Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А
възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Ц. Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска въззивно гражданско дело № 6270 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 263267 от 01.11.2019 г., постановено по гр. д. № 58652
по описа за 2018 г. на СРС, Трето гражданско отделение, 113 състав, е допуснато
извършването на съдебна делба между Б.Ц.Б., Ц.В.Б., Г.Б.В., Л.Б.К. и Г.Б.Г. на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07140.8092.31 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-60/14.09.2010 г. на изпълнителния директор на АК,
находящ се в гр. Бухово, район „Кремиковци“, ул. „********, с площ 750 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
– ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: поземлени имоти с идентификатор
07140.8092.1019, 07140.8092.33, 07140.8106.5, 07140.8106.4, 07140.8092.30,
заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 07140.8092.31.1 по
КККР, брой етажи – 3, със застроена площ 147 кв.м., състояща се от ЗАПАДЕН
БЛИЗНАК на сутерен и два жилищни етажа с гараж, избено помещение, стълбище и
баня с тоалетна в сутерена, стая, хол, антре, стълбище и тераса на първия
жилищен етаж и две стаи, кухня, антре, стълбище и тераса на втория жилищен
етаж, и ИЗТОЧЕН БЛИЗНАК на сутерен и два жилищни етажа с гараж, избено
помещение, стълбище и баня с тоалетна в сутерена, стая, хол, антре, стълбище и
тераса на първия жилищен етаж и две стаи, кухня, антре, стълбище и тераса на
втория жилищен етаж; при следните ДЯЛОВЕ:
- 2/12 идеални части за Б.Ц.Б.;
- 2/12 идеални части за Ц.В.Б.;
- 2/12 идеални части за Г.В.Б.;
- 3/12 идеални части за Л.Б.К.;
- 3/12 идеални части за Г.Б.Г..
Срещу решението са
постъпили въззивни жалби от съделителите Л.Б.К. и Г.Б.Г..
В подадената от
ответницата Л.К. въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на
решението поради допуснати от първия съд нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила, а също и за необоснованост предвид неизясняване на
делото от фактическа страна в хода на съдебното дирене, проведено на тази инстанция.
Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е
направил необходимото, за да бъдат събрани гласните доказателствени средства
чрез разпит на поисканите от ответницата свидетели. Оспорват се показанията на
свидетелите, доведени от ищците, като се поддържа, че въз основа на тях не се
установява действително фактическо и правно положение. Заявеното искане е за
отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск за делба поради липсата
на съсобственост между страните.
В подадената от
ответницата Г.Г. също са наведени оплаквания за нарушения на процесуалния закон
от страна на първия съд, изразяващи се в недопускане на свидетел на тази страна
за установяване на давностно владение на другия ответник – Л.К..
От Л.К. е подаден
отговор на въззивната жалба на Г.Г., с който е заявено становище за
основателност на тази жалба.
Не са подадени
отговори на въззивните жалби от Б.Ц.Б., Ц.В.Б. и Г.Б.В..
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, дело № 492/14.02.1975
г. на съдия при Елинпелински районен съд, Г.Б. М.е дарил на Б.Г.Б. и на В.Г.Б.
при равни дялове недвижим имот, находящ се в гр. Бухово, Софийски окръг,
съставляващ парцел V-2,
в кв. 41, по плана на град Бухово с площ от 853 кв. м. урегулирана територия
при съседи: улица, С. М., С.С.и наследници на Б.М..
Представена е скица на
поземлен имот № 15-514816-24.07.2018 г. за поземлен имот с идентификатор
07140.8092.31, находящ се на адрес: гр. Бухово, ул. „******** с площ 750 кв.м.,
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план: 34, кв. 41, парцел V, с данни за собственици Б.Г.Б.
и В.Г.Б. съгласно нотариален акт № 80, дело № 492/14.02.1975 г.
Представена е скица на
сграда № 15-514971-24.07.2018 г. с идентификатор 07140.8092.31.1, построена в
описания по-горе поземлен имот със застроена площ от 147 кв.м., брой етажи: 3,
предназначение: еднофамилна.
Установява се от
представеното удостоверение за наследници на Л. И.М.а, починала на 24.10.2007
г., че Б.Г.Б. е починал на 15.12.2014 г. и е оставил за свои наследници по
закон дъщерите си Л. Б.К. и Г.Б.Г., както и че В.Б.Г.е починал на 19.12.2014 г.
и е оставил за свои наследници преживялата си съпруга Б.Ц.Б. и низходящите си
от първи ред Ц.В.Б. и Г.В.Б..
В хода на производството
пред първия съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите М.Р.и Б.Т..
От показанията на
свидетелката Р., роднина по съребрена линия на страните, се установява, че
познава процесните недвижими имоти, тъй като живее в непосредствена близост до
тях. Имотът до 1979 г. е представлявал празно място, когато е започнал строежът
на къщата. Строили са я двете семейства – Б. с жена си М. и В. с жена си Б.. До
2014 г. в имота са живеели Б. и В.. Б. /съпругата на В./ е напуснала имота през
2007 г., когато са се разделили. След като Б. е напуснала В., той е вземал от
свидетелката разсад, садил е в двора домати и чушки. В последните години преди
да почине /2013 г. – 2014 г./ В. е живеел с друга жена на друго място. От
свидетелските показания се установява, че дворът е бил разделен с мрежа, която
двамата братя /Б. и В./ са поставили. Тази мрежа е минавала през средата на
имота, разделяйки и къщата, и двора. Къщата е имала два самостоятелни входа. От
изток е бил входът на Б., в която част и понастоящем живее Л.К.. От запад е бил
входът на В., като към настоящия момент никой не живее в тази част от къщата – вратата
е стояла заключена и ключ от нея е имала Б.Б.. Понастоящем имотът се ползва от Л.К.
и мъжа ѝ. През 2014 г. жената, с която В. живеел на друго място, го е докарала
и го е оставила в къщата. До смъртта си ключ от западната част на къщата е имал
само В.. Кучето е било вързано в неговата част от двора. Според показанията
мрежата, разделяща двора е била махната от съпруга на К. през 2018 г. и тогава
са започнали да обработват мястото, да засаждат двора. Б.Б. не е идвала в имота,
откакто е напуснала къщата до смъртта на мъжа си. Преди това в имота е идвал
синът ѝ Г. /ищецът Г.Б./. Свидетелката е споделила за влошени отношения
със семейството на Л.К..
В показанията си
свидетелката Тончева, приятелка на ищцата Б.Б., описва къщата с два отделни
входа, като всеки брат със семейството си е обитавал съответната част от къщата
– западната от В., а източната – от Б.. Според свидетелката имотът е бил
разделен от мрежа, катоТ.последно е била в имота 5-6 години преди да почине В.
и тогава все още е стояла мрежата в двора.
Във въззивното
производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Г. С.И.Ц.М.а.
От показанията на
свидетеля С., близък приятел на семейството на Л.К., се установява, че къщата
на ул. „******** в гр. Бухово е била построена от двамата братя В. и Б., като
между къщите е минавала ограда – телена мрежа, която е разделяла двора. Според
свидетеля Г. ограда няма вече повече от 10 години, като не си спомня през коя
година е била премахната. Изразява предположение, че оградата е била премахната
от съпруга на Л.К., тъй като той бил единственият мъж в къщата. Свидетелят не е
сигурен кога оградата е била премахната, но си спомня, че това е станало следва
като Л. и мъжът ѝ се върнали от Гърция през 2003 г. – 2004 г., а когато
се върнали Б. и В. все още били живи. Свидетелят рядко е виждал В. Б. и ищцата Б.Б.
***. В къщата са живеели само Л.К. и съпругът ѝ, като те обработвали и
двора – засаждали зеленчуци. Свидетелят не е сигурен дали целият двор е засаден
или не. Свидетелят не е сигурен кога са
починали братята Б. и В., като според показанията му това е станало преди около
10 години. Описва къщата като близнак с два отделни входа. Едната част се е ползвала
от сестрите Л.К. и Г.Г.. Л. и съпругът ѝ са ползвали само единия етаж от
техния близнак – етажа, на който живеели. На друг етаж била сестрата на Л. /Г.Г./,
която живеела на друго място и идвала през почивните дни. Лявата част от къщата
била частта на В.. Свидетелят никога не е влизал в тази част.
От показанията на
свидетелката М.а, съпруга на роднина по съребрена линия на страните, приятелка
на семейството на Л.К., се установява, че М.а често посещавала имота на ул. „********.
В имота е имало изградена разделителна ограда, обозначаваща коя част от двора
от кого се ползва. Оградата е била премахната след смъртта на В. и Б. от Л. и
съпруга ѝ, защото те ползвали двора. Според показанията на свидетелката М.а
Л. и мъжът ѝ се грижили и обработвали целия двор още преди премахването
на оградата. Почиствали дори и съседния двор, който пустеел, тъй като никой не
живеел там. Къщата представлявала близнак, западната част от който се е ползвал
от В. и Б. Б.ови, а източната се е ползвала от Л.К. и семейството ѝ. В
последните си години В. не е живеел в къщата. Свидетелката го е виждала
изключително рядко. Неговата част от къщата е стояла заключена. Преди да
почине, през м. септември 2014 г. негова приятелка го е докарала, защото е бил
болен и тогава свидетелката е виждала да свети лампа в тази част от къщата. Л.
и баща ѝ Б. са се грижели за него, закарали са го в болница, където е бил
настанен за лечение. Свидетелката си спомня, че през 2015 г. е присъствала на спречкване
в телефонен разговор между Л.К. и Б.Б. по повод ползването на двора, в който К.
заявила, че само тя ще ползва двора. Свидетелката не е виждала В. Б. да обитава
къщата в периода 2000 г. – 2014 г.
При
тези фактически констатации, съдът намира от правна страна следното:
От анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че процесният урегулиран поземлен имот е бил собственост на
наследодателите на страните братята В. Б. и Б. Б., който те са придобили по
силата на договор за дарение, сключен през 1975 г. След придобиването на
правото на собственост върху поземления имот братята са изградили съвместно
жилищната сграда в имота, представляваща триетажна къща близнак с два отделни входа.
Всеки от братята, заедно със своето семейство е ползвал съответна обособена
част от къщата – западната част е ползвана от семейството на В. и Б. Б.ови, а
източната – от семейството на Б. Б..
Правилни са изводите на първия съд, че след смъртта на В. Б.,
починал на 19.12.2014 г. притежаваните от него 1/2 идеални части от процесните
недвижими имоти са придобити по наследство от ищците Б.Б., Ц.Б. и Г.Б. при
равни квоти. След смъртта на Б. Б., починал на 15.12.2014 г., притежаваните от
него 1/2 идеални части от имотите са придобити по наследство от ответниците Л.К.
и Г.Г..
Правилно са определени и квотите в съсобствеността между
страните.
С оглед заявеното с отговора на исковата молба от ответницата
Л.К. възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност следва да се даде
отговор на въпроса за принадлежността на правото на собственост върху
поземления имот и построената в същия сграда, съответно дали предявеният иск за
делба е основателен.
Възражението за придобивна давност, направено от този ответник
с отговора на исковата молба, настоящият състав на съда намира за
неоснователно, като съображенията за това са следните:
В хода на въззивното производство въззивницата К. е уточнила периода
на владение, като е заявила, че владее имота за себе си от 2003 г. насетне,
т.е. отпреди смъртта на двамата наследодатели на страните, починали през
м.декември 2014 г. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е
установено, че Б. Б. /наследодател на ответниците/ е живял в имота от
построяването на сградата във времето след 1975 г. до смъртта си през 2014 г.
Установено е също така, че след завръщането им от пребиваване в Република Гърция
в частта от къщата, обитавана от Б. Б., са се установили да живеят неговата
дъщеря ответницата Л.К. заедно със съпруга си. От свидетелските показания по
делото е установено, че Л.К. и съпругът ѝ са обработвали и са се грижили
за двора още преди смъртта на В. Б. и на Б. Б. и преди да е била премахната
разделителната ограда в имота. Установено е също така, че след фактическата
раздяла на В. Б. и съпругата му Б.Б., първо тя се е изнесла от имота, а в
последните години от смъртта си В. Б. не е обитавал частта от къщата, която е
ползвал. Тази част от къщата е стояла заключена, като когато през 2014 г. В. Б.
е бил докаран и оставен в дома му, осветлението там е било пуснато, с оглед
което и съдът приема, че нито ответницата К., нито нейният наследодател Б. Б.,
са упражнявали владение за себе си върху западната част от къщата близнак.
Неоснователно с оглед изложеното се поддържа, че за времето
след 2003 година е поставено началото на владение, съответно на течение на
срока на придобивната давност за ответницата Л.К. и по отношение на поземления
имот. Както се посочи по-горе, по делото е установено, че нейният баща Б. Б. е
обитавал източната част от къщата близнак във времето, в което Л.К. и съпругът
ѝ са се установили в имота след завръщането им в България. В
производството не са събрани доказателства Б. Б. да е завладял частта от имота,
собственост на В. Б., отблъсквайки владението на последния и отричайки правата
му в съсобствеността. До смъртта на двамата братя през м. декември 2014 г. в
имота /съгласно показанията на разпитаните свидетели М.а и Р./ е съществувала изградената
от двамата братя разделителна ограда, а частта от къщата, обитавана от В. Б., е
била заключена и никой не е влизал с нея. Ето защо и съдът приема, че
ответницата Л.К. и нейният съпруг са се установили да живеят и са ползвали
имота /както жилищната част от източния дял на къщата, така и поземления имот/
със съгласието на съсобственика Б. Б., който е зачитал правата в
съсобствеността на своя брат В. Б.. Към посочения момент Л.К. не е била
съсобственик, а е имала положението на ползвател, не на владелец на имота.
