Решение по дело №128/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 177
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700128
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177                                                              12.07.2021г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми юли                                                                 две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                      

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                            2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 128 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.Е.Б. от САК като пълномощник на „К.8.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Е. И. К. и служебен адрес на адвоката: гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.2 обжалва решението по а.н.д. №1528/2019г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние поради липса на доказателства, че работодателят не е провел инструктаж на лицето Юсеин Алил Юсеин, като неполагането на подпис за проведен инструктаж не е свързано с поведение на дружеството. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира деловодни разноски.

В писмена молба пълномощникът на дружеството поддържа жалбата.

В с.з. пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за касатора.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата предвид събраните по делото доказателства, като моли решението на районния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №10-0000953/04.10.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Кюстендил, с което на „К.8.“ ЕООД за нарушение на чл.11, ал.5 във вр. с чл.12 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 05.06.2019г. около 15.20 часа Ю. А. Ю. е изпълнявал трудови задължения като „общ работник, горско стопанство“ на обект в м.“Тодоровица“ в землището на с.Трекляно, община Трекляно, област Кюсетндил, като работодателят „К.8.“ ЕООД не е документирал в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, съгласно Приложение №1, проведен начален инструктаж на лицето. В хода на проверката контролните органи са установили, че книгата за инструктажа съдържа данни за работника, но липсва негов подпис за навременно инструктиране от работодателя. Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е представено в ТД на НАП след приключване на проверката.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за отсъствие на съществени нарушения в процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. Според съда, свидетелските показания установяват полагане на труд от Юсеин на дърводобивен обект на дружеството в изпълнение на трудов договор без работодателят да документира проведения на лицето инструктаж по предвидения законов ред. Съдът е посочил, че задължението за подписване на ежедневния инструктаж е неразделна част от атрибутите, доказващи провеждането на същия и цели недопускане на последващи вписвания и поправки. Деянието е прието като квалифицирано по относимия санкционен състав без наличие на маловажен случай. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ е осъдил дружеството да заплати на ИА „ГИТ“ юрисконсултско възнаграждение от 80лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните: 

Решението на съда е постановено след надлежно приобщаване на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. При изяснена фактическа обстановка съдът е формирал правилен правен извод за доказано противоправно деяние от страна на санкционираното дружество.

Фактическият състав на санкционната норма по чл.413, ал.2 от КТ предполага качеството работодател на дружеството спрямо лицето Ю. А. Ю. и противоправно бездействие във връзка със задължение на дружеството по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за лицето. Нормата е препращаща, като в случая по оспореното НП бездействието на работодателя е във връзка с неизпълнено задължение по чл.11, ал.5 във вр. с чл.12 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр.102/22.12.2009г., попр. и изм./ за документиране на проведения на 05.06.2019г. първоначален инструктаж на работника в Книга за инструктажа, съгласно Приложение №1 от Наредбата.

Събраните по делото доказателства еднозначно установяват наличието на престирана от Ю. работна сила на 05.06.2019г. в обекта на дружеството по валидно трудово правоотношение. Разпитаните свидетели са категорични относно мястото, времето и вида на полагания от работника труд, което се потвърждава от сключения трудов договор и неговата последваща регистрация в ТД на НАП. Гласните доказателства установяват проведен начален инструктаж на лицето по безопасност и здраве, а писменото доказателство във вид на Книгата за този вид инструктаж сочи за отсъствие на подпис на лицето. Липсата на подпис на работника е равнозначно на липса на надлежно документиране на инструктажа, което е същността на съставомерното бездействие по чл.11, ал.5 от Наредбата. Задължението за документиране на инструктажа е част от задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условията на труд на работника. Устното провеждане на инструктажа не санира липсата на документално оформяне, т.к. последното е форма за действителност и представлява самостоятелно задължение на работодателя, противно на възраженията на касатора. Нормативните правила за документиране на инструктажа не предвиждат хипотези за освобождаване на работодателя от това задължение. Правилна е преценката на АНО за санкциониране на дружеството в качеството на работодател по легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на КТ.

Наложената имуществена санкция в размер на 1500лв. е съобразена с правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Правилна е преценката на районния съд, че случаят не е маловажен по чл.28 от ЗАНН поради отсъствие на предпоставките по чл.93, т.9 от НК.

Поради законосъобразност на оспореното НП районният съд правилно е разрешил въпроса за деловодните разноски в тежест на санкционираното дружество.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ и чл.143, ал.3 от АПК касаторът дължи заплащане на ИА „ГИТ“ на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260035/25.02.2021г. по а.н.д.№1528/2019г. на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА „К.8.“ ЕООД /с посочени данни/ да заплати на ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.