№ 32
гр. Луковит , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на първи февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20204320200263 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. И. М., ЕГН:********** с адрес: гр. Ботевград, обл.
Софийска, ул. "**.Н.**Р** против наказателно постановление № 20-0297-000249/08.09.2020
год. на Началника на РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В жалбата се правят конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на
наказателното постановление, за издаването му в нарушение на нормите на ЗАНН, както и в
нарушение на материалния закон и е изведено искане за неговата отмяна. Акцентира се
върху липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, а се представлява от адв. К. М. от
САК, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност с аргументи
за липса на субективната страна на нарушението, алтернативно навежда доводи за
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН..
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез процесуален представител, не заявява становище по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от
ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 10.08.2020 г., около 11.35 часа, в община Луковит, на ПП І-3 км.144 в посока гр.
Плевен жалбоподателят управлявал товарен автомобил Фолксваген Кади с рег. № ******,
като бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ - Луковит - св. М. А. И. и св.
И. В. Т.. При проверката контролните органи установили, че управляваното от
жалбоподателя МПС имало поставени регистрационни табели, но е със служебно
прекратена регистрация на 04.08.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП -
непререгистрирано.
1
За констатираното св. М. А. И. - на длъжност "мл. автоконтрольор" в РУ - Луковит
съставил на жалбоподателя Н. И. М. АУАН сер. GA № 163262 от 10.08.2020 г., в който
вписал, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението (св. И. В. Т.697) и е предявен
на нарушителя, който го подписал без възражения.
По случая била образувана прокурорска преписка № 183/2020 г. по описа на РП -
Луковит, по която била извършена полицейска проверка с оглед установяване на данни за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. От събраните материали в хода на проверката,
прокурорът преценил, че извършеното от Н. И. М. не съставлявало престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК, поради което с постановление от 19.08.2020 г. отказал да образува ДП и
прекратил прокурорската преписка, като изпратил същата на началника на РУ - Луковит с
оглед преценка за евентуално извършено административно нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача.
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издал
обжалваното наказателно постановление.
Видно от извършената справка за собственост и регистрация товарният автомобил
Фолксваген Кади с рег. № ****** е регистриран на "К.-Б.***, а като предстоящ собственик е
посочен А.Е.Д.И.
От Справка по история на регистрация се установява, че за посоченото МПС на
03.06.2020 г. е бил регистриран договор за продажба, след което на 04.08.2020 г. е била
прекратена регистрацията на същото по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като превозното
средство не е пререгистрирано.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от приетите по делото
писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка,
както и от показанията на актосъставителя М. А. И. и свидетеля по установяване на
нарушението И. В. Т.. Съдът изцяло кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като
същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, при липса на индиции за
предубедеността им.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и
представените удостоверения, изд. от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
2
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП /в относимата й редакция/, възприета от
актосъставителя и административнонаказващия орган като нарушена от жалбоподателя,
въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това
задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата
на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Последната гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал процесното МПС, собственост на друго лице, след като регистрацията на това
МПС е била прекратена служебно. Това означава, че към момента на управленето и
проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало
поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регламентиращ служебно - с отбелязване в автоматизираната
информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 18б, т. 10 относно прекратяване регистрацията на моторни превозни средства,
съдържаща се в Наредба №І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. За разлика от повечето посочени
хипотези на служебно прекратяване на регистрацията, за тази по т. 10 или по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП липсва законово задължение контролните органи да уведомяват собственика. Това
е и законово издържано, доколкото задълженията по прехвърляне на собствеността върху
МПС и сроковете за пререгистрацията са посочени в самия закон - чл. 145, ал. 2 от ЗДвП,
задължаващ приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Неспазването на срока
за пререгистрация по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП и изтичането на срока по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП води до служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то, което го прави такова
без надлежна регистрация по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложеното сочи, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация,
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то
трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в
настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че
жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост /на юридическо лице/ и не се
ангажираха доказателства да му е било известно обстоятелството, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация от 04.08.2020 г. При извършена справка в Търговския
регистър съдът констатира, че законни представители на А.Е.Д.И.ООД /дружеството
придобило собствеността върху посоченото МПС/ са лица, различни от жалбоподателя. Не
са ангажирани никакви доказателства за знание от страна на жалбоподателя, че
управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
3
Напротив, събраха се такива / категорични са разпитаните свидетели/, че
жалбоподателят изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран, че е
научил за това от полицейските служители при проверката. С оглед наличието на поставени
на определените места регистрационни табели, жалбоподателят Н.М., който не е собственик
на автомобила, не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по
управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Още
повече, че той е разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила, какъвто
представлява свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на
проверката. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са
налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е осъществил деянието виновно (умишлено или по непредпазливост), да
е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация.
При така установеното, се налага извода, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то осъщественото от
жалбоподателя деяние е несъставомерно поради липса на субективна страна. Като е приел
обратното АНО е постановил незаконосъобразен акт и като такова обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл. 28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0297-000249/08.09.2020 год. на
Началника на РУ Луковит, с което на Н. И. М., ЕГН:********** с адрес: гр. Ботевград, обл.
Софийска, ул. "**.Н.**Р** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4