Определение по дело №1985/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2, вр. ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Постъпило е искане от А. Б. Р., [ЕГН], [населено място], чрез адв.А. Д., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0819-000961/30.07.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 1402410/28.07.2024г. - управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Г. А., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, и на основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, на Р. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ЗППАМ № 24-0819-000961/30.07.2024г. се обжалва от Р. по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП, вр. чл.145 и сл. АПК, и в тази връзка пред Адм.съд - Варна е образувано адм.д. № 1985/2024г., по което е релевирано искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Р. твърди, че ЗППАМ е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 АПК, т.к. противоречи на материалния закон. Твърди и че ЗППАМ не съдържа мотиви, въз основа на които да се прецени волята на нейния издател. Сочи, че три дни преди извършване на проверката му се наложило да взема лекарства за понижаване на болка - „Дексофен“ 25мг. и не е знаел, че този лекарствен препарат съдържа кодеин и ефедрин, които реагират при тест с Дрегер „Drug Test 5000“. След като дал кръв за химичен анализ за определяне на съдържание на упойващи вещества в кръвта, е бил задържан в Трето РУ при ОДМВР - Варна, а на 29.07.2024г. отишъл в МДЛ „Кандиларов“ - Варна за изследване „Тест Наркотици“, резултатите от което били отрицателни. Относно предварителното изпълнение на заповедта сочи, че същото е допуснато в нарушение на чл.60, ал.1 АПК - без в заповедта да е включено разпореждане и мотиви за това. Твърди, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, т.к. с издаването на заповедта му е отнето СУМПС, а работи в „КО НИК“ ЕООД като „автомонтьор“ и работата му е свързана с управление на автомобил. Твърди, че търпи вреди от това, че вследствие на незаконосъобразната ЗППАМ не може да изпълнява трудовите си задължения и е уволнен от работа със Заповед № 1/18.08.2024г. Липсата на доходи го лишава от възможността да издържа семейството си, отделно може да остане и без жилище, т.к. няма средства за погасяване на вноските по ипотеката. По изложените съображения иска съдът да постанови определение, с което на основание чл.166, ал.2 АПК да спре предварителното изпълнение на № 24-0819-000961/30.07.2024г. и да разпореди връщане на отнетото СУМПС.

Ответната страна - н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение. В писмо вх. № 12057/02.09.2024г., с което е представена жалбата в съда, сочи, че резултатите от лабораторните изследвания на МДЛ „Кандиларов“ - Варна нямат доказателствена стойност и не могат да бъдат разглеждани, т.к. изследванията не са направени по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози - изследването не е извършено от изчерпателно изброените в чл.19, ал.1 от Наредбата лаборатории.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите в жалбата и приложените към административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.07.2024г., около 17:10 часа в [населено място], бул.Цар Освободител посока изхода на града, до кръстовището с ул.Д-р Петър Дертлиев, жалбоподателят А. Б. Р. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. А.. Р. бил спрян за проверка от М. М. П. - мл.автоконтрольор при ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция. На водача била извършена проверка за употреба за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, модел 7510, с фабр. № 0165, който отчел 0 ‰. Последвала проверка за употреба на наркотични вещества, документирана с Протокол рег.№ 819р-28865/30.07.2024г. В 17:07:33 часа на М. било извършено изследване с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабричен номер ARSD-0025, одобрено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. – проба 056, който отчел положителен резултат за бензодиазепини.

Предвид положителния резултат, мл.автоконтрольор П. съставил срещу Р. АУАН серия GA № 1402410/28.07.2024г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача било отнето СУМПС [номер]. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 0165951 и Р. бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ. Впоследствие Р. бил задържан със Заповед № 439зз-36533-400/28.07.2024г. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Трето РУ при ОДМВР - Варна.

На 29.07.2024г. Р. посетил МДЛ „Кандиларов“, където му било извършено изследване за употреба на наркотични вещества - лекарствен мониторинг, резултатите от което били отрицателни.

Във връзка с вмененото на водача нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед № 24-0819-000961/30.07.2024г. н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН наложил спрямо Р. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Р. на 20.08.2024г.

С мотивирана резолюция № 24-0819-М000229/30.07.2024г., н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ констатирал, че във връзка с установеното нарушение е образувано ДП № 276/2024г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1402410/28.07.2024г. против А. Б. Р..

Видно от постъпилия отговор от н-ка на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, към момента не е постъпвал резултат от извършено на А. Р. химико-токсикологично изследване от ВМА МБАЛ - Варна, въз основа на талон за изследване № 0165951/28.07.2024г. ЗППАМ е издадена въз основа на положителния резултат за бензодиазепини, получен от тестване на водача с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 № ARSD-0025, извършено на 28.07.2024г., около 17:10 часа.

Видно от представеното с жалбата копие на трудова книжка, за периода от 08.03.2021г. до 19.08.2024г. Р. е работил като „автомонтьор“ по трудово правоотношение с „КО НИК“ ООД, [населено място]. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1/19.08.2024г. на основание чл.326, ал.1 КТ - с едномесечно предизвестие от страна на работника.

Видно от представения с жалбата нот.акт № 17, том І, рег. № 374, дело № 9/24.02.2020г. и молба на УниКредит Булбанк АД вх.рег. № 4265/24.02.2020г. на СВ - Варна, жалбоподателят е придобил недвижим имот - апартамент с ид. 10135.4505.117.4.19 по КККР на [населено място], закупен с ипотечен кредит от УниКредит Булбанк АД, със срок 21.02.2055г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство … след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2.

Съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл.171, т.2, букви "в", "к", "л", "м" и т.2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство.

Съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на с.р. подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Доколкото искането за спиране е направено при наличие на висящо производство по оспорване на ЗППАМ № 24-0819-000961/30.07.2024г. – настоящото адм.д. № 1985/2024г., искането за спиране на предварително изпълнение е ДОПУСТИМО.

По същество, същото е и ОСНОВАТЕЛНО.

Доколкото съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № Заповед № 24-0819-000961/30.07.2024г. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, неоснователно се твърди, че в същата незаконосъобразно не е включено разпореждане за предварителното й изпълнение. Съдът е сезиран с искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, което следва да се разгледа по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Според чл.166, ал.2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че поради отнетото въз основа на ЗППАМ СУМПС е прекратено трудовото му правоотношение, останал е без доходи и е в невъзможност да издържа семейството си, и да погасява вноските по ипотечния кредит за закупуване на жилище. От представените с жалбата писмени доказателства обаче не може да се установи пряка и непосредствена връзка между отнемането на СУМПС и прекратяването на трудовото правоотношение, т.к. видно от Заповед № 1/19.08.2024г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ - т.е. по негово желание, с отправено до работодателя едномесечно предизвестие.

Независимо от това и доколкото във всички случаи съдът дължи преценка за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК, настоящият съдебен състав преценява, че при обстоятелствата, при които е прието за установено нарушението по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, с предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, в степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел.

Съображенията на съда са следните:

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая от представените по преписката доказателства не се обосновава необходимост от предварително изпълнение на ПАМ за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на безспорно доказано противоправно поведение на А. Р.. Приложената спрямо него ПАМ е обоснована с факта, че при управлението на лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Г. А., е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с одобрено техническо средство Drager Drug Test 5000 ARSD-0025 – проба 056, което отчело положителна проба за бензодиазепини.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В случая резултатът от теста, извършен с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARSD-0025 – проба 056, не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства - докладна записка от 29.07.2024г. и АЛ № 004936/28.07.2024г. безспорно се установява, че в изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017г. Р. е съпроводен до ВМА МБАЛ - Варна и е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване, като към момента на налагане на ПАМ и към настоящия момент, данни за резултата от това изследване не са постъпвали в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна - вж. отговора на н-ка на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна в писмо С.д. № 12101/03.09.2024г..

Видно от разпоредбата на чл.20 от Наредба № 1, единствено специализираните химико-токсикологични лаборатории към ВМА МБАЛ-София, ВМА МБАЛ-Варна, Медицинския институт на МВР и научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика, имат право да извършват изследване на пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В този смисъл основателно ответната страна сочи, че извършеното от Р. изследване в МДЛ „Кандиларов“ не е меродавно. Независимо от това обаче, доколкото при наличие на дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът, в разпоредбите на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. предвиждат именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява недоказано по безспорен начин. Още повече в случая е налице и друго изследване на биологични проби, дадени от Р. непосредствено след освобождаването му от 3 РУ при ОДМВР-Варна, като според представения по преписката фиш за лекарствен мониторинг от 29.07.2024г., резултатите за наличие на барбитурати, канабис, бензодиазепини, амфетамини, кокаин и опиати са отрицателни.

Вярно е, че този анализ е без доказателствена стойност, но при наличие на дадена биологична проба за изследване от ВМА МБАЛ - Варна, по арг. от чл.23, ал.1 от Наредбата, такава стойност няма и резултатът от теста, извършен с Drager Drug Test 5000 ARSD-0025.

Видно от постъпилия по делото отговор С.д. № 12101/03.09.2024г. към момента в Сектор ПП при ОДМВР - Варна не е постъпвал резултат от извършено на Р. химико-токсикологично изследване във ВМА МБАЛ - Варна, въз основа на талон за изследване № 0165951/28.07.2024г. По делото все още липсва и информация за наличие на такова изследване по воденото ДП № 276/2024г.

При липсата на резултат от извършено химико-токсикологично изследване на пробата, взета от Р. въз основа на талон 0165951 и наличието на два противоположни резултата - от полевия тест и от лекарствения мониторинг, възниква основателно съмнение в обосноваността на констатацията за наличието на виновно поведение от страна на Р., което да съставлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП.

С оглед изложеното, предварителното изпълнение на приложената ПАМ се явява явно несъразмерно и от същото Рупчев без съмнение търпи сигурни, трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможността да упражнява правата си на правоспособен водач.

По изложените съображения, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 24-0819-000961/30.07.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.22 ЗАНН и чл.172, ал.1 ЗДвП, спрямо А. Б. Р., [ЕГН], е приложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.