Решение по адм. дело №213/2025 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: 883
Дата: 19 септември 2025 г.
Съдия: Бисерка Бойчева
Дело: 20257140700213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 883

Монтана, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20257140700213 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по препратена по компетентост ,от Директора на ТД на НАП-Велико Търново , Покана от Д. Б. Н. ,чрез адв. А. Д. от САК, Адвокатско дружество „В. и партньори“, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], [адрес], адресирана до Директора на ТД на НАП-Велико Търново ,с искане в 7 -дн срок от получаване на поканата, да възстанови сумата от 400,00лв. ,представляваща имуществена вреда вследствие на Разпореждане изх.№С250012-137-0003145/15.05.2025г., издадено от Л. Г.-ст. публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана ,по изп.д.№*********/2016г.,което е отменено с Решение №68/27.05.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново.

С Разпореждане №644/27.06.2025г. съдът е дал указания на ищеца за уточнение на петитума на иска.

С молба-уточнение,вх.№1224/03.07.2025г. същият е заявил ,че поканата следва да се счита за предявена искова молба против НАП-София по реда на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от издадено от Л. Г.-старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново,офис Монтана, Разпореждане №С250012-137-0003145/15.05.2025г.по изп.дело №*********/2016г., впоследствие отменено с Решение №68/27.05.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, като претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 400,00лева /заплатена сума за адв. възнаграждение за изготвяне на жалба срещу Разпореждане №С250012-137-0003145/ 15.05.2025г../, считано от датата на завеждане на исковата молба -20.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата,ведно със законна лихва върху сумата.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, които представляват заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.05.2025г./л.8/. Същите са свързани със защитата на жалбоподателя срещу незаконосъобразен акт на орган на НАП, старши публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново, офис Монтана, във фазата на административното обжалване.Издаденото от публичния изпълнител Разпореждане № С250012-137-0003145/ 15.05.2025г. по изп.дело №*********/2016г. е отменено с Решение №68/27.05.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново. В тази връзка ищецът претендира да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400, 00 лв.,съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу разпореждане №С250012-137-0003145/15.05.2025г.пред директора на ТД на НАП-Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява,не се явява и процесуалния му представител, адв.Д..Депозирана е по делото писмена молба от ищеца/л.42/ ,чрез процесуалния му представител адв. К. В. от АД“В. и партньори“,в която заявява ,че поддържа така предявеният иск по основание и размер и моли да бъде уважен, т. к. счита същият за доказан.Претендира разноски в настоящето съдебно производство ,като представя списък на същите/л. 44/.

Ответникът по делото – Националната агенция за приходите-София, чрез процесуалния си представител юрк.Б. Д. в с.з. оспорва предявения иск по основание и размер по съображения, изложени в писмен отговор/л.31/ и писмено становище/л.50/. В мотивите си твърди ,че разноски в производство по ДОПК се присъждат единствено в съдебна фаза, а при обжалване по административен ред такава възможност не е предвидена.,доколкото административното производство е безплатно. Претендирането на вреди по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ за разноски в административното производство е по същността си заобикаляне на процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за имуществени вреди ,ведно със законна лихва върху сумата ,като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,съгласно списък за разноски/л.46/ ,възразява за прекомерност на поисканите такива от ищеца.

Окръжна прокуратура – Монтана , чрез участващия по делото прокурор Галя Александрова дава заключение за основателност на предявения иск, като представя в с.з. писмено заключение с подробни доводи за това.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено следното по фактите:

На 12.05.2025 г. ищецът е депозирал пред ТД на НАП -В. Търново възражение/л.40/ за изтекла погасителна давност по чл.171 ДОПК по отношение на вземания ,предмет на изпълнително производство по образувано изп.дело №*********/2016г. срещу длъжника и настоящ ищец.

С Разпореждане №С250012-137-0003145/15.05.2025г./л.5/, публичният изпълнител Л. Г. при ТД на НАП-Велико Търново отказва да прекрати посоченото изп. дело, поради изтекла погасителна давност за вземания в общ размер 689,71лв.

Срещу това разпореждане е подадена жалба/на л.37/ по административен ред пред директора на ТД на НАП -В. Търново. Жалбата е изготвена и подписана от адв. А. Д. от САК, Адвокатско дружество „В. и партньори“, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], [адрес], съгласно договор от 16.05.2025г.,в който е записано ,че ищецът упълномощава адв.А. Д. за изготвяне на жалба срещу разпореждане №С250012-137-0003145/15.05.2025г. на ст .публичния изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново Л. Г. ,т.е. направени са разноски в размер на 400,00лв. от ищеца за адвокат ,заплатени в брой ,на административна фаза по обжалване на разпореждане на публичния изпэлнител пред директора на ТД на НАП-Велико Търново, съобразно приетото в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С Решение № 68/ 27.05.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново е отменено като незаконосъобразно, Разпореждане №С250012-137-0003145/ 15.05.2025г., на публичния изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново и е изпратена преписката на публичния изпълнител за предприемане на действия по компетентност, съгласно мотивите в решението.

При така установените факти, безспорни между страните и подкрепени от приложените писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите [населено място]. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди. Последните се изразяват в заплащане на адвокатско възнаграждение за защита на интересите на ищеца при обжалване на акт на адм. орган, в случая публичен изпълнител, по административен ред. Става въпрос за Разпореждане №С250012-137-0003145/15.05.2025г. на публичен изпълнител /ПИ/ при ТД на НАП -В. Търново. В петитума на исковата молба, ищецът търси осъждане на ответника за обезщетение в общ размер на 400, 00 лв., като сумата се претендира ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица по реда на чл. 203 от АПК.Исковата защита срещу незаконосъобразна административна дейност е възможна на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: 1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от тези три елементи на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

Искът е допустим, предявен е от правоспособен субект на правото срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК. НАП е ЮЛ, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, а публичният изпълнител, издал отмененото Разпореждане е административен орган, действащ в структурата на тази администрация и именно упражняването на тази власт от името на НАП е основание за ангажиране отговорността на агенцията по реда на ЗОДОВ. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на Решението , с което е отменен административния акт. Тези въпроси не са спорни между страните, както впрочем и обстоятелството, че във връзка със задължителното административно обжалване дружеството е заплатило уговореното в договора от 16.05.2025г. адвокатско възнаграждение.

В случая актът на администрацията е признат за незаконосъобразен и е отменен от по-горестоящия административен орган-директора на ТД на НАП-Велико Търново.Това удовлетворява изискването на АПК, предвидено в чл. 204, ал. 1 от АПК. Безспорно е и това, че административното обжалване е задължително по силата на специалния процесуален закон/вж. чл. 266 - чл. 267 от ДОПК/. Съгласно ДОПК и константната съдебна практика в съдебното производство по оспорване на актове на органите по приходите не се присъждат разноски, направени за обжалване на тези актове по административен ред. ДОПК не предвижда възможност за възстановяването им, както и общия процесуален АПК. Безспорно на настоящия етап не съществува друг ред за възстановяване на разноски, направени във връзка с обжалването по административен ред на акт на административен орган. При това се касае за обжалване, посочено в специалния кодекс като абсолютна процесуална предпоставка за съдебното такова. Следователно направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение по повод административното обжалване не подлежат на възстановяване от администрацията, издала незаконосъобразния акт по нито един от предвидените в ДОПК и АПК възможности, което обуславя приложението на исковата защита по чл. 1 от ЗОДОВ. Аргумент в тази посока е разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС. Същото е произнесено по аналогичен проблем, свързан с липсата на процесуален ред за възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение по повод обжалване на НП, в хипотезата преди промяната в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94 от 2019 г. Това ТР застъпи принципа, че когато не е предвидена друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати направените разноски при обжалването, включващи и адвокатски хонорар, то това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Взаимовръзката между издаденото Разпореждане на публичен изпълнител и потърсената от ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена. Те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от отказа да бъде приложена погасителната давност, тъй като обжалването на това Разпореждане е законово регламентирано като задължителна предпоставка и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от актове или действия административния орган. В този смисъл са мотивите, изложени в ТР № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС.

В административвното производство по повод жалба пред териториалния директор ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не притежава необходимите знания и умения. Хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменения акт на администрацията. От една страна, адресатът на акта не разполага с правото на избор за оспорване пред съд или административен орган, тъй като в производствата по ДОПК е задължителен административния контрол. От друга страна, защитата на собствените интереси на ищеца , не може да стане по друг процесуален ред, освен по реда на ЗОДОВ.

Съдът намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание. Ищецът доказа, че незаконосъобразен акт на публичен изпълнител, постановен при изпълнение на административна дейност е довел до намаляване на имуществото му. Договора от 16.05.2025г. и уговореното с него адв възнаграждение безспорно са свързани именно със защитата срещу Разпореждането на публичния изплънител при обжалването му по адм. ред пред директора на ТД на НАП -В. Търново. Това е изрично записано в договора на л.8 от делото. При това причинената от отменения акт на администрацията вреда за имуществената сфера на ищеца е пряка и непосредствена последица от отмененото Разпореждане. Предвид това, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение при административно обжалване по реда на чл. 266 от ДОПК е основателна и следва да бъде уважена.

По отношение на размера на иска, съдът прие следното:

Съгласно приетото по т. 1 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая Договорът е оформен по начин, който безспорно го свързва с процесното Разпореждане. В тази връзка съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал адвокат за защита срещу издаденото Разпореждане и му е платил адв. възнаграждение в пълния уговорен размер – 400,00 лв. С това имуществената сфера на ищеца е накърнена. Намаляла е със сумата от 400, 00 лв. Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда под формата на загуба в размера на платения адвокатски хонорар. Поради това съдът приема за доказан иска за имуществени вреди, в пълния предявен размер от 400, 00 лв.

Въпреки че осъществяването на плащането е доказано в посочения размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В случая при материален интерес в размер на 689,71 лева, съгласно чл.8,ал.1, вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба№1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа ,при мат. интерес до 1000лв. ,адв. възнаграждение е 400лв. В тази връзка същото е съразмерно на фактическата и правна сложност на необходимата защита и на действителните процесуални усилия на адвоката. Затова и съдът счита възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно.

Предвид изложените мотиви, доколкото за заплатеното адвокатско възнаграждение, свързано с административното обжалване не е налице друг процесуален ред за възстановяването му, то искът се явява доказан по основание и по размер. Следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 400,00 лева,ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на предявяване на исковата молба.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото-държавна такса 10,00лв. и адв. възнаграждение в размер на 400лв.,съгласно списък на л.44, ведно с приложени доказателства за заплащането му/пълномощно на л.4 и Договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.05.2025г. на л.8/.Направеното възражение от ответника, чрез юрк.Д. в с.з. е неоснователно ,доколкото ищецът е депозирал по делото молба-становище по същество,чрез адв.В. от АД „Васиелв и партньори“ ,макар и да не се е явил негов процесуален представител в с.з.,а също адв.възнаграждение от 400лв. и е на минимума за мат. интерес до 1000лв./в случая 689,71лв./,при което е съразмерно с фактическата и правна сложност на делото , и не е прекомерно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК Административен съд – Монтана, ІІІ състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, [населено място] да заплати на Д. Б. Н. с адрес по чл.8 ДОПК ,[населено място], ул“Юлиус Ирасек“№20, сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева /, представляващи обезщетение за причинена имуществена вреда – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП-Велико Търново“ ,на Разпореждане №С250012-137-0003145/ 15.05.2025г., отменено с Решение №68/27.05.2025г.,ведно със законната лихва върху сумата от момента на депозиране на исковата молба /20.06.2025г. / до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите-София да заплати на Д. Б. Н. с адрес по чл.8 ДОПК ,[населено място], ул“Юлиус Ирасек“№20 разноски по делото за държавна такса -10,00/десет/ лв. и разноски за адвокат 400/четиристотин/лв. в настоящето производство , общо разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: