№ 2550
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110161282 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „.“ ЕАД срещу М. Д. Д. искове с
правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 690.40 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди в имот, находящ се в гр..,
ателие ., аб. № . за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата от 16.10.2024г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 154.98 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.09.2022г. до
02.10.2024г. върху цената на топлинната енергия.
Ищецът твърди, че ответницата в качеството си на наследник на Д. Д. е потребил
топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор
за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Поради
това се сочи, че тя се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на
потребената от ответницата топлинна енергия. Ето защо се поддържа, че ответницата следва
да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е подаден отговор на исковата молба, в който
се излагат твърдения, че са заплатени сумите предмет на настоящото производство. Предвид
това моли при постановяване на решението си съдът да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Направено е искане да не се допуска изслушване на
поисканите от ищеца експертизи.
С молба с вх. № 409756/17.12.2024г. ищецът признава, че ответницата е заплатила
задълженията си, като се моли да бъде присъдено единствено възнаграждение за
1
юрисконсулт.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД /с предишно наименование
„.“ ООД/ не изразява становище по предявените искове, но представя документи, които е
било задължено да приложи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените обективно съединени искове по чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца още
с доклада по делото е указано, че следва да установи обедняването си – количеството и
цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответницата
– че същата е консумирала тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответницата при липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Основателността на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докажет, че е
погасила претендираните вземания.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Предвидената писмена
форма е такава за действителност на правоотношението. Безспорно е, че ответницата е „.“ по
смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), доколкото в
настоящия случай се касае за доставена топлинна енергия до ателие ., находящ се в гр...
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на
ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в
сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ
за небитови нужди. Доколкото между страните не се спори, а и по делото не се установява
помежду им да е сключен писмен договор, уреждащ отношенията им по доставката на
топлинна енергия в процесния имот, претенцията на ищеца попада в приложното поле на
неоснователното обогатяване.
С оглед изявленията на ответницата М. Д. в депозирания от нейно име отговор на
искова молба (които съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК като признание на неизгоден
факт), за погасяване на процесните суми, както и предвид изявлението на ищеца, че е
постъпило плащане, с което са заплатени всички претендирани суми за процесния период в
настоящото производство, съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав
на процесното вземане (включително и количеството на доставената до имота топлинна
2
енергия, наличието на обогатяване от страна на ответницата, довело до обедняване на
ищеца).
Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са
погасени изцяло от ответницата в хода на производството по делото, за което като
доказателство по делото е представен фискален бон от 09.12.2024г за извършено плащане на
сума в общ размер на 909.67 лева, като е посочено, че е заплатена главница в размер на
690.40 лева, мораторна лихва в размер на 154.98 лева, законна лихва в размер на 14.29 лева
и разноски в размер на 50 лева. Отбелязано е, че плащането е извършено по съдебно дело.
Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД,
както и представените доказателства, се налага извод, че с извършените плащания, са
погасени изцяло и претендираните вземания за главници в размер на 690.40 лева стойност
на доставена топлинна енергия за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., както и мораторни
лихви в размер 154.98 лева за периода от 30.09.2022г. до 02.10.2024г. Заплатени са и
дължимите законни лихви от датата на подаване на исковата молба върху претендираната
главница до датата на плащане. Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се
прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат
признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. Доколкото обаче в
случая ответникът съгласно фискален бон е заплатил и сума в размер на 50 лева съдебни
разноски, следва да се приеме, че с плащането им са погасени и направените от ищеца
разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева.
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответникът дължи претендираните
от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е станал повод
за завеждане на исковете.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване в
проведеното открито съдебно заседание, съдът счита, че размерът на присъденото
3
възнаграждение следва да бъде 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
., срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ., искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на М. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .
сумата от 690.40 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
стопански нужди в имот, находящ се в гр.., ателие ., аб. № . за периода от 01.07.2022г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.10.2024г. до окончателното
плащане на сумата и сумата от 154.98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 30.09.2022г. до 02.10.2024г. върху цената на топлинната енергия,
поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
50 лева – разноски в производство пред СРС за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д.“ ООД /с
предишно наименование „.“ ООД/ на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4