№ 2045
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110153111 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на М. Г. С. срещу „Моят Кредит“ ЕООД,
уточнена със становище с вх. № 114575/2021 г., която отговаря на изискванията за
редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
е направено искане за съединяване с настоящото производство на гр. д. № 53112/2021 г. по
описа на СРС, 162 състав, поради идентичност на страните и сходство на предмета. Съдът
след извършване на служебна проверка в Единната информационна система на съдилищата
констатира, че посоченото дело се води между същите страни за недължимо платена сума по
Договор за заем № 45727/01.03.2021 г. Поради това съдът намира, че предметът на двете
дела е различен, респ. не е налице връзка между делата, която да налага съединяването им в
едно производство и издаването на общо решение по тях. Ето защо искането на ответника с
правно основание чл. 213 ГПК е неоснователно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
С оглед становището на ответника и доколкото същият не оспорва, че по неговата
сметка е постъпила процесната сума, доказателствените искания на ищеца за задължаване на
ответника да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от
ищеца по процесния договор и за задължаване на трето неучастващо в делото лице да
представи справка за извършени плащания от ищеца за периода от 04.11.2020 г. до датата на
исковата молба следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид релевираните от ищеца доводи за нищожност на процесния договор и
предвид становището на ответника не е необходимо за изясняване на делото от фактическа
1
страна задължаването му да представи по делото в оригинал посочените в т. ІІ от
доказателствената част на исковата молба документи.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
частично уважено – само по отношение на въпрос 3, а за другите въпроси следва да бъде
отхвърлено, тъй като обстоятелствата, които се целят да се изяснят чрез въпрос 1, не са
спорни по делото, а обстоятелствата по въпрос 2 са неотносими към предмета на доказване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съединяване към настоящото
производство на производството по гр. д. № 53112/2021 г. по описа на СРС, 162 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.03.2022 г. от 09:15 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията, а на ответника – препис и от
становище с вх. № 114575/22.12.2021 г.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи документите по т. ІІ и т. ІІІ от доказателствената част на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на „Изипей“ АД да
представи документа по т. ІV от доказателствената част на исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба –
т. V.3., при депозит в размер на 150 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщение за настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за допускане на експертиза по другите посочени от ищеца задачи.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Росен
Руменов Стоянов, със специалност: Финанси, оценител на търговски предприятия и
вземания.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото
съдебно заседание след представяне на документ за внесения депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от М. Г. С.
срещу „Моят Кредит“ ЕООД за връщане на сума в размер 632.89 лв., представляваща
недължимо платени суми по Договор за заем № 39628/04.11.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.09.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили процесния договор, по който той е
получил в заем сумата от 600 лв., представляваща левовата равностойност на 306.78 евро/,
2
като срокът на заема е 11 месеца, размерът на месечната погасителна вноска е 66.35 лв.
/левовата равностойност на 33.92 евро/, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е
40.99 %, размерът на годишния процент на разходите е 41.16 %, а размерът на общата сума,
която ищецът трябва да върне, е 729.85 лв. Посочва, че в договора е уговорено задължение
на заемателя в срок от 3 дни след сключването му да осигури поръчител/солидарен длъжник,
който да сключи със заемодателя договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/ за
всички дължими суми по договора, което лице подлежи на предварителна проверка от
заемодателя и следва да отговаря на редица условия, както и че ако заемателят не изпълни
посоченото задължение в срок, дължи неустойка в размер на 521.35 лв. /левовата
равностойност на 266.56 евро/, която трябва да се заплаща на части съгласно погасителен
план. Излага, че поради неизпълнение от негова страна на горното задължение му е
начислена неустойка в уговорения размер. Твърди, че е погасил предсрочно сума в общ
размер на 1 232.89 лв. по договора. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с императивни правила: чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради
неспазване на предписаната от закона форма и нарушаване на изискването да е написан по
ясен и разбираем начин, като всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка страна; чл. 11, ал. 1,
т. 10, чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК – поради липса на съществен
елемент от неговото съдържание – годишен процент на разходите по кредита /посочен е
само процент, но липсва ясно разписана методика на формирането на ГПР, както и
посоченият размер на ГПР е грешен, което се приравнява на непосочването му/; чл. 19, ал. 4
и ал. 5 ЗПК – поради това, че действителният размер на ГПР, включващ и неустойката за
непредставяне на обезпечение, е 118.40 % и надвишава максимално установения праг на
ГПР от 50 %; на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – поради това, че клаузите на договора не
са формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Счита, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена, тя е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и е
нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, задължаваща кредитора за
извърши проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора,
да прецени дали да отпусне кредита и при какви условия, както и поради обстоятелството,
че накърнява добрите нрави, като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, цели неоснователно обогатяване и прикрива по-
високата цена на договора при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение,
а така също и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, защото е налице заобикаляне на закона – на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Изтъква, че е нищожна и
клаузата за възнаградителна лихва /включваща и неустойката/ поради противоречие с
добрите нрави, тъй като размерът й надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, както и защото има разлика между посочената в договора подлежаща
на връщане лихва и реално върнатата такава. Счита, че ако не бъде приет целият договор за
нищожен, следва да бъдат приети за нищожни отделните му клаузи поради нарушение на
3
закона, нарушаване на добрите нрави и неравноправност. Излага, че съгласно чл. 23 ЗПК
при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което
претендира разликата между заплатената предсрочно сума и заемната сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че е получил процесната сума. Излага, че ищецът е
сключил с него 10 договора за кредит, поради което не може да се приеме, че са накърнени
интересите му, защото се касае за добре обмислено решение, при което той е бил наясно и е
приел всички детайли по договора, включително неустойката и размера на
възнаградителната лихва. Признава сключването на процесния договор с ищеца, както и че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора изцяло. Сочи, че ГПР е коректно посочен в
договора и е в законоустановените граници. Излага, че неустойката не е част от ГПР
съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, не трябва да се приравнява на възнаградителна лихва, а
представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение на заемателя да
предостави обезпечение и има санкционен характер. Посочва, че ако съдът приеме, че ГПР е
неправилно посочен, следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, а не тази на чл.
23 ЗПК. Обосновава по-високия размер на възнаградителната лихва с обстоятелството, че се
касае за високорисков кредит. Твърди, че ищецът е имал възможност да влияе на
договорното съдържание и че всички клаузи са били индивидуално уговорени от страните,
поради което не са налице неравноправни клаузи. Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 7 от договора
длъжникът е могъл по всяко време от изпълнението му да предложи поръчител, в който
случай е щял да дължи само част от неустойката. Оспорва договорът да е неясен и
неразбираем за ищеца предвид наличието на множество сключени между страните договори.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – парична сума в
размер на 632.89 лв.; получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор № 39628/04.11.2020 г., по който ответникът е
предоставил на ищеца в заем сумата от 600 лв.; заплащане от ищеца на сума в общ размер
на 1 232.89 лв. по договора; получаването на сумата от ответника.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът на основание чл. 238, ал. 2 ГПК може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
4
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5