От съвкупния анализ на събраните доказателства не може да се
приеме, че са налице данни за манифестиране на намерение за своене на идеалните
части от поземления имот и жилищната сграда, притежавани от В. Б., от неговия
брат Б. Б., предвид което не се установява владение да е било установено към
посочения момент. Следователно в случая не може да се твърди, че е налице и
присъединяване на владението на наследника към това на наследодателя, доколкото
по делото не са представени доказателства Б. Б. да е упражнявал владение само
за себе си върху процесните недвижими имоти.
С решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на I
ГО, е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е
придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя
и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не
намира приложение. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си.
Същото разрешение се прилага и когато са налице търпими
действия върху имота. В решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
493/2012 г., I г. о., е разгледан въпросът какво представляват търпимите
действия. Прието е, че това са фактически съС.ия, при които се извършват
действия спрямо вещ, без те да произтичат от договор със собственика или
владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т. к. почиват на
близки приятелски или други лични отношения. Търпими според правната теория са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може
да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива
действия е когато някой разреши друг да се настани временно да живее в неговата
къща /Проф. П. В., Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45. Търпимите
действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да
служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се различават от
държането и по това, че държането се упражнява по силата на съгласие със
собственика /носителя на вещното право/ или владелеца, т. е. по силата на
договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което
предоставя държането и се задължава за това. Тъй като държането почива на
договор с лицето, което предава държането на властта, то е по дефиниция
правомерно. За преустановяването на търпимите действия е достатъчно
едностранното изявление на собственика или владелеца /така Решение № 196 от
18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о., ГК/.
С решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО
на ВКС е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. Същото е прието и в решение № 270/20.05.2010
г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО. Тези разсъждения се отнасят
и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира
по отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да осъществява
фактическа власт с намерение за своене на имота.
Настоящият състав, позовавайки се на цитираната практика на
ВКС, счита, че тя следва да намери приложение и по настоящото дело.
В случаите на наследяване като общо правоприемство владението
е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта,
признава такава и на останалите съсобственици, какъвто е случаят при
наследяване, то го прави държател на техните идеални части, и е достатъчно да
се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици /в този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 1/2012
г. ОСГК, ВКС/.
За пълнота следва да се посочи, че когато собственическото
отношение се манифестира пред трети лица, но поведението на владелеца спрямо
останалите съсобственици е такова, че не може да се каже със сигурност дали
владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл. 31, ал. 1
ЗС да си служи с общата вещ, владението не може да бъде окачествено като
несъмнително. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите
следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова сами по себе си действия по
обработването на двора в периода след 2003 година от ответницата К. и нейния
съпруг, които са се установили в имота със съгласието на съсобственика Б. Б.,
не могат да се приемат като достатъчни за установяване по несъмнен начин на
владение както от Б. Б., така и от ответница К..
От анализа на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено, че действия, сочещи на установяване на намерение за
своене на идеалните части от поземления имот на останалите съсобственици, са
били предприети от ответницата К. едва след смъртта на наследодателите на
страните през м.декември 2014 г. Такива действия са премахването на поставената
в имота ограда, както и откритото заявяване в проведен през 2015 г. телефонен
разговор между ищцата Б.Б. и ответницата Л.К., че последната ще обработва
цялото дворно място. Тук е мястото да се посочи, че както от показанията на
свидетелката М.а, така и от показанията на свидетелката Р. се установява, че до
момента на смъртта на В. Б. и Б. Б. оградата в имота е съществувала.
Показанията на другия разпитан за това обстоятелство свидетел – С. са
неубедителни – свидетелят е заявил, че не си спомня коя година това се е
случило, заявил е че е в период от повече от 10 години, но не е ясно с колко
повече от 10 години, като с оглед момента на депозирането на показанията пред
съда /28.02.2022 г./, не може да се приеме, че от същите с категоричност се
установява различно време на премахване на изградената в имота ограда.
Искът за делба е предявен на 04.09.2018 г., с оглед което и към
този момент не е бил изтекъл изискуемият 10-годишен срок, през който владението
следва да е било упражнявано, за да се позове владелецът на изтекла в своя
полза придобивна давност.
Ето защо предявеният иск за делба е основателен, както
правилно е приел с решението и първоинстанционният съд. Изводите на двете
съдебни инстанции относно размера на дяловете в съсобствеността съвпадат, с
оглед което обжалваното решение следва да се потвърди.
Относно разноските за въззивната инстанция:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските в
делбеното производство съобразно стойността на своите дялове, които се определят
във фазата по извършване на делбата - следователно в първата фаза на делбеното
производство при уважаване на иска за делба разноски по него не се присъждат.
При отхвърляне на иска за делба разноски се дължат на общо основание. Поради
това разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 263267
от 01.11.2019 г., постановено по гр. д. № 58652 по описа за 2018 г. на СРС,
Трето гражданско отделение, 113 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.