Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. *****, 06.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
*************районен съд в публично заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Пейо
Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 289 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р.Р. ***, чрез пълномощника му адв. Р.К.К.
от САК, против „Агро – Солеи” ЕООД с. *********, общ. *********, представлявано
от управителя Г.К.Т.. В същата се твърди, че ищецът Р.Р.Р. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК и чл. 4** от ГПК, на основание на което е било образувано ЧГрД № 152/2017
г. по описа на Районен съд – *****. След проверка на заявлението на 17.05.2017
г. съдът е издал Заповед № 141 за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредил длъжникът „Агро – Солеи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. *********, община *********, обл. ****** *******,
представлявано от Г.К.Т., да заплати на кредитора Р.Р.Р. с ЕГН **********
сумата 609.43 лв. – главница, сумата 6.78 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 07.04.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 609.43 лв., считано от 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане;
както и сумата от 175.00 лв., представляваща разноски по заповедното
производство. Вземането произтича от неплатен наем на земеделски земи за
стопанската 2015/2016 г. по договор за наем на земеделски земи от 21.02.2013
г., сключен между страните. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск от ищеца. Излага се, че фактическата обстановка е следната:
Ищецът е отдавал под наем на ответното дружество повече от десет години
земеделски имоти в землището на с. *********, Община *********, както следва:
ПИ № 32016 – нива, с площ от 10.588 дка, местност „*********”; ПИ № ****** –
нива, с площ от 1.474 дка, местност „***. *****”; ПИ № ****** – нива, с площ 2.**6
дка, местност „***** ******”; ПИ № ****** – нива, с площ от 6.559 дка, местност
„*******”. Три от имотите, посочени в договора за наем на земеделски земи от
21.02.2013 г. са придобити от ищеца и сестра му И.Р.Р. – М. по наследство от
тяхната майка Г.П.Р., видно от нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * от 25.09.1998 г. на нотариус при ЕлРС,
а нивата в местност „*******” – ПИ № ******, с площ от 6.559 дка е изключителна
собственост на И.Р.Р. – М., съгласно договор за доброволна делба на недвижими имоти
от 10.06.2005 г., № **, peг. № ****, нот. дело, том IV, на нотариус Й.Ц.с peг.
№ 321 на НК и район на действие РС – *****. Твърди се, че И.Р.Р. – М. е
предоставила управлението на притежаваните от нея имоти на ищеца, като го е
упълномощила от нейно име да получава наемите от имотите в парични средства или
в натура. Излага се, че отношенията между страните по договора за наем на
земеделски земи от 21.02.2013 г. са били коректни и точни до началото на
Моли се съда да постанови решение, с което да приемете за установено, че
ответникът „Агро – Солеи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. *********, ул. „*****“ № **, община *********, обл. ******
*******, представлявано от Г.К.Т., дължи на ищеца Р.Р.Р. с ЕГН **********
сумата от 609.43 лв., сумата от 6.78
лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.04.2017 г. до
16.05.2017 г., ведно със законната лихва считано от 17.05.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата от 175.00 лв. разноски по заповедното
производство. Претендира се присъждане на разноските и по настоящото дело.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК ищецът Р.Р.Р. е направил искане да бъде
привлечена И.Р.Р. – М. с ЕГН ********** ***, като трето лице – помагач, тъй
като в качеството си на съсобственик и собственик на земеделските земи, предмет
на процесния договор, има право да встъпи, за да помага и постановеното решение
да има действие и по отношение и на нея.
С Разпореждане от 09.10.2017 г. исковата молба е оставена без движение и
са дадени указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца Р.Р. ***, чрез пълномощника му адв. Р.К.К. от
САК. В същата се излага, че в изпълнение на дадените указания с разпореждане от
09.10.2017 г. по гр. д. № 289/2017 г. по описа на PC – *****, моли да се има
предвид следното: На 21.02.2013 г. ищецът е сключил с ответника пореден договор
за наем на земеделски земи за срок от пет години, с вписана в договора наемна
цена 370.08 лв., платими в края на всяка стопанска година. При плащането,
обикновено в края на всяка календарна година, ответникът е изчислявал и
заплащал договорената или по-висока наемна цена от договорената, като наемната
цена е формирана на база финансов резултат от дейността за съответната
стопанска година. Твърди, че прилага разходни касови ордери за платена наемна
цена за стопанската 2013/2014 г. в размер на 370.08 лв. и за стопанската
2014/2015 г. в размер на 4**.20 лв. Ищецът излага, че през месец юни
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът „Агро –Солеи” ЕООД с
ЕИК ********* дължи на ищеца Р.Р.Р. сумата 609.43 лв. – главница,
представляваща дължима наемна цена за земеделските земи, предоставени за
обработка на ответника за стопанската 2015/
Ответникът „Агро – Солеи” ЕООД с. *********, община *********,
представлявано от управителя Г.К.Т., чрез пълномощника му адв. Н.А.И. от ВТАК,
е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В същия се твърди, че
ответникът е получил на 22.01.2018 г. исковата молба, по която е образувано гр.
