№ 15230
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110101514 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „....“ ЕООД срещу Е.
Н. С. с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца
сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за кредит между „К....“ АД и Е. Н.
С. и сключения към него договор за поръчителство по силата, на който „....“ ЕООД е
изплатилo вземането на кредитора по договора за кредит и е встъпило в правата му, ведно
със законната лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 93 лева,
представляваща административни разноски, сумата от 506,81 лева, представляваща
договорна лихва за периода 16.12.2019 г. - 09.06.2021 г., сумата от 146,41 лева,
представляваща наказателна лихва по договора за кредит за периода 21.01.2020 г. -
08.06.2021 г., сумата 371,61 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и сума в размер на 155,60 лева, представляваща законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. № 37412/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 27.09.2019 г. между „К....“ АД и Е. Н. С. бил сключен договор
за кредит, по силата на който на ответника бил предоставен кредит, от който сума в размер
на 1500,71 лева останала като просрочено задължение. За да погаси просрочените вноски по
първоначалния кредит ищецът сочи, че Е. Н. С. е кандидатствал онлайн за нов
потребителски кредит от същия кредитодател – „К....“ АД и по реда на ЗЕДЕУУ на
16.12.2019 г. бил сключен договор за рефинансиращ кредит, по силата на който ответникът
усвоил сума в размер на 2000 лева. Длъжникът по рефинансиращия кредит избрал да
обезпечи задължението си по рефинансирането посредством поръчителството на трето
одобрено от кредитодателя лице, а именно ищецът по делото, сключвайки договор за
1
поръчителство на 16.12.2019 г. Ищецът излага, че в качеството си на поръчител се задължил
да отговаря солидарно с кредитополучателя – ответник в настоящото производство, за
неговите задължения по договора а кредит. Посочва, че с оглед незаплащането от ответника
в срок на шест погасителни вноски по договора от 16.12.2019 г. същият е станал предсрочно
изискуем и на 09.06.20121 г., „К....“ АД изпратило искане за погасяване на задълженията от
страна на поръчителя, като след като поръчителят уведомил длъжника, че ще пристъпи към
плащане, на 16.06.2021 г. на „К....“ АД били заплатени процесните суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Е. Н. С. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че е сключвал
процесните договори за кредит от 27.09.2019 г. и 16.12.2019 г. като излага, че не е давал
съгласие, дори и под формата на електронно изявление, за да считат процесните договори за
сключени по реда на ЗЕДЕУУ. Ответникът твърди, че договорите за кредит не отговарят на
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК, както и на практиката на СЕС. Оспорва, че „К....“ ЕАД му
е предоставил погасителен план, от който да се установяват параметрите на дължимите
суми. Счита обективираната в договора за поръчителство наказателна лихва за
неравноправна на основание чл. 143, т. 2 и т. 5 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Оспорва, че са му връчени Общи условия, което от своя страна било основание за
недействителност на договора предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Излага, че е нарушена
разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала яснота относно размера
на ГПР и как се формира той. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
За доказване основателността на съдебно предявената претенция по делото е
представен договор за кредит № ......... г., сключен между „К....“ ЕАД, в качеството на
кредитор, и Е. Н. С., в качеството на кредитополучател. Видно от приложение №
1/16.12.2019 г. дружеството се задължило да предостави на кредитополучателя сумата от
2000 лв., а кредитополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва на 18
анюитетни месечни вноски от по 139,34 лв. всяка за периода 20.01.2020 г. – 20.06.2021 г.
Общият размер на плащанията възлизал на 2508,12 лв., лихвеният процент по кредита бил
фиксиран на 30%, а ГПР – на 34,49 %. С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че
кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне
на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа
от подаване на заявлението.
В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за предоставяне
на поръчителство със страни „К....“ ЕАД и „....“ ЕООД. По силата на последния „....“ ЕООД
поело задължение да обезпечи пред „К....“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за
кредит, а длъжникът се задължил да му заплата месечно възнаграждение за периода на
действие на договора. С договор за поръчителство от 16.12.2019 г., сключен между „К....“
2
ЕАД, в качеството на кредитор, и „....“ ЕООД, в качеството на поръчител, ищецът се е
задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит № ......... г. и последиците от
неизпълнението.
От справка в Търговски регистър се установява, че принципал на „....“ ЕООД е „К....“
ЕАД, т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
„К....“ ЕАД е издало удостоверение в уверение на обстоятелството, че с част от
отпуснатата по кредита сума възлизаща на 1500,71 лв. е рефинансирало задълженията на
ответника по предходен договор за кредит от 27.09.2019 г., а разликата над тази сума до
пълния размер от 2000 лв., а именно сумата 499,29 лева, кредитополучателят е получил в
брой.
От представената по делото разписка № .... г. нa „......“ АД се установява, че на същата
дата на ответника била изплатена сумата от 499,29 лв. с наредител „К....“ ЕАД и основание
за плащането „получаване на пари в брой“.
С протокол № ..... г. ръководителят на Отдел „Събиране на вземания“ при „К....“ ЕАД
удостоверил, че в периода 20.01.2020 г. – 08.06.2021 г. за събиране на вземанията по договор
за кредит № ......... г. били извършени посещения на налични адреси на кредитополучателя,
изпращане на ежемесечни напомнителни писма и покани за плащане, търсене на
кредтополучателя на актуални телефонни номера, провеждане на многократни обаждания с
цел доброволно изплащане на вземането по кредита, възлизащи общо на сумата от 93 лв.
Представено е по делото уведомление, с което “....“ ЕООД съобщавало на ответника,
че на 09.06.2021 г. е получило искане за плащане на задълженията по процесния договор за
кредит и в срок до 5 работни дни ще извърши плащане.
Според изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на 16.12.2019 г.
неплатените просрочени задължения по договор за кредит № ... между „К....“ ЕАД -
кредитор и Е. Н. С. - кредитополучател в размер на 1500,71 лв. са били погасени чрез
прихващане от новоотпуснат кредит в размер на 2000 лв. по договор за кредит № ... между
„К....“ ЕАД - кредитор и Е. Н. С. - кредитополучател. На 16.06.2021 г. е извършено
осчетоводено погасяване на всички задължения по договор за кредит № ......... г. при „К....“
ЕАД в общ размер на 2746,23 лв., включващи: погасена главница - 2000 лв., погасена
договорна лихва - 506,81 лв., погасена наказателна лихва - 146,42 лв., погасени
административни разноски - 93 лв. На същата дата - 16.06.2021 г., срещу погасяването на
задълженията при „К....“ ЕАД, при ищеца е осчетоводено вземане в размер на 2746,23 лв. от
ответника по счетоводна сметка 531006 - „Вземания от клиенти на К....“, партида на Е. Н.
С.. Към 16.06.2021 г. преди прехвърляне на вземането на ищеца, при „К....“ ЕАД фигурират
следните задължения по процесния кредит с № ......... г.: непогасен остатък по главница в
размер на 2000 лв., отчитана по счетоводна сметка 532002 - „Вземания глав.потр.кредити“,
като неплатената главница представлява сумата на предоставения кредит в пълен размер,
непогасен остатък за договорна лихва в размер на 506.81 лв., отчитана по счетоводна сметка
496001 – „Вземания за лихви потр.кредити“, като неплатената договорна лихва е за периода
16.12.2019 г. - 09.06.2021 г. съгласно представения погасителнен план по договора за кредит,
3
непогасена лихва за забава в размер на 146,42 лв., отчитана по счетоводна сметка 496002 -
„Вземания за лихви потр.кредити“, като неплатената наказателна лихва представлява
законна лихва за забава за периода 20.01.2020 г. - 08.06.2021 г. вкл., съгласно предоставената
информация от ищеца, непогасени такси в размер на 93 лв. за административни разноски,
отчитани по счетоводна сметка 446001 - „Вземания по начислени такси‘. На 16.06.2021 г.
при „К....“ ЕАД е осчетоводено погасяване на задълженията по процесния кредит по
договор № ......... г. от ищеца в общ размер на 2746,23 лв., включващо: пълно погасяване на
главница в размер на 2000 лв., пълно погасяване на договорна лихва в размер на 506,81 лв.,
пълно погасяване на лихва за забава в размер на 146,42 лв., пълно погасяване на такси в
размер на 93 лв.
Приета е и съдебно-компютърна експертиза, според която според предоставените
данни става ясно, че клиент с име Е. Н. С. съществува в информационните масиви на „К....“
ЕАД като клиент, изтеглил повече от един кредит. Имейл адресът, с който е регистриран, е
encho810802@abv.bg. IP адресът е както следва: .... Според предоставените данни става ясно,
че Договор за кредит № ......... г., Договор за предоставяне на поръчителство от 16.12.2019 г.
и Договор за кредит № .../27.09.2019 г. са изтеглени онлайн през платформата на “К....” ЕАД
с адрес www.credissimo.bg . В системата са записани IP адреси от които е бил достъпван
сайтът www.credissimo.bg при сключването на договорите от Е. Н. С.. В конкретният случай
няма как да се провери този IP адрес от кой потребител е бил използван.
При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство
за комуникация - едно или повече. В конкретния случай договорите между ответника,
кредитора и поръчителя са подписани чрез използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за
сключване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следва да се приеме, че ответникът е
дал съгласие по отношение на същественото съдържание на двата договора, изразяващо се в
последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка,
прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен
от кредитора на посочения от кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност
разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и
привеждане в действие на взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е
оспорени и твърдението за подписване на договора за кредит чрез изпратен на кратко
телефонно съобщение код или ползването от ответника на посочения в разпечатката от
системата на кредитора телефонен номер. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява
електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният документ се представя по
4
делото върху хартиен носител като заверен от представилата го страна препис,
възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ
и доколкото ответникът не е поискал представянето му на дигитален носител, този препис
представлява годно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Ответникът не е оспорил получаване на част от сумата по кредита чрез рефинансиране на
задължение в размер на 1500,71 лв. по друг сключен със същия кредитор договор, за което
свидетелства и представеното удостоверение от „К....“ ЕАД за погасяване на
рефинансирания кредит.
Установява се в производството от представена от трето неучастващо по делото лице
разписка, че разликата над сумата за рефинансиране до пълния размер на отпуснатия кредит
е била изплатена в брой на ответника чрез система „......“ АД.
Договорът за поръчителство се основава на разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, сключен е в
изискуемата писмена форма за действителност и допустимо, с оглед чл. 138, ал. 2 ЗЗД,
обхваща едно бъдещо задължение. Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. В случая предмет на
настоящото производство са вземания, които произтичат от договор за потребителски
кредит, заплатени от ищеца в качеството му на поръчител, поради което последният
упражнява правата си по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя по договора за
потребителски кредит. Последният е сключен при действието на ЗПК и правната му
уредбата е в чл. 9.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от ТР 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и служебно за наличие на нищожни клаузи в
договора. Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
ЗПК предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148
ЗЗП, за които съдът следи служебно. Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние.
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора,
доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на
договора. В електронната платформа на „К....” АД е предвидено потребителят сам да
попълва заявление или то се попълва от служител на дружество посредник или се попълва
от служител на „К....” АД, ако разговорът с потребителят е по телефона. В настоящия
случай, видно от отразеното в представения по делото СЕВ, потребителят сам е попълнила
заявлението и въз основа на данните за кредита, за който кандидатства, кредиторът е
изпратил условията на договора и СЕФ. В договора му е указано правото да се откаже от
5
него, съгласно глава IV от ЗПФУР. С попълване на заявление за кандидатстване, получаване
на договора и СЕФ по електронна поща, ответникът е направил електронно изявление по
смисъла на ЗЕДЕП, че приема условията на договора, с което е спазена писмената форма за
сключването му. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК не може да намери приложение,
доколкото се касае за финансова услуга от разстояние. Поради това и по силата на
упоменатата разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се съобрази обстоятелството, че
на електронната платформа на „К....” АД потребителят въвежда команда „Декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам
ОУ и Договора“, с което следва да се приеме, че е изпълнено горното изискване на ЗПК.
Противното би означавало да се изключи изцяло възможността за сключване на договора от
разстояние.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен ГПР от 34,49 %, с което
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но реално не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора
за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, за което свидетелства
обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са били свързани лица по смисъла на § 1, т. 5
ДР ТЗ, двата договора (за кредит и поръчителство) са сключени на една и съща дата и преди
изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, при уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за кредит
последица от непредставяне на обезпечението в срок - заявлението за кандидатстване за
кредит, т.е. отправената оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД да се счита неприета.
Същевременно с чл. 13, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство „К....“ ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. С чл. 13, ал. 3 е предвидено приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита. От клаузите на чл. 4, ал. 1-
3 от договора за кредит е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от „К....“ ЕАД юридическо лице поръчител, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в четиринадесетдневен срок от подаването
му. Предвид обстоятелството, че се касае за "бърз кредит", при който потребителят разчита
да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на
одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в
6
полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо
лице – поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В светлината на изложеното между двата договора се разкрива тясна корелация и
взаимозависимост, която сочи, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски
кредит, т. е. договорите за кредит и поръчителство следва да се разглеждат като свързано
цяло, а разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „К....“
ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита и по естеството си, с оглед
свързаността на двете дружества, има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума. В случай на включването му ще се стигне
до значително надвишаване на нормативно установения размер от 50 % (при вариант на
изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за поръчителя, размерът на ГПР ще
надхвърли 100%), поради което договорът влиза в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следователно същият е недействителен.
Така се установява, че в договора за кредит липсва ясно посочване на действителният
процент на ГПР. Както бе посочено текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално и при наличие на посочен размер на ГПР, макар и явно некоректен и
неправилно определен, да се счита изпълнено разписаното в него изискване за съдържание
на договора. ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, е налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Наред с това в договора липсва ясно
разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои конкретни компоненти измежду
лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора са включени в ГПР от 34,49 % и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, както и
по каква причина възнаграждението по поръчителския договор е изключено от ГПР.
Посочен е фиксиран лихвен процент по заема и годишно оскъпяване, но не се изяснява как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Последицата от неспазване изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е разписана в чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на
договора за кредит. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за
7
кредит длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. Последната не би могла да се присъди в настоящото производство,
доколкото претенцията на ищеца се основава на сключен между дружеството и ответника
договор за предоставяне на поръчителство и суброгиране в правата на кредитора, които
последващи правоотношения изискват наличие на действителен договор за заем. Съгласно
чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение,
поради което ако главното задължение е нищожно, поръчителството не може да породи
действие и за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Задължението
по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и
няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор – това изрично
е посочено в чл. 138, ал. 2 ЗЗД, а и друго не е уредено в ЗПК.
По същия начин по всеки друг нищожен договор страните дължат връщане на
даденото по него и задължението по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е обезпечено от поръчителя
на недействителния договор, а нормата на чл. 23 ЗПК е проявление принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно
основание за връщане на главницата и се явява проявление на разписаното в чл. 34 ЗЗД
задължение за връщане на другата страна на полученото по обявен за недействителен
договор.
Вън от горното претендираната сума за административни разноски, представляваща
такса за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, противоречи на забраната,
въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната
забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може
да с квалифицира като допълнителна услуга. Претенцията за такси за извънсъдебно
събиране на дълга се основава на нищожна договорна клауза, според която длъжникът
следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от претендираното
обезщетението за забава, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Наред с
това по делото не се доказва реално извършване на разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, протокол № ..... г. е едностранно съставен от кредитодателя и удостоверява
изгодни за него факти. По делото липсват доказателства за уведомяване на ответника за
отправеното искане от кредитора до „....“ ЕООД за заплащане на непогасените задължения.
Макар да се твърди такова да е отправено, реално се доказва единствено наличие на
изпратено на 10.06.2021 г. на електронен адрес от договора за поръчителство писмо от
ищеца, с което уведомява ответника, че дружеството ще извърши плащане на задълженията
му по договора за кредит към „К....“ ЕАД.
Поради изложеното предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
8
При този изход на спора на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който е претендирал 880 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „....“ ЕООД, ЕИК ......, срещу Е.
Н. С., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за кредит между „К....“ АД и Е. Н.
С. и сключения към него договор за поръчителство по силата, на който „....“ ЕООД е
изплатилo вземането на кредитора по договора за кредит и е встъпило в правата му, ведно
със законната лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 93 лева,
представляваща административни разноски, сумата от 506,81 лева, представляваща
договорна лихва за периода 16.12.2019 г. - 09.06.2021 г., сумата от 146,41 лева,
представляваща наказателна лихва по договора за кредит за периода 21.01.2020 г. -
08.06.2021 г., сумата 371,61 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и сума в размер на 155,60 лева, представляваща законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. № 37412/2021 г. на СРС, 82 състав
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ......, да заплати на Е. Н. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 880 лева – сторени разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9