О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 260025
Гр. Пловдив, 29.09.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в
закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. №
404/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба срещу Определение
№ 724 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 313/
2020 г. на ОС – Хасково, в частта
му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н.И.Г., длъжник по изп.д. № ************/21.12.2013
г. по описа на ЧСИ С. П., против действията на съдебния изпълнител, изразили се
в налагането на запор на 21.02.2014 г. върху лек автомобил „Ф.“ с рег. № *******,
регистриран на името на жалбоподателката, и против налагането на запор на
14.09.2017 г. върху банковите сметки на Н.И.Г. в „Т.Б. *“АД, и е прекратено
производството по в.гр.д. № 313/2020 г. на ОС-Х. по отношение на обжалваните
откази на ЧСИ С. П. за вдигане на запорите върху банковите сметки на Н.И.Г. в „Т.Б.
*“АД и върху регистрирания на нейно име лек автомобил „Ф.“ с рег. № *******. Оплакваннето е
за неправилност, искането е за отмяна атакуваното определение със законните последици от това.
Ответниците по частната жалба „Ю.Б.“АД-гр.С.,
„Н.Б.-**“ЕООД-с.Т. (с предишно наименование „НИГ-Н.И.“ЕООД-с.Т.) и Г. Х. Т. не
са взели становище по нея.
Съдът
установи следното:
На 14.01.2020
г. е подадена до ОС-Хасково от Н.И.Г., длъжник изпълнителното производство,
жалба против действията на ЧДИ С. П., с които е оставена без уважение нейната
молба от 14.01.2020 г., с която тя е поискала да бъде вдигната наложената
възбрана на лек автомобил „Ф.“ с рег. № ******* и да вдигне наложения запор
върху личните й банкови сметки при Д б., Д к. б. АД-С. и се спре изпълнението
по изпълнителното дело, с искане те да бъдат отменени. С обжалваното
определение от 16.03.2020 г. окръжният съд приема, че е недопустима жалбата
против действията на съдебния изпълнител, изразили се в налагането на запор на
21.02.2014 г. върху лек автомобил „Ф.“ с рег. № *******, регистриран на името
на жалбоподателката, и против налагането на запор на 14.09.2017 г. върху
банковите сметки на Г. в „Т.Б. *“АД, и прекратява производството по делото в
тази му част. Жалбоподателката е получила съобщения за определението на
окръжния съд на 18.05.2020 г. и на 22.05.2020 г. е подала частната жалба до ПАС.
Частната жалба е допустима.
Видно от приложената към делото
на окръжния съд в преписи документация от изп.д. № 1544/2013 г. по описа на ЧСИ
С. П., изпълнителното производство е образувано по молба от 21.12.2013 г. от взискателя
„Ю.Б.“АД-гр.С. против длъжниците Н.И.Г., Г.Х.Т. и „НИГ-Н.И.“*** въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2929/2013 г. на РС-Хасково за дължими
суми по договор за кредит. На 9.01.2020 г. от длъжника Г. е подадена до ЧСИ
молба с вх. № 284, с която е поискано прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК и служебно вдигане на наложените запори на
сметката в „Д Б.“ и на лек автомобил след влизане в сила на постановлението. В
молбата е посочено, че според Г. тези два наложени на 14.09.2017 г. запори са
неправомерни. С разпореждане на ЧСИ молбата е оставена без уважение. За това
разпореждане на ЧСИ Г. е уведомена на 9.01.2020 г. На 14.01.2020 г. длъжника Г.
подава до ЧСИ молба с вх. № 455, с която моли да бъдат прекратени всякакви
действия против нея. В тази молба е посочено, че неправомерно е бил наложен
запор върху неин лек автомобил „Ф.“, защото номерата и талоните са предадени в
КАТ, но не е отписан, а колата не съществува при Г.. Молбата е оставена без
уважение от ЧСИ. На 14.01.2020 г. от Г. е подадена жалба до окръжния съд против
действията на ЧСИ, с които са оставени без уважение молбата й от 14.01.2020 г.,
с която тя е поискала да бъде вдигната наложената възбрана на лекия автомобил „Ф.“,
с молба да бъдат отменени и вдигне наложения запор върху личните й банкови
сметки при Д б., Д к. б. АД и се спре изпълнението по изпълнителното дело.
Посочено е, че собствеността на автомобила тя е прехвърлила на трето лице и
документите е предала в КАТ през 2010 г., поради което се моли делото да бъде
прекратено по отношение на нея със законните последици от това.
С определението от 16.03.2020 г. в
обжалваната сега пред апелативния съд негова част окръжният съд приема, че
жалбата на Г. против действията на съдебния изпълнител, изразили се в
налагането на запор на 21.02.2014 г. върху лек автомобил „Ф.“ с рег. № *******,
регистриран на името на жалбоподателката, и против налагането на запор на
14.09.2017 г. върху банковите сметки на Н.И.Г. в „Т.Б. *“АД, е недопустима, тъй
като не е налице хипотеза по чл. 435,ал.2 от ГПК.
Жалбоподателката твърди, че
определението е неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане нейната
жалба против отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение срещу нея,
изразени в налагането на запор върху лекия автомобил и върху банковите й
сметки. Посочено е, че процесният автомобил не съществува при нея, тъй като го
е продала на трето лице преди повече от 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на СИ да
извърши нова оценка по реда на чл. 468,ал.4 и чл. 485 от ГПК, определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и
в случаите по чл. 486,ал.2 от ГПК, отказа на СИ да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение, и разноските по изпълнението. Видно е, че в
случая подадената до окръжния съд жалба не касае нито една от посочените
хипотези. Жалбата от 14.01.2020 г. е против оставянето без уважение на молбата
на Г. от 14.01.2020 г. В тази молба е поискано прекратяване на всякакви
изпълнителни действия против Г. с единствения аргумент, че според нея
неправомерно е наложен запор върху неин лек автомобил „Ф.“, защото тя е предала
номерата и талоните в КАТ и автомобилът не съществува при нея. В молбата от
9.01.2020 г. е поискано служебно вдигане на наложените запори на нейна банкова
сметки и на лекия автомобил като последица от исканото прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК – след влизане в сила
на постановлението, както изрично е посочено в молбата. Следователно така
подадената жалба от 14.01.2020 г. по начало касае действие, което не може да
бъде предмет на обжалване от страна на длъжника в принудителното изпълнение при
условията на чл. 435, ал.2 от ГПК при посочените в нея съображения и доводи,
поради което жалбата, съответно производството по обжалването, са недопустими.
С оглед на това правилно окръжният съд е преценил, че жалбата се явява
недопустима, като с определението от 16.03.2020 г. в обжалваната негова част я
е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Установява се
следователно, че подадената частна жалба срещу постановеното от окръжния съд на
16.03.2020 г. определение в обжалваната негова част се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на окръжния съд–
потвърдено в тази негова обжалвана част.
С оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 724 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 313/
2020 г. на ОС – Х.,
В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА
ЧАСТ, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н.И.Г., длъжник по изп.д. №
************/21.12.2013 г. по описа на ЧСИ С. П., против действията на съдебния
изпълнител, изразили се в налагането на запор на 21.02.2014 г. върху лек
автомобил „Ф.“ с рег. № *******, регистриран на името на жалбоподателката, и
против налагането на запор на 14.09.2017 г. върху банковите сметки на Н.И.Г. в
„Т.Б. *“АД, и е прекратено производството по в.гр.д. № 313/2020 г. на ОС-Х. по
отношение на обжалваните откази на ЧСИ С. П. за вдигане на запорите върху
банковите сметки на Н.И.Г. в „Т.Б. *“АД и върху регистрирания на нейно име лек
автомобил „Ф.“ с рег. № *******.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)