д. № 289/2017 г. по описа на Районен съд – *****. В законния срок и на
основание чл. 131 от ГПК представя настоящия отговор на исковата молба като
излага, своите възражения и становище по исковата претенция, както следва:
Счита, че ищцовата претенция е допустима, но изцяло неоснователна по следните
съображения:
С определение от 15.03.2018 г. е конституирана по гр. д. № 289/2017 г.
по описа на Районен съд – ***** И.Р.Р. – М. с ЕГН ********** ***, като трето
лице – помагач на страната на ищеца Р.Р. ***, по предявения от последния против
ответника „Агро - Солеи” ЕООД с. *********, община *********, представлявано от
Г.К.Т., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Р.Р.Р., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
пълномощника си адв. Р.К.К. от САК. Същите поддържат предявения иск.
Ответникът „Агро – Солеи” ЕООД с. *********, община *********,
представлявано от управителя Г.К.Т., и пълномощникът му адв. Н.А.И. от ВТАК,
редовно призовани, не се явява, съотв. не се представлява в съдебно заседание.
Третото лице – помагач И.Р.Р. – М., редовно призова, не се явява в
съдебно заседание. Същата
е подала молба, в която излага, че на 05.06.2018 г. е получила съдебните книжа
с призовката за съдебното заседание по гр. д. № 289/2017 г. по описа на РС – *****.
Счита, че предявените искове са допустими и основателни. Изложеното в исковата
молба отговаря на действителните обстоятелства, така както са й известни.
Потвърждава изрично, че е предоставила на брат си Р.Р.Р. всички права по
управлението на притежаваните от нея земеделски имоти в землището на *********,
общ. *********, включително от нейно име той да сключва договори за наем и да
получава и дължимата наемна цена. Моли да се уважат предявените от него искове
против „Агро-Солеи” ЕООД с последващите от това законни последици.
С определение от 25.06.2018 г. е допуснато уточнение на петитума на
исковата молба, а именно: Моли се съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника „Агро – Солеи“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. *********, общ. *********, ул. „*****“ № **,
представлявано от Г.К.Т., че дължи на ищеца Р.Р.Р. с ЕГН ********** ***, сумата
609.43 лв. – главница, представляваща незаплатена наемна цена на земеделски
земи за стопанската 2015/2016 г. по Договор за наем на земеделска земя от
21.02.2013 г., сумата 6.78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 07.04.2017
г. до 16.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главицата от 609.43 лв.,
считаното от 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане, по Заповед №
141/17.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГД № 152/2017 г. по описа на ЕлРС.
С определение от 25.06.2018 г. е
допуснато откриване на производство по чл. 193 - 194 от ГПК по оспорване
истинността на документ – договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013 г.,
като е постановено да се извърши проверка истинността на процесния договор за
наем на земеделска земя от 21.02.2013 г., сключен между Р.Р.Р. и „Агро – Солеи“
ООД с. *********, общ. *********, представлявано от Л. *****нов *****нов.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото по делото доказателства
и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от извършените справки в Търговския регистър е, че ответникът
„Агро – Солеи“ ЕООД с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление с. *********,
община *********, ул. „*****” № **. Същият към настоящия момент се управлява и
представлява от управителя Г.К.Т.. За периода от 13.06.2014 г. до 01.07.2016 г.
ответникът се е управлявал и представлявал от С.И.И. и С.Д.К.заедно, а за
периода от 27.**.2012 г. до 13.06.2014 г. същият се е управлявал и
представлявал от П.Б.К. и Л.*****нов *****нов заедно и поотделно. По делото е
приложен протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в
„Агро-Солеи“ ООД от 23.06.2016 г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 152/2017 г. по описа на Районен съд – *****
в полза на ищеца Р.Р. *** против ответника „Агро – Солеи“ ЕООД с. *********,
община *********, представлявано от управителя Г.К.Т., е издадена Заповед № 141/17.05.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата е
разпоредено на длъжника „Агро – Солеи“ ЕООД с. *********, община ********* да
заплати на кредитора Р.Р. *** сумата 609.43 лв. – главница, представляваща незаплатен
наем на земеделски земи за стопанската 2015/2016 г. по договор за наем на
земеделска земя от 21.02.2013 г., сумата 6.78 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 07.04.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 609.43 лв., считано от 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 175.00 лв., представляваща направени разноски по делото. „Агро –
Солеи“ ЕООД с. *********, община ********* на 13.06.2017 г. по надлежния ред е
получило заповедта за изпълнение. Длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение. По повод същото, съдът с разпореждане
от 20.06.2017 г. е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен от уведомяването. Съобщението е
получено от последния на 10.07.2017 г. В указания му срок ищецът е депозирал
исковата си молба – вх. № 3408/08.08.2017 г. на ЕлРС, подадена по пощата на 07.08.2017
г.
От договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013 г. се установява, че
същият е сключен на посочената дата между страните Р.Р.Р., действащ в
качеството на наемодател, и „Агро – Солеи“ ЕООД (тогава ООД), действащ в
качеството на наемател. В договора е посочено, че ответникът се представлява от
Л.( *****нов *****нов. Съгласно последния наемодателят е предоставил на
наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя (подробно описани
като номер, естество, площ, категория и местност), находяща се в землището на
с. *********, общ. *********, с обща площ от 21.297 дка, като наемателят е
въведен във владение на имотите. Договорът е сключен за срок от пет стопански
години, считано от 01.10.2013 г. Наемателят се задължил да заплаща обща наемна
цена в размер на 370.08 лв., дължима в края на всяка стопанска година. При
забава на наемното плащане наемателят дължал на наемодателя законна лихва за
забава върху дължимата сума за всеки ден забава до окончателното й изплащане.
Представени са НА № *,
том *, рег. № *, дело № 2/1998 г. на нотариус Й.Ц.,
договор за доброволна делба на недвижими имоти /земеделска земя и гора/ рег. № ****/10.06.2005
г. на нотариус Й.Ц., вписан в СВ – ***** под № 81/10.06.2005 г., том I,
партидна книга № 971 и удостоверение за наследници изх. № 2990/21.07.2017 г. на
Община ***** *********. От същите е видно, че три от процесните имоти, находящи
се в землището на с. *********, община *********: имот № ****** – нива от
10.588 дка, имот № ****** – изоставена нива от 1.474 дка, и имот № ****** –
нива от 2.**6 дка, са собственост на ищеца Р.Р.Р. и третото лице – помагач И.Р.Р.
– М., а четвъртият от процесните имоти, находящ се в землището на с. *********,
община *********: имот № ****** – нива от 6.559 дка, е собственост на третото
лице – помагач И.Р.Р. – М..
Видно от пълномощно рег. № 5523/19.04.2002 г. на нотариус Т. В. с рег. №
*** на НК и район на действие РС – ***** е, че И.Р.Р. – М. е упълномощила Р.Р.Р.
за получава полагаща й се рента в натура или парични средства.
От РКО от 21.02.2013 г., РКО от 22.**.2014 г. и РКО от 17.02.2016 г. е
видно, че „Агро – Солеи“ ЕООД (тогава ООД) е изплатил на ищеца Р.Р.Р. рента за
2013/2014 г. в размер на 370.08 лв. и рента за 2014/2015 г. в размер на 4**.20
лв.
От писмо с изх. № **-**=**/02.05.2018 г. на Общинска служба по земеделие
– ********* се установява, че ответникът „Агро – Солеи“ ЕООД е подал заявление
по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с вх. № 157/31.07.2015 г. за стопанската 2015/2016
г., в което фигурират имоти, находящи се землище с. *********, общ. *********,
а именно: № ****** – нива от 10.588 дка в местността „*********“, № ****** –
нива от 6.559 дка в местността „*******“, № ****** – нива от 1.474 дка в
местността „***. *****“, и № ****** – нива от 2.**6 дка в местността „*****
******“.
По делото са разпитани в качеството на свидетели М.Й.Р. и Д.Д.Л.– *****та
съпруга на ищеца Р.Р.Р., а втората – втора братовчедка на ищеца Р.Р.Р.. Същите
твърдят в показанията си, че между ищеца Р.Р.Р., като наемодател, и ответникът
„Агро – Солеи“ ЕООД с. *********, община *********, представляван от Л. *****нов
*****нов, като наемател, е бил сключен договор за наем за земеделска земя от 21.02.2013
г. Имотите – ниви, предмет на договора, са били предоставени на ответника за
ползване за пет стопански години, считано от 01.10.2013 г., срещу уговорена
наемна цена за стопанска година, платима в края на всяка стопанска година. От
тогава, включително и през стопанската 2015/2016 г. „Агро – Солеи“ ЕООД
обработвало, засявало и ползвало земеделските земи. Ответникът не заплатил на
ищеца наема за наетите от него имоти за стопанската 2015/2016 г. Същият заявил,
че няма да заплати наема на ищеца.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Т.Г.Б., чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. От
същото е видно, че за финансовите
Вещото лице Т.Г.Б. поддържа заключението по извършената съдебно-счетоводна
експертиза в съдебно заседание. Същото излага, че по договора договореният наем
е в размер на твърда цена от 370.08 лв. за всички земи и е дължим за всяка една
стопанска година. Вещото лице твърди, че посочената от него цена за наем за
стопанската 2015/2016 г. от 609.43 лв. е на база устни твърдения, показания и
исковата молба, че това е договорено между страните. Същото излага, че за стопанската
2015/2016 г. не е платена наемната цена от 370.08 лв., която е отразена в
договора; в счетоводството на ответника няма данни да е плащан наем на ищеца за
стопанската 2015/2016 г.
При тази фактическа обстановка съдът приема за установено, че между
страните по делото е сключен Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013
г. Като представител на ответника при сключването му е действал Л.( *****нов *****нов
– негов законен представител и управител. Съгласно договора ищецът като наемодател
е предоставил на ответника като наемател за временно и възмездно ползване
земеделска земя (4 броя ниви), находяща се в землището на с. *********, община *********,
с обща площ от 21.297 дка, за пет стопанки години, считано от 01.10.2013 г. При
подписване на договора била уговорената наемна цена за наетите имоти в размер
на 370.08 лв., дължима в края на всяка стопанската година. Документът уреждал
отношенията между страните за пет стопански години, т.е. за периода от
01.10.2013 г. до 01.10.2018 г. Освен това било уговорено между тях при забава
на наемното плащане наемателят да дължи на наемодателя законна лихва за забава
върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното й плащане.
През стопанската 2015/2016 г. ответникът ползвал наетите от него имоти. За
същата стопанска 2015/2016 г. „Агро – Солеи“ ЕООД е подало заявление по чл. 70,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37в от ЗСПЗЗ за процесните имоти – предмет на
Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013 г., находящи се в землището на
с. *********, община *********. За същите е получил плащания от държавата.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция
за съществуване и дължимост на вземане, възникнало поради неизпълнение на
договор за наем, признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, и
индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираното вземане приложими са материалноправните
разпоредби на чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният
иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че същият е отчасти
основателен по следните съображения:
По делото безспорно се установи, че между страните съществува валидно наемно
правоотношение по договор за наем на земеделска земя (ниви) с обща площ 21.297
дка, находяща се в землището на с. *********, общ. *********. Това е видно от
представения Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013 г. По делото се
установи по несъмнен начин, че същият е сключен от лица, които имат
представителна власт и правомощия в тази насока.
На следващо място, по делото се
установи, че ищецът наемодател е изпълнил задължението си да предаде наетата
вещ за ползване на наемателя. Това е видно от показанията на свидетелите М.Й.Р.
и Диана Добрева Лурковски, писмените доказателства (вкл. самия договор за наем
на земеделска земя от 21.02.2013 г. – чл. 3), както и действията на ответното
дружество, което е използвало наетата земеделска земя и я обработвало.
Следователно ответникът е държал имотите – предмет на договора за наем за
времето от 21.03.2013 г. (чл. 3 от договор за наем на земеделска земя от
21.02.2013 г.), включително и през стопанската 2015/2016 г. и по тази причина
ги е заявил по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37в от ЗСПЗЗ за
стопанската 2015/2016 г. пред Общинска служба по земеделие – *********. На
следващо място, по делото се установи по безспорен начин, че ответникът за
стопанската 2015/2016 г. не е заплатил уговорената с договора наемна цена в
размер на 370.08 лв. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД основното задължение на
наемателя е да заплаща наемната цена, което в конкретния случай последният не е
сторил и с това се ангажира неговата договорна отговорност по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът счита, че е неоснователно възражението на ответника, че договорът
за наем е сключен преди продажбата на дружествените дялове на новия управител и
представляващ ответното дружество Г.К.Т. и информацията за старите задължения
не били предадена от старите собственици, представители и счетоводители.
Промяната на собственика на дружеството не игнорира задълженията му, направени
преди това. Същият го купува с всички права, задължения и фактически отношения.
За пълнота следва да се посочи, че договорът за наем, сключен от
търговец, е търговска сделка по силата на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, за
която намират приложение разпоредбите на Търговския закон съгласно чл. 287 от ТЗ, включително нормата на чл. 301 от ТЗ. В конкретния случай безспорно
ответникът има качеството на търговец, който е сключил процесния договор за
наем на земеделски земи във връзка с упражняваното от него занятие. В
Търговския регистър по партидата на ответника, като предмет на дейност изрично
е вписано „извършване на всякаква селскостопанска, производствена и търговска
дейност“. Договорът за наем е неформален и когато представлява търговска
сделка, същият има действие за търговеца, от чието име е сключен, ако липсва
противопоставяне веднага след узнаването му или от узнаване на факти за
извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че същите
са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното
правоотношение. Фактическото ползване на имота или вещта от наемателя би могло
да бъде обстоятелство, сочещо на липсата на противопоставяне на сключен наемен
договор, ако действията по ползването могат да се обвържат и с данни за
уговорена от името на търговеца наемна цена. Заявяването за участие в
споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ от страна на ответника пред
Общинска служба по земеделие – ********* е факт, който би имал правното
значение на липса на противопоставяне от страна на търговеца – наемател на
сключен от негово име, но без представителна власт, договор за наем. В тази
насока е Решение № 57 от 07.06.20** г. на ВКС по т. д. № 546/2010 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ е предназначена да гарантира сигурността и стабилитета на
търговския оборот в случаите на извършени без представителна власт действия от
името на търговец. С разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е въведена законова
презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от
негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил
на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга
сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от
търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт
действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести
своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на
презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от
които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това
не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да
се приложи чл. 301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт
действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Договор
за наем, сключен от името на търговец, но без представителна власт, обвързва
валидно търговеца, ако липсват доказателства за противопоставяне от негова
страна веднага след узнаването на договора или са доказани негови действия, от
които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети по реализиране на
права или изпълнение на задължения по наемното правоотношение.
Съдът счита, че представения от ищеца Договор за наем на земеделска земя
от 21.02.2013 г. не следва да се изключва от доказателствения материал по
делото. Ответникът оспори формалната доказателствена сила на същия по реда на
чл. 193 от ГПК с твърдения, че същият не е подписан от представител на
ответното дружество. Последният обаче не представи доказателства за
установяване на противното. Като представител на ответника при сключване на Договор
за наем на земеделска земя от 21.02.2013 г. е действал Л.( *****нов *****нов,
който е имал качеството на управител заедно с П.Б.К.. Съгласно извършеното
вписване в Търговския регистър двамата са имали право да представляват
ответното дружество заедно и поотделно. В конкретния случай представеният по
делото договор за наем е подписан единствено от Л.( *****нов *****нов, от което
следва извода, че ответникът „Агро-Солеи“ ЕООД (тогава ООД) е надлежно
представляван при сключването му.
В настоящия случай по делото се установи по безспорен начин, че
ответникът за стопанската 2015/2016 г. не е заплатил уговорената с договора наемна
цена. Съдът приема, че последната е в размер на 370.08 лв. – обща наемна цена
за наетите имоти, съгласно чл. 12 от договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013
г. До посочения размер е основателен и доказан иска по чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта му за претендираната главница.
Основателна и доказана е акцесорната претенция за мораторна лихва до
размер на сумата 4.12 лв. Размерът на същата е изчислен от съда с помощта на Calculator.bg върху главницата от 370.08 лв. за периода
от 07.04.2017 г. до 16.05.2017 г.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 370.08 лв. –
главница, представляваща незаплатена наемна цена за ползване на земеделски земи
– ниви, в общ размер 21.297 дка, находящи се в землището на с. *********, община
*********, за стопанската 2015/2016 г. по силата на Договор за наем на
земеделска земя от 21.02.2013 г., сумата
4.12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 370.08 лв. за
периода от 07.04.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 370.08
лв., считано от 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане, по Заповед №
141/17.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 152/2017 г. по описа на Районен съд – *****.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК относно претендираната главница, представляваща незаплатена наемна
цена за ползване на земеделски земи – ниви, в общ размер 21.297 дка, находящи
се в землището на с. *********, община *********, за стопанската 2015/2016 г.
по силата на Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013 г., за разликата от 370.08 лв. до 609.43 лв.,
и относно претендираната мораторна лихва за периода от 07.04.2017 г. до
16.05.2017 г. за разликата от 4.12 лв. до 6.78 лв., е неоснователен и
недоказан, поради което следва да се отхвърли. Съображенията за това са
следните:
Наемната цена, съгласно чл. 12 от Договор за наем на земеделска земя от
21.02.2013 г., е опред***** в размер на
370.08 лв. Видно от чл. 13 от същия договор е, че договорът може да бъде изменян
и продължаван с анекс, сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните. Ищецът не представи доказателства, че е налице изменение
на договора, съобразно чл. 13 от същия, от което да е видно, че наемната цена
за стопанската 2015/2016 г., дължима от ответника на ищеца е в претендирания
размер от 609.43 лв. Твърденията на същия, че между страните съществува устна
уговорка за наемна цена за стопанската 2015/2016 г. в размер на 609.43 лв., от
една страна, са недоказани, а от друга страна – без правна стойност. В този
смисъл съдът не кредитира и заключението на вещото лице по извършената ССЕ
относно извода, направен при отговора на въпрос № 4. В тази му част същото е
необосновано.
Претенцията за мораторна лихва е акцесорна. Съдбата й следва съдбата на
главницата. Установено е, че дължимата главница е в размер на 370.08 лв. При
това положение дължимата мораторна лихва върху главницата от 370.08 лв. за
периода от 07.04.2017 г. до 16.05.2017 г. е в размер на 4.12 лв. В този смисъл
съдът не кредитира заключението на вещото по извършената ССЕ относно извода,
направен при отговора на въпрос № 6. В тази му част същото е необосновано.
По претенциите на страните за разноски:
При този изход на делото и с оглед правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски, които да се заплатят от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 106.27 лв., представляваща направените разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 152/2017 г. по описа на Районен съд – *****, както и
сумата 364.36 лв., представляваща направените разноски в исковото производство по
гр. д. № 289/2017 г. по описа на Районен съд – *****.
При този изход на делото и с оглед правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски, които да се заплатят от ищеца съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата **7.82 лв., представляваща направените разноски в исковото
производство по гр. д. № 289/2017 г. по описа на Районен съд – *****.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение „Агро – Солеи“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. *********, община *********, ул. „*****”
№ **, представлявано от управителя Г.К.Т., че дължи на Р.Р.Р. с ЕГН ********** ***
сумата 370.08 лв. (триста и седемдесет лева и 8 стотинки) – главница, представляваща
незаплатена наемна цена за ползване на земеделски земи – ниви, в общ размер на
21.297 дка, находящи се в землището на с. *********, община *********, за
стопанската 2015/2016 г. по силата на Договор за наем на земеделска земя от
21.02.2013 г., сумата 4.12 лв. (четири
лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 370.08
лв. за периода от 07.04.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 370.08 лв., считано от 17.05.2017 г. до окончателното й
изплащане, по Заповед № 141/17.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 152/2017 г. по описа на Районен съд – *****,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК относно главницата, представляваща незаплатена наемна цена за
ползване на земеделски земи – ниви, в общ размер на 21.297 дка, находящи се в
землището на с. *********, община *********, за стопанската 2015/2016 г. по
силата на Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2013 г., за разликата от 370.08 лв. до 609.43 лв.,
и относно мораторната лихва за периода от 07.04.2017 г. до 16.05.2017 г. за
разликата от 4.12 лв. до 6.78 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач И.Р.Р. – М.
с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА „Агро – Солеи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. *********, община *********, ул. „*****” № **, представлявано от
управителя Г.К.Т., да заплати на Р.Р.Р. с ЕГН ********** *** сумата 106.27 лв.
(сто и шест лева и 27 стотинки), представляваща направени разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 152/2017 г. по описа на Районен съд – *****,
и сумата 364.36 лв. (триста шестдесет и четири лева и 36 стотинки),
представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 289/2017
г. по описа на Районен съд – *****.
ОСЪЖДА Р.Р.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агро – Солеи“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. *********, община *********,
ул. „*****” № **, представлявано от управителя Г.К.Т., сумата **7.82 лв. (сто и
седемнадесет лева и 82 стотинки), представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 289/2017 г. по описа на Районен съд – *****.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: