Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 24.02.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 430 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, след
успешно провеждане на производство по чл. 410 от ГПК и връчване на заповедта на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. "***" № **, офис
Сграда ***, ет. *, чрез юрисконсулт Г.Г., против Б.К.К.. В исковата молба се
сочи, че с подписването на Приложение № 1 от 01.06.2018 г. между „Агенция за
събиране на вземания" ООД и "Изи Асет Мениджмънт " АД, на
основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г., ищецът като правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД е придобил вземането по Договор за паричен
заем № 3056530/12.10.2017 г. Вземането било прехвърлено на ищеца с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се
също така, че "Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/ е била упълномощена от цедента да уведоми
ответника за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено на 21.06.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо за станалата продажба, на
посочения в договора за кредит постоянен адрес, което се е върнало в цялост. На
07.10.2020 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо, което
също е върнато в цялост от куриерската фирма. Към исковата молба е приложено
копие от уведомлението за връчване на ответника, като са изложени съображения,
че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземания не
е от значение за основателността на иска, след като по делото бъде безспорно
установено, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
В исковата молба се сочи още, че на 12.10.2017 г. между
ответника и "Изи Асет Мениджмънт” е бил сключен Договор за паричен заем с
№ 3056530, в съответствие с разпоредбите
на ЗПК. С подписване на договора заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя парична сума в размер на 600,00 лв. представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя, включвали главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него. Общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 652,05 лева. Договорената лихва
по кредита била в размер на 52,05 лв. Съгласно клаузите на договора заемателят
се задължил да върне кредита в срок до 09.03.2018 г. на 21 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 31,05 лв. всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил 20.10.2017 г., а на последната на 09.03.2018 г.
Платената по договора до момента сума от страна на ответника възлизала на 30,00
лв.
Твърди се, че между страните било договорено още при
забава в плащанията заемателят да дължи заплащане на такса за разходи за
събиране на просрочените вземания в размер 9.00 лв. на всеки 30 дневен период
на забава, до общия максимум от 45,00 лв., която такса била начислена от
заемодателя.
С оглед обстоятелството, че заемателят не е представил
на заемодателя нито едно от договорените от страните обезпечения в чл. 4, ал. 2
от договора заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение в размер на
295,89 лева, договорено между страните на разсрочено плащане на 21 равни
вноски, всяка в размер на 14.09 лв.
Твърди се, че на основание ЗПК и договора на заемателя
е начислена и лихва за забава в размер
на действащата законна лихва за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, в общ размер 88,29 лева.
За реализиране на вземането си ищецът е подал
заявление по 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане,
като е образувано ч. гр. д. № 375/2019 г. на РС Каварна и е била издадена
заповед № 160/05.07.2019 г. Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е предявен настоящия иск.
Иска се съдът да приеме за установено, че Б.К.К. дължи
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите: 588,70лв. –
представляваща главница по договор за паричен заем; 47,44лв. представляваща
договорна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 09.03.2018 г.; 45,00 лв.
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 281,80 лв.
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
20.10.2017 г. до 09.03.2018 г.; 88,29 лв. представляващи обезщетение за забава
за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените
разноски.
Ответникът Б.К.К. не е установена на постоянен и
настоящ адрес, не е призован чрез работодател. На осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК й е
назначен особен представител – адв. М.К. от ДАК, който депозира писмен отговор
в законоустановения срок. Исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Заявено е възражение за нищожност на договор за заем на физическо лице №
3056530/12.10.2017 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Б.К., поради
липса на предписаната от закона форма. Твърди се, че ответницата К. е била
неграмотна към датата на сключване на договора, което е налагало на осн. чл.
189, ал. 1 ГПК, да бъде положен отпечатък от десния й палец, както и
приподписване на договора от двама свидетели. С оглед твърдяната нищожност на
договора се претендира за отхвърляне на исковите претенции.
В проведените по делото открити съдебни заседания,
ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. В депозираните писмени
становища поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено
заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне
на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предявени са след успешно провеждане на производство по чл. 410 от ГПК и връчване
на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и са процесуално
допустими.
По заявление на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б.К.К.
за исковата сума по ч. гр. дело № 375/2019 г. по описа на Районен съд - Каварна,
приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 15.09.2020 г., на
заявителят е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против
длъжника, предвид уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Изложеното обуславя наличието
на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като
същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на
съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са Предложение за
сключване на договор за паричен заем от 12.10.2017 г. и Договор за паричен заем
№ 3056530/12.10.2017 г., между "Изи Асет Мениджмънт” АД и Б.К.К. от
съдържанието на, които се установява, че страните са постигнали съгласие за
предоставяне на паричен заем на ответника в размер на 600,00 лева, получени в
брой, като договора има силата на разписка за получаването им. Ответникът се е
задължил да изплати кредита на 21 броя равни погасителни вноски, всяка в размер
на 31.05 лв., в периода 20.10.2017 г. – 09.03.2018 г. Съгласно договореностите
на страните общият размер на задълженията за ответника по договора възлиза на
сумата от 652,05 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40% и
годишен процент на разходите – 48.32%. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора заемателят се е задължил в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение - две физически лица поръчители
отговарящи на определени условия или банкова гаранция с бенифициент
заемодателя. В ал. 2 страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи на заемодателя неустойка
в размер на 295,89 лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, към която се добавя сума в размер на 14.09 лв.
По делото е представен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и
Приложение № 1/01.06.2018 г., от съдържанието, на които става ясно, че
вземането на "Изи Асет Мениджмънт" АД към ответника Б.К.К. по кредит ID-3056530, е било прехвърлено на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД. Приложено е и пълномощно, по силата на което "Изи
Асет Мениджмънт" АД е упълномощило "Агенция за събиране на
вземания" АД, с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно
договора от 16.11.2010 г. вземания.
По делото са приети за връчване на ответника
уведомителни писма за цедиране вземанията на първоначалния кредитор "Изи
Асет Мениджмънт" АД, изходящо от представител на ищеца-цесионер -
"АСВ" ООД - по пълномощие. Видно от приложени от ищеца известие за
доставяне и обратна разписки /л. 30-32/, уведомлението за цедиране на
процесните вземания не е достигнало до ответника преди образуване на настоящото
производство.
От приетото по делото и неоспорено заключение на
извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след сключване на
процесния договор за кредит от 12.10.2017 г., от страна на първоначалния
кредитор - "Изи Асет Мениджмънт" АД, на ответника е отпуснат кредит в
размер от 600 лева. В изследваните регистри вещото лице е установило данни за
извършено плащане в размер на 30,00 лв., с която е погасена частично първа
погасителна вноска. След датата на цесията – 01.06.2018г. ответникът е извършил
две плащания: на 27.01.2021 г. в размер на 92,80 лв. и на 23.02.2021 г. в
размер на 100,00 лв. Въз основа на направените изследвания, анализи и
констатации вещото лице е изчислило остатък от задължението на ответника към
дата 07.06.2021 г. в общ размер на 865,22 лв. Изчислената лихва за забава от
вещото лице за периода от 21.10.2017 г. – първа падежирала и неплатена
погасителна вноска до датата на заявлението по чл. 410 ГПК в общ размер на
95,08 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От обсъдените по-горе писмени доказателства, се
установява, че между ищеца, в качеството на цесионер и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и приложение №
1/01.06.2018 г., с които е прехвърлено вземането на цедента към ответника по
договор за кредит № 3056530
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето
лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към
договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя
според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване
на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал.
4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, има значение, само при условие, че ответникът е платил своето
задължение по договора за кредит. В случая ищецът не оспорва извършените от
ответника след цесията плащания, установени от вещото лице в приета по делото
ССЕ. Не на последно място, в производството по чл. 410 от ГПК, при установяване
на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване
на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на
цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата
молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен представител.
Безспорно е между страните, че цедираното вземане,
произтича от сключен при условията на Закона за потребителските кредити /ЗПК/
Договор за потребителски паричен кредит между ответника и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 600 лева,
платими в брой при сключване на договора.
Не е спорно между страните, а и от заключението на
вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника, поради
което и за същия е възникнало задължение да погаси задълженията си по договора.
Вещото лице е установило още, че ответникът е извършил плащания по кредита в
общ размер на 222,80 лв. (30+92,80+100).
Съдът
намира за неоснователно възражението направено от процесуалния представител на
ответника за нищожност на процесния договор поради неспазване на предвидената в
закона форма, с оглед твърдяната неграмотност на ответника и неполагането от
същия на пръстов отпечатък в присъствие на двама свидетели.
В процеса не се установиха сочените възражения относно
твърдяна неграмотност на заемателя. На първо място следва да бъде съобразено
обстоятелството, че справката изготвена от Министерство на образованието и
науката съдържа данни за периода 2004-2020 г.,
а с оглед годината на раждане на ответницата същата е подлежала на
задължително обучение през периода 1984 г. -
1995 г., за който период липсват данни. На второ място не бе установено
по делото, че ответникът не е положил лично подписа си и изписал трите си имена
в договора, както не се установи и да е посочил и да е било известно на
заемодателя обстоятелството относно твърдяната неграмотност на ответника при
подписване на договора.
Установява
се от приобщените писмени доказателства в производството, че ответникът е
подписал процесния договор, като наличието на подпис в документа означава
възможността на лицето да се подпише, което се свързва със способността
"собственоръчно да напише име или знак за името, който обикновено съдържа
инициалните букви". За да е налице хипотезата на чл. 189 ГПК следва да е
ясно и категорично установено обстоятелството, че вследствие на неграмотност
ответникът е неспособен да се подпише. Именно поради тази причина в документа
вместо подпис се поставя отпечатък от десния палец и се подписва от двама
свидетели. В случая договора е подписан от ответника, като е положен графичен
знак, който индивидуализира автора му. Този подпис се съдържа както в договора,
така и в предложението за сключване на договор находящи се по делото. Горното
дава основание, съда да приеме, че ответникът подписва различни документи, по
този начин. Възможността ответникът да се подписва означава, че същия е
грамотен до степен, позволяваща му да разбира изявлението си в процесния
договор. Ответникът, в случай че е бил неграмотен и не е могъл да пише и чете,
е следвало да информира за това обстоятелство другата страна по договора,
вместо да подписва същия и впоследствие да се опитва да черпи права от това
свое поведение, твърдейки наличие на неграмотност. Гражданско задължение на
едно лице е да се запознава със съдържанието на договора преди да го подпише.
Предвид горното съдът приема за недоказано твърдението на процесуалния
представител на ответника, че последният е неграмотен и не е разбирал
съдържанието на договора, поради което и съдът намира, че същия не е нищожен,
поради липса на форма и съгласие.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като
с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен
погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи,
което според настоящия съдебен състав представлява достатъчно основание да се
приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът не съдържа дори капитализирано цифрово
изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено
процентно изражение на тяхната стойност, като общият размер на задължението на
ответника е посочен без да могат да се установят включените по стойност
компоненти в него. Тези съществени елементи от договора се установиха в хода на
процеса едва с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на
изложеното е безпредметно да се изследва дали е налице твърдяната от ответната
страна недействителност на отделни клаузи на договора.
Предвид така установената недействителност на договора
за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. Поради установеното от договора и от експертното заключение по делото,
че сумата от 600,00 лв. е получена от ответника при подписване на договора и с
оглед установените плащания по договора възлизащи на сумата от 222,80 лв., то
следва да се приеме, че неплатената и дължима главница е в размер на 377,20 лева.
Претенцията на заявителя за присъждане на сумата от
281,80 лева, представляваща неустойка по чл. 4 от Договора е неоснователна и
подлежи на отхвърляне. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Процесната неустойка е
предвидена за неизпълнение на задължение на кредитополучателя за
осигуряване на обезпечение на заема чрез банкова гаранция в полза на кредитора
или две физически лица - поръчители, които да гарантират плащане на
задълженията по договора. Би следвало кредитодателят предварително да проучи
кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша – да не предоставя
искания кредит. Задължение на финансовата институция е да предотврати
опасността от невръщане на отпуснатия заем като извърши предварителна проверка,
преди сключване на договора, на възможността на заемополучателя да върне
кредита, и при необходимост да изиска предоставянето на обезпечение. От
неизпълнението на това свое задължение заемодателят не може да черпи права, изисквайки
от заемателя да го обезщети за евентуални вреди, които би понесъл от недадено
обезпечение. Горното налага отхвърляне на исковата претенция в тази и част.
Що се отнася до разходите за събиране на
вземането, те представляват разходи, свързани с усвояване и управление на
кредита, за които съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
такси. Тези разходи не представляват услуга в полза на потребителя, а действия,
съпътстващи реализацията на вземането от страна на кредитора, поради което не
му се дължат.
Предвид изложеното искът за установяване
съществуването на задължение от 588,70 лева - главница се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до размера от 377,20 лева, ведно с исканата
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.07.2019
г. до окончателното изплащане. Над размера от 377,20 лева до претендирания
размер от 588,70 лева претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли.
На отхвърляне по изложените вече съображения подлежат и исковете за договорна
лихва в размер на 47,44 лева, обезщетение за забава за периода от 21.10.2017
г. до депозиране на заявлението в размер на 88,29 лева, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.10.2017 г. до
09.03.2018г. в размер на 281,80 лв., както и 45,00 лв. представляваща разходи
за събиране на просрочени вземания.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
на уважената част от претенциите и представените доказателства за извършването
им, в размер на 206,32 лева по настоящото дело (вкл. юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП) и 26,91 лева - по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Каварненският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Б.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес:***, офис сграда "***",
ет. *, офис № *, сумата от 377,20 лв. (триста седемдесет и седем лева и
двадесет стотинки) - главница по сключен между "Изи Асет Мениджмънт"
АД – кредитор и ответника – кредитополучател, договор за паричен заем № 3056530/12.10.2017
г., вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1/01.06.2018 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010
г., на "Агенция за събиране на вземания" ООД; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
04.07.2019 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над 377,20 лева до целия търсен размер от 588,70 лева, както и
претенциите за сумата от 47,44 лв. (четиридесет и седем лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 09.03.2018 г., сумата от 45,00 лв. (четиридесет
и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
сумата от 281,80 лв. (двеста осемдесет и един лева и осемдесет стотинки)
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
20.10.2017 г. до 09.03.2018 г., и сумата от 88,29 лв. (осемдесет и осем лева и
двадесет и девет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г.
до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 160/05.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 375/2019 г. по описа на РС-Каварна, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Б.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ***, сумата от 206,32
лв. (двеста и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща направени
съдебни разноски по настоящото дело и сумата от 26,91 лв. ( двадесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща направени разноски по ч. гр.
д. № 375/2019 г. по описа на РС - Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................