РЕШЕНИЕ
№ 326
гр.Червен бряг 30.12.2011 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Е.П.,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 310 по описа за 2010
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.108 от Закона за собствеността
В Районен съд – Червен бряг е постъпила
искова молба от адв. И. А. ***, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. “Полтава” №
5, като пълномощник на “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Койнаре, представлявано от Управителя К.И.П.,
с ЕГН ********** срещу М.Ц.Г. и Д.Д.Г. ***.
В исковата молба се твърди, че ищците
са собственици на СКЛАД със з.п. от 395 кв.м., ГАРАЖ със з.п. от 170 кв.м. и
ЛАБОРАТОРИЯ със з.п. от 166 кв.м. застроени в имот № 000615 в землището на гр.
Койнаре, при граници на имота: север имот № 000398 – път за с. Еница, изток –
ж.п. линия, общинско, юг- мера, запад – частен парцел. Твърди се, на 18.09.2006 г. с Постановление за възлагане
издадено от Държавен съдебен изпълнител Ан. Атанасов по изп. дело № 113/2005 г.
по описа на СИС при РС- Червен бряг, имотите са продадени без да са били
собственост на длъжника. Твърди се, че длъжник по посоченото изп. дело, не е
ищецът, а “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ 2000” ООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление област Плевен, община Кнежа, гр. Кнежа, ул. “М. Боев” № 42,
вх. Б, ап. 12, което е съдружник и собственик на 834 дяла с номинална стойност
от 10 лв. от капитала на “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ” ООД, но не собственик на
неговото недвижимо имущество. Твърди се, че ДСИ е могъл да разпореди да се
запровират само и единствено на тези 834
дяла от капитала на “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ” ООД, но не и да продава неговото
имущество. Твърди се, че данъчната
оценка на изброените по –горе сгради възлиза на 13642,80 лв., видно от удостоверение изх. № ********** от 24.03.2010
г. изд. от Община Червен бряг. Твърди се, че данъчната оценка на сградите
възлиза на 13642,80 лв., видно от у-е изх. № ********** от 24.03.2010 г. изд.
от Община Червен бряг. Твърди се, че към настоящия момент горепосочените имоти
се владеят и ползват от купувача по постановлението- М.Ц.Г.,***. Твърди се, че
ответника не е придобил собствеността върху горепосочените недвижими имоти, тъй като ДСИ не може да
прехвърли чрез публична продан права, които длъжникът по изпълнителното дело
”СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ 2000” ООД няма. Молят съда да постанови решение,
с което на основание чл.108 от ЗС задължи ответника да предаде собствеността и
владението върху имота, както и да им възстанови направените съдебно-деловодни
разноски.
ИЩЕЦЪТ – Стефан Стефанов Кръстев, редовно
призован не се явява. За него адв. И.А.
от ПлАК и адв. Г.Ц. от ПлАК, които от името на доверителя си поддържат
предявеният иск. Позовават се на писмени доказателства.
ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани, се явява Д.Д.Г. и с адв. Ив. А. от ПлАК, който
от името на доверителите си оспорва иска. Заявява, че същия е недопустим и
неоснователен. Предявяват евентуален насрещен иск за извършените подобрения в
имота.
Конституирано е като страна по делото трето лице помагач на страната на ответниците Агенция за следприватизационен контрол
гр. София.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Притезанието – предмет на иска по
чл. 108 от ЗС, е субективното вещно право в исково състояние, включващо в
съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я
владее без основание. Процесуална легитимация ищците притежават от приложените
по делото АДС /частна/ № 292 от 28.02.2000 г., скица на имота и у-е за данъчна
оценка, а легитимацията на ответника от твърдението, че същия владее и отказва
да предаде владението и отстъпи собствеността на претендирания с исковата молба
имот. Последното обуславя допустимостта
на иска, поради което съдът счита, че последният следва да бъде разгледан. С
оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на
Районен съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
С оглед
наведените в исковата молба и в хода на производството факти и обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема, че искът с основен петитум връщане на
недвижим имот собственост на ищците е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Правото на собственост е
субективно материално право, което дава на титуляра му възможност за пълна
фактическа и юридическа власт върху една вещ. С иска по чл. 108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Цитираната правна норма осигурява на всеки
собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея,
възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява
тази фактическа власт неоснователно. Целта на исковата защита е както връщане
на вещта във фактическата власт на собственика, така и разрешаване на спора,
породил отнемането на вещта, който обикновено касае съществуването на самото вещно
право. Предмет на иска по чл. 108 от ЗС е спорното материално право на
собственост. Отнемането на фактическата власт върху вещта обективира наличието
на спор относно правото на собственост и целта на производството е преди всичко
да разреши този спор със сила на пресъдено нещо. Активно легитимиран да води
иска по чл. 108 от ЗС е собственикът на вещта, който в обстоятелствената част
на исковата молба или основанието на иска следва подробно да изложи фактите,
въз основа на които е възникнало правото му на собственост върху претендираните
имоти както и, твърдения относно неоснователното упражняване на фактическата
власт от ответника.
Съдът, след преценка на
събраните в хода на съдебното производство доказателства и изразените становища на страните, намери от
фактическа и правна страна следното:
За да
бъде основателен искът по чл.108 от ЗС е необходимо е да бъдат налице посочените в цитираната
правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот;
ответникът да се намира във владение или държане на същия; владението/държането
да е без правно основание. Горните
три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на
първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се
установи наличието на всичките. Посочените предпоставки следва да са налични кумулативно, като липсата дори
на една от тях води до отхвърлянето му.
От фактическа страна не се
събраха достатъчни и безспорни доказателства, че претендираният имот е
собственост на ищцовото дружество към момента на подаване на исковата молба,
видно от представените по делото 2 бр. АДС /частна/ № 292 от 28.02.2000 г. и
АДС № 1413 от 12.02.2007 г. За
да произведе правопораждащото си действие, административният акт следва да е
законосъобразен, т.е. да е издаден от компетентен орган, в съответната
форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му, да е съобразен с целта, която преследва законът (арг. от чл. 146 АПК, респ. чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.). Оспорване на представения АДС № 1413 от 12.02.2007 г. не
бе направено от ищците, въпреки, че той установява обстоятелства изключващи
правата черпени от АДС /частна/ № 292 от 28.02.2000 г. По делото не се
представиха никакви други документи указващи, че към 19.04.2010 г. – датата на
подаване на исковата молба процесния имот е включен в баланса на ищцовото
дружество. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че принадлежността на правото на собственост ищецът заявява, като посочва
наличие на придобивно основание за правото си на собственост съобразно
изчерпателно изброените в чл. 77 от Закона за собствеността хипотези – „Правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.”. За да докаже в процеса наличието на това придобивно
основание, ищецът представя доказателствата, от които то се извлича. За него е доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на твърдяното от него придобивно
основание. Безспорни доказателства в тази насока не бяха
представени.
По
отношение на втората предпоставка визирана от разпоредбата на чл.108 от ЗС – ответниците
да се намират във владение или държане на процесния имот. Нито в исковата
молба, нито в събраните по делото доказателства се навежда и/или установява
релевантния за делото факт, че ответниците владеят процесния имот.
По отношение на третата
предпоставка, съдът съобрази следното:
Видно
от така приобщените писмени доказателства, е че ДСИ при РСС – Червен бряг е
спазил стриктно процедурата по обявяване и провеждане на публични търгове относно
процесния имот и възлагането им на купувача, ответник в настоящето
производство. Публичната продан е сложна поредица от изпълнителни действия /сложен
фактически състав/, като с правото на жалба срещу постановлението за възлагане
/чл.332 ГПК отм./, се предоставя възможност за атакуването й с оглед множество
пороци по извършването, като наред с участието на лице без право да наддава или
предложило цена под 80 % от оценката, това са и: порочно обявяване на проданта,
липса на наддавателен лист, пороци в процедурата по наддаването, несъобразено
времетраене съгласно закона, обявяването на купувач в противоречие с предложилия
най-висока цена. Това са все действия обуславящи валидността на публичната
продан и подлежащи на обжалване чрез обжалване постановлението за възлагане.
Процесуалният ред за отстраняване на нарушенията, допуснати при публична
продан, завършила с възлагане, е подаването на жалба съгласно чл.332 от ГПК /отм./.
От това правило чл.384 ал.3 ГПК /отм./
допуска изключение в двете
хипотези, съгласно чл.384 ал.3 от ГПК / отм./, респ. чл.496 ал.3 от ГПК/ – поради участие в
публичната продан на лица без право да наддават, както и поради неплатена от
обявения за купувач от публична продан цена. В разглеждания случай не е налице
нито една от двете хипотези на чл.384, ал.3 от ГПК(отм.) за да се приеме, че
извършената публична продан за недействителна. С необжалването на
постановлението за възлагане на ДСИ настъпва окончателно стабилизиране на последиците
от принудителното изпълнение чрез публична продан и се ограничава, в интерес на
третите добросъвестни лица – приобретатели на основание постановлението за
възлагане, в случая ответника в настоящето производство.
Горното
е достатъчно да обоснове единствения възможен правен извод, че искът с правно
основание чл.108 от ЗС по отношение на гореописаният имот се явява изцяло необоснован
и недоказан, поради което същия следва да бъде отхвърлен. При така направените
изводи е безпредметно обсъждането на останалите събрани по делото доказателства
и произнасяне по насрещния иск, предявен в условията на евентуалност.
При това
положение и при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците
следва да бъдат присъдени изцяло направените по делото разноски, включително и
държавната такса за насрещния иск, тъй като с поведението си ищеца е станал
причина за завеждането му.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Койнаре, представлявано
от Управителя К.И.П., с ЕГН ********** срещу М.Ц.Г. и Д.Д.Г. *** иск с правно
основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението
на СКЛАД със з.п. от 395 кв.м., ГАРАЖ със з.п. от 170 кв.м. и ЛАБОРАТОРИЯ със
з.п. от 166 кв.м. застроени в имот № 000615 в землището на гр. Койнаре, при
граници на имота: север имот № 000398 – път за с. Еница, изток – ж.п. линия,
общинско, юг- мера, запад – частен парцел, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “СОРТОИЗПИТВАНЕ
– КОЙНАРЕ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Койнаре, представлявано от Управителя К.И.П., с ЕГН ********** да заплати на М.Ц.Г.,
с ЕГН ********** и Д.Д.Г., с ЕГН ********** и двамата от гр. Койнаре, обл.
Плевен, ул. “Йордан Лютибродски” № 4 направени съдебно-деловодни разноски, общо в размер на 2146 лв., от които 996 лв. държавна
такса, 650 лв. хонорар на вещите лица по
назначените и приети от съда единична и тройна СТЕ и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: