Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр.Пазарджик, 14.12.2020г.

 

В        И  М  Е  Т  О     Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д.№3775/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1, с който са съединени претенции по чл.56, чл.59 и чл.143 СК.

В исковата молба против И.С.И. с ЕГН ********** *** ищцата М.В. И. с ЕГН ********** *** твърди, че двамата са сключили граждански брак на 06.08.2018г. в гр.Пазарджик, по време на който е родено детето И.И.И. с ЕГН **********, родена на ***г. Твърди, че тримата са живели в Германия до месец август, 2018г., когато се прибрали в България.  Веднага след завръщането им в страната ответникът заживял на съпружески начала с друга жена, от която имал извънбрачно дете, и заминал с нея за Франция. Ищцата твърди, че от този момент тя и ответника са разделени и не поддържат никакви контакти. Съпругът й не ги търси, не се интересува от детето и не дава издръжка. Поради това ищцата счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен и иска от съда да го прекрати с развод, без да се произнася относно вината за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Претендира да получи упражняването на родителските права по отношение на детето, а на ответника да се определи режим за лични отношения с него. Иска ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер 300 лева, считано една година преди подаването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава при неизпълнение. Не претендира ползване на семейното жилище, тъй като съпрузите нямат такова. Иска след развода да възстанови фамилното си име преди този брак - Г.. Не претендира издръжка за себе си. Не претендира разноски.

Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, не оспорва иска.

         Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

От представените официални удостоверителни документи е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 06.08.2018г. в гр.Пазарджик. Преди брака ищцата е била с имена М.В. Г.. Съпрузите имат едно дете - И.И.И. с ЕГН **********, родено на ***г.

От показанията на свидетеля М. В. С. се установява, че преди да сключат брак страните са живели на съпружески начала в Германия. Върнали се в България през лятото на 2018г., за да се бракосъчетаят. Малко след сватбата ответникът заживял с друга жена, от която имал извънбрачно дете и заминал с нея за Франция. От тогава не поддържа връзка с ищцата и с детето от брака, като дори не го е виждал.

При тези данни съдът приема, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен. Затова предявеният иск по чл.49, ал.1 СК следва да бъде уважен, а бракът между ищеца и ответника да се прекрати.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 СК, съдът следва да се произнесе относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето и относно личните отношения на другия родител с него. На основание чл.56, ал.1, изр. 2 СК съдът дължи произнесе и относно ползването на семейното жилище, но в случая съпрузите не са живели заедно след сключването на брака и нямат такова.

При решаването въпроса относно упражняването на родителските права съдът следва да се ръководи от критериите, заложени в чл.59, ал. 4 СК, като прецени възпитателски качества на родителите и моралния им облик, полаганите до момента грижи и отношение към детето,  желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пол и възраст на детето, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови условия, като безспорно решаващо значение имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата", както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността му.

При преценка на възпитателските качества на родителите следва да се има предвид съвкупността от умения за осигуряване на правилното отглеждане и възпитание на детето, обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на неговите навици. Важно в случая е тяхното конкретно проявление, от което се определя авторитета на родителя в обществото и пред детето. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява детето в живота, да му дава пример, да му внушава правилни постъпки и т. н.

В контекста на горното и въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдът достигна до извода, че майката притежава нужните възпитателски качества. Именно тя е заявил желание да грижи за детето и след раздялата на съпрузите сама упражнява тази дейност. От страна на бащата не е заявено желание да получи родителските права. Освен това той не общувал с детето и между тях няма изградена родителска връзка. Предвид гореизложеното съдът счита, че в интерес на детето е то да живее при майката и тя да упражнява родителските права върху него.

        Следва да се определи режим за лични отношения на другия родител с детето, тъй като безспорно бащата също трябва да осъществява контакти с него. Съдът намира, че поради отчуждението на бащата, личните отношения между него и детето трябва да се осъществяват в присъствието на майката всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00ч до 17.00ч.

         Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Чл.149 СК допуска издръжка да се търси и за минало време, но не повече от една година преди предявяването на иска.

         Разпоредбата на чл.142 СК предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на родителите. Установен е минимум за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, която в момента е 610лв., т.е. 152,50лв.

         По делото не е установено детето да има някакви особени потребности /здравни, образователни, спортни, културни и др./, които да налагат определяне на издръжка в по-голям размер от обичайния за дете на неговата възраст. Липсват данни за имуществото и доходите на ответника, тъй като същият трайно живее в чужбина. Затова месечната издръжката следва да се определи в обичайния размер за дете на 3-годишна възраст от 200лв.

         Тъй като всички основанията за даване на издръжката са съществували още преди подаването на исковата молба в съда на 26.09.2019г., то се явява основателна претенцията на ищцата по чл.149 СК за присъждането на издръжка за минало време за една година преди предявяването на иска. Затова така определената издръжка в размер на 200лв. ще се дължи от 26.09.2018г. до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване. Искът за издръжка следва са е отхвърли за разликата над 200лв. до предявения размер от 300лв.

С оглед заявеното от ищцата желание и на основание чл.53 СК, след развода същата ще възстанови фамилното си име от преди този брак – Г..

При този изход на делото ответникът следва да заплати допълнителна ДТ по допускането на развода в размер на 25лв., както и ДТ върху присъдената издръжка на детето в размер на 288лв.

         Водим от изложеното съдът

 

                                      Р       Е       Ш     И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между М.В. И. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** ***, сключен на 06.08.2018г. в гр.Пазарджик, за който е съставен акт за граждански брак №0316/06.08.2018г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето И.И.И. с ЕГН **********, родено на ***г., на майката М.В. И. и същото ще живее при нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.С.И. с детето И.И.И. всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00ч до 17.00ч. в присъствието на майката.

ОСЪЖДА бащата И.С.И. да заплаща месечна издръжка на детето И.И.И. в размер на 200лв., считано от 26.09.2018г. /една година преди предявяването на иска/ до настъпване на основание за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200лв. до предявения размер от 300лв.

След развода съпругата М.В. И. ще възстанови фамилното си име от преди този брак - Г..

ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС- Пазарджик допълнителна ДТ по иска за развод в размер на 25лв., както и ДТ върху присъдената издръжка в размер на 288лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: