РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Горна Оряховица, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100825 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с правно
основание чл. 33, ал. 4 Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяване на информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) и в
условията на евентуалност искове с правно основание с правно основание чл.
357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
Ищецът А. Д. А. извежда субективните си права при твърдения, че
между страните съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа
на трудов договор, като работи при ответника на длъжност „началник влак,
пътническо движение“. Твърди, че на 30.01.2025 г. е сезирал Дирекция
“Инспекция по труда“ гр. В. Търново с жалба вх. № 25012828/30.01.2025 г., в
която е посочил, че работодателят не спазва трудовите права на персонала, в
частност правото на междусменни и седмични почивки, както и правото на
установените графици на работа, че неправилно е въвел сумирано изчисление
на работното време на тримесечни периоди, че графиците не са свеждани до
знанието на работниците срещу подпис и др. Счита, че тази жалба
представлява сигнал за нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от
ЗЗЛПСПОИН, а че той е сигнализиращо лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от
1
същия закон. Твърди, че на 07.02. 2025 г. Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Плевен е извършила проверка на ответното дружество, съответно е издала
протокол, който прилага към исковата молба.
Ищецът поддържа, че в резултат на изготвения сигнал срещу него били
предприети репресивни действия, като е бил подложен на системен тормоз на
работното място, а именно изискани са му обяснения за неправилно изготвени
документи, във връзка с осъществени на 05.02. и на 07. 02. 2025 г. повезки, във
връзка с доклад на Началник ПС – Левски. Според него работодателят е
създал враждебна и неблагоприятна среда спрямо него. Излага твърдения, че в
резултат на подадения сигнал срещу него е било предприето ответно действие
и със заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. на Директора на ППП Горна
Оряховица му било наложено наказание „забележка“, за това, че на 05.02.2025
г. допуснал грешка при съставяне на пътен лист за влак № 20102, като не бил
попълнил началната и крайната гара на този влак, часът на тръгване и часът
му на пристигане, че не отразил факта на неработещо отопление на вагон от
състава на влака. Посочва, че на 28.03.2025 г. му била връчена и Заповед №
22-02-410/19.03.2025 г. на Директор на ППП Горна Оряховица, с което му било
наложено второ дисциплинарно наказание „забележка“ за неправилно
попълнен пътен лист, за това, че на 07. 02. 2025 г. не бил попълнил пътен лист
за обслужените с автобус вместо с влак жп-спирки.
При изложените фактически твърдения ищецът иска от съда да
постанови решение, с което да установи недействителността на заповед № 22-
02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г. и двете за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“, а в условията на евентуалност да
отмени заповедите като незаконосъобразни, т.к. работодателят нарушил
разпоредбата на чл. 193 КТ и не изслушал/приел обясненията на работника
преди да наложи дисциплинарните наказания, наказан за заповед, която не му
е сведена до знанието и двете представляват маловажен случай.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. В писмения отговор са релевирани
твърдения, че ищецът не е лице, ползващо защита по ЗЗЛПСПОИН. В
обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да
бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
2
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По главни искове с правно основание чл. 33, ал. 4 ЗЗЛПСПОИН за
обявяване на недействителността на предприетите от работодателя срещу
ищеца действия, изразяващи се в издаване на заповед № 22-02-359/10.03.2025
г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г. и двете за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя, т.е. ответникът следва да докаже, че увреждащата мярка, не е
свързана по никакъв начин с подадения сигнал(арг, от чк. 40, ал. 2 от
ЗЗЛПСПОИН).
Видно от приложения по делото документ – жалба с вх.
№25012828/30.01.2025 г.(стр. 7) е, че ищецът е сигнализирал Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. В. Търново, за това, че работодателят не спазва
правилата за сумарно изчисляване на работното време, т.к. нямало нито
тримесечни, нито месечни графици за работното време.
Видно от приложения документ – протокол за извършена проверка №
ПР2505249/05.03.2025 г. е, че служители на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Плевен са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в
„Превозна служба“ гр.Л..., стопанисвана от ППП към БДЖ ПП ЕООД гр.
Горна Оряховица, като на място на 07.02.2025 г. са констатирани нарушения на
трудовото законодателство и са дадени съответните предписания, а именно: за
запознаване на работниците с утвърдените графици за работа за периода, за
който е установено сумарно работно време; работодателят да променя
своевременно утвърдените промени в графиците, както и да осигурява на
работника или служителя непрекъсната междудневна почивка, която не може
да бъде по – малко от 12 часа, съгласно чл. 152 от КТ.
По предявените искове съдът намира следното:
Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗЗЛПСПОИН посочват в кои области
е приложима защита по отношение на лице, подаващо сигнали/жалби или
публично оповестяване на информация. В случая, действително ищецът е
подал жалба до Дирекция „Инспекция по труда“, свързана със сумарното
изчисляване на работно време в службата, начина на изготвяне на графиците
за работа, както и спазването на правилото за 12 часова междусменна
3
почивка, но в нея не са посочени конкретни нарушения на трудовото
законодателство, засягащи обществения интерес. Касае се за личен конфликт
между работник и негов пряк ръководител – свидетеля К. К., който работи при
ответното дружество като Началник „Превозна служба“ гр.Л.... Видно от
представените доказателства, например искане за обяснение (на основание чл.
193, ал. 1 от КТ) е, че срещу ищеца е образувано дисциплинарно производство
за това, че не се е явил на работа на 20.12.2024 г., 21.12.2024 г., 22.12.2024 г. и
за това, че не е представи документ за причината за неявяването му. От
изходящия му номер се установява, че същото е изискано още на 31.12.2024 г.,
т.е. около месец преди ищецът да подаде сигнал срещу работодателя. Т. е.
съдът намира, че дисциплинарните производства образувани срещу ищеца не
са във връзка с подадения от него сигнал, а са свързани с поведението на
ищеца, което затруднява работата в „Превозна служба“ гр.Л..., чрез което се
нарушава трудовата дисциплина. Друг аргумент в тази насока са и
представените от ответника преписи на заповед №147/22.08.2005г.; заповед
№90/06.08.2015г.; заповед №61/13.11.2019г.; заповед №21/15.02.2022г.(стр.
149-152), от които се установява, че и преди са налагани дисциплинарни
наказания „забележка“ на ищеца. На следващо място следва да се отбележи,
че сигналът не е подаван по реда, предвиден в чл. 12 и сл. (за вътрешни
сигнали), нито по реда на чл. 19 и сл. ( за външни сигнали)от ЗЗЛПСПОИН.
Ето защо, следва да се приеме, че в депозираната жалба по Инспекция по
труда, не се търси защита на обществен интерес, а се цели разрешаване на
частни интереси по трудов спор. Искането на А. Д. А., спрямо него да се
приложи закрилата, предвидена в чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, се явява
неоснователно. Да се приеме обратното, означава да се препятства
възможността на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на
работник или служител, който е подал сигнал, съдържащ недоволство срещу
график, изготвен според обстоятелства от пряк ръководител, като
същевременно дисциплинарните нарушения, за които са му наложени
наказания, са свързани с изготвянето на влакови документи, съответно
нямащи връзка с графиците за работа. В настоящия случай, от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът цели
от собственото си неправомерно поведение, свързано с неправилно или
непълно изготвяне на влакови документи, да черпи благоприятни за себе си
последици, а именно препятстване възможността да бъде дисциплинарно
4
наказано, само поради факта, че е подал сигнал срещу прекия си ръководител
и то не за защита на обществен интерес, а на частен такъв, свързан с начина на
изготвяне на графиците в превозната служба. Ето защо съдът намира, че
следва да отхвърли предявените искове за обявяване на недействителността
на предприетите от работодателя срещу ищеца действия, изразяващи се в
издаване на Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-
410/19.03.2025 г. и двете за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“.
По предявените евентуални искове за отмяна на наложено със Заповед
№ 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г.,
дисциплинарни наказания „забележка” – чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2,
във вр чл. 188, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира
предявените искове за неоснователни.
Установено е, че ищецът А. работи при ответника по правоотношение,
възникнало от трудов договор, като заема длъжността „Началник влак,
пътническо движение”. На същия са наложени дисциплинарни наказания
„забележка” със Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-
410/19.03.2025 г., връчени съответно на 13.03.2025 г. и 28.03.2025 г. за
нарушение, състоящо в неизпълнение на задълженията на „Началник влак,
пътническо движение”, извършени на 05.02.2025 г. и на 07.02.2025 г.
Дисциплинарните наказания са оспорени при следните фактически твърдения:
по отношение на Заповед № 22-02-359, посочва, че началната гара на влак
20102 била гара Горна Оряховица до крайна гара София, а той е обслужвал
влака само в участъка гара Левски-гара Мездра, поради което счита, че на
5
основание чл. 10, т. 2 от Инструкцията за началника на пътническия влак има
задължение да води пътен лист само за участъка който обслужва, т.к. няма как
да има информация, кога е тръгнал влака от начална гара и кога ще пристигне
на крайна гара. Оспорва също, че няма задължение да вписва в пътния лист
обстоятелството за неработещо отопление във вагон от влака,т.к. такава
информация вече е била подадена още в началната за влака гара. Твърди, че е
съставил такъв протокол от 05.02.2025 г., т.к. такъв не му е бил предаден от
бригадата, от която приема влака. Вписал и неработещото отопление в
анализна книга на гр. Мездра. Оспорва също и датата на която са входирани
обясненията му по реда на чл. 193 КТ, посочвайки, че Началник ПС Левски ги
е забавил с повече от пет дни, съответно обясненията му не били взети
предвид при налагане на наказанието му, с което работодателят нарушил
разпоредбата на чл. 193 КТ. По отношение на Заповед № 22-02-410 счита, че е
държал в течение началниците си във всеки един момент, къде се намира
автобусът, който е извършвал трансбордиране на пътници. Посочва, че не е
попълнил пътния лист, т.к. не бил запознат със Заповед № 249/10.06.2021 г.
Намира нарушението за малозначително.
Съдът намира, че наказанията е наложено в срока по чл.194 ал.1 КТ.
Съгласно установената по реда на чл.290 ГПК практика, двумесечният срок за
налагането му тече от датата, на която субектът на дисциплинарна власт е
узнал за извършеното нарушение (установено в съществените му признаци -
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и
индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна
страна - решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/ 2010 г., IV г. о. и др.).
Съобразно писмените доказателства по делото, законните представители на
работодателя са уведомени за посоченото в заповедите нарушения на
10.02.2025 г.(стр.102 и стр. 114), когато в „БДЖ-ПП“ ЕООД Поделение за
пътнически превози Г. Оряховица е постъпило писмо изх.№ 22-09-
23/10.02.2025 г., с което К. К. е изготвил доклад за установеното при
извършената проверка по дейността и обслужването на влак № 20102, в
участъка гара Левски – гара Мездра, на 05.02.2025 г., в което са посочени
обективните и субективните му признаци. Двумесечният срок по чл.194 ал.1
КТ изтича на 05.04.2025 г. В рамките на този срок работодателят с писмо изх.
№ 22-04-122/12.02.2025 г. е изискал обяснения за извършеното нарушение от
ищеца. Същото е получено от него на 17.02.2025 г., т. е. процедурата в тази
6
част е спазена. Същото важи и за писмо изх.№22-09-24/10.02.2025, с което К.
К. е изготвил доклад за установеното при извършената проверка по дейността
и обслужването на влак № 24203, в участъка гара Свищов – гара Левски, на
07.02.2025 г., в което са посочени обективните и субективните му признаци.
Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ изтича на 10.04.2025 г. В рамките на
този срок работодателят с писмо изх.№ 22-04-124/13.02.2025 г. е изискал
обяснения за извършеното нарушение от ищеца. Същото е получено от него
на 19.02.2025 г., т. е. процедурата в тази част е спазена.
Видно от приложените писмени доказателства ищецът е подал
обясненията си до работодателя с писмо вх. № 22-04-146/ 25.02.2025 г. и вх.№
22-04-143/21.02.25, съгласно чл.193 КТ (приети като доказателство по делото).
Съдът приема, че обясненията са достигнали до знанието на субекта,
упражняващ дисциплинарна власт, преди налагане на наказанието (решение
№ 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 66/
03.04.2014 г. по гр.д.№ 3413/ 2013 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.). В случая това
условие е спазено, тъй като обясненията са обсъдени, както в становищата на
Никола Петров Михайлов – и.д. ръководител на район ПД-Г. Оряховица, така
и в становището на прекия му ръководител К. К., така и в докладите на
Ръководител отдел “Оперативни дейности и обслужване“ при ППП Г.
Оряховица до Директора на ППП гр. Г. Оряховица в издадените заповед за
налагане на дисциплинарно наказание. Видно от заключителната част на
заповедите – същите са надлежно връчени от работодателя.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е
мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 КТ. В нея са посочени
нарушителят, мястото и датата на извършване на нарушението, нарушените
разпоредби и наложеното наказание. Посочените законови текстове
съответстват на въведените в заповедта фактически твърдения за
неизпълнението на задълженията на „Началник влак, пътническо движение”,
съгласно вътрешните актове на дружеството – работодател, а именo:
“Инструкцията за началника на пътнически влак“ – чл. 3, ал. 1, чл. 10,
свързани с попълване на придружителния лист, както и нарушения свързани с
„Правила за попълване на придружителен лист на влак на пътнически
превози“, свързани с открити нередности и неизправности във влака по време
на път, както и своевременно уведомяване за тях на съответните длъжностни
лица; както и в раздел трети от листа при трансбордиране с автомобилен
7
транспорт – да се попълва нов лист, както и да се вписват всички спирки,
които е обслужило МПС-то. Освен това според установената практика (напр.
решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/ 2009 г., IV г. о., решение №
205 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., IV г. о., решение № 177 от
11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о., всички на ВКС), релевантни са
фактическите основания за издаване на заповедта. Дори при несъответствие
между тях и посочените като нарушени законови разпоредби, това не
опорочава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Достатъчно е в
нея извършените нарушения и наложеното наказание да са посочени по
разбираем за работника начин.
Неоснователно се поддържа от ищеца, че работодателят не е изяснил
обективно фактическата обстановка и че не е доказано претендираното в
заповедта нарушение. Наказанието е наложено заради неизпълнение на
задълженията по “Инструкцията за началника на пътнически влак“ – чл. 3, ал.
1, чл. 10, „Правила за попълване на придружителен лист на влак на
пътнически превози“, допълнена със Заповед№ 249/10.06.2021 г. на Управител
и Прокурист на „БДЖ – Пътнически превози“ - образец II-21, който следва да
бъде попълнен, съгласно приложени № 1 към заповедта. според които
разпоредби началник - влак, пътническо движение следва да отразява часа на
тръгване от начална гара и пристигане в крайна гара, да отразява в
придружителния лист графа кратки служебни бележки откриването на
неизправности или нередности по време на път, както и незабавно да уведоми
съответните длъжностни лица, както и при трансбордиране на пътници с
автомобилен транспорт движението на автобусите да се отразява в нов
придружителен лист, попълван съгласно Приложение № 2 към правилата за
попълване на придружителен лист, да се вписват всички спирки на
превозното средство, извършило трансбордирането.
От събраните по делото гласни доказателства – разпитите на
свидетелите П. Л. и К. К. безспорно се установява, че влаковите документи
издавани от ищеца, в качеството му на началник-влак, не са били попълвани
съгласно изискуемите реквизити свързани с начална и крайна гара на влака,
час на тръгване и пристигане, а в графа забележки не отразявал повредите,
които са установени по време на движение на влака. Тези нарушения били
установени от свидетеля Л., в качеството му на инструктор превозни бригади.
8
Л. посочва, че е имало закъсал влак, което е наложило трансбордиране на
пътниците с автобус. Невписвайки реквизитите на придружителния лист
ищецът създавал пречка за установяване на имената на шофьора на автобуса,
номера на пътния лист, начален и краен километраж. Това от своя страна
препятствало след това дружеството да изплати на превозвача, според
километража, възнаграждението за извършената услуга. Посочва, че е
установил нарушението на 07.02.2025 г. като на са били попълнени графите за
трансбордиране на пътници, за което е уведомил началника си. От
показанията на свидетеля К. се установява, че в придружителните листи на
ищеца имало грешки при попълването им. Посочва, че и в двата
придружителни листа ищецът не е записал начален и краен километраж,
номер на пътния лист, не бил отразил закъсненията, къде и как са направени,
като смисълът от това е, че въз основа на тези влакови документи се
превеждат възнагражденията на фирмата, която е извозила пътниците.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели относно
нарушенията извършени от ищеца, тъй като структурата на изложението им е
последователна и логична, касае преки и непосредствени техни възприятия
относно поведението на началник влака, а и същите са констатирали
нарушенията, за които е наказан А.. Същите се потвърждават и от
приложените заверени преписи на влакови документи (стр. 103, стр. 115-122)
В същото време не се открива, каквато и да било нестабилност в изложението
или съмнения в предубедеността им относно обективността на фактите
изнесени от тях. Неизпълнението на тези задължения е нарушението на
трудовата дисциплина, за което на ищеца му е наложено наказание забележка
със Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г.
Видно от изложеното, доказано е извършването на посоченото и в двете
заповеди за налагане на дисциплинарно наказание нарушение. То е тежко,
защото касае неизпълнение на едно от основаните трудови задължения на
началник на пътнически влак – да попълва съответните влакови документи.
Наложеното дисциплинарно наказание за всяко едно от нарушенията е
адекватно на констатираното неизпълнение, поради това не може да се
приеме, че при определяне на наказанието работодателят е допуснал
нарушение на чл.189 ал.1 КТ.
С оглед приетото, всички доводи, въз основа на които ищецът е оспорил
9
с исковата молба дисциплинарното наказание, се явяват неоснователни.
Волеизявлението на работодателя е направено при наличието на предвидените
в КТ предпоставки, поради което искът за обявяването му за
незаконосъобразно следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна
такса остават за сметка на съда. Ответникът претендира разноски в размер на
50 лв. депозит за призоваване на свидетели и 500 лв. юрисконсултско
възнаграждение, поради което следва да му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. А., ЕГН ********** от гр.Л... срещу
„БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – „Поделение за пътнически превози” гр.
Г.Оряховица, ЕИК по БУЛСТАТ 1754056470213, адрес гр. Г. Оряховица, ул.
„Цар Освободител” 112-а, искове за обявяване на основание чл. 33, ал. 4 от
Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяване на
информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) за недействителни предприетите
срещу ищеца ответни действия на работодателя, изразяващи се в издаване на
Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г. двете
на Директор „Поделение за пътнически превози” гр. Г.Оряховица за налагане
на дисциплинарни наказания „забележка“, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. А., ЕГН ********** от гр.Л... срещу
„БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – „Поделение за пътнически превози” гр.
Г.Оряховица, ЕИК по БУЛСТАТ 1754056470213, адрес гр. Г. Оряховица, ул.
„Цар Освободител” 112-а, искове за отмяна на дисциплинарно наказание
„Забележка” наложено със Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-
02-410/19.03.2025 г., и двете на Директор „Поделение за пътнически превози”
гр. Г.Оряховица, по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ,
като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** от гр.Л... да заплати на „БДЖ-
Пътнически превози” ЕООД – „Поделение за пътнически превози” гр.
Г.Оряховица, ЕИК по БУЛСТАТ 1754056470213, адрес гр. Г. Оряховица, ул.
10
„Цар Освободител” 112-а, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебно-
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00
/петстотин/ лв. и разноски за заплащане на депозит за явяване на свидетели в
размер на 50 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11