№ 144
гр. Ямбол, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. Х. К. от гр.******, починал в хода на
въззивното производство и заместен от наследницата му по закон В. Х. К., С. Г. Г. от
гр.********* и А. Я. М. от гр.*********, подадена от пълномощника адв.В.К., против
Решение № 17/12.01.2024 г. по гр.д. № 2933/2022 г. по описа на Ямболски районен съд, с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивниците против „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД гр.София иск по чл. 439, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че солидарно задължените ищци не дължат сумата
от 6 116,90 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 122, 40 лв.-
разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 02.09.2013г. по
заповед № 1401/02.09.2013г. по ч.гр.д.№ 2181/2013г. по описа на ЯРС, който изпълнителен
лист е образуван понаС.щем в изп.д. №757/2022 г. по описа на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ - И.
Х..
Оплакването в жалбата е за неправилност на оспореното решение на първата
инстанция, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. Въззивниците сочат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение
на нормата на чл.236, ал.2 ГПК, което се е отразило върху крайните му изводи, тъй като е
обсъждал въпроси, които не са предмет на спора, а не е изложил мотиви по доводите на
ищците, че в периода от 03.06.2016г. до 03.06.2021г. по изп.дело№913/2013г. не са били
поискани от взискателя, за да бъдат извършени от съдебния изпълнител валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Сочат, че заявление
№20816/06.07.2018г., заявление с вх.№14606/03.06.2020г., както и заявление
№23725/27.09.2016г. са подадени от лице – адв.К., което няма представителна власт да
представлява „ЦКБ“АД по изп.д.№913/2013г. и представителната власт и извършените
действия от това лице не са били потвърдени в последствие, като неясно защо съдът приел
тези искания за извършване на действия за валидни, след като същите не са били изправени
от взискателя, а последният е предпочел да му бъде върнат изпълнителния лист и да
1
прекрати делото. Оплакването на въззивниците е, че първата инстанция не е изложила
мотиви и относно приетите и представени със становището от взискателя в последното с.з.
писмени доказателства, за които ищците възразили, че са несъотносими по делото. Считат,
че двете доказателства-заявление вх.№47951/07.11.2023г. и пълномощно от 12.09.2016г.,
следва да бъдат изключени от доказателствата по делото като ирелевантни за наС.щия
правен спор. Според въззивниците ЯРС е нарушил материалния закон – чл.117, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като петгодишният давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, започнал да тече на
03.06.2016г., е изтекъл на 03.06.2021г., като неправилно съдът приел, че вземането не е
погА.о по давност, след като в този период не били извършвани валидни изпълнителни
действия. В жалбата се изтъква, че след прекратяването на изп.дело №913/2013г. на
02.06.2018г., всички поискани от взискателя изпълнителни действия (заявления с вх.
№20816/06.07.2018г. и вх.№14606/03.06.2020г.),освен че са невалидни по причина, че не
изхождат от взискателя и не са потвърдени от него, биха били невалидни и поради
прекратяване на изпълнителното дело. Посочена е практика на ВКС, като са изложени
подробни аргументи по направените оплаквания.
По тези съображения въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение на
ЯРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да уважи изцяло иска с
правно основание чл.439 ал.1, вр. с чл.124 от ГПК. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД гр. София, представлявано
заедно от управителите - Д. М. и З. С., чрез адв. С. А. от ****, е подала писмен отговор, с
който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на
първоинстанционния съд. Според взискателя по изпълнението първоинстанционният съд не
е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила във вр. с чл. 236, ал. 2
от ГПК, тъй като същият е извършил самоС.телна преценка на всички събрани по делото
доказателства, които са били относими към твърденията на страните. Въззиваемата страна е
оспорила всички възражения, направени от въззивниците в депозираната жалба, считайки
същите за неоснователни, като е изложила подробни съображения в тази насока. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
В о.с.з. въззивниците, представлявани от адв.К., поддържат жалбата и наС.ват за
нейното уважаване – за отмяна на оспореното решение на ЯРС, за уважаване на предявения
иск и за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.А., в о.с.з. пледира за
потвърждаване на решението на първата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да
се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Х. Х. К. от гр.******, С.
