Р Е Ш Е Н И Е
№......... 23.07.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 2 юли 2019
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 6074 по описа за 2018 година.
Производството е по реда
на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД твърди в исковата си молба, че с Договор за потребителски
заем с номер PLUS-3006512 от 30.03.2016 г., отпуснали паричен кредит в размер
на 20000.00 лв. и закупуване на застраховка от 1650.00 лв.
Сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена
от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената
сума М.П.Д. е удостоверила с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на
изпълнението”. Въз основа на чл. З от същия, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 22 месечни вноски - всяка по 1071.89 лв.,
които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 14.35 % и годишния
лихвен процент 9.65 %, посочени в параметрите по договора.
Твърдят,
че длъжникът М.П.Д. е
преустановила плащането на вноските по кредит номер PLUS-13006512 на 05.05.2017
г., като към тази дата били погасени 12 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска.
По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 10474.04 лв., който представлявал оставащите 10 броя
погасителни вноски към 05.06.2017 г., към която дата станал изискуем в целия си
размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят
не изпълнил задължението си.
Считат всички претенции за дължими, на основание
изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между
страните погасителен план, която била на 05.02.2018 г., т.е. към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, по кредита била изтекла и
последната падежна дата, въз основа на което считат вземането за изискуемо на
посоченото основание.
Заявяват, че М.П.Д.
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 972.38 лв. за периода от
настъпване на изискумостта на кредита - 05.06.2017 г. до 11.05.2018 г.
Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството
следните суми: главница в размер на 10254.78
лв., възнаградителна лихва в размер на 219.26
лв., както и законна лихва за забава - 972.38
лв., общо: 11446.42 лв.
Твърдят, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.
№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен
съд - гр. Стара Загора. По гражданско дело № 2759/2018 г., 2 с-в била издадена
Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК са последвани указания заявителя да предяви иск относно
вземането си. На основание чл. 415, ал. 2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България са представили иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Молят съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника, в случай че е налице хипотезата на чл. 238 от ГПК.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от
М.П.Д. в размер на: 10254.78 лв.,
представляваща главница по кредита; 219.26
лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; 972.38 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
05.06.2017 г. до 11.05.2018 г., на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Молят съда да осъди М.П.Д. да заплати на дружеството
направените съдебните разноски по заповедното производство в размер на 228.93
лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лв.
Молят съда да осъди М.П.Д. да им заплати и държавната
такса за завеждане на иск в размер на 281.26 лв., както и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. по настоящото производство.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който твърди, че на дата 15.04.2019 год.,
ответницата Д. е получила препис от искова молба по гражданско дело 6074 по
описа за 2018 год., на Старозагорски районен съд.
Счита,
че исковете са допустими, но са изцяло неоснователни. Смятат, че с исковата
молба ищеца бил съединил следните искове - иск за главница в размер на 10254.78
лева; възнаградителна лихва в размер на 219.26 лева:, и законна лихва за забава
в размер на 972.38 лева.
По
предявения иск за главница, считат, че ответницата не дължи посочената сума в
предявения размер, тъй като била погасила главницата изцяло с извършените
плащания по кредита.
Счита,
че договора и погасителният план не са подписани от ответницата, поради което
твърдят, че договора е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, от Закон за потребителския кредит.
С исковата молба не бил предоставен погасителен план, с който да се
установявало, че ответницата е подписала такъв. Твърдят, че с исковата молба
бил предоставен „уж някакъв погасителен план”, от който не било видно да
съдържат размера на погасяване на главницата по кредита, каква лихва се дължи
за всеки период, както и каква е крайната сума, която ответницата дължала по
кредита. Считат, че не се дължи и възнаградителна лихва, тъй като тя била погасена
по давност, а отделно от това не бил посочен и периода, за който се дължи. Ако
прецени съда, че договорът е валиден, молят съда да приеме, че законната лихва
за забава не е в този размер, тъй като кредита бил станал изискуем с
депозирането на настоящата искова молба. Ответницата не била получавала
известие от ищеца, че кредитът й станал предсрочно изискуем.
Молят
съда да отхвърли изцяло исковете като недоказани по основание и размер.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.
№ 2759/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за
изпълнение № 1516 от 01.06.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която М.П.Д. е осъдена
да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 10254,78 лева – главница, сумата 219,26лева възнаградителна лихва от
05.05.2017г. до 05.02.2018г., сумата 927,38лева мораторна лихва от 05.06.2017г.
до 11.05.2018г., законната лихва от 30.05.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 228,93 лева ДТ и
сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно е по делото, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит на
30.03.2016 г. за сумата от 20 000 лв. със срок на кредита 22 месеца,
размер на вноските 1071.89 лв. и общо задължение 23581.58 лв. По делото са
приложени Общи условия към договор за потребителски кредит. Приложен е и
погасителен план с посочени главница, лихва, падеж и месечна вноска.
Съдът намира, че между страните са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем ,
разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.
Настоящият съдебен състав счита, че предсрочната изискуемост на вземанията
по този договор е настъпила, тъй като към датата на депозирането на заявлението
по чл. 410 ГПК по кредита е била изтекла и последната падежна дата.
Съдът не споделя доводите на назначения особен представител на ответника,
че главницата е погасена изцяло с извършените плащания по кредита, тъй като не
са представени по делото доказателства в тази насока. Към делото са приложени
договор, погасителен план, както и общите условия на банката, които са
подписани и от двете страни. Приложено е и извлечение по кредит PLUS-3006512 от
30.03.2016 г. Съдът не споделя становището на особения представител и относно
погасителната давност по отношение на възнаградителната лихва. Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, а според чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече
от деня, в който е станало изискуемо. При това положение от тази дата според
чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на
всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен
срок по чл.110 от ЗЗД се погасява непогасената част от главницата от
предоставения кредит, а с изтичането от
същата дата на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД се
погасяват договорни и закъснителни лихви
(Решение № 2648/1978г. на I г.о. на ВС). По настоящото дело възнаградителната
лихва е предявена за периода 05.05.2017 г. до 05.02.2018 г., като по отношение
на нея не е изтекла давността.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422 от ГПК е
основателен, тъй като е налице неточно изпълнение по договор за банков
кредит от 16.07.2008 г. до размера сумата
от 10254,78 лева – главница, сумата 219,26лева възнаградителна лихва от
05.05.2017г. до 05.02.2018г., сумата 927,38лева мораторна лихва от 05.06.2017г.
до 11.05.2018г., законната лихва от 30.05.2018 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1516 от 01.06.2018
г. по ч.гр.д. № 2759/2018 г. по описа на
РС Стара Загора.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 1255.26 лв., представляващи
ДТ, юриск.възнаграждение и възнаграждение за особен представител, както и
направените по заповедното производство разноски в размер на 278.93 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.П.Д., ЕГН ********** *** / назначен особен представител – адв. А.Г.М.
***/, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр.14, сумата 10254.78 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски заем PLUS-3006512 от 30.03.2016 г.; сумата 219.26 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора; сумата 972.38
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.06.2017 г. до
11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10254.78 лв., от
момента на подаване на заявлението – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1516 от 01.06.2018 г. по ч.гр.д. №
2759/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА М.П.Д.,
ЕГН ********** *** / назначен особен представител – адв. А.Г.М. ***/, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, направените от последния разноски по делото в размер на 1255.26 лв., както и направените
разноски по заповедното производство в размер на 278.93 лв.
Сумата
следва да постъпи по банкова сметка: ***: ***, BIC/***;CITIBGSF,
СИТИ БАНК ЕВРОПА АД, клон България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: