Р Е
Ш Е Н
И Е
№........... град Шумен, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - град
Шумен, в публичното заседание на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 39 по описа за 2020 година на
Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, образувано по жалба от К.С.К. ***
Козлево,чрез адв.И.Д.от ШАК със съдебен адрес *** срещу отказ на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен
за връщане на СУМПС№... и контролен талон№5426027,обективиран в писмо с
рег.№769000-18140/06.12.2019год.,постановен по молба с рег.№869000-17425 по
описа на ОД на МВР-Шумен.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалвания отказ, поради постановяването му в
несъответствие с материалния закон и при липса на сочените материалноправни
предпоставки. Оспорващият релевира довод, че са били налице предпоставките за
връщане на отнетото свидетелство,уредени в чл.24 от Наредба I-157 от 01.10.2002год. за условията и реда за издаване на
СУМПС,отчета на водачите и тяхната дисциплина,а именно,че срокът на наложеното с НП№19-0280-000242/11.04.2019год. на началник
РУ към ОД на МВР Шумен РУ-Каолиново наказание
„лишаване от право да се управлява МПВ“ бил изтекъл на 23.11.2019год.,тъй като
на 22.05.2019год. едновременно с връчването на НП е предал и СУМПС и контролния талон и именно към тази
дата-23.11.2019год. жалбоподателят е изтърпял наложеното му наказание.Позовава
се на разпоредбата на чл.190 ал.2 от ЗДвП,съгласно която наказанието „лишаване
от право да се управлява МПС тече от датата на изземване на свидетелството за
управление“.С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на
административния орган със задължение да му върне СУМПС и контролния талон
поради изтърпяване на наказанието, както и да му присъди направените по делото
разноски.
Ответникът - Началник сектор „ПП”
при ОД на МВР - гр. Шумен, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт
И. С., в съдебно заседание и в писмено становище и писмена защита, оспорва
жалбата, като счита, че постановеният отказ е законосъобразен, а
жалбата-неоснователна. Излага аргументи, че в отказът,обективиран в обжалваното
писмо е издаден от компетентен административен орган,в предвидената в закона
форма,при спазване на материалния закон и на административно производствените правила,което
обосновава искането му за постановяване на решение,с което предявената жалба да
бъде оставена без уважение,като претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.В писмена защита в допълнение излага,че в конкретния случай,с
оспореното писмо правилно е отказано връщането на СУМПС и контролен талон,с оглед
наличието на остатък за изтърпяване на
наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ по НП,тъй като началото на
изтърпяване на наказанието в случая съвпадало с датата на влизане в сила на
решение№59/10.10.2019год. по ВАНД№163/2019г. на НПРС-30.10.2019год.Релевира
довод,че периодът от време,в който СУМПС е било предадено доброволно от
оспорващия на органите,но не като период на прилагане на ПАМ и преди влизане в
сила на НП не следва да се приспада от срока на наказанието „лишаване от
правоуправление на МПС“,както и че към момента на постановяване на отказа не
била изтекла и т.нар „изпълнителска давност“ по чл.82 от ЗАНН за този вид
наказание.Сочи практика на ВАС в този смисъл.
Шуменският административен съд
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и установено от
прил. по административната преписка писмени доказателства е ,че с АУАН№405058/29.12.2018год. актосъставителят
констатирал,че на същата дата в 23.30часа в с.Пет могили общ.Никола
Козлево,жалбоподателят К.С.К. управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“ с
рег.№ТХ .... КХ,собственост на Д.М.Д.със служебно прекратена регистрация на
26.06.2018год..Нарушението е квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от
ЗдвП,изразяващо се в управление на МПС,нерегистрирано по надлежния ред.След
съставянето на АУАН преписката била изпратена на Районна прокуратура-Нови
пазар,с мнение за образуване на наказателно производство за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК.С постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 11.02.2019год. на прокурор при НпРП е отказано
започването на разследване за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК и
преписката е върната на административния орган,който на 11.04.2019год.,въз
основа на постановлението на прокуратурата за отказ за образуване на досъдебно
производство и на осн.чл.36 ал.2 от ЗАНН е издал НП№19-0280-000242/11.04.2019год.
на Началника на РУ-Каолиново при ОД на МВР-Шумен,с което на жалбоподателя е
вменено виновно извършване на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗдвП и на основание
чл.175 ал.3 предл. първо от ЗдвП са му наложени административни наказания
„глоба „ в размер на 200лв. и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от
шест месеца.Видно от прил. по делото материали по преписката НП№19-0280-000242
/11.04.2019год. е връчено срещу подпис на лицето П.К.-съпруга на оспорващия на
22.05.2019год.На същата дата,видно от отразяването на връченото НП и от
показанията на разпитания в качеството му на свидетел по делото Х.Ж.Х.на
длъжност мл.полицейски инспектор в участък Никола Козлево при
РУ-гр.Каолиново-връчител на НП,едновременно с връчването на издаденото НП на
съпругата на оспорващия,последната доброволно предала на връчилия НП полицейски
служител СУМПС№ и контролен
талон№5426027.Съдът кредитира показанията на разпитания в качеството му на
свидетел полицейски служител с оглед тяхната достоверност и непосредственост на
възприятията и пълната им кореспонденция със съвкупния доказателствен материал
по делото.Горните обстоятелства не се оспорват от страна на
жалбоподателя.Безспорно установено по делото е и обстоятелството,че оспорващият
обжалвал издаденото НП,по повод на което обжалване ,с решение№59/10.10.2019год.
постановено по ВАНД№163/2019год. Новопазарският районен съд потвърдил
обжалваното НП№19-0280-000242/11.04.2019год. на Началника на РУ-Каолиново,с
което на К.К. е наложена „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца.Решението е влязло в законна сила
на 30.10.2019год.,на която дата е влязло в сила и обжалваното НП.С молба с
рег.№869000-17425/25.11.2019год. по описа на ОД на МВР-Шумен,адресирана до
началника на сектор „Пътна полиция“ жалбоподателят поискал да му бъдат върнати
СУМПС и контролния талон,предадени доброволно от последния на 22.05.2019г. при
връчване на НП,тъй като към 23.11.2019год. според молителя последният е изтърпял
наложеното му с НП наказание „лишаване от правоуправление на МПС“.
С писмо с рег.№769000-18140 от
06.12.2019год. Началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Шумен на практика
отказал връщане на СУМПС и КТ ,като се аргументирал,че НП,връчено на 22.05.2019год.
на оспорващия е влязло в законна сила на 30.10.2019год.,откогато е започнал да
тече срока на наложеното наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ и към
момента на депозиране на молбата за връщане на СУМПС и КТ същият не е изтекъл
напълно.За периода от 22.05.2019г. до 30.10.2019год. молителят не бил лишен,тъй
като не е имало документ,с който да търпи наказанието „лишаване от
правоуправление на МПС“,с оглед на което същият не следва да бъде приспадан.Отказът,обективиран
в писмо с рег.№769000-18140/06.12.2019год. е бил връчен на оспорващия чрез
лицето,с което живеел на семейни начала-П.К. на 15.01.2020год. и обжалван от
оспорващия с жалба с рег.№ДА-01-199/17.01.2020год. по описа на ШАдмС.
По делото е представена цялата
административна преписка по издаване на оспорения отказ. Към материалите по делото са приобщени
и издадените НП№19-0280-000242/11.04.2019год. и Решение№59/10.10.2019год. на
РС-гр.Нови пазар,влязло в законна сила на 30.10.2019год.С молба с
рег.№ДА-01-765/05.03.2020год. по описа на ШАдмС ответникът е представил и
заверено копие от Справка за нарушител за жалбоподателя,в която е отразено
процесното НП и датата на влизане в сила на същото-30.10.2019год.
При така установеното съдът
намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правото и интереса
да оспори горепосочения индивидуален
административен акт.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, за неоснователна, поради следните съображения:
Отказът,обективиран в писмо с
рег.№869000-18140/06.12.2019год. е издаден от компетентен административен орган - началник сектор „Пътна полиция“ - ОД МВР -
Шумен, на когото са делегирани правомощия по Наредба I-157 от 01.10.2002год. за условията и реда за издаване на СУМПС,отчета на
водачите и тяхната дисциплина.
Административният акт отговаря на изискванията за форма. В същия са посочени събраните
доказателства в хода на административното производство, на базата на които е
постановен отказ за връщане на СУМПС и КТ.Постановеният отказ е надлежно мотивиран,издаден при спазване на административно процесуалните
правила и в съответствие с материалния
закон и с целта на закона.
Като правно основание за
издаването му е посочена разпоредбата на чл. 20 т.1 в РазделIII-отнемане,съхранение и връщане на свидетелства за
управление на МПС от Наредба I-157 от 01.10.2002год. за условията и реда за
издаване на СУМПС,отчета на водачите и тяхната дисциплина.Изложени са и
фактическите предпоставки за направената преценка за липса на основание за връщане на СУМПС и КТ, а
именно,че НП е връчено на молителя на 22.05.2019год. и същото е влязло в
законна сила на 30.10.2019год.,като през периода от 22.05.2019год. до
30.10.2019год. на доброволното му предаване на органите молителят реално не е
бил лишен от него,тъй като не е имало документ,с който да търпи наложеното
административно наказание „лишаване от правоуправление на МПС“.
Оспореният отказ е съобразен с
материалния закон и неговата цел.
Съгласно разпоредбата на чл.20 т.1 в раздел III -отнемане,съхранение
и връщане на свидетелства за управление на МПС от Наредба I-157 от
01.10.2002год. за условията и реда за издаване на СУМПС,отчета на водачите и
тяхната дисциплина,отнемане
на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на :т.1.влезли в
сила наказателни постановления,решения или присъди,с които е наложено наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“.Съгласно чл.24 ал.1 т.1 в Раздел III- отнемане,съхранение и връщане на свидетелства за управление на МПС от
Наредба I-157 от 01.10.2002год. за условията и реда за издаване на СУМПС,отчета
на водачите и тяхната дисциплина,в зависимост от основанието за отнемането му
свидетелство за управление на МПС се връща след :т.1.изтичане на срока на
наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС“.В конкретния
случай,безспорно установено по делото и неоспорено от страна на жалбоподателя е
обстоятелството,че СУМПС и КТ са отнети въз основа на НП№19-0280-000242/11.04.2019год.,влязло
в законна сила на 30.10.2019год.,следователно,наложеното с това НП наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца изтича на
30.04.2020год. и към момента на сезиране на органа с молба за връщането му с
рег.№869000-17425 от 25.11.2019год. същият не е бил изтекъл,респективно не са
били налице условията и предпоставките по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 в Раздел III от Наредба I-157/2002год.
за неговото връщане на оспорващия.
Действително,според разпоредбата
на чл.190 ал.2 от ЗдвП наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече
от датата на изземването на СУМПС,но в случая под държавна принуда „изземване“
се имат предвид хипотезите при приложение на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗдвП или
когато се пристъпи към изпълнение на влязло в сила наказателно постановление с
този вид административно наказание.От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи по несъмнен начин,че свидетелството за управление на
МПС и контролния талон са били доброволно предадени от съпругата на жалбоподателя-лицето
П.К. на връчилия НП полицейски служител,разпитан като свидетел по делото,което
обстоятелство е и надлежно отбелязано
върху самото наказателно постановление на 22.05.2019год.,при връчване на
издаденото НП на получилото го лице.В случая инициативата за доброволното
предаване на СУМПС и КТ в момента на връчване на НП е на самия нарушител,който
е поискал съпругата му вместо него да получи НП и се е съгласил тя да предаде
на органите неговите СУМПС и КТ.Впоследствие обаче НП е било оспорено от
жалбоподателя и за него не е съществувала пречка да поиска връщане на СУМПС до
решаването на спора по реда на ЗАНН и данни за възпрепятстването му от страна
на органите на полицията и за отправено такова искане от негова страна в
периода до окончателното решаване на спора по делото не са налице.Няма и
твърдения от страна на жалбоподателя в тази насока.Ирелевантно за спора е
поради каква причина след като е решило да оспори по реда на ЗАНН издаденото НП
лицето не е предприело действия да поиска връщане на СУМПС.Спорът не е досежно
това дали е било налице основание към
датата на връчване на НП да бъде предадено СУМПС,а дали правилно е изчислен
срока за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“,включително и дали към момента когато е поискано връщането му са били
налице предпоставките за това,респективно дали отказът на органите е
обоснован.В случая отказът е обоснован с оглед необходимостта да се довърши
изтърпяване срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“,което се изпълнява от органите на МВР, и в частност –сектор Пътна полиция
при ОД на МВР-Шумен като служба по местоотчет на жалбоподателя.С оспореното
писмо,обективиращо отказ за връщане на СУМПС правилно е отказано връщане на
СУМПС и на КТ,тъй като срокът за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца още не е изтекъл и е налице
остатък за неговото изтърпяване.Това е
така,тъй като срокът за изтърпяване на наказанието е започнал да тече от
момента на влизане в сила на НП-30.10.2019год. и изтича на
30.04.2020год.,следователно към момента на депозиране на искането за връщане на
СУМПС и КТ-25.11.2019год. същият не е изтекъл.Съдът, настоящия съдебен състав и
в унисон със съдебната практика не споделя твърдението на оспорващия,че това
наказание било търпяно след доброволното му предаване за времето от
22.05.2019год. до 30.120.2019год.,тъй като НП е влязло в законна сила едва на
30.10.2019год.,когато е дата на влизане в сила на решение№59/10.10.2018год. на
НпРС по ВАНД№163/2019г. по описа на с.съд.Периодът от време,в който СУМПС е
било предадено доброволно на органите,но не като период на прилагане на ПАМ и
преди влизане в сила на НП не е време,което следва да се приспада от срока на
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“.В този смисъл е и
съдебната практика /вж.Определение№11659 по а.д.№11973/2014г. на ВАС,VII отделение,Определение№4245/2013г. по а.д.№3117/2013г. на
ВАС-VII
отделение,Определение№9164/2013г. по а.д.№6730/2013г. на ВАС VII отделение/.Само за прецизност на изложението следва да
се отбележи,че към момента на постановяване на отказа,оспорен с жалбата,не е
изтекла и т.нар.“изпълнителска давност“ по чл.82 от ЗАНН за този вид нарушение.
С оглед гореизложеното ,съдът
намира,че компетентният административен орган-началникът на сектор ПП-Шумен в
съответствие с разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 в Раздел III- отнемане,съхранение
и връщане на свидетелства за управление на МПС от Наредба I-157 от
01.10.2002год. за условията и реда за издаване на СУМПС,отчета на водачите и
тяхната дисциплина, при констатиран от органа неизтекъл срок на изтърпяване на наложеното с НП наказание „лишаване от право
на управление на МПС“ към момента на подаване на искането за връщане на
СУМПС,при липса на материалноправните предпоставки за връщане на СУМПС и в
съответствие с целта на закона правилно и законосъобразно е постановил отказ.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу същия е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбите чл.143, ал.4 от АПК,
своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на
направените разноски, следва да бъде уважено. Съдът
като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на ОД на МВР - гр. Шумен следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.К. *** Козлево,чрез
адв.И.Д.от ШАК със съдебен адрес *** срещу отказ на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Шумен за връщане на
СУМПС№... и контролен талон№5426027,обективиран в писмо с рег.№769000-18140/06.12.2019год.,постановен
по молба с рег.№869000-17425 по описа на ОД на МВР-Шумен.
ОСЪЖДА К.С.К.
*** с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-гр.Шумен сума в размер на 100/сто/
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: