№ 200
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502363 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и
Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ******* срещу решение
№261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския
районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивниците
дължат на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, а именно - сумата
от 4816,80 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-
224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното
плащане, както и сумата от 4,58 евро – обезщетение за забава, начислено за
периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., на основание чл. 422, във връзка с
чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
1
В жалбата е изложено становище неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Изложени са аргументи, че съдът правилно е приел,
че анексите към договора за ипотечен кредит са нищожни, но не е обсъдил
възражението за нищожност на самия договор. Отново се излага, че
договорът за кредит е нищожен, поради което се дължи само главницата по
него. Ответниците са заплатили вече сумата от 24920.00 евро, при отпусната
главница от 20000.00евро, следователно не се дължат сумите предмет на
исковите претенции.
В случай, че договорът за кредит е действителен се поддържа, че
неправилно е определена в атакуваното решение главницата. Посочва се, че
правилно районният съд е приел, че следва да се прилагат т.14 от договора, но
неправилно е приложил погасителния план, който е при 9% лихва, поради
това, че след 23.08.2012г. лихвата е в друг размер /12 месечен Юрибор +4%/.
В случай, че се приложи плаващ лихвен процент главницата би се равнявала
на 2418.64 евро, която още не изискуема, тъй като по вина на банката /запор
на сметки и извършена продан на имота/, кредитополучателите не са могли да
я заплатят. Отново се твърди, че няма просрочени вноски, а е налице
надплатена сума от 665 евро и кредитът не е изискуем.
Въззивниците молят съда да отмени атакуваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Юробанк Бългания“ ЕАД, в който се застъпва становище
за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение в тези части. Правилно е
установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани,
връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се,
че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на
погасителни вноски за главница и лихва.
За неправилни въззиваемата страна счита мотивите на съда досежно
наличие на неравноправни клаузи, което е предпоставило присъждане на по –
малка главница и са отхвърлени договорните лихви. Аргументира се, че
страните са се съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от
един променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране
на БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така
2
и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в
рисковите условия. Без правно значение смята страната в какъв размер е
променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е
договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната части.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу решение
№261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския
районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк
България” АД срещу КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН
**********, двамата с адрес: ******* искове с правно основание чл. 422, във
връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86
ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено, че дължат по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по
ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС сумата за разликата над 4816.80 евро
до пълния предявен размер от 7304.30 евро, представляваща главница по
договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва
от 23.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 68.93 евро – договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 13.02.2018г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в посочените части. Правилно
е установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани,
връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се,
че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на
погасителни вноски за главница и лихва.
За неправилни се считат изводите на първоинстанционния съд за
наличието на неравноправни клаузи. Аргументира се, че страните са се
съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от един
променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране на
БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така и
промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в
рисковите условия. Без правно значение за настоящия спор е в какъв размер е
3
променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е
договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.
Акцентира се, че измененията в БЛП са обусловени от множество пазарни
фактори и пазарни лихвени мерители Софибор, Юробор и Либор, които са
извън контрола на ищеца. Наличието на тези обективни фактори обуславят
приложението на изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което не са
налице неравноправни клаузи.
На следващо място в жалбата е изразено несъгласие с изводите на
районния съд за това, че клаузите на процесния договор не са били
индивидуално договорени и банката в нарушение не е предоставила на
кредитополучателите погасителен план. Поддържа се, че погасителни
планове са били представени на ответниците и подписани от тях.
На последно място са изложени съображения, че неправилно в
атакуваното решение е прието, че анексите към договора за кредит са
нищожни и не следва да бъдат прилагани.
По изложените съображения се моли съдът да отмени решението в
обжалваните части и да уважи изцяло предявените искове.
Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР.
ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б.. Поддържат становище, че решението в тази му част е
правилно и следва да бъде потвърдено с аргументи, съставляващи изложение
на въззивната им жалба.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани поддържат
подадената жалба и отговор, молят за присъждане на разноски съобразно
изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Юробанк България” АД срещу КР.
ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б. искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Закона кредитните
институции да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
дължат сумата от 7304.30 евро, представляваща главница по договор за
ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от
4
23.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 68.93 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 07.02.2018г. до 13.02.2018г. и сумата от
4.58 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 07.02.2018 г. до
20.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по
описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните
суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Срещу издадената заповед е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК
от длъжниците, поради което за ищецът се е породил правния интерес да
предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед
дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за ипотечен кредит №9-
224/23.08.2007г., по силата на който „Алфа Банк – Клон България“ КЧТ АД /с
правоприемник „ Юробанк България“ АД/ е предоставила на КР. ЯНЧ. Б.
кредит в размер на 20000.00лв., със срок за издължаване от 10 години, на 120
анюитетни вноски по погасителен план. За предоставения кредит,
кредитополучателят е следвало да заплаща през първите пет години лихва в
размер на 9.%. За останалия период се дължи лихва формирана от 12 месечен
ЮРИБОР + 4% договорна надбавка. При забава на плащанията се дължи
лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5
пункта годишно.
С анекс №1/18.08.2007г. бил променен срокът на договора до
18.09.2018г., включващ 6 месечен гратисен период, през който ще се
заплащат само лихвите. При забава на плащанията се дължи обезщетение за
забава в размер на договорения лихвен процент + надбавка от 10%.
Погасяването на кредита е следвало да бъде извършен на 91 равни месечни
вноски.
С анекс №2/ страните се съгласяват, че договореният лихвен процент се
променя и се формира като 12 месечен ЮРИБОР + 5.2% договорна надбавка.
Погасяването е следвало да бъде извършено на 108 равни месечни вноски при
краен падеж на договора 07.06.2022г.
Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски
по погасителен план, банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем на основание чл.30.1 и т.2 от договора. Изявлението за
предсрочна изискуемост е връчено длъжниците чрез нотариална покана.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат
сумите по издадената заповед за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответниците КР. ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б. в
срока по чл.131 от ГПК. Излага се, че предявените искове са недопустими, а
5
по същество се застъпва становище за неоснователност на същите. Не
оспорват обстоятелството, че са получили сумата от 40000.00лв. като кредит.
Твърди се, че договора за кредит и анексите са нищожни, а техните клаузи
неравноправни. За неравноправна се счита клаузата на чл.16, т.2 от договора,
както и сключените въз основа на нея анекси. За нищожни се считат и
клаузите на Анекс №2/07.06.2013г. за начисляване на лихва върху лихва.
Оспорва се обстоятелството, че са били налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като ответниците са
просрочили само една вноска.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивните жалби разгледани по същество се явяват частично
основателни, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
договор за ипотечен кредит №9-224/2007 от 23.08.2007г., по силата, на който
„Алфа Банк“ АД, в качеството на кредитодател се е задължило да предостави
на КР. ЯНЧ. Б., като кредитоискател и Л.Б., като ипотекарен длъжник сумата
от 20000.00евро със срок за издължаване 10 години на 120 анюитетни вноски
по погасителен план. В чл.14 е уговорено за първите пет години от срока на
договора, че ще се заплаща фиксирана лихва в размер на 9%. След изтичане
на този срок за останалия период следва да заплаща лихва, формирана от 12
месечен ЮРИБОР +4% надбавка. В чл.19.1 е предвидено, че при просрочие на
някое от вземанията се дължи лихва за забава в размер на договорения лихвен
процент + 2.5% надбавка, годишно. Договорът е обезпечен с ипотека,
обективиран в нот. акт №125/27.08.2007г., нот. дело №622/2007г.
В чл.23, т.1 от договора е предвидено, че банката има право да променя
едностранно договорения лихвен процент при съществени изменения в
икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в
българското законодателство, които правят сделката неизгодна за банката,
както и в случай на увеличение с повече от 50% на цената на паричния
ресурс, която банката плаща за рефинансирането си на международния пазар
в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за
кредит.
С анекс №1/18.08.2010г. е бил променен срока на договора до
18.09.2018г., уговорен шест е месечен гратисен период, през който се
заплащат само лихви. В чл.2 е уговорено, че при просрочие се дължи
обезщетение за забава в размер на договорната лихва +10% надбавка.
С анекс №2/07.06.2013г. падежът на цялото задължение се определя на
07.06.2022г. Променен е договорния лихвен процент, като същият е в размер
6
на 12 месечен ЮРИБОР + 5.2% надбавка. Погасяването е следвало да бъде
извършено на 108 равни месечни вноски. В чл.1 е вписано, че към редовната и
просрочената главница се прибавят лихва върху редовна главница,
просрочена лихва и наказателна лихва.
От заключенията на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза, се
установява, че кредитът е усвоен, поради което съдът приема, че е сключен
процесния договор. За неоснователни съдът намира възражението на
ответниците, че договорът страда от порок, който да води до неговата
цялостна нищожност.
След извършен анализ на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема,
че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът Б., като
физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите. Същият обаче не попада в приложното поле на
Закон за потребителския кредит /обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006г. и отменен
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ според правилото на чл.3, ал.5,
т.1 на същия. Следователно не важат и особените правила за
недействителност на договора по чл.14.
За определяне на размера на дължимите главница, договорни и
наказателни лихви съдът намира, че следва да се произнесе по направените
възражения за неравноправност, както и по въпросите за които следи
служебно. Основателността на тези възражения ще доведе до друг размер на
главници, лихви и такси, който пък ще намери отражение при погасяване на
задълженията по реда на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД.
По въпроса за наличието на неравноправни клаузи, настоящият състав
констатира следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които
такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия.
В процесният договор по силата на чл.16 и чл.23, т.1 банката има право
да променя едностранно договорения лихвен процент и да отразява тази
промяна в нов погасителен план. Тези клаузи не са индивидуално договорени,
7
доколкото са типови и с това си съдържание съществуват и в други подобни
договори за кредит, не само при този кредитодател. Анализираните текстове
не дават конкретна информация какви са критериите, които обективно да
водят до необходимостта от увеличаване на лихвения процент. Няма отразена
методология за начина, по който ще се извършва увеличението, към която
тези клаузи препращат.
От това следва, че не може да намери приложение изключението
предвидено в нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта
на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като
увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени
дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип,
те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и
потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна
информация как търговецът може едностранно да промени цената. Както
отбеляза съдът вече формула на ясен и разбираем език не е налице.
Следователно посочените клаузи категорично могат да бъдат счетени за
неравноправни.
Макар и неравноправни те не са били приложени от банката. При
определяне на размера на дължимата договорна лихва, съгласно т.4 от
заключението по допълнителната задача на съдебно счетоводната експертиза
банката се е съобразила с уговорките в основния договор и в анекс №2, които
са били отразени и в погасителен план / с изключение на периода 24.08.2012г.
до 07.06.2013г./. Методологията за начина на формиране на договорната
лихва е ясно разписана, процентът й, когато не е фиксирана, е равен на сбора
на 12 месечен ЮРИБОР и твърда надбавка. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответниците, че клаузите за определяне на договорната
8
лихва в анексите са нищожни, тъй като са проявление на нищожните клаузи
на чл.16 и чл.23 от договора. Както съдът отбеляза, банката не е прилагала
неравноправните си клаузи. Освен това промяната на лихвата с анекс №2 е
извършена при конкретно договаряне с ответниците и е то обвързано с
удължаване на крайния срок на договора.
За периода 24.08.2012г. до 07.06.2013г. банката е начислявала
договорна лихва в размер на 9%, според т.4 от заключението на вещото лице
по допълнителната задача /л.436 от делото/. Съгласно обаче чл.14 от договора
тази лихва се дължи само за първите пет години или до 23.08.2012г. За
останалия период, т.е от 24.08.2012г. се дължи лихва формирана от 12
месечен ЮРИБОР + 4%, респективно 5.20% договорна надбавка.
Следователно при определяне на остатъчния дълг, респективно кои вноски
следва да бъда считани за просрочени е необходимо да се съобрази
относимия за съответния период договорен лихвен процент.
На следващо място при определяне размера на дължимият остатъчен
дълг следва да бъде отчетено и обстоятелството, че съгласно чл.1 от анекс №2
върху главницата се натрупва начислената, но непогасена договорна и
наказателна лихва. Наличието на тази клауза и нейното приложение от страна
на банката е констатирано от вещото лице в т. 1 от първоначалното
заключение на л.313 от първоинстанционното дело.
Тези клаузи по своята същност представляват такива за капитализиране
на изтекли лихви, което по същество представлява увеличаване на главницата
за сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането
се постига като резултат олихвяване на изтекли лихви. По силата на чл. 10,
ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ.
Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в
няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г.
/Наредба № 9 от 31.05.1993г. за класифициране на кредитите и образуване на
задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, отменена
с Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките
и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена с
Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка/. С
разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от посочените три наредби в
9
периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г. капитализиране на лихвите е било
разрешено при спазване на нормативно установените изисквания, като на
банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви, съгласно
чл.16, ал.2 от Наредба №9/19.12.2002г. След отмяната на Наредба
№9/19.12.2002г. от 11.04.2008г. до настоящия момент капитализацията на
лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ,
поради което по аргумент от чл. 10, ал.3 от ЗЗД е забранена. Разпоредбата на
чл.294, ал.2 от ТЗ е неприложима, тъй като се касае за сделки сключени
между търговци, а не между потребител и търговец.
По изложените съображения съдът приема, че уговорката в този анекс
за капитализиране на лихвата, представляваща анатоцизъм, противоречи на
закона и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Т.е при определяне размера на дължимата главница и лихви не следва
да се вземат предвид капитализираните лихви, присъединени към главницата.
По отношение на падежа, съдът намира, че предсрочната изискуемост
по договор за кредит е настъпила с получаване на последното уведомление от
всеки един от длъжниците поради неплащане на дължимите вноски и
започнало изпълнение върху имота, служещ за обезпечение. Изявлението на
банката за обявяване на предсрочната изискуемост е извършено под формата
на нотариална покана. Такива са връчени лично на Красимир и Лариса Б.и на
13.02.2018г. Налице е обективният факт на просрочие на погасителна вноска
по договора, съгласно чл.30.1.1 от договора. За установяване на това
обстоятелство предвид горните мотиви съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице С. по допусната допълнителна задача пред
настоящата инстанция по т.2, вариант т. 1.2. Същият е изготвен на база
правилно отчетен договорен лихвен процент, при изключена клауза за
анатоцизма, като вещото лице е направило погашения с надвнесените суми.
Съгласно заключението по т.2, вариант т. 1.2 към 13.02.2018г. са били налице
две просрочени вноски с падеж на 07.01.2018г. и 07.02.2018г. Същите са
погасени с постъпила сума едва на 01.03.2018г.
Неплатената главница към датата на подаване на заявлението е
6479.98евро, сума, за която е категорично и вещото лице в заключението по
т.2, вариант т. 1.2., прието от въззивната инстанция.
След обявяване на предсрочната изискуемост не се дължи договорна
10
лихва, съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно договорната лихва би се дължала само за
периода от 07.02.2018г. до 13.02.2018г. Неплатената такава се равнява на
20.35евро /след приспадане на сумата от 19.90 евро, начислена след датата на
предсрочната изискуемост/.
Наказателната лихва /неустойка/ установена с коментирания вариант на
заключението се равнява на 1.47 евро, като искът за нея е основателен за тази
сума.
За посочените задължения ответницата Л.Б. отговаря солидарно като
съпруга и като поръчител по реда на чл.138 от ЗЗД, в каквото качество е
подписала двата анекса.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
основателни за сумите от 6479.98евро, главница, 20.25 евро договорна лихва
и 1.47 евро, наказателна лихва и неоснователни за сумите над така
установените до пълните им предявени размери.
Предвид настоящите мотиви първоинстанционния акт следва да бъде
потвърден, респективно отменен в съответните части.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззивника „Юробанк България“ АД се
следват разноски съразмерно уважената част на исковете както следва:
984.80лв. за заповедното производство, 601.77лв. за първоинстанционното
производство и 107.78лв. за въззивна инстанция. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят сумата от още 254.53лв. за заповедно производство и
155.53лв. за исково производство, съставляващи разликата до пълно
дължимите размери на разноски.
Съответно на въззивниците Б. се следват разноски 142.48лв., за първа
инстанция, 83.11 лв. за въззивна инстанция. По делото е направена искане да
бъде присъдено на адв. Д. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за сумата от 300.00лв., представляваща
разликата над уговореното от 500.00лв. до пълния минимален хонорар от
900.00лв. В случая се касае за частична безплатна адвокатка правна помощ.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
11
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На
основание посочената разпоредба съдът определя възнаграждение от
300.00лв., което съобразено с фактическата и правна сложност на делото и
размерите по Наредба №1 от 09.04.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съразмерно отхвърлената част от исковете на адв. Д. следва да бъдат
присъдени 35.62лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело №
17132/2018г. на Варненския районен съд,
в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 срещу КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ******* искове с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ да
бъде прието за установено, че дължат солидарно по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по
ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС сумата за разликата над 4816.80
евро до установения размер от 6479.98 евро, представляваща главница по
договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва
от 23.03.2018г. до окончателното плащане и сумата 20.35 евро, договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018г. до
13.02.2018г.
в частта, с която е прието за установено, че КР. ЯНЧ. Б., ЕГН
********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ******* дължат
солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018г. по
ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС сумата за разликата над 1.47 евро до
12
4,58 евро, наказателна лихва за забава за периода от 07.02.2018 г. до
20.03.2018 г., на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ.
и в частта, в с която са присъдени разноски на ответниците за
разликата над 142.48лв. до 450.45лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че КР.
ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес:
******* дължат солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2025/26.3.2018г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС сумата от още
1663.18 евро /разликата над 4816.80 евро до установения размер от
6479.98 евро/, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-
224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното
плащане и сумата от 20.35 евро, договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 07.02.2018г. до 13.02.2018г. чл. 422, във връзка с чл.
415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260
срещу КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с
адрес: ******* да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно по издадената по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018г. по ч.гр.д. № 4281/2018
г. по описа на ВРС сумата за разликата над 1.47 евро до 4,58 евро,
наказателна лихва за забава, начислена за периода от 07.02.2018 г. до
20.03.2018 г.
13
ПОТВЪРЖДАВА решение №261365/19.04.2021г., постановено по
гр.дело № 17132/2018г. на Варненския районен съд
в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 срещу КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ******* искове с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС
сумата за разликата над 6479.98 евро до пълно предявения размер от
7304.30 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-
224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното
плащане, сумата за разликата над 20.35 евро до пълно предявения размер
от 68.93 евро, договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
07.02.2018г. до 13.02.2018г.
в частта, с която е прието за установено, че КР. ЯНЧ. Б., ЕГН
********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ******* дължат
солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по
ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС сумата 1.47евро, наказателна лихва за
забава, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г.
и в частта, с която на ищеца са присъдени 446.24лв.,
представляваща съдебни разноски заповедното произвоство и сумата от
730.27лв., представляваща разноски за исковото производство по гр. дело
№17132/2018г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Юробанк България” АД, ЕИК
14
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 сумата от 254. 53лв. /двеста петдесет и четири
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща сторени съдебни разноски
и адвокатско възнаграждение за заповедно производство, сумата от 155.53лв.
/сто петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
съдебни разноски за исковото производство по гр. дело №17132/2018г. по
описа на ВРС, сумата от 107.78лв., съдебни разноски за въззивна инстанция
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 ДА
ЗАПЛАТИ НА КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: ******* сумата от 83.11лв./осемдесет и три лева и
единадесет стотинки/, представляваща сторени съдебни разноски и
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат М.И. Д., към Адвокатска колегия – Варна сумата от
35.62лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от
ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16