Определение по дело №68/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е по реда на чл196 и сл.ГПК(отм.).

С решение № 42 от 22.12.2008г., постановено по гр.д. № 541/2006г. на Районен съд – Г. Д. е осъдил «В.-О.»Е., гр.С. да заплати на С. Ш. 52,50 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода 17.12.2005 г. до 03.02.2006 г. ведно със законната лихва върху тази сума.Освен това са отхвърлени претенциите на С. Ш. за заплащане на обезщетение за неползван отпуск и и претенцията за мораторна лихва.

Недоволна от решението С. Ш. е подала въззивна жалба срещу решението на РС-Гоце Делчев. Жалбата е бланкетна и в нея най общо се сочи , че атакуваното решение е неправилно . Поискала е събиране на доказателства без да конкретизира задачите с жалбата.

Пред настоящата инстанция жалбоподателката редовно призована не се явява .

Въззиваемата страна редовно призована при условията на чл.51 ГПК(отм).

О. с., като взе предвид доказателствата и наведените доводи намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от С. Ш. с обективно съединени искове срещу Е.”.-О.» гр.С.. Иска да и бъде заплатено от дружеството «полагащото й се трудово възнаграждение» в размер на 375 лева. Да бъде осъден ответника да й заплати и обезщетение за неползван платен отпуск-250 лева. Претендира се и лихва върху тези суми и разноски.

Първостепенния съд е уважил частично иска и отхвърлил същия в неуважената му част.

По делото безспорно се установява , че ищцата е работила при ответника( л.11, приложен Тр.договор). Същата е била на длъжност продавач в аптека на ответника при 4 часов работен ден 4 дни в месеца. С договора е договорено трудово възнаграждение в размер на 35 лева. Съгласно договора страните са постигнали съгласи , че ищцата няма право на отпуск. Този договор е подписън от страните. На 13.02.2006 г. на ищцата е връчена заповед за дисциплинарно уволнение издадена на основание чл.190, т.3 и 7 от КТ, която лично е получена от нея. Заповедта няма данни да е атакувана и е влезнала в сила.

Жалбоподателката предявява претенция за незаплатено трудово възнаграждение в размер на 375 лева за периода 17.12.2005 г. – 03.02.2006 г.. Съгласно трудовия договор договореното трудово възнаграждение е 35 лева месечно. Тя твърди ,че е полагала допълнителен труд , но както пред първата , а така и пред въззивната инстанция този факт остава недоказан.

Безспорно е , че вяко неизплатено трудово възнаграждение на работника, е изискуемо от датата, на която е следвало да бъде изплатено .В случая с оглед тежестта на доказване ищцата е тази която следва да докаже по несъмнен начин тези релевантни за уважаване на иска и в пълен размер факти. В продължение на повече от две години , въпреки дадените й процесуални възможности ищцата не доказва твърденията си.

В КТ законодателят е уредил платения годишен отпуск като право на работника, с което право са свързани определени задължения на работодателя. Неизползането на платения годишен отпуск до края на календарната година, независимо от причината за това, не погасява правото на работника да го използва през следващите години до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател, при условията на чл. 176, ал. 2 и ал.3 от КТ и именно поради тази възможност е установена забраната на чл. 178 от КТ за компенсиране на платения годишен отпуск с парично обезщетение освен при прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 224, ал.1 от КТ се дължи обезщетение за всички дни неизползван годишен отпуск по време на работата на работника или служителя по прекратения трудов договор. Ищцата не доказва нито една от предпоставките за да има право на обезщетение по чл.224 КТ

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното , О. с. гр.Б.

Р Е Ш И

Потвърждава решение № 42/12.02.2009 г. на РС-Г. Д. по гр. д. №541/2006 г..

Решението не подлежи на обжалбане.

Председател: Членове: