МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260002/14.09.2022Г.
ПО НЧХД№152/2021Г.по описа на Районен съд гр.Б.
По отношение на подсъдимия Л.Ф.П. с ЕГН**********,****
е предявено обвинение от И. С.Х. ***,за това , че на 29.06.2019г. в КК“А.“,общ.Б. му е
причинил лека телесна повреда-контузия на главата -престъпление по
чл.130 ал.1 НК .
Пострадалото лице
И. С.Х. *** предявява граждански
иск против подсъдимия П. в размер на 3500,00лева
за причинени неимуществени вреди ,в резултат от деянието по чл.130,ал.1 от НК.Претендира законна лихва върху посочените суми,считано от датата на деянието
до окончателното му изплащане.
Претендира и направените във вр.с
производството разноски.
Искът е предявен своевременно и от легитимно лице,поради което и е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство,като пострадалото лице е
конституирано и като граждански ищец.
В съдебно заседание се явява лично и с адвокат Д. ***
,която поддържа предявеното обвинение.Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен и му бъде наложено предвидено в
закона наказание,както и да бъде уважен предявеният граждански иск в пълния му размер,както
и разноските .
Тъжителят , в с.з. поддържа тъжбата и предявеният с нея граждански
иск,както и присъждане на разноските.
Подсъдимият Л.Ф.П. се явява в последното по делото
с.з.Съдът е разгледал делото при
условията на чл.269 от НПК,за което
на подсъдимият е назначил служебен защитник,а именно адв.С. ***.
Разпитан ,подсъдимият не се признава за виновен.Дава
обяснения по обвинението ,както и отговаря на поставените му въпроси.
В последната дума ,дадена му от съда ,посочва,че това е пореден нагъл демонстративен акт от
страна на турист,който не се
съобразява с разпорежданията ,със
заповедите от страна на стражите
на плажа ,а това са неговите
колеги ,спасителите ,не се подчинява на заповедите на старшия спасител,който е спасил много хора ,поради
което имало много
инциденти и проблеми по
българското Черноморие.
Адв.С. пледира , подсъдимият да бъде признат за невиновен
по предявеното обвинение,а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното следствие е искал събиране на
писмени и гласни доказателства, в подкрепа на твърденията си .
След като св. С.
не се
яви в с.з.,адв.С.
пледира същият да бъде заличен от списъка на
лицата за призоваване и се
отказа от неговият разпит.
Съдът като съобрази
поотделно и в съвкупност доводите и становищата на тъжителя,повереника
му, на защитата на подсъдимия,обясненията на
подсъдимия,показанията на разпитаните свидетели, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Тъжбата е подадена в
срока по чл.81,ал.3 от НПК,с оглед на което е приета за разглеждане,като
процесуално допустима.
На 29.06.2019г. около
16,00ч. тъжителят Х. отишъл на плаж в КК“А.“заедно със свои приятели ,св.Е.
и С..Разположили хавлиите си непосредствено до спасителен пост №19.При пристигането си забелязали ,че на
плажа са позиционирани
шатри за сянка
на плажуващите
и решили да разположат
плажните си пособия под тях.След като се настанили към тях се приближил мъж,който се представил ,като спасител,обслужващ детски лагер „Б.“,който помолил компанията да се
премести.Компанията на тъжителя се преместила около десет метра по-напред,по- близо до морския бряг.Под
шатрата не останал никой. Известно време след това
тъжителят Х. забелязал група
деца да влизат в морето ,да
влизат зад шамандурата,което възприел като
опасност за тях.Това наложило
да сигнализира спасителя да вземе
мерки.Това афектирало последния поради
което заобиколил тъжителят и го ударил със свити ръце ,три
пъти по ушите и бузите.
Х. не реагирал на нанесеният му удар ,но се почувствал безсилен и унизен от станалото
,т.к. бил с компания от свои приятелки,едната от които с дете, а другата
бременна ,а и на плажа присъствали и
други хора.
Веднага след
инцидента позвънил на тел.№112 където съобщил за случилото се.Към
делото е изискан и приложен на СД-запис от обаждането му
на тел.112.Последният е изслушан
в с.з. от което се установява обаждането,подадено от тъжителя.
От удара почувствал затопляне в областта
на главата,лицето и леко
замайване.
Изчакал
пристигането на полицейски служители от РУ
на МВР-А.,дал обяснения по случая и след това заедно
със своята компания тръгнал
обратно за гр.Д..
Там заедно със св.Е. посетил ЦСМП ,където бил прегледан.Прегледалият
го дежурен лекар го насочил да
посети кабинет на съдебна медицина в гр.Д.. Там му бил издаден
лист за преглед па пациент в спешно отделение №14872.
На
01.07.2019г.,първият работен след инцидента
ден,тъжителят посетил СМ-Д.,където след проведен преглед от съдебен
лекар му било издадено СМУ. Съдебният лекар
установил, че пострадалият Х. е получил
контузия на главата .Установените увреждания
са резултат на удари с или върху действието на
твърди,тъпи предмети и биха
могли да
се получат по време и начин както
сочи пострадалият.
Получените наранявания
са описани в приложеното съдебно
медицинско удостоверение №121/2019г. от
01.07.2019г.
От нанесеният удар
тъжителят станал тревожен,преживял стрес
и уплаха,не можел да спи,сънувал преживяното
и се събуждал от него.
По повод обаждането на
тел.112, в РУ на МВР-А. била
образувана преписка №513/2019г. по описа на
РП-Б.,по която била установена самоличността на спасителя, а именно подсъдимият Л.Ф.П..По повод преписката било
снето обяснение както на П. ,така
и тъжителят Х. и на свидетелите на инцидента.
Преписката приключила
с постановление за отказ да бъде образувано
ДП ,т.к. РП-Б. е приела,че не са
били събрани достатъчно
данни по смисъла на чл.211 от НПК ,които да
налагат образуването на наказателно производство за престъпление от
общ характер ,като е посочено,че пострадалият
може да
реализира правата си чрез депозирането на
тъжба до съответният Районен съд.
Постановлението
за отказ на прокуратурата не е било обжалвано.
В срока по чл.81 , ал.3
от НПК,пострадалият Х. е реализирал правата си
,като е депозирал тъжба пред РС-Б..
В хода на проведеното съдебно следствие тъжителят
поддържа тъжбата ведно с наведените в
нея доводи.
Свидетели на случилото
се били приятелки на
тъжителя,св.Е. и св.С..
Св.С. ,в
показанията си дадени в с.з. твърди,че в действителност
се настанили под шатра на плажа,които
били свободни,опънали си хавлиите под
шатрите.Когато си опънали хавлиите при
тях дошъл спасител който ги помолил да се преместят.Изместили си хавлиите
на място посочено от
последният.Междувременно в лагера пристигнали
деца ,които започнали да бягат по плажа и навлезли във водата ,зад
шамандурите.Тогава тъжителят подал
сигнал на спасителя ,че децата са навлезли навътре,зад обозначенията и в същият този момент видяла как спасителя
извикал и биел с двете си
ръце Х.,с плесници ,набързо.Имало поне три четири удара с плесници в лицето.От удара на
тъжителя му станало зле,не могъл да
реагира адекватно,уплашил се,бил стресиран.Това наложило Х. да позвъни
на тл.112 .Пристигнала полиция.
От случилото се
самата свидетелка посочва,че
се чувствала разочарована и огорчена от плажа ,била
разочарована , не се чувствала като в
КК.Самият спасител посочва,че през
цялото време бил агресивен към тях.След инцидента се
прибрали в Д..От св.Е. разбрала,
че тъжителят е посетил спешното .
Св.Е. посочва
че на процесната дата заедно с
тъжителя и св.С. .С тях имало и едно дете.Настанили
се под едни шатри заради
сянката.Спасителя им направил забележка,че не
могат да ползват шатрите ,т.к.плажа в тази част бил само за деца
на лагера.
Свидетелката посочва,че са
видели как деца от лагера са в морето
зад шамандурата при жълт флаг поради което тъжителят
обърнал внимание на спасителя,а последният с агресивно поведение през хавлиите
отишъл до хавлията на тъжителят
и му ударил три шамара
със свити ръце .Тъжителят не отвърнал, но веднага сигнализирал полицията
чрез тел.112 .На място дошли полицаи, снели обяснения.
Т.к. на тъжителят
му станало лошо,зачервил се, не се чувствал добре,виело му се
свят св.Е. го посъветвала
да се върнат в Д. ,където го оставила пред ЦСМП.Известно на спасителя
разбрали от полицейски служител,който им
снел обяснения.
Посочва,че тъжителят след инцидента се оплаквал,че не
може са спи,събуждал се,стряскал се ,ходил на лекар,изписани му били лекарства.
По делото е
разпитана св.В. която твърди,че
подсъдимият е бил нает като спасител .Не имало проблеми с него в това му
качество.Не е била свидетел на
инцидента но твърди,че е получила писмо от бълг.гражданин
в което остро било изложено случилото се
на плажа.Подсъдимият бил назначен за определено време и след инцидента бил
освободен,т.к.титулярите спасители,
живеещи в Русия се били завърнали.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема,за установена
въз основа на събраните доказателства- от показанията на св.Е.,С. и
В.,както и от заключението на СМЕ
и СПсих.Е, СД, както и от присъединените на
осн.чл.283 от НПК писмени доказателства.
Представеното
медицинско удостоверение и преглед на
пациент в спешно отделение ,които
съдът прие , в последствие предостави за
нуждите на СМЕ.
На първо място съгласно заключението на вещото лице
изготвило назначената в хода на делото СМЕ,д-р Д.,което съдът приема изцяло
като дадено обективно и безпристрастно ,от приложената към делото медицинска
документация се установява,че тъжителят е получил контузия на главата
Установените
травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди,тъпи
предмети и би могло да се
получи по време и начин както сочи пострадалият,св.Е. и С..
Нанесените удари в областта на главата
са били с неголяма сила и интезитет и
отговарят да са получени
както сочат свидетелите по делото,
а именно от удари с дланната повърхност,с присвити пръсти.
Увреждането е
обусловило болка и страдание ,без разстройство
на здравето и преминава за
около седмица.
Факта ,че в
заключението на СМЕ е категорично, че
уврежданията могат да бъдат получени ,както се сочи от тъжителя и свидетелите
присъствали на случилото се ,според съда опровергава твърдението на
защитата на подсъдимият ,че такива увреждания не са били причинени от
подсъдимият и очевидно не биха могли да се
получат от избутване ,както посочи подсъдимият в своите обяснения.
В.л.не е
разпитано лично в с.з.,т.к.със съгласието на
страните бе прочетено неговото
заключение.
Съдът приема
заключението по изготвената СМЕ,като счита същото за напълно ясно
,обективно и безпристрастно и дава
достатъчна яснота относно телесното увреждане,вкл. и продължителността на
лечението.
От заключението на назначената съдебно психологическа експертиза е видно
че непосредствено след инцидента тъжителят е
имал наличие на симптоматика за преживяна Остра
стресова реакция ,което е нормален отговор на психиката след преживяното стресово
събитие.
Към момента тъжителят е успял да притъпи, но
не и да преработи болезнените
чувства и спомени от преживяната психотравма и настъпилите
негативни последици за
него.Причиненото му страдание и унижение е заседнала дълбоко в съзнанието
но остава емоционално лабилен макар и със значително намалени
по интензивност и честота на
кошмарни сънища и внезапна
поява на спомени от преживяната психотравмена ситуация ,при
значително подобрен нощен сън.
Налице са липса на
когнитивна интеграция над травмиращото събитие т.е.
невъзможност да си обясни
така създалата се ситуация
и да преработи случилото
се .Макар и да желае да
демонстрира психическа
стабилност,все още е налице известен дискомфорт ,при сблъскване със събития,които символизират или са подобни
на преживяното събитие.
В с.з. СПсих.Е се поддържа
от в.л. А.,който посочва още ,че
в момента има наличие на друга симптоматика характерна
за след острата стресова реакция, а именно лека
депресивност,нарушен нощен сън,проблеми с
апетита.
Съдът приема
заключението по изготвената СПсих.Е,като счита същото
за напълно ясно ,обективно и
безпристрастно и дава достатъчна яснота относно състоянието на
тъжителя,както по време на инцидента
така и към настоящият момент.
По своята същност
,показанията на разпитаните от съда свидетели са обективни
,последователни и непротиворечащи си
относно случилото се. В тази връзка съдът дава вяра на показанията както
на св.Е.,така и на тези на св.С..Що се отнася
до показанията на св.В. ,макар последната да не е присъствала на инцидента
нейните показания дават яснота
как и по какъв повод подсъдимият е бил на морския плаж,в частта стопанисвана от детски лагер Б. и в какво качество,както и че на
територията му не са
се допускали чужди хора,имало е изградени шатри
за удобство на децата и поставени
табели, че влизането е забранено.От показанията й се
установява и друго,че подсъдимият е бил нает по препоръка на
БЧК-В. и след инцидента е напуснал т.к.на мястото му се
бил завърнал титуляра.
Подсъдимият посочва че
е изпълнявал служебните си задължения,като
спасител в детски лагер Б.,стопанисван от Н. ООД .За целта дружеството наело детския лагер, било наело и част от
плажната ивица,която се ползвала само от децата ,туристи на
детския лагер.Имало забрана за
посещение на външни
лица,което било упоменато с указателна табела и лента.
На 29.06.2019г. около
16,00ч.забелязал как компания от един мъж,две
жени и деца се настанява под
шатрите на плажната
ивица стопанисвана от
лагера.Компанията извадила пакет със чипс и алкохол.Той ,т.к.
бил инструктиран от ръководството да
не допуска външни лица и виждайки
,че ще
бъде употребяван алкохол се приближил до компанията и помолил да се премести.Подсъдимият твърди,че бил помолен
да ги остави известно време ,след което ще
се преместят.Като минало известно време и компанията не се
била преместила,се наложило подсъдимият да им направи отново забележка,т.к. на плажа дошла нова
група деца.Твърди,че не е
нанасял удари по лицето на
тъжителя ,а само го избутал.
Обясненията на подсъдимият
съдът приема като негова
средство за защита.По делото не
се доказа ,че компанията на тъжителят
е употребявала алкохол или чипс.
На следващо място
по делото се установи,че след като подсъдимият е направил забележка на
компанията на тъжителят,последната се е
преместила извън територията на плажа стопанисван от детския лагер ,била е
близо до морският бряг и докато са стояли
там тъжителят е възприел как деца от лагера плуват извън шамандурата,за което
е съобщил на подсъдимият,който след това
отишъл и нанесъл удари по
главата на Х..
По делото
не се доказа тезата
на подсъдимият ,че компанията на тъжителя не се е
съобразила с неговите разпореждания и че
само е избутал тъжителя като удари не му е нанасял.Напротив същата бе
опровергана както от показанията на
самия тъжител и на присъствалите с него
лица-св.Е. и С. но и
от заключението на СМЕ.
Очевидно повод за нанесените удари е направената от
тъжителя забележка ,за това че децата
от лагера плуват в морето след поставените щамандури и
съществува риск за здравето им.
Видно от приложената
справка за съдимост подсъдимият е неосъждан/реабилитиран/.
Съдът намира,че
подсъдимият е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава
на престъплението по чл.130,ал.2от НК .
От събраните по делото
доказателства се установи, по безспорен начин
че на процесната дата и място
подсъдимият е причинил на Х. описаните в тъжбата увреждания.
Съдът приема,че
уврежданията са причинени с нанасяне на удари с дланната повърхност, при свити пръсти ,в областта на главата,което е било осъществено с
неголяма сила и интензитет ,в следствие на което пострадалият е получил контузия
на главата, от която е изпитал болка и
страдание без разстройство на здравето,съставляващо лека
телесна повреда ,по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.
Болката по своята същност представлява неприятно
физическо усещане .Телесната повреда е понятия с медицинско и правно съдържание
тъжителят сочи че е изпитал такава в следствие на които е изпитвал и страдание-покачило
се кръвното му налягане
и поради това,че не са били накърнени съществено тъкани и не са били
разстроени физиологични функции ,това е следва да отшуми,както и посочи вещото
лице за период от около седмица.
Предвид събраните по
делото доказателства,преценени съобразно степента им на достоверност,съдът прие
описаната фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин.
Безспорно са
установените факти,имащи значение за постановяване на крайния съдебен акт ,а
именно-нанасянето на телесните увреждания от страна на
подсъдимият,причинили контузия на главата
на тъжителят Х..
При така установената
фактическа обстановка съдът приема на първо място че подс.П.
е осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.2 от НК,т.к.е нанесъл на
тъжителката травматично увреждане,което не
попада в обхвата да бъде
квалифицирано като такова по чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът намира,че
констатираното увреждане е причинило болка и страдание без да е причинено
разстройство на здравето.Както беше посочено не съществува съмнение относно
характера на телесната повреда,т.к. извода на съда е че се касае за причинена
болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.
За което кореспондират
приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства-съдебно
медицинско удостоверение,СМЕ.
Деянието е извършено с пряк умисъл ,като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на
наказанието ,съдът съобрази на първо място разпоредбата на чл.78а,ал.1 от НК.
Наказанието което е предвидено в разпоредбата на чл.130,ал.2 от НК е лишаване от
свобода до шест месеца или пробация,или
глоба от сто до триста лева.
Подсъдимият не е осъждан/реабилитиран/,от престъплението няма нанесени
имуществени вреди, същото е извършено
умишлено и подсъдимият не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК.
Като взе предвид чистото съдебно
минало,липсата на лоши характеристични данни, съдът прецени че на подсъдимият
следва да му бъде
наложено наказание ,предвидено
по реда на чл.78а,ал.1 от НК,към неговият минимум ,а
именно наказание Глоба в размер на 1000,00/ хиляда/ лева.
Така наложеното наказание на подсъдимият ,съдът намира че е
от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК,както по отношение на него,като го превъзпита занапред да спазва
законите в страната и установеният
правов ред,така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и
предупредително.
По гражданските
искове:
Съдът приема въз
основа на горното за безспорно противоправното поведение на подсъдимият и че са
налице твърдените от ГИ вреди.
Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното
деяние нарушава не само наказателноправната норма, но
и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи
характеристиките на противоправност и виновност,
което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние
подсъдимият е нанесъл вреда на
гражданския ищец.
Постоянна и непротиворечива е практика на
съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна отговорност,
основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на гражданския
ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител
им дължи. Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление,
представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният
причинител дължи.
По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното
от подсъдимият процесно престъпно деяние,
поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите за ангажиране на неговата
отговорност по отношение настъпилите вреди.
По делото се претендират законна
лихва,считано от датата на деянието и
като доказано противоправно деяние ,такава подсъдимият следва да я дължи.
За претърпените неимуществени вреди от
тъжителя, претърпените болка и страдания , по разбиране на съда ,с оглед
принципа за справедливост следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
500,00лева,до който размер предявеният гражданският иск се явява основателен и
доказан.
Гражданският иск в останалата му част ,до
размера от 3500,00лева е отхвърлен от съда ,т.к. се
явява неоснователен и недоказан.
С оглед на горното съдът осъди подсъдимият
да заплати на частният тъжител сумата от 500,00лева обезщетение за причинените му
неимуществени вреди за претърпени болка
и страдания от престъплението по чл.130,ал.2 от НК,като отхвърли предявеният
над уважения размер на претендирания такъв от 3500,00лева като неоснователен и
недоказан.
Съгласно Тарифа №1 която се събира от
съдилищата по реда на ГПК, се дължи ДТ в
размер на 4% от размера на уваженият
гр.иск,но не по-малко от 50,00лева. Иска е уважен в размер на 500,00лева и 4% ДТ е
определен върху този размер ,но не по-малко от 50,00лева,или подсъдимият е
осъден да заплати ДТ в размер на 50,00лева.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в
полза на
бюджета на съдебната власт,по сметка на РС-Б.,сумата
в размер на 5,00лева,представляваща ДТ
за служебно издаване на изпълнителен лист,в случай,че подсъдимият не заплати
доброволно наложеното по размер наказание Глоба.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимият да заплати на частният тъжител сумата от 1116,00лева представляваща направените от него разноски .
Съдът следва да
посочи,че подсъдимият е предаден
на съд, за престъпление по чл.130,ал.1 от НК,като бе признат за виновен по чл.130,ал.2 от НК,т.к.при насрочване на
делото ,не бе изготвена СМЕ,която да
посочи какви са телесните
увреждания,какъв е техния характер и
какви болки и страдания са причинени
с тях,както и имало ли е разстройство на здравето
и за какъв период от време.С
отговора на тези въпроси съдът е
квалифицирал това деяние по
чл.130,ал.2 от НК и призна подсъдимият
за виновен именно по него.
В случая това деяние е квалифицирано като по-леко ,няма
изменение в обстоятелствената част на обвинението и не е необходимо,съдът да се
произнася допълнително в присъдата си за престъплението по чл.130,ал.1 от НК,т.к.както бе посочено го
е преквалифицирал като такова по чл.130,ал.2 от НК.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: