Решение по дело №580/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2016 г. (в сила от 10 ноември 2016 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20164430100580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

19.05.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№580/2016г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ.

           Пред ПлРС е депозирана искова молба от ЗАД ”*** гр. София, чрез адв. Пл. А., против  АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. София, с която се твърди се, че на 24.03.2015г., ищецът, като застраховател, е сключил договор за застраховка „Каско Стандарт”, с „Райфайзен Лизинг България”- клон Варна, по силата на който, е застрахован за всички рискове л.а. „БМВ”, модел ”Х Рейхе”, с рег.№ в 1088 ВВ, със срок на действие – 24.03.2015-24.03.2015г, за което е издадена съответна застрахователна полица.  Твърди се, че на 21.05.2015г. на път ІІ-52, посока гр. ***, лицето А.В.А., управлявайки застрахования л.а,  е реализирал ПТП, като е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени материални щети по автомобила-увредена предна лява гума. Твърди си, че пътното платно, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника АПИ. Твърди се, че мястото на ПТП не е посетено от органите на МВР и протокол за ПТП  не е съставен. Твърди се, че в застрахователното дружество, е образувана щета № 470415151522119 / референтен № 50-06120-0040/15/, по която, на дата 04.06.2015г, е изплатено обезщетение в размер на 222,64лв. Твърди се, че до ответника е изпратена покана за плащане, получена на 14.01.2015г., но сумата не е заплатена. Твърди се, че на основание  нормата на чл.213 от КЗ- действаща към момента на възникване правото на регрес, платилият застраховател е встъпил в правата на застраховяният срещу причинителя на вредата. Моли съдът да постанови решение, с което, на основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./, да осъди ответника, да заплати сумата от 222,64лв., съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № 470415151522119 по описа на ищеца,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

          В срока по чл.133 от ГПК, ответникът  е депозирал своят отговор, като изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че на посоченият пътен участък - път ІІ-52, посока гр. ***, е извършен ремонт и на посочената дата -21.05.2015г, на пътното платно не е имало неравности, които да причинят посочените щети на автомобила.

          Съдът, като обсъди доводите на страните  и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, видно от представените по делото застрахователна полица № 4704150820000254/24.03.2015г. и Общите условия към договора, факта на сключването и съществуването на  договор за застраховка “Каско Стандарт”, със страни: ищецът-ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ”, в качеството му на застраховател, и „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНТ- клон Варна-качеството на застрахован, въз основа на който е застрахован следният лек автомобил -„БВМ”, модел „Х Рейхе”, с рег.№ В 1088 ВВ.   Установява се също,  срокът на сключената застраховка е от 13:00 часа на 24.03.2015. до 13,00 часа на 24.03.2016г. Като ползващо лице е посочено А.В.А.. Установява се също, че въз основа на съответното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и декларация, от страна на застрахованото лице, в застрахователното дружество е образувана щета № 50470415151522119, реф.№ 50-06120-0040/15/22.05.2015г.,  по която, в полза на застрахованото лице, е изплатена сумата в размер на 222,64лв.-платежно нареждане от дата 17.09.2014-л.36.  По делото се установява също факта на изпращането на покана до ответника, получена от същия на дата 13.07.2015г., с която е поканен да заплати сумата от 222,64лв. Видно от съдържанието на заявлението до застрахователя, от страна на водача на л.а., се установява, че като местонастъпване на  пътното произшествие е посочено: на път, посока гр. ***. По делото, е приет протокол за установяване на извършени количества по видове работи, от дата 07.05.2015г, в който е посочено, че  на път ІІ-52, от км. 64+700 до км. 84+143, са положени съответни количества  асфалтобетон.

По делото, съобразно становището на ответника, изрично заявено в о.с.з., следва да се приеме за безспорно установен факта, че  пътя, на който е осъществено ПТП е републикански и се стопанисва от ответника.

По делото, като свидетели са разпитани лицата А.А. и Х.К., от показанията на които се установява следното: св. А. посочва, че на дата 21. май, вечерта, тръгвайки от гр. ***,  след завой, на мост, е попаднал в необозначена дупка на пътя, в резултат на което гумата се е сцепила. Свидетелят посочва, че  тъй като гумата е специфична, след ПТП, е успял да пристигне в с. ***, и там, на светлината от лампите,  е успял да огледа гумата. Свидетелят посочва, че  се е движел със скорост, не по-голяма от 70 км/ч. Св. А. посочва, че на следващият ден, по светло, на връщане към гр. ***, е спрял на мястото и е огледал дупката на пътното платно; описва я с размери ок. 30-40 см. Ширина и ок. 16-20 см. Дълбочина. Св. Х.К. посочва, че е пътувал заедно със св. А., на 21.05.2015г, вечерта, в посока гр. ***, след с. *** и преди с. ***. Свидетелят посочва, че  гумата позволява да се измине определено разстояние. Св. К. посочва, че  на другия ден, на връщане, са огледали дупката на  пътя, но не може да я опише с точност; посочва,че същата е била голяма и дълбока.

По делото, като свидетел е разпитана и С.В., на длъжност ст. специалист към Пътно управление- Плевен, към РПС-Левски, и посочва, че е запозната със състоянието на пътен участък ІІ-52. посочва, че същият започва от с. ***- с. ***-с. Лозица. Свидетелката посочва, че  е присъствала по време на извършване на ремонта на този пътен участък, при който са отстранени всякакви неравности. Свидетелката посочва, че  лично е подписала  Протокол за установяване на извършени колическтва по видове работи, от дата 07.05.2015г., за ремонта на пътя. Същата посочва, че самият ремонт, е бил  приключил на дата 17.04.2015г.

По делото, е изслушана СТАЕ, от заключението по която се установява, че за да се получат наличните деформации по предна лява гума, е необходимо косо преминаване на тази гума, спрямо външната лява стена на участък с низходяща денивелация, спрямо основната пътна повърхност/дупка/. Този участък, трябва да е с ширина по- голяма от 25 см. и дълбочина, по – голяма от 11 см. При наличие на данни за аналогично нарушение на пътната настилка, е технически възможно, уврежданията по автомобила, да възникнат по начина,  описан в претенцията, и същите могат да са в причинно- следствена връзка с реализираното ПТП. ВЛ е посочило, че стойността на щетата, със съответното овехтяване, при възстановяване в обикновен сервиз, е 227,19лв.

При така установеното от фактическа страна, и с оглед становището на страните, съдът намира, че няма спор относно въпросите за наличие на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в ИМ ПТП-21.05.2015г., факта на изплащане на застрахователното обезщетение, както и мястото на настъпването на ПТП- републикански път  ІІ-52, стопанисван от ответника. Спорен по делото е въпросът за съществуването на твърдяната неравност на пътното платно, при преминаването през която, са възникнали посочените вреди по автомобила.

          При така установеното от фактическа страна,    съдът намира за установено от правна страна следното:   

 Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия причинител на вредата-/чл.49 от ЗЗД/- в случая АПИ, която следва да ги поддържа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация. Както бе посочено по-горе, съдът намира за безспорно установен факта на осъществяване на ПТП на дата 21.05.2015г.., с участието на застрахованото  МПС- „БВМ”, модел „Х Рейхе”, с рег.№ В 1088 ВВ, управляван от св. А. А.. Както бе посочено по- горе, съдът намира за безспорно установени, факта на наличие на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в ИМ ПТП-21.05.2015г., факта на изплащане на застрахователното обезщетение, както и мястото на настъпването на ПТП- републикански път ІІ-52, стопанисван от ответника. В настоящата хипотеза ПТП не е посещаван от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г. за документите и реда на съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и информационният център  към Гаранционният фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.

От  събраните по делото доказателства-писмени и гласни- показанията на св. А. и К., съдът намира за установен факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка, и съответно реализирането на ПТП- попадането в описаната нервност, на републикански път  ІІ-52, стопанисван от отвенника. От представеният по делото Протокол за извършени количества работи, се установява, че в посоченият пътен участък, е положен асфалт, и работата е приета към дата 07.05.2015г. В показанията си, св. В. посочва, че ремонта е бил приключил още на 17.04.2015г. По делото няма ангажирани доказателства за състоянието на пътното платно в този участък на републикански път ІІ-52, между с. *** и с ***, посока от гр. *** към гр.***, към датата на осъществяване на ПТП-21.05.2015г. От сърбаните по делото доказателства, както бе посочено по- горе, се установява по безспорен начин мястото и факта на съществуване на пътната неравност-дупка, именно в този участък от пътя. Налице е и причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилите щети по автомобила.

При така установеното, съдът намира за безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ. За да бъде уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на застрахователя-извършване на плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия причинител на вредите, респ. лицето , под чиято отговорност се намира. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП,  АПИ  осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая съдът намира, че ответникът-като лице, под чийто надзор се намира вещта- по смисъла на  чл.49 от ЗЗД, не е изпълнил задължението си по чл.30 ал.2 от ЗП , за ремонти  поддържане на пътя, което от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетите по автомобила. Както бе посочено по- горе, по делото не се установи и по категоричен начин, състоянието на пътното платно, в посоченият участък- с. ***-с. ***, към датата на  реализиране на ПТП, което от своя страна, да установи изпълнение на задълженията по поддържане на пътя, от ответника.

По отношение на размерът на претенцията, съдът намира за установено следното: Размерът на сумата, платена на застрахованото лице, няма отношение към правоотношението застраховател-пряк причинител, респ.-в случая АПИ, като лице, под чиито надзор се намира Републиканската пътна мрежа. Регресното право на платилия застраховател, има за основа именно плащането на сумата на увреденото лице-застрахован, и не зависи от съдържанието на застрахователното правоотношение между тях. Чл.208, ал.3 от КЗ/отм/, предвижда,  че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, В случая съдът дължи произнасяне в рамките на заявената претенция- сумата от 222,64лв.

С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 385лв- съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК и допълнително определеният от съда депозит за свидетел, внесе от ищеца.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, БУЛСАТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** двамата чрез пълномощник ***, чрез адв. П.А., сумата от 222,64лв., съставляващо изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско” №4704150820000254/24.03.2015г. по щета № 50470415151522119, реф.№ 50-06120-0040/15/22.05.2015г. по описа на ищеца ЗАД „*** гр. София,  ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г.,  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, БУЛСАТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от *** двамата чрез пълномощник ***, чрез адв. П.А., сумата от 385лв. съставляващи направени деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: