изпълнението на бизнес плана, одобрен с договора за подпомагане, е в размер на
0.34 % от заложените приходи, а неизпълнението е в размер на 99.66%; 2. за финансовата
година 2017 г. изпълнението на бизнес плана, одобрен с договора за подпомагане,
е в размер на 32.96 % от заложените приходи; 3. За двете пълни финансови години
2016 г. и 2017 г. изпълнението на одобрения бизнес план е в размер на 16.65% от
заложените в него приходи, изчислено средноаритметично за всички проверявани
години, а неизпълнението е в размер на 83.35%;
4. При проверката на място, извършена в периода 15.06.2018 – 22.06.2018 г. е
установено, че за периода от реализирането на проекта в края на 2015 г. до
01.04.2017 г. не е създадено работно място, както е предвидено в одобрения
бизнес план, което е в противоречие с целите на мярката, заложени в чл. 2, ал.
1 от Наредба № 28 от 11.08.2008 г.
В
административното производство е дадена възможност на жалбоподателя да
представи писмено възражение, като такова е постъпило с вх. № 01-2600/4311 от
22.10.2018 г. Органът е счел същото за неоснователно като е изложил подробни
мотиви за това в оспореното решение.
За изясняване
на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно
изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че реализираните
приходи от жалбоподателя за 2016 г. са в размер на 75 лева и за 2017 г. в
размер на 7 219 лева, изразени в процентно отношение 0.34 % за 2016 г. и
32.96% за 2017 г. или общо за двете години 16.65%. Вещото лице сочи, че
проектът финансиран с одобрената безвъзмездна финансова помощ е изпълнен от жалбоподателя,
като за 2018 г. реализираните приходи са в размер на 14 030 лева. Според
експертизата размерът на финансовата корекция е правилно изчислен, съобразно
методиката. Посочено е, че от анализираните документи по делото и допълнително
представените от жалбоподателя, не са констатирани разходи, които биха могли да
се класифицират като недопустими. В заключението се казва, че не може да се
тълкува икономическа жизнеспособност към определен момент, тъй като самата
дефиниция касае целия период на бизнес плана. Посочено е, че съгласно
представените финансови отчети, за 2018 г. дружеството е реализирало приходи от
продажба на услуги в размер на 14 030 лева, и е отчело положителен
финансов резултат, съгласно Отчета за приходи и разходи към 31.12.2018 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие". Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ това е
ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта. В § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ
е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи
за управление, контрол и администриране се изпълняват от Министерството на земеделието,
храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция,
както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и
в актовете по неговото прилагане. Според нормата на чл. 20а, ал. 5, във вр. с ал.
1 от ЗПЗП решението за финансова корекция се издава от изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция.
Според
разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание
и размер с мотивирано решение. Оспореният административен акт съответства на тези
изисквания и на общите такива, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от ЗАП. Посочен е
издателят и адресатът му. Изложени са фактическите основания и законовите, подзаконовите
и договорните разпоредби, обосноваващи издаването му. Съдържа разпоредителна част,
ясно индивидуализираща задължението на адресата му, както и начинът и срокът за
доброволното му изпълнение. Разяснено е правото на съдебно обжалване, срокът и редът
за това. От горното следва извода, че обжалваното решение е постановено в изискуемата
писмена форма и с предвиденото в закона съдържание.
Производството
по определяне на финансова корекция е образувано след извършена проверка за изпълнение
на условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите,
свързани с подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица при Разплащателна
агенция, регионален инспекторат, съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. В хода й е осигурено правото на жалбоподателя по чл. 34 от АПК за
участие в производството. С писмо изх. № 01-2600/4311 от 20.08.2018 г. жалбоподателят
е уведомен за откритото производство по налагане на финансови корекции, като подробно
са посочени фактическите и правните основания за това, като на последния е дадена
възможност в 14 – дневен срок да направи писмени възражения по основателността
и размера на наложената финансова корекция. Бенефициерът се е възползвал
от тази възможност като е подал възражение
с вх. № 01-2600/4311 от 22.10.2018 г. Оспореното решение е издадено в срока по чл.
73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и в съответствие с изискванията на посочената разпоредба, в
мотивите му са обсъдени и приети за неоснователни, направените от жалбоподателя
възражения.
Съдът
намира обаче, че обжалваният индивидуален административен акт е материално незаконосъобразен.
Между страните не са спорни фактите, послужили като основание за издаването му.
Спори се относно обстоятелството представляват ли те основание за извършване на
финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 или т. 10 от ЗУСЕСИФ.
Според
чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа може да бъде отменена:
за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и сроковете
по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.; за неизпълнение на одобрени индикатори;
за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна
на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства
от ЕСИФ.
В
чл. 71, § 1, /в/ от Регламента е посочено, че операциите, включващи инвестиции в
инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските
структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане
към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна
помощ — когато е приложимо — подлежат на значителна промяна, която засяга естеството,
целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални
цели. § 3 на същия член предвижда, че операциите, подкрепяни от ЕСФ, и операциите,
подкрепяни от другите европейски структурни и инвестиционни фондове, които не са
инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса
от фонда само когато са обвързани със задължение за поддържане на инвестициите съгласно
приложимите правила за държавните помощи и когато претърпяват прекратяване или преместване
на производствена дейност в рамките на периода, определен в тези правила. В случая
правило за държавните помощи, обвързващо бенефициента със задължение за дълготрайност
представляват разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 29/11.08.2008 г., във вр. с т.
4. 17 и т. 4.25.3 и т. 11 от договор № 36/3/3120557 от 24.04.2014 г., сключен в
изпълнение на чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ между ДФ "Земеделие" и ползвателя.
В цитираната подзаконова норма се предвижда като условие за отпускане на безвъзмездна
помощ представянето на бизнес план за срок от пет години, доказващ икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за този период. По силата на посочените по-горе
договорни клаузи жалбоподателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция
в срока и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно приложение №
2; да спазва одобрения проект за срок от 5 години; да извърши одобрената инвестиция
в съответствие с одобрения бизнес план и без предварително уведомяване и съгласие
от страна на фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени технически спецификации
и/или количествено стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията.
Неизпълнението на посочените задължения, в конкретния случай, би било основание
за връщане на предоставената безвъзмездна помощ по силата на чл. 46, ал. 1 от Наредба
№ 29/11.08.2008 г., респективно на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 г.
В
конкретния случай съгласно одобрения бизнес план, ползвателят е предвидил реализиране
на приходи от финансираната дейност в размер на по 145000 лв. за 2016 г. и за
2017 г. Действителните такива са съответно - 5100 лв. за 2016 г. и 12000 лв. за
2017 г. В процентно съотношение изпълнението е 3. 52% за 2016 г. и 8. 28% за
2017 г.
Тук
следва да се отбележи, че съгласно утвърдената Методика за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г., която има характер на нормативен
акт, мониторингов период по смисъла на методиката е период от пет години, за договори
сключени преди 01.01.2015г. В случая договорът с бенефициента е сключен на
24.04.2014 г., поради което и съобразно одобрената методика мониторинговия период
е за срок от пет години и приключва през 2019г. Освен това извършването на проверка
за жизнеспособност на инвестицията следва да съобрази с основната цел, поставена
в бизнес-плана, която в случая е създаване на навеси и къща за гости, които
включват както оценка за съответствие, така и архитектурен проект, СМР,
геодезическо заснемане и т.н. С оглед на заложеното в проекта, не може да се търси
постигане на заложените приходи от основната дейност преди периода на
изграждането му, съответно преди реално предоставяне на услугата. Съгласно Методиката
при вземане на решение относно размера на отказа или оттегляне на подпомагането
при неспазване на ангажиментите или други задължения, управляващия орган следва
да отчете тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във
връзка с условията за подпомагане, като тежестта на неспазването зависи по-специално
от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите
или задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му задължения с приложимия
нормативен акт, управляващия орган на първо място не е спазил изискването за продължителност
на мониторинговия период, като се е позовал на проверка обхващаща само две години
– 2016 и 2017 г. Освен, че не е спазен нормативно определения мониторингов период,
изводите за неизпълнение на поетия ангажимент са направени формално, без да се съобрази
дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на подпомагането.
В случая не е съобразено, че бенефициента е реализирал приходи в размер на
14 030 лева през 2018 г., което говори за развитие на дейността. Като не са
съобразени тези факти, управляващия орган е достигнал до грешен извод за жизнеспособност
на инвестицията и е наложил санкция в размер на 23 457.78 лева от предоставената
финансова помощ. /В тази насока е практиката на ВАС по адм. дело № 5443/2018
г./
От
друга страна при издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция
изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” се е позовал на точка 30 от
Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013
година.
Видно
е от представите по делото доказателства, че по жалба на Сдружение „Венетица” със
седалище гр. Долна Баня (към която впоследствие са се присъединили и други жалбоподатели)
срещу същата Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година, утвърдена от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, е образувано адм. дело №
11440/2017 година по описа на ВАС. С определение № 14855 от 05.12.2017 г. по адм.
дело № 13288/2017 г., петчленен състав на ВАС е приел, че тази Методика не е вътрешноведомствен
акт (както първоначално е приел тричленният състав на ВАС), а е подзаконов нормативен
акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК и чл. 1а ЗНА и който подлежи на съдебно обжалване.
С решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. Методиката за определяне
на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2007 - 2013 година, е обявена за нищожна. С решение № 8020 от
29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1757/2019 г., петчленен състав на ВАС
- І колегия е оставил в сила решението на тричленния състав на ВАС. В изпълнение
на разпоредбата на чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в „Държавен вестник“,
бр. 47 от 14.06.2019 г., поради което е влязло в сила от деня на обнародването.
Съгласно чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК съдебното решение, с което е обявена
нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие
по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
В конкретния случай Методиката не е отменена, а е обявена за нищожна. Административният
орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от такъв обявен
за нищожен акт в определен от закона срок – чл. 195, ал. 2 от АПК. Нищожността е
най-тежкия порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер
те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове, в случая е подзаконов
административен акт. Определянето на размера и налагането на финансови корекции
въз основа на нищожен акт няма правно основание, тоест обжалваното Решение №
36/3/3120557/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
частта му за определяне на размера се явява незаконосъобразно.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение като незаконосъобразно ще следва
да бъде отменено. С оглед спецификата на правоотношенията, преписката следва да
бъде върната на органа за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените
по делото разноски в размер на 2935 лева, от които 235 лева – държавна такса, 200
лева – за вещо лице, 2000 лева – адвокатски хонорар и 500 лева – адвокатски хонорар
за изготвяне на възражение по жалба против определение за спиране на делото. Съдът
намира за неоснователни възраженията са прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като същото не е прекомерно завишено, предвид чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира за
неоснователно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за заплащане
на направените разноски за пътни разходи в размер на 40 лева, тъй като същите
не са разноски по делото, регламентирани в процесуалния закон.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 36/3/3120557/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
за налагане на финансова корекция по договор № 36/3/3120557 от 24.04.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“
и мярка „Управление на местни инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“
и съгласно условията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“
от програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепени
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
ВРЪЩА преписката на
Изпълнителния директор Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция за
ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с
указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите
по-горе.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ София да заплати на „Атанас
и Нона“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Септември,
обл. Пазарджик, бул. „Б..“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., представлявано от Г. Г. Ч. – Б.. направените по делото
разноски в общ размер на 2935 /две хиляди деветстотин тридесет и пет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на пътни разходи в размер на 40 лева,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/П/