Г. Г. от гр.********* и А. Я. М. от гр.*********, с която против „Финанс Инфо
Асистанс“ЕООД гр.София е предявен иск по чл.439, ал.1, вр. с ал.2 ГПК ГПК за признаване
за установено, че ищците не дължат на ответника сумата 6 116,90лв. – грлавница, ведно със
законната лихва върху нея от 30.08.2013г., както и сумата 122,40лв. – разноски, които суми
представляват вземане по изпълнителен лист от 02.09.2013г., издаден въз основа на Заповед
за изпълнение от 02.09.2013г. по ч.гр.д.№2181/2013г. по описа на ЯРС и които са предмет на
принудителното изпълнение по изп.д.№757/2022г. по описа на ЧСИ И. Х., с район на
действие съдебния район на ЯОС.
Недължимостта на сумите ищците са обосновали с погасяването на тези вземания
на ответника с 5-годишна давност, която е започнала да тече на 02.06.2016г. с влизане в сила
на съдебното решение по иск с правно основание чл.422 ГПК и е изтекла на 02.06.2021г.,
като в срока на давността, на 02.06.2018г. е настъпила и перемпция на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Ответникът е оспорил иска с възраженията, че срокът на погасителната давност за
задълженията на ищците не е изтекъл, тъй като давността е била прекъсвана многократно с
исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия, включително с
2
възлагането на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ.
Фактическата обстановка правилно е разкрита от районния съд и е непроменена
пред наС.щата инстанция.
Установено е, че по подадено от „Централна кооперативна банка“АД заявление, е
било образувано ч.гр.д. №2181/2013г. по описа на Ямболски районен съд, по което
заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнинеие по чл.417 ГПК от 02.09.2013г., с
която е разпоредил на солидалните длъжници Х. Х. К., С. Г. Г. и А. Я. М. да заплатят на
банката сумата 6 116,90лв., ведно със законната лихва от 30.08.2013г., която сума е дължима
по запис на заповед от 12.09.2005г., както и да заплатят сумата 122,40лв.- разноски по
делото за ДТ. Въз основа на заповедта е бил издаден изпълнителен лист в полза на
кредитора „Централна кооперативна банка“АД за присъдените суми.
По молба от 18.09.2013г. на „Централна кооперативна банка“АД – гр.София и въз
основа на издадения в полза на банката изп.лист, против длъжниците Х. Х. К., С. Г. Г. и А.
Я. М. е образувано изп.дело №913/2013г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. №*** в КЧСИ и
район на действие съдебния район на ЯОС. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено въху посочен
недвижим имот на длъжника А.М. чрез налагане на възбарана върху този имот, запор на
дружествени дялове на същия длъжник в посочено ООД, запор върху вземанията му от
ДФ“Земеделие“, както и на банковите му сметки. Взискателят е възложил на ЧСИ по реда
на чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими действия за събиране на вземането, като е
поискал и присъединаване по други посочени изпълнителни дела на същия ЧСИ.
По образуваното изп.дело №913/2013г. ЧСИ е изпратил на длъжниците покани за
доброволно изпълнение и е започнал да проучва имуществото на длъжника А. М., като от
данните на изпълнително дело № 913/2013г. не се установява исканите от взискателя
възбрана и запори да са наложени. В поканите за доброволно изпълнение, изпратени на
длъжника Х. К. и на длъжника С. Г. ЧСИ е посочил, че изп.д.№913/2013г. се присъединява
към изп.д №409/2011г., изп.№410/2011г., изп.д№540/2010г. и изп.д№234/2011г., всички по
описа на ЧСИ-Х., но от приложеното изп.д.№409/2011г. не се установява изпълнение на
условията за присъединяване по чл.456 ГПК и е видно от данните по това изп.дело, че
взискателят „Централна кооперативна банка“АД не е участвал в извършените разпределения
с вземането си по наС.щия изпълнителен лист, като на 19.05.2015г. изп.д.№409/2011г. е
прекратено, поради погасяваве задълженията на длъжника С. Г..
Не е налице спор между страните в наС.щия процес, че с Определние
№704/15.04.2015г. заповедният съд – ЯРС е спрял принудителното изпълнение по наС.щия
изпълнитлен лист, до приключване с влязло в сила съдебно решение на спора по иска за
установяване вземането на банката по заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден изпълнителеният лист.
С влязлото в сила на 02.06.2016г. Решение №621/11.11.2015г. на ЯРС по гр.д.
№951/2015г. съдът е уважил иска по чл.422 ГПК на „Централна кооперативна банка“АД и е
признал за установено по отношение на Х. К., А.М. и С. Г., че съществува вземането на
банката за сумата 6 116,90лв., ведно със законната лихва върху нея от 30.08.2013г., за която
сума е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
След влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422
ГПК, на 27.09.2016г. взискателят „Централна кооперативна банка“АД, чрез пълномощника
си адв.К., е подал заявление до ЧСИ по изп.д.№913/2013г., с което е поискал подновяване на
изпълнителните действия, включително присъединяване към изп.д.№409/2011г. На
06.07.2018г. банката-взискател чрез адв.К. е подала ново заявление до ЧСИ с искане за
проучване имуществото на длъжниците и налагане на запори върху банкови сметки, банкови
касети и МПС, както и възбрани върху имоти на длъжниците. С ново заявление от
03.06.2020г. банката, чрез адв.К., отново е поискала подновяване на принудителното
изпълнение, изискване на справки за банкови сметки и касети, декларирани имоти и МПС,
които да бъдат възрбанени и запорирани. По делото няма данни ЧСИ да е предприел
действия по трите заявления на банката-взискател от 2016г., 2018г. и 2020г., като на
22.06.2021г. ЧСИ е съставил протокол, с който е внесъл изп.д.№913/2013г. в архив, поради
прекратяването му, а на 19.01.2022г. банката е поискала да й бъде върнат оригинала на
3
изпълнителния лист.
С молба от 09.11.2023г., депозирана по наС.щото дело, ответникът „Финанс Инфо
Асистанс“ЕООД е представил заявление по изп.д.№913/2013г. по описа на ЧСИ Х. от
взискателя „Централна кооперативна банка“АД, с което заявление банката е потвърдила
действията на адв.К. при подаване на заявленията до ЧСИ от 27.09.2016г., от 06.07.2018г. и
от 03.06.2020г. Към заявлението е приложено и пълномощно на адв.К. от 12.09.2016г. за
представителството на банката по изпълнителни дела, като заявлението и пълномощното на
адв.К. не се намират в приетото по делото копие на изпълнителното дело.
На 20.06.2022г. наС.щият ответник по делото „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД ,
легитимирайки се като цесионер по сключен с „Централна кооперативна банка“АД договор
за цесия, е подал молба до ЧСИ И. Х., към която е приложил изпълнителния лист от
02.09.2013г., издаден въз основа на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2181/2013г. по описа
на ЯРС срещу солидарните длъжници К., Г. и М.. По молбата ЧСИ е образувал изп.д.
№757/2022г.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
отхвърлил предявения иск по чл.439 ГПК като неоснователен. Позовавайки се на практика
на ВКС съдът е приел, че 5-годишната давност не е изтекла и че същата е била прексвана със
заявления от 2016г., 2018г. и 2020г. от взискателя, който е поискал извършване на
изпълнителни действия, но ЧСИ неоснователно е бездействал, като перемпцията е без
правно значение за давността и дори при настъпила перемпция, ако е направено искане за
нов способ на изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже изпълнение по този
способ, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се в него изпълнителен
лист.
Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
В предмета на делото е отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника исковите
суми.
Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е предвидил тази защита на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава именно на факти и обС.телства,
настъпили след постановяване и влизане в сила на заповедта за изпълнение - изтекъл срок
на погасителната давност за оспореното вземане.
По делото не е спорен въпросът за срока на погасителната давност за вземането
на ответника. На основание чл.117, ал.2 ГПК срокът на давността е 5-годишен, тъй като
вземането по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е установено с влязло в сила
съдебно решение. В случая с влизане в сила на 02.06.2016г. на съдебното решение по иска с
правно основание чл.422 ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в сила и от този момент е
започнала да тече новата 5-годишна давност по чл.117, ал.2 ГПК. Към момента на
образуване на изпълнителното дело на 18.09.2013г., приложение са намирали разрешенията
на ППВС №3/18.11.1980г., според които образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от
ТР №2/26.06.2015г, постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Според формираната от ВКС
практика, която въззивният съства споделя (Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.
№2382/2017г., на ІV г.о. и Решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на ІV г.о.), с
тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният касационен съд
не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна
правна норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице
неправилна практика. Прието е, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни
ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което
4
впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето
ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт, тази промяна настъпва занапред,
защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. Прието е, че последващите тълкувателни
решения започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред и ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. С оглед на така приетото, с
посочените решения е изведен извода относно приложението на ППВС №3/18.11.1980г.,
според което, до постановяване на ТР по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. В същия смисъл са мотивите и даденото
задължително за съдилищата разрешение в Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. по т.д.
№3 /2020г. – че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При тези разяснения и при съобразяване на данните по делото за датата на
образуване на изпълнителното дело, за спирането на принудителното изпълнение и даденото
разрешение, че отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. има действие от 26.06.2015г. - датата, на
която е прието противоположното тълкуване, наС.щият решаващ състав на ЯОС намира, че
в случая с образуването на 18.09.2013г. на изпълнителното дело давността за вземането на
ответника (праводателя му) е била прекъсната и до 02.06.2016г. давността е била спряна по
силата на самия факт, че за събиране на вземането е образувано изпълнителното
производство по изп.д.№913/2013г. по описа на ЧСИ И. Х., принудителното изпълнение по
което също е било спряно, както и на основание чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД докато трае съдебния
процес относно вземането.
Новата давност е започнала да тече след 02.06.2016г. и е следвало да изтече на
02.06.2021г., но този период обхваща и периодът на обявеното извънредно положение в РБ
със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.
28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от
13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН . Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Или
давностният срок в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. е спрял да тече и е продължил да
тече, считано от 21.05.2020г., като времето от 2 месеца и 8 дни следва да се добави след
датата 02.06.2021г. При това положение давността за процесните вземания би изтекла на
10.08.2021г.
При съобразяване на приетото по-горе, на изследване по делото подлежи фактът в
периода 02.06.2016г.-10.08.2021г. прекъсвана ли е давността на основание чл.116, б."в" ЗЗД с
предприемането на изпълнителни действия. Както вече се посочи, съгласно разясненията по
т.10 от ТР №2/26.06.2015г, постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. В задължителния за садилищата тълкувателен акт е
прието, че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи; че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
5
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.; че поради това е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи
на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК; че ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае
вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. Прието е , че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прието е, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Според мотивите на ВКС в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК, същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъС.телността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Според мотивите на ВКС в посоченото решение,
давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. В същия смисъл е и изводът,
направен от ВКС в Решение №127/12.07.2023г. по гр.д.№2884/2021г. на ВКС, трето Г.О., че в
случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие / в това
число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е
направено своевременно , но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички
случаи на нередовност се изисква надлежно указание на органа и предоставяне възможност
на взискателя да отстрани последната- чл. 426, ал. 3 ГПК, според която нарма съдебният
изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага
правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният
изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности, като
бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл.129 ГПК – да даде
надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й,
не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. В
обобщение ВКС е приел, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение
по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при
нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК.
Разглежданият случай попада под посочените разрешения. Установено е по
делото, че след началото на давностния срок - 02.06.2016г., банката-взискател, чрез адв.К., е
подала молба от 27.09.2016г. с искане за подновяване на изпълнителните действия, посочени
6
при образуване на изпълнителното дело – възбарана върху имот на един от собидарните
длъжници, запор на дружествените му дялове, запор върху вземанията му от
ДФ“Земеделие“, както и на банковите му сметки. С молби от 06.07.2018г. и от 03.06.2020г.
взискателят отново е поискал изпълнението да се насочи върху недвижими имоти на
длъжниците, върху притежавани от тях МПС, върху банковите им сметки и касети, чрез
налагане на възбрани и запори върху тях. С всяко от тези искания да бъде приложен посочен
изпълнителен способ, по изложените по-горе съображения давността е била прекъсната и е
започнала да тече нова давност, независимо че изпълнителният орган не е предприел
никакви действия за прилагане на съответния сбособ за изпълнение, като исканията са
препятствали и изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Безспорно в изпълнителното
дело не е налично пълномощно за представителната власт на адв.К. като пълномощник на
банката-взискател и подадените от него молби с посочените способи за изпълнение са
нередовни процесуални действия. За изправянето на тези процесуални действния ЧСИ не е
дал и указания на взискателя, но по делото е събрано като доказателство заявлението на
законните представители на „Централна кооперативна банка“АД, чрез техен пълномощник,
подадено по изп.д.№913/2013г. по описа на ЧСИ Х., с което като взискател банката е
потвърдила действията на пълномощника адв.К. при подаване на заявленията до ЧСИ от
27.09.2016г., от 06.07.2018г. и от 03.06.2020г. Към заявлението е приложено и пълномощно
на адв.К. от 12.09.2016г. за представителството на банката по изпълнителни дела. При това
положение извършените от адв. Кондев действия без представителна власт са потвърдени и
на основание чл.101, ал.2 ГПК потвърждаването има обратно действие. Неоснователно е в
тази връзка оплакването на въззивниците за липса на потвърждаване на представителната
власт на адв.К., тъй като за потвърждаването и последиците по чл.101, ал.2 ГПК по делото
са събрани доказателства, а искането на банката-взискател да й бъде върнат изпълнителния
лист е без значение за представителната власт на пълномощника адв.К.. Неснователно е и
оплакването, че заявлението на банката за потвърждаване представителната власт и
пълномощното на адв.К. са неотносими към спора докзателства, тъй като те касаят
редовността на процесуалните действия по посочване от взискателя на способи за
изпълнение и прекъсване на давността, като при приемане на тези доказателства районният
съд е обосновал допустимостта, относимостта и необходимостта им за изясняване на спора.
Или с последно подадената на 03.06.2020г. молба по изп.д.№ 913/2013г. и посочения с нея
изпълнителен способ, е била прекъсната 5-годишната погасителна давност, започнал е да
тече нов 5-годишен давностен срок за вземането срещу тримата солидарни длъжници,
ищците по делото, който срок изтича на 03.06.2025г. и същият не е изтекъл към датата на
сезирането на съда на 07.11.2022г. с наС.щия предявен иск. Давността е прекъсната отново и
с подадената от ответника молба , по която е образувано новото изп.д.№757/2022г. по описа
на ЧСИ И. Х., с която са посочени изпълнителни способи срущу тримата длъжници.
Предвид всички изложени съображения, предявеният иск по чл.439 ГПК е
неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Постановеното от ЯРС решение като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция намира за неоснователно оплакването на въззивниците, че
районният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 ГПК като не е изложил мотиви в
решението по всички заявени от тях доводи и възражения. Първостепенният съд е
установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е посочил какви са
фактическите му констатации, като е формирал правни изводи по релевантните за спора
факти и решаващите му мотиви са в отговор на основното правопогасяващо възражение на
ищците относно погасителната давност за вземането на ответника. Наред с това следва да се
посочи, че съгласно ТР №1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР
№1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика на ВКС,
въззивната инстанция е втора решаваща инстанция, която при съблюдаване на
ограниченията по чл.269 ГПК дължи излагането на собствени фактически и правни изводи
по съществото на спора, включително обсъждане на всички приети доказателства и на
всички доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение. При
проверката на първоинстанционното решение ЯОС изпълни тези свои задължения като
въззивна инстанция, като липсва основание в процесуалния закон (чл.271 и чл.272 ГПК) за
отмяна на първоинстанционен съдебен акт при допуснати процесуални нарушения.
7
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивниците не се дължат
разноски. Право на разноските има въззиваемата страна, но същата не претендира разноски
и такива не й се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17/12.01.2024 г. по гр.д. № 2933/2022 г. по описа на
Ямболски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8