№ 14
гр. Враца , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Ц. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Ц. Иванов Гражданско дело №
20201420102317 по описа за 2020 година
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4 срещу П. Л. Г. с
ЕГН ********** от с. ****, с която са предявени обективно кумулативно съедиинени искове
по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 31,94 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга
от 28.03.2015 г., съгласно фактура № **********/15.04.2017 г. за отчетен период от
15.03.2017 г. до 14.04.2017 г.; сумата 9,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 03.05.2017 г. до 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 26.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед № 702 от 30.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1402/2020 г. на Врачански районен
съд. Претендират се разноски.
С влязло в сила определение от 21.10.2020 г. е прекратено производството по делото в
частта по отношение на предявения акцесорен иск за мораторна лихва в размер на 9,68 лева
на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД гр. София и ответника П.Г. е съществувало валидно облигационно отношение въз
1
основа на договор за далекосъобщителна услуга от 28.03.2015 г. В срока на действие на
договора била издадена процесната фактура фактура № **********/15.04.2017 г. за отчетен
период от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г., в която било начислено потребление на услуги по
договора в размер на 46,94 лева. Наведени са и твърдения, че ответникът е извършил
частични погашения по същата фактура (в размер на 15,00 лева), поради което се
претендира само непогасената главница в размер на 31,94 лева.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД прехвърлило процесното вземане на „СГ Груп” ООД,
а последното дружество с договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019 г. прехвърлило
вземането на ищеца „Евро Финанс Колект” ЕООД.
Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 26.06.2020 г. ищецът
подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било
образувано ч. гр. дело № 1402/2020 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение от 30.06.2020 г. В законоустановения срок
ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен
настоящият иск.
Ответникът П. Л. Г. е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с
който се оспорва иска като процесуално недопустим, а при условията на евентуалност – като
неоснователен, по следните съображения: приложените към исковата молба два договора за
прехвърляне на вземания (цесия) не са съобщени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на ответника
преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, което води до процесуална
недопустимост на иска, както и до неговата недоказаност; с исковата молба не са
представени достатъчно доказателства, от които да се направи безспорен и категоричен
извод, че ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, за които е издадена процесната
фактура, съответно липсват доказателства за дължимостта на претендираната сума, като в
тази връзка се поддържа твърдение, че остойностяването на процесните далекосъобщителни
услуги е предвидено по начин, различен от този, предвиден съгласно таксите и тарифите по
договор за далекосъобщителна услуга от 28.03.2015 г. Направено е и изрично възражение за
погасяване на процесното задължение с изтичането на кратката тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. По тези съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 1402/2020 г. на Врачански районен съд
длъжникът П. Л. Г. е подал възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, с което е
оспорил дължимостта на процесните суми, без да наведе конкретни правоизключващи и
правопогасителни задължения.
По отношение на допустимостта на исковете съдът е изложил съображения с
определение от 08.12.2020 г. по делото.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор № **********28032015-33359428 от 28.03.2015 г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и ответника П.Г. за
мобилни услуги по абонаментен план „Vivacom Net &Call XL“ за мобилен телефонен номер
****, с промоционална месечна абонаментна такса 14.99 лева за целия срок на договора – 24
месеца.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило на „СГ груп” ООД с
ЕИК ********* посочените в исковата молба вземания, а с договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 26.08.2019 г. „СГ груп” ООД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца
„Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК ********* същите вземания.
От горепосочения договор № **********28032015-33359428 от 28.03.2015 г. се
установява, че страните са били в облигационни отношения въз основа на сключен между
тях договор за далекосъобщителни услуги, като ответникът е декларирал, че е запознат с
общите условия на мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с
разпоредбите им.
По делото не са представени приложимите към договора общи условия на „Виваком”
ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД) за
взаимоотношения с потребителите на услуги „Vivacom Smart M”, но съдът намира
съдържанието на тези общи условия за установено въз основа на служебна справка в
интернет страницата на този доставчик на мобилни услуги. Съгласно общите условия
заплащането на услугите се извършва в 18-дневен срок от заплащане на фактурата, а при
забава в плащанията се дължи лихва.
Представена е фактура № **********/15.04.2017 г. за отчетен период от 15.03.2017 г.
до 14.04.2017 г., в която е начислено потребление на мобилен телефонен номер ****
(абонаментни такси и използвани мобилни услуги) на обща стойност 46,94 лева, при
отчитане на промоционалния размер на месечната абонаментна такса.
От правна страна.
По иска за главница за мобилни и интернет услуги.
За да бъде основателен иска за реално изпълнение, следва ищецът да докаже както
сключването на договора, така и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи
от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително
изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на претенцията
си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с определение от
3
18.12.2020 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между страните на
договор от 28.03.2015 г. за мобилни услуги, като ответникът своевременно – с отговора си
по чл. 131 от ГПК, е навел възражения, че исковете са неоснователни и недоказани.
Установява се от приложените към исковата молба договор от 16.10.2018 г. за
прехвърляне на задължения (цесия) и договор за прехвърляне на задължения (цесия) от
26.08.2019 г. и приложения към тях, че с договорите ищцовото дружество е придобило от
първоначалния кредитор процесното вземане.
Представени са две уведомления за цесии, подписани съответно от „Българска
телекомуникационна компания” АД и „СГ Груп” ООД и адресирани до ответника.
Видно от представените две пълномощни, с тях съответно „Българска
телекомуникационна компания” АД и „СГ Груп” ООД са упълномощили придобилия
вземането нов кредитор да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на
задълженията им по договор от 16.10.2018 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и
договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 26.08.2019 г.
Въпреки че по делото не са представени доказателства ищеца, в качеството си на
пълномощник на цедента „СГ Груп” ООД, да е уведомил надлежно ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно
уведомен за цесията поради следното:
Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на
Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело №
1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о., постановени в производство по чл. 290 от
ГПК. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по
отношение на ответника.
По делото липсват доказателства относно изпълнението на задължението на
праводателя на ищеца за предоставяне на уговорените услуги на ответника. Такова
доказателства не представлява и представената по делото фактура № **********/15.04.2017 г.,
както и приложението към нея, тъй като фактурата не е източник на задълженията на
получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне на яснота в
договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане. Фактурата като частен
писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в
4
нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника чрез
пълномощник, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на посоченото
във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че
мобилният оператор – праводател на ищеца е предоставил на ответника
далекосъобщителните услуги, посочени в исковата молба, както и че същият е начислил
правилно дължимата стойност за тях съобразно договорите за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и съобразно общите условия.
По делото не бе установен обема на предоставените услуги чрез мобилен телефон,
съответно извършването на разговори, техния брой и продължителност. Представените
фактури бяха оспорени от ответника и тяхната вярност не бе доказана от ищеца. Ето защо
съдът намира, че ответникът следва да заплати единствено и само месечната абонаментна
такса по процесния договор за мобилни услуги от 28.03.2015 г., тъй като липсва оспорване
на обстоятелството, че през процесния период съответната СИМ карта е била активна.
Месечната такса по трите договора за мобилни услуги за процесния едномесечен
период от период от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г., при отчитане на промоционалните
условия, е 14,99 лева, като именно до този размер установителният иск за главница за
мобилни услуги е основателен.
По възражението за давност.
Възражението е неоснователно. Съгласно приложените по делото общи условия
изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпва с изтичането на 18-дневен
срок от датата на издаването й, като в настоящия случай изискуемостта на вземането по
фактура № **********/15.04.2017 г. е настъпила на 04.05.2017 г. Съгласно чл. 3 , т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г за периода на обявеното извънредно положение 16
март 2020 г. – 13 май 2020 г. включително спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, т. е. по
време на извънредното положение не текат погасителна и придобивна давност. Оттук
следва, че поради спирането на погасителната давност, която е следвало да изтече на
04.05.2020 г., периодът на изтичане на погасителната давност е бил продължен до
01.07.2020 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 26.06.2020 г., към която дата не
е била изтекла тригодишна давност за процесното задължение.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността
5
за разноските.
Ищецът е представил доказателства, че е направил следните разноски по предявените
установителни искове: сумата 325,00 лева – разноски за внесена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело 1402/2020 г. на Врачански районен съд, от които
за деловодни разноски му се следва сумата 63,03 лева – разноски (тъй като е основателно
направеното с молба с вх. № 10618/27.07.2020 г. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство и съдът намалява същото на
150,00 лева), както и сумата 325,00 лева – разноски за внесена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение по гр. дело № 2317/2020 г. на Врачански районен съд, от които
за деловодни разноски му се следва сумата 117,05 лева – разноски, всички разноски
изчислени съразмерно на уважената част от исковете спрямо първоначално предявения им
размер.
Ответникът е представил доказателства, че е направил разноски в размер на 300,00
лева за платен адвокатски хонорар по настоящото гр. дело № 2317/2020 г. на Врачански
районен съд, от които за деловодни разноски му се следва сумата 191,95 лева.
Следва да се отбележи, че адвокатските хонорари за исковото производство на
пълномощниците на страните са в минимален размер и не подлежат на намаляване по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че П. Л. Г. с ЕГН
********** от с. **** дължи на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4 сумата 14,99 лева-
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителна услуга от 28.03.2015 г., съгласно фактура № **********/15.04.2017 г. за
отчетен период от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 26.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 702 от 30.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1402/2020 г. на
Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл. 422
от ГПК за главница за разликата от уважения размер 14,99 лева до пълния претендиран
размер 31,94 лева.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК П. Л. Г. с ЕГН ********** от с. **** да
заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4 сумата 63,03 лева – разноски за
6
държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 1402/2020 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 117,05 лева – държавна такса и внесено адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 2317/2020 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 от ГПК „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4 да
заплати на П. Л. Г. с ЕГН ********** от с. **** сумата 191,95 лева – внесено адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 2317/2020 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7