Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 17.12.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№16485 по описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение
№204500 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело №27964/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, са отхвърлени предявените от П.Т.П.
срещу „С.Т.Б.” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №69/04.04.2018г. на работодателя;
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност – „организатор/ръководител линия”; с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9439.80 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 11.04.2018г. - 11.10.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
предявения при евентуалност иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1500 лв.,
обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - П.Т.П., чрез адв.К.Г., с която се обжалва изцяло решение
№204500 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело
№27964/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно
наказание „уволнение”, наложено със заповед №69/04.04.2018г. на работодателя; с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност – „организатор/ръководител линия”; с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9439.80 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 11.04.2018г. - 11.10.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
предявения при евентуалност иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1500 лв.,
обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск. Релевирани са доводи относно
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като
постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че
неправилно първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена от лице, което е било надлежно
упълномощено от работодателя. Твърди се, че приетото като доказателство по
делото пълномощно от управителя на дружеството-работодател не е нотариално
заверено, поради което извършеното упълномощаване не е валидно и не поражда предвиденото
в закона правно действие. Поддържа се още, че работодателят на е спазил
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като не е поискал
писмени обяснения от служителя за извършеното от него деяние. Сочи се, че в
приложеното по делото искане за писмени обяснения няма положен подпис на
работника. Твърди се, че в приложените по делото обяснения от работника не е
посочено лицето, до което са адресирани, както и е подправена датата, на която
са дадени, поради което не представляват годно доказателство. Поддържа се още,
че при доказателствена тежест за работодателя по делото не е доказано, че
ищецът е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, за което му е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”. Твърди се, че
ответникът не е ангажирал доказателства за извършена проверка в предприятието и
за установени липси на процесните кърпи, предмет на описаната в оспорената
заповед кражба, за която се сочи, че е извършена от ищеца. По тези съображения
се поддържа, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна и крайният
извод на СРС за законност на извършеното уволнение не съответства на събраните
по делото доказателства и противоречи на материалния закон. По изложените
аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
решение №204500 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело
№27964/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, и да постанови друго
съдебно решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата
страна - „С.Т.Б.” ЕООД, чрез юрисконсулт М.Г., депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се,
че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно
обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния
и процесуалния закон. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена от
легитимирано лице, с надлежно приложено пълномощно от управителя на
дружеството-работодател, както и че е спазена процедурата при налага на
дисциплинарното наказание „уволнение”, изискани са били писмени обяснения от ищеца
и същият е дал както писмени, така и устни обяснения, който факт се установява
от приетите по делото доказателства. Поддържа се още, че при доказателствена
тежест за работодателя в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен
начин извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, описано в
оспорената заповед за уволнение, а именно на 28.03.2018г. около 22.10 часа при излизане от производството е установено, че ищецът се е
опитал да изнесе неправомерно
от територията на предприятието 4 броя кърпи с платинена
паста, скрити в чорапите му, което деяние представлява
кражба на фирмено имущество. Излага се, че с извършеното от ищеца деяние е осъществен състава на
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 от КТ и правилно
работодателят е упражнил потестативното си право да му наложи дисциплинарно
наказание „уволнение”. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявени
са от П.Т.П. срещу „С.Т.Б.” ЕООД при условията на обективно съединяване искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за
отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед
№69/04.04.2018г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
„организатор/ръководител линия”; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9439.80 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 11.04.2018г. - 11.10.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1500 лв.,
обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
Не е спорно по делото, а и от
събраните доказателства – трудов договор и допълнителни споразумения към него, се
установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззивника-ищец - П.Т.П. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил на длъжност – „организатор/ръководител
линия” при ответното дружество - „С.Т.Б.” ЕООД.
На
следващо място безспорно е още, че със заповед №69/04.04.2018г. на работодателя
- „С.Т.Б.” ЕООД на основание чл.330, ал.1, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.4
от КТ, е наложено на П.Т.П., заемал длъжността – „организатор/ръководител
линия”, дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му
правоотношение. Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е извършено от
работника нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на
28.03.2018г. около 22.10ч. на излизане от производството и при проверка от
охранител, извършена на П.Т.П., се установява, че в същия са открити четири
плика с кърпи с платинена паста, скрити в чорапите му, които служителят е
опитал да изнесе неправомерно от територията на предприятието. Посочено е още,
че извършеното от ищеца деяние представлява кражба на фирмено имущество, което
се определя като злоупотреба с доверието на работодателя, което се квалифицира като тежко нарушение на
трудовата дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
Останалите събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния
съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят
установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново приетите по делото доказателства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, първостепенният съд е приел, че уволнението на ищеца,
извършено със заповед №69/04.04.2018г. на
посоченото в нея основание – чл.190, ал.1, т.4 от КТ, е законосъобразно.
Работодателят е спазил предвидената в закона процедура преди налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение”. Отговорността на ищеца е реализирана въз основа на мотивирана заповед на
работодателя, която съдържа всички предвидени в чл.195, ал.1 от КТ реквизити. В нея са посочени
нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на
извършеното нарушение, както и са посочени наказанието и законният текст, въз
основа на който то е наложено. Прието е
още, че от събраните доказателства е установено, че описаното в процесната
уволнителна заповед дисциплинарно нарушение е извършено от ищеца, което деяние представлява
злоупотреба с доверието на работодателя. След съвкупен анализ на доказателствата
по делото е обоснован извода, че работодателят е имал основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца за извършеното от него нарушение,
като наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и
другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.189, ал.1 от КТ. С оглед на изложените съображения СРС е приел, че е
налице основанието по чл.330, ал.2, т.6
от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните в
настоящото производство и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на предявения
главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ
обуславя неоснователност на предявените акцесорни такива - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225 КТ, които също следва да бъдат отхвърлени. Относно предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ
е прието, че от доказателствата по делото се установява, че задължението на
работодателя за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е погасено чрез
прихващане с дължимото от ищеца към ответника обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ,
поради което е обоснован извода, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да
бъде отхвърлен. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените правни аргументи от СРС са правилни,
обосновани след съвкупна преценка на доказателствата по делото, и при правилно
приложение на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарната отговорност е
отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя
по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се
реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след
като бъдат изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по
отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
В конкретния случай противно на
поддържаното от въззивника-ищец съдът приема, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от
пълномощник на лицето, упражняващо работодателската власт, по силата на пълномощно, в което конкретно е
посочено, че упълномощеното лице има правото да прекратява индивидуални трудови
договори, в т.ч. и да налага дисциплинарни наказания, включително и дисциплинарно
наказание „уволнение“, затова подписвайки оспорената заповед за уволнение, упълномощеното
лице е действало в рамките на предоставените пълномощия. Неоснователен е
доводът на въззивника, че след като приетото като доказателство по делото
пълномощно, дадено от управителя на ответното дружество, е без нотариална
заверка на подписа, не може да породи валидни правни последици. В КТ няма
въведено законово изискване упълномощаването по чл.192 от КТ да бъде направено
с нотариална заверка, поради което съдът приема, че даденото пълномощно в
писмена форма е валидно. Следователно се налага извода, че процесната заповед за уволнение е издадена от лице с необходимата за това компетентност.
На следващо място съдът приема,
че от анализа на събраните доказателства се установява, че оспореното от ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ. Неоснователни са възраженията и доводите на ищеца за незаконност на уволнението, свързани с неспазване изискванията на чл.193 КТ. Съгласно
чл.193 ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е
длъжен да изслуша работника /служителя или да приеме писмените му обяснения и
да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за
формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на
работодателя до работника/служителя за даване на обяснения
за нарушение на трудовата дисциплина (решение №237 от 24.06.2010г. на ВКС, ІV Г.О. по
гр.д. №826/2009г.). Работодателят
не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност, тъй като такава процедура, като динамичен
фактически състав, с отделни фази в хронологична последователност, не е
предвидена и уредена в КТ /решение №29 от 01.11.2010г.
на ВКС, ІV Г.О. по
гр.д. №279/2009г. и решение
№8 от 01.04.2011г.
на ВКС, ІV Г.О. по гр.д. №1035/2009г./.
Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника или
служителя по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за
какво се искат обясненията. В настоящия случай на ищеца - П.Т.П. са
поискани писмени обяснения по чл.193 КТ видно от искане, връчено му на 04.04.2018г.. Като
от показанията на разпитани по делото свидетели се установява факта, че ищецът
в деня, в който му е било връчено искане по чл.193 от КТ, е дал писмени
обяснения, както и устни такива. По делото са приложени дадените от ищеца
писмени обяснения, в които се съдържа признание от страна на ищеца, за
извършеното от него деяние. Ето защо съдът приема, че в
настоящия случай работодателят е поискал от работника обяснения и такива са
били дадени, поради което се налага извода, че преди издаване на оспорената
заповед за уволнение е било спазено изискването на чл.193, ал.1 КТ.
Следователно от формална страна атакуваната уволнителна заповед е
законосъобразно издадена. Наред с това по същество уволнението също се явява
законно. Съдът намира, че правнорелевантният факт, че ищецът - П.Т.П. е извършил
описаното в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, се
установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност. Съдът намира да посочи, че от ангажираните гласни доказателства - показанията
на разпитаните по делото свидетели – П.Стефанов, Иво Михайлов и Г.Христова, които са
служители на ответното дружество и показанията им макар и ценени при условията
на чл.172 от ГПК, следва
да се кредитират като дадени в резултат на техни преки и непосредствени
впечатления, не са противоречиви и са взаимно допълващи се, от които се
установява, че на 28.03.2018г. около 22.00ч. след приключване на работния ден
при проверка в ищеца в чорапите му са намерени скрити 4 броя кърпи с платинена
паста, за което деяние е уведомена полицията, образувано е досъдебно
производство по описа на РУ-Ботевград. При това положение въззивният съд намира за
установени по делото фактите в уволнителната заповед, обосновали налагането на
процесното дисциплинарно наказание на ищеца П.Т.П.. Извършеното от него нарушение на трудовата
дисциплина осъществява фактическият състав на дисциплинарното нарушение по
чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя. Доказан е фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието.
На следващо място въззивният съд намира, че оспорената
заповед за уволнение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в
нормата на чл.195, ал.1 от КТ. В случая оспорената заповед за уволнение е постановена при спазване на
императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, която постановява, че
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и текстът на
закона, въз основа на който се налага. Съдът намира, че в процесната заповед са
спазени всички тези законови изисквания. Нарушението е конкретизирано с посочване на извършителя,
мястото и фактическите обстоятелства, посочен е вида на наложеното наказание,
както и законовите основания. С оглед на горното въззивният съд приема, че изложените
мотиви в оспорената заповед за уволнение съдържат достатъчно данни, които да
дадат възможност на уволнения работник да осъществи ефективна защита, както и
възможност за съда да осъществи възложения му от закона правораздавателен
контрол.
На следващо място настоящият съдебен състав, че с оглед ангажираните по делото доказателства следва
да се обоснове извода за съответствие на наложеното на ищеца наказание "уволнение" с
тежестта на извършеното от него нарушение, като при налагането му е съобразена разпоредбата на чл.189 от КТ. До този извод достига
решаващият състав, тъй като извършеното нарушение само по себе си представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина – кражба
на фирмено имущество, което се квалифицира като
злоупотребява с доверието на работодателя. В конкретния случай съдът счита, че при избора на наказание
работодателят се е ръководил от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ. Ето защо съдът приема, че работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение при извършеното от служителя тежко дисциплинарно нарушение.
С оглед на горните аргументи решаващият
състав приема, че от обективна и субективна
страна ищеца е осъществил соченото дисциплинарно нарушение в
оспорената заповед, което с оглед своята тежест
и значимостта на неизпълнение на трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от
субекта на дисциплинарната власт наказание „уволнение”. В тази връзка предявеният иск за
признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”,
наложено с обжалваната заповед №69/04.04.2018г., се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на главния иск по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.344,
ал.1, т.2 и т.3
от КТ за
възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за исковия
период.
По отношение на първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност
иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни, във въззивната жалба не са
изложени конкретни оплаквания, поради което и с оглед обстоятелството, че
въззивният съд е ограничен само от посоченото в жалбата /по аргумент на чл.269
от ГПК/, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК, без да излага
собствени такива като счита, че същите са законосъобразни, съответстват на
събраните по делото доказателства и са постановени при правилно приложение на
материалния закон.
Поради съвпадение на
изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на СРС потвърдено като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор по
жалбата право на разноски има въззиваемата страна, в полза на която следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно претендирани в
хода на устните състезания. На
основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК (изм. и
доп.,бр.8/24.01.2017г.)
въззивният съд определя в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100.00 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност
на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни
действия.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №204500 от
28.08.2019г.,
постановено по гр.дело №27964/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав.
ОСЪЖДА П.Т.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „С.Т.Б.” ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сграда 1; на правно основание чл.81 и
чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./