Р Е Ш Е Н И Е
№ 261577 08.12.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13267 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от И.Д.И. против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД се твърди, че през ***г. „ОББ“ АД се снабдила с ИЛ от ** по ЗНИ № ***/***г. по ч.гр.дело № 20503/2011г., за сумите от 902.50 лв. главница по договор от ***, 276.56 лв. договорна лихва от 06.06.2007г. до 15.11.2011г., 899.64 лв. наказателна лихва от 13.07.2005г. до 15.11.2011г., законната лихва от 16.11.2011г. и разноски по делото. Било образувано изпълнително дело №* от ***г. по описа на ***. На ** по делото била постъпила молба от банката с искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на ищеца, като страните постигнали споразумение от ***, поради което делото било спряно и били вдигнати наложените запори върху възнаграждението на ищеца и възбрана върху недвижим имот. По искане на взискателя делото било възобновено и бил наложен запор върху тр.възнаграждение на ***, а на *** постъпила молба от взискателя с искане за опис на движими вещи. С молба от *** по изпълнителното дело в качеството си на взискател по договор за цесия бил конституиран настоящият ответник, което действие според ищеца не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността. Според ищеца перемпция е настъпила на дата ***, когато бил изтекъл 2-годишният срок на бездействие на взискателя от ***, когато бил наложен запор на трудово възнаграждение. Поради това ищецът счита, че давността е започнала да тече на *** и е изтекла на ***, и вземанията на ответника били погасени по давност. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество посочените по – горе суми.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявения иск, тъй като давността била прекъсвана прекъсвана и спирана. Изразено е становище, че цитираното изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като към отговора е представена молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с № *** /***г. по описа на същия ***. Посочено е, че с договор за цесия от *** ответникът е прехвърлил вземанията си на „С.Г.Груп“ ООД, като към датата на отговора ищецът още не бил уведомен за прехвърляне на вземането, поради което цесията не била породила действие за него и третите лица. Направено е искане за привличане на това дружество като трето лице – помагач на ответника. Претендирани са разноски.
С молба от *** ищецът е направил искане за допускане изменение на петитума на предявения иск, като се приеме за установено, че не дължи на ответника сумите, предмет на изпълнително дело № *** от ***г. по описа на ***.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответното дружество „С.Г.Груп“ ООД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
По
делото е представен изпълнителен лист от *** по ч.гр.дело № 20503 по описа на
ПРС за 2011г., с който е разпоредено длъжникът И.Д.И. да заплати на „ОББ“ АД
сума в общ размер от 2078.70 лв., произтичаща от договор за издаване на
кредитна карта от ***, от които 902.50 лв. главница, 276.56 лв. договорна лихва
за периода от 06.06.2007г. до 15.11.2011г., наказателна лихва – 899.64 лв., за
периода от 06.06.2007г. до 15.11.2011г., законната лихва върху главницата от
16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 284.40 лв. разноски
по делото. Представена е и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
По
делото е представена молба от *** до *** от адв.***в, в качеството на
пълномощник на „ОББ“ АД, с която е направено искане за образуване на
изпълнително дело срещу И.Д.И., за сумата от 2 078.70 лв., от които 902.50
лв. главница по договор за издаване на кредитна карта от ***, 276.56 лв.
договорна лихва за периода от 06.06.2007г. до 15.11.2011г., наказателна лихва –
899.64 лв., за периода от 13.07.2005г. до 15.11.2011г., законната лихва върху
главницата от 16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 284.40
лв. разноски по делото.
Между „ОББ“ АД и И.Д.И. е сключено споразумение от ***, по силата на
което И.И. се е съгласил да заплати до дата *** посочените в споразумението
суми, след което е прието, че задълженията му ще се считат погасени изцяло.
С
разпореждане от *** по искане на взискателя изпълнително дело № */***г. е
спряно.
Представено
е искане за вписване на възбрана на *** до АВ, запорно съобщение до Джонсънс
Трейд-И.И. от ***, молба от *** за предприемане на изпълнителни действия, молба
от *** от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ***, с която е направено искане
дружеството да бъде конституирано като взискател по делото, предвид сключен
договор за цесия между това дружество и „ОББ“ АД на ***.
С
постановление от *** „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е конституирано като взискател
по изпълнително дело № */***г. срещу И.Д.И.. Прекратено е производството срещу
досегашния взискател „ОББ“ АД.
С
молба от *** от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до *** е направено искане за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.дело №
20503 по описа на ПРС за 2011г. Представен е договор за прехвърляне на
вземания, сключен на *** между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД.
По
делото е приложено в цялост изпълнително дело № ***, както и изпълнително дело
№ *** по описа на ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
В
производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва
правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането
си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от
кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение
влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното
основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на
стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20503/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по
чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на
изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното
удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни
на ищеца и които е могъл да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
се преклудира.
Наведеното
от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по
давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение касаят договор за кредитна карта от
*** г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност,
уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е
налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение №
103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28
от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.).
При преценката дали е изтекъл давностният срок,
следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат
течението на срока. В Тълкувателно
решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач
и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е
прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността
на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
От приложеното изпълнително дело № *** се
установява, че същото е образувано на дата *** по молба на „ОББ“ АД, въз основа
на изпълнителен лист от *** по ч.гр.дело № 20503 по описа на ПРС за 2011г. В
случая молбата за образуване на изпълнително дело от *** е изпълнително
действие и прекъсва давността, предвид направеното искане за пристъпване към
изпълнение с предвидени в ГПК способи /в този смисъл задължителните разяснения,
дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие
са извършени справки за имуществото, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на предвиден в
ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност,
съобразно цитираното Тълкувателно решение. На дата *** е изпратено запорно
съобщение до „Джонсънс Трейд-И.И.“ за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника по делото, запорно съобщение и пратено и на дата ***,
както и на дата ***, които действия прекъсват давността. След посочената дата ***
по изпълнителното дело е депозирана молба от „ОББ“ АД, вх.№ *** от ***г., с
която е направено исканеда бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника,
както и запор на трудово възнаграждение. Следователно за периода от *** до ***г.
са изтекли повече от две години, поради което според настоящия състав изпълнителното
дело се е „перимирало“, прекратило се е по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК, без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, както се прие в ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно поради това с изтичането на две години от
последното валидно изпълнително действие, а именно на дата *** изпълнителното
производство по делото се е прекратило по право. Осъществяваните от взискателя
изпълнителни действия след датата на прекратяване ex lege на изпълнителното
производство са правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника. Всички предприети
по делото изпълнителни действия след неговото прекратяване (с изключение на
тези, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършени от трети лица плащания) се обезсилват по право. Затова и подадената
от взискателя молба от *** г. не би могла да е валидно изпълнително действие,
годно да прекъсне давността по делото, доколкото е извършено, след като
изпълнителното дело вече е било прекратено.
Съдът не споделя доводите на ответната страна,
че постановките на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС намират приложение досежно
изчисляването на давностните срокове след неговото постановяване. Това е така,
доколкото тълкуването на една правна норма не може да се ограничи във времево
отношение; тя се тълкува във всеки един момент от нейното приложение.
Задължителните указания на Върховния касационен съд по тълкуването на нормата
също следва да се съобразяват към момента на нейното приложение, т.е. когато
съдът решава правния спор и прилага нормата спрямо него. Към момента на
постановяване на настоящото решение съдът е обвързан от задължителните указания
на ВКС, дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е длъжен да ги съобрази. Те
от своя страна са в смисъл, че постановки на ППВС № 3/1980 г. са изгубили
своето действие.
Като се има предвид, че петгодишният давностен
срок за погасяване на вземането на ответника по давност е започнал да тече от
последното валидно изпълнителното действие, за каквото се прие изпращането на
запорно съобщение за наложен запор на трудово възнаграждение на дата ***, то
същият е изтекъл на *** г. Поради изложеното съдът намира, че се налага извод
за недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност, поради
което и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
При
този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, на страната следва
да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 600 лв., от които
450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв. внесена държавна такса,
по представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.И., ЕГН ********** *** не дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, със *** Л. К. Д. сумата в размер на 2 078.70 лв. /две хиляди и седемдесет и осем лева и 70 ст./ главница по договор за издаване на кредитна карта от ***, от която главница в размер на 902.50 лв., договорна лихва в размер на 276.56 лв. за периода от 06.06.2007г. до 15.11.2011г., наказателна лихва в размер на 899.64 лв. за периода от 13.07.2005г. до 15.11.2011г., ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист на *** по ч.гр.дело № 20503 по описа на Районен съд Пловдив за