Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/ 27.06.2018 г., гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1665 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. В.Д. ***
срещу Наказателно постановление № 03 –
009159 от 21.02.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите
на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от
Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева (двеста лева) за това, че на 01.12.2017 г. в гр. Варна,
дружеството „Л.“ ООД, в качеството му на работодател е начислил в размер на по
– малък от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС № 141/
13.07.2017 г. на лицето Н.Я.Д., с ЕГН: **********, на длъжност „шивач облекло“
в шивашки цех (шивашко ателие), находящо се в гр.
Варна, ул. „Иван Шишман“ № 13, която е отработила 22 работни дни при пълно работно
време осем часа през месец октомври 2017 г., видно от представените месечен
график за отчитане явяването/неявяването на работа за месец октомври 2017 г. и разчетно – платежна ведомост за месец октомври 2017 г. –
нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 1 във вр. с
чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за
договаряне на работната заплата.
Дружеството – жалбоподател
„Л.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че
административно – наказващият орган не е мотивирал решението си да издаде
наказателно постановление, като не е приел възражението срещу съставения АУАН,
без обаче да изрази своите конкретни аргументи за това свое решение. Също така
подчертава, че фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
АУАН е възпроизведена бланкетно в наказателното
постановление, без обаче да се посочват основните мотиви защо се приема, че
нарушението е извършено точно на 01.12.2017 г. Излага своите съображения в
защита на становището, че деянието, за което е ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството е несъставомерно
от обективна страна. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност за намаление на
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“.
В проведеното на 11.06.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1665 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество „Л.“ ООД се
представлява от своя процесуален представител адв. В.Д.
***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в
своята пледоария, че съгласно Закона за счетоводството и Кодекса за социално
осигуряване работодателите имат задължение до 25 – то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължат, да начисляват във ведомостите за заплати трудовите
възнаграждения.
В проведеното на 11.06.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1665 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Георги Георгиев, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, считайки, че не са били допуснати нарушения на процесуалните
правила в хода на административно – наказателното производство, както и, че
самият управител на дружеството „Л.“ ООД *** е декларирал, че възнагражденията
на работниците/служителите се изплащат до 30 – число на месеца, следващ месеца,
през който е полаган труд.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
Лицето Н.Я.Д., с ЕГН: **********
се намирала в трудови правоотношения с дружеството „Л.“ ООД ***, като
изпълнявала длъжността „шивач облекло“ в шивашки цех (шивашко ателие), находящ се в гр. Варна, ул. „Иван Шишман“ № 13.
През месец октомври 2017
г. Н.Я.Д. отработила 22 дни с пълно работно време в размер на 8 часа на ден, но
от дружеството – работодател „Л.“ ООД не изпълнили своето задължение да й
начислят в срок до 30.11.2017 г. основното й трудово възнаграждение в пълен
размер, а начислили възнаграждение в размер на по – малък от
минималната работна заплата, установена за Република България.
Същевременно св. М.И.М. –
гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила проверка по
спазване на трудовото законодателство на дружеството „Л.“ ООД, като установила
след като се запознала с графика за отчитане явяването/неявяването на работа за
месец октомври 2017 г. и разчетно – платежната
ведомост за месец октомври 2017 г., че дружеството „Л.“ ООД не е изпълнило
своето задължение да начисли в срок до 30.11.2017 г. основното трудово
възнаграждение на Н.Я.Д. в пълен размер, а е начислило възнаграждение в размер
на по – малък от минималната работна заплата, установена за Република България.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството е извършило нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 1
във вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл.
10, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за договаряне на работната заплата, на 14.02.2018
г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, било депозирано писмено възражение
срещу съставения АУАН, наред с което дружеството представило писмени
доказателства, че изцяло е изпълнило своето задължение за начисляване на
трудово възнаграждение в пълен размер (съответстващ на размера на минималната
работна заплата за страната) на своята работничка/служителка Н.Я.Д..
Възражението било
разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено
за несъстоятелно, на 21.02.2018 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
АУАН, но отчитайки и факта, че дружеството е изпълнило своето задължение в
цялост, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса
на труда, наложил на въззивното дружество
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. М.И.М.; допълнително споразумение към трудов
договор, сключено между „Л.“ ООД в качеството на работодател и Н.Я.Д. в
качеството на работник/служител; разчетно – платежна
ведомост за месец октомври 2017 г., касаеща
служителите на „Л.“ ООД; месечен график за отчитане явяването/неявяването на
работа през месец октомври 2017 г. на служителите на дружеството ‚Л.“ ООД;
писмено обяснение от г-жа Л.Н. – управител на „Л.“ ООД, изготвено на основание
разпоредбата на чл. 402 от Кодекса на труда;
фотокопия на платежни нареждания от 14.02.2017 г..
На първо място съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на свидетелката М. като
последователни, логични, а и най – същественото подкрепени от събраните в хода
на административно – наказателното производство писмени доказателства.
Следва да се подчертае, че
на практика въззивното дружество не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление. Нито във въззивната
жалба, нито в пледоарията на адв. Д. се навеждат
твърдения, че още към датата 01.12.2017 г.
дружеството е изпълнило своето задължение да начисли в пълен размер
(съответстващ обаче на размера на минималната работна заплата за страната)
основното трудово възнаграждение на работничката/служителката Д. за престирания от нея труд през месец октомври 2017 г.
Напротив – възраженията на въззивното дружество срещу
законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно
естество, като още повече неизпълнението на задължението се признава и в
депозираното възражение с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което лично
представляващият дружеството – г-жа Н. е споделила откровено, че е разпоредила
да бъде изпълнено в цялост задължението за начисляване на основното трудово
възнаграждение за месец октомври 2017 г. на лицето Н.Я.Д., респ. е представила
пред административно – наказващия орган писмени доказателства в подкрепа на
своята позиция.
Поради гореизложените
съображения, изцяло кредитирайки показанията на св. М. и приобщените към
административно – наказателната преписка писмени доказателства, съдът намира за
категорично установено от фактическа страна, че на 01.12.2017 г.
в гр. Варна, дружеството „Л.“ ООД, в качеството му на работодател е начислил в
размер на по – малък от минималната работна заплата, установена за страната с
ПМС № 141/ 13.07.2017 г. на лицето Н.Я.Д., с ЕГН: **********, на длъжност
„шивач облекло“ в шивашки цех (шивашко ателие), находящо
се в гр. Варна, ул. „Иван Шишман“ № 13, която е отработила 22 работни дни при
пълно работно време осем часа през месец октомври 2017 г., видно от
представените месечен график за отчитане явяването/неявяването на работа за
месец октомври 2017 г. и разчетно – платежна ведомост
за месец октомври 2017 г.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Императивната разпоредба
на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда предвижда задължение за работодателя да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд. В конкретния случай от представената за
месец октомври 2017 г. разчетно – платежна ведомост
се установява, че дружеството – работодател е начислило възнаграждение на Н.Я.Д.
в размер по – малък от размера на минималната работна заплата за страната,
което на практика представлява нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 1 от
Кодекса на труда, доколкото същата разгледана в съвкупност с разпоредбата на
чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда задължение за работодателят да заплаща
в пълен размер основното трудово възнаграждение, което не следва да бъде в
размер под минималната работна заплата за страната. При това положение и при
анализ на горепосочените разпоредби, очевидно със своето бездействие в срока до
30.11.2017 г. дружеството е нарушило цитираните правни норми, поради което и
съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Съдът не би могъл да
сподели като основателно основното възражение на дружеството – жалбоподател за
неправилно определена дата на извършване на нарушението. Следва да се
подчертае, че самият управител на „Л.“ ООД *** е предоставил информация за
момента и времето за начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения и
именно въз основа на предоставената от него информация правилно е била
определена датата на извършване на нарушението, а именно 01.12.2017 г.,
доколкото в срок до 30.11.2017 г. дружеството е следвало да изпълни своето
задължение, предвидено в разпоредбата на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда.
Противното би означавало
на практика дружеството да черпи права и да се облагодетелства от своето собствено
противоправно поведение, което е абсолютно некоректно
и недопустимо, доколкото лично управителят на дружеството е информирал по
официален ред дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна за сроковете за
начисляване на трудови възнаграждения в дружеството, поради което и е
некоректно впоследствие да се твърди от същото това въззивно
дружество, че не в тези срокове се начисляват трудовите възнаграждения.
Съдът би желал да вземе
отношение по цитираното от адв. В.Д. Решение № 2003
от 18.10.2016 г., постановено по дело № 1994 по описа за 2016 г. на
Административен съд Варна. Съдът се запозна внимателно със споменатия съдебен
акт, но категорично намира, че същия е напълно неотносим
към настоящия казус, доколкото касае едно съвсем различно нарушение, а не
такова, предмет на разглеждане по НАХД № 1665 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд.
Съдът намира, че не са
налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. чл. 28 от ЗАНН. С
нарушението е засегнато основното право на работника/ служителя, а именно да
получава трудово възнаграждение в пълен размер за престирания
труд, още повече, че в случая закъснението на изплащането на трудовото възнаграждение
в пълен размер не е в рамките на ден – два, а се касае за повече от два месеца –
достатъчно дълъг срок, който според съда изключва всякаква възможност за
проявяване на снизхождение към процесното нарушение.
Самата разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят да се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.
Действително липсват данни да има необратими вредни последици за
работника/служителя Д. от извършеното нарушение (в крайна сметка трудовото му
възнаграждение е било изплатено в пълен размер, съответстващ на минималната работна
заплата за страната, макар и със закъснение), поради което съдът също намира за
законосъобразно да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда
и административното наказание за извършеното нарушение на чл. 128, т. 1 вр с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда чл. 11 от Наредба
за договаряне на работната заплата.
По отношение вида и размера на наказанието.
Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и напълно необосновано, според съда, е наложил
наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от
100 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо
вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се
съдържат данни дружеството „Л.“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер
наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 009159 от
21.02.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в закона минимум от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 009159 от 21.02.2018 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Л.“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева
(двеста лева) за това, че на 01.12.2017 г. в гр. Варна, дружеството „Л.“ ООД, в
качеството му на работодател е начислил в размер на по – малък от минималната
работна заплата, установена за страната с ПМС № 141/ 13.07.2017 г. на лицето Н.Я.Д.,
с ЕГН: **********, на длъжност „шивач облекло“ в шивашки цех (шивашко ателие), находящо се в гр. Варна, ул. „Иван Шишман“ № 13, която е
отработила 22 работни дни при пълно работно време осем часа през месец октомври
2017 г., видно от представените месечен график за отчитане
явяването/неявяването на работа за месец октомври 2017 г. и разчетно
– платежна ведомост за месец октомври 2017 г. – нарушение на разпоредбата на
чл. 128, т. 1 във вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за договаряне на работната заплата,
като намалява размера на
наложената „имуществена санкция“ до размер от 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: