№ 21567
гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110117319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Исковото производството е образувано по искова молба от „/.../“ ЕООД против
„/.../“ ЕООД и Национална агенция по приходите /НАП/, с която са предявени искове,
както следва:
1/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника „/.../“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 15 671,29 лева, представляваща
получена от ответника без основание сума, поради допусната от ищеца грешка в
изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от
което сумата е постъпила по банкова сметка на ответника „/.../“ ЕООД с IBAN /.../,
вместо по сметка на действителния кредитор „/.../“ ЕООД с IBAN /.../, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата;
2/ установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1
ДОПК за признаване за установено спрямо ищеца и „/.../“ ЕООД, че Национална
агенция по приходите няма право на принудително изпълнение върху сумата от 15
671,29 лева, преведна по разплащателна сметка с IBAN /.../, с титуляр „/.../“ ЕООД,
постъпила по нея без основание в резултат на погрешно извършен превод от ищеца,
върху която сметка Национална агенция по приходите е наложила запор и отказва
възстановяване на сумата.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на възложител, и трето за
процеса лице - „/.../“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за
възлагане на СМР, по силата на който дължал на изпълнителя заплащане на сумата от
15671,29 лева, за която изпълнителят издал фактура № 27/08.02.2022 г., в която била
посочена следната банкова сметка за плащане на сумата: IBAN /.../, открита при /.../
АД. Поддържа, че с платежно нареждане от 09.02.2022 г. наредил плащане на
1
процесната сума, като погрешка изписал следната банкова сметка: IBAN /.../, открита
при /.../ АД, с титуляр ответника „/.../“ ЕООД, която била запорирана, поради
започнало изпълнително производство от публичен изпълнител при НАП. Твърди се,
че ответникът „/.../“ ЕООД не е имал основание за получаване на процесната сума, тъй
като същата е постъпила погрешно по сметката му, и същият изразявал съгласие
сумата да бъде възстановена на ищеца, но публичният изпълнител при НАП отказвал
да вдигне запора върху сумата и да я изплати на ищеца, преди последният да е провел
производство по чл. 269, ал. 1 ДОПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от страна на ответника „/.../“ ЕООД, който признава предявения срещу него иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по основание и размер.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от страна на ответника Национална агенция по приходите, който оспорва
допустимостта и основателността на предявения срещу него иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК. По отношение на допустимостта на иска
съдът е дал указания с определението по чл. 140 ГПК.
В отговора ответникът НАП сочи, че действията на публичния изпълнител били
насочени към обезпечаване на публични вземания, а не към принудително изпълнение
на същите, което да засяга права на ищеца върху вещи или негови вземания към трети
лица. Посочва се, че процесната сума не е преминала в патримониума на НАП, а в този
на ответника „/.../“ ЕООД, което пораждало за ищец правен интерес от предявяването
на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД единствено срещу „/.../“ ЕООД.
Ответникът поддържа, че ищецът не е изчерпил и административния ред за обжалване
на действията на публичния изпълнител. Твърди, че между ищеца и ответника „/.../“
ЕООД е било възможно да има облигационни отношения, в изпълнението на които
ищецът да е превел процесната сума, тъй като лицето, което се твърди, че е следвало да
получи сумата - „ТА[1]/.../“ ЕООД, и лицето, което действително я е получило –
ответникът „/.../“ ЕООД, били с един и същ едноличен собственик на капитала и
управител, а именно – Т. А. Т., който на 26.11.2021 г. е продал дружествените си
дялове в „/.../“ ЕООД на Б. К.. От тези обстоятелства ответникът прави извод, че „/.../“
ЕООД и „/.../“ ЕООД са били свързани лица, поради което не било безспорно
установено, че ищецът е допуснал грешка при превеждането на процесната сума. На
последно място, ответникът посочва, че за неправилно посочения IBAN отговорността
следвало да е изцяло за ищеца, в качеството му на наредител на плащане.
С молба от 25.07.2022 г. /л. 68/ ищецът е направил неуточнено искане по чл. 389
и сл. ГПК. Поискал е да бъде допуснато обезпечение на иск, неуточнен кой от двата
предявени, чрез алтернативно посочени мерки – запор върху сметка с IBAN /.../, с
титуляр „/.../“ ЕООД, по която погрешно е преведена сумата; спиране не изпълнението
по ИД № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП; неконкретизирани „други
подходящи мерки“. С молбата не се обосновава наличието на обезпечителна нужда, а
посочените мерки не са отнесени към конкретен иск. С разпореждане от 26.07.2022 г.
съдът е дал указания по чл. 101 ГПК на ищеца да уточни искането си за допускане на
2
обезпечение. С молба от 01.08.2022 г. /л. 79/ ищецът е посочил, че желае да бъде
допуснато обезпечение и на двата иска чрез налагане запор върху горепосочената
сметка. Повторно с разпореждане от 02.08.2022 г. на молителя са дадени указания по
чл. 101 ГПК.
С молба от 23.08.2022 г., докладвана на дежурния съдия, ищецът е посочил, че:
1. Поддържа искането за допускане на обезпечение; 2. Иска се обезпечение относно
осъдителния иск чрез налагане на запор на горепосочената сметка; 2. При условията на
евентуалност ако не се допусне това обезпечение моли да се допусне обезпечение на
втория иск – установителния, чрез запор върху сметката; 3. Обосновал е интереса си
от допускане на обезпечението и съотв. обезпечителната нужда с това, че друг
кредитор на „/.../“ ЕООД би могъл да наложи запор върху сметката - т.е. молителят
желае да наложи запор преди хипотетично друг кредитор да стори това, в случай че
бъде вдигнат запорът, наложен от публичния изпълнител. Сочи и че наложеният от
публичния изпълнител запор би могъл да доведе до усвояване на суми по сметката; 4.
Обосновава правен интерес от предявяване на установителния иск.
СРС, след като обсъди събраните по делото данни и наведените доводи в
молбата приема следното.
Искането за допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск по чл. 55
ЗЗД чрез налагане на запор на сметката, по която погрешно е преведена сумата и която
е вече запорирана от публичния изпълнител, е неоснователно.
В тази връзка следва да се посочи, че въпреки двукратно дадените указания то
искането по чл. 389 ГПК е останало неуточнено. „Алтернативно“ изложените
обезпечителни мерки всъщност са градирани с последната молба при условията на
евентуалност; допуснато е и смешение между исковете и свързаните с тях мерки,
поради което само на това основание искането за допускане на обезпечение е
неоснователно. Следва да се отбележи, че за разлика от предявяването на иск, което
има последици във връзка упражняването на материалното право /като например
спиране/прекъсване на давностен срок или други/, то искането за допускане на
обезпечение би могло да се направи във всяко положение на делото до даване ход на
устни състезания във въззивното пр-во. Също така, искане по чл. 389 и сл. ГПК би
могло да се направи повече от веднъж при настъпване на съответните обстоятелства.
Поради това неуточненото искане подлежи на оставяне без уважение само на това
основание.
На второ място, ищецът не е обосновал наличието към настоящия момент на
обезпечителна нужда относно осъдителния иск. Действително, искът е допустим, а
видно от писмените доказателства, анализирани за целите на настоящия етап от пр-
вото от настоящия съдия, то може да се направи вероятен извод, че във връзка с
договор за изработка /л. 9/ е издадена фактура № 27/08.02.2022 г. /л. 22/ от трето за
спора лице, като плащането на сумата е осъществено с преводно нареждане от
09.02.2022 г. /л. 19/ по сметка на ответника „/.../“ ЕООД. Касае се за сметка с титуляр
„/.../“ ЕООД, която е различна от тази, посочена във фактурата с титуляр друг
3
кредитор на ищеца. Видно от съобщение от 08.10.2021 г. /л. 51/ по сметката на „/.../“
ЕООД е наложен запор от публичния изпълнител. Сочените от молителя
обстоятелства, обуславящи извода за наличие на обезпечителна нужда, обаче не се
възприемат от настоящия състав на съда. Видно е, че към настоящия момент върху
сметка с IBAN /.../ с титуляр „/.../“ ЕООД, по която погрешно е преведена сумата,
продължава да тежи запор, наложен от публичния изпълнител. Възможността този
запор да бъде вдигнат и върху сметката да бъде наложен друг запор от друго лице към
настоящия момент е единствено хипотетична. Също така, видно от отговора на
исковата молба от ответник НАП, то той оспорва втория иск и запорът не е вдигнат.
Искането по т. 1,2 от молба от 23.08.2022 г. е неоснователно. Дори да се приеме,
че с тази молба ищецът е поправил нередовностите на исковата молба относно втория
иск по ДОПК, то сочената мярка не е адекватна по отношения на иска. Установителен
иск по чл. 269 ДОПК не следва да се обезпечи чрез запор върху сметка – действие,
което на практика се оспорва с иска /наложен запор от публичния изпълнител/.
Водим от горното СРС:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх. № 155110/25.07.2022 г., уточнена с
молба вх. № 160169/01.08.2022 г. и молба вх. № 175575/23.08.2022 г. на ищеца „/.../“
ЕООД ЕИК/.../ за допускане на обезпечение на искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, предявени срещу „/.../“ ЕООД и
НАП, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – „запор”
върху банкови сметки и спиране на изпълнението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на молителя.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез адв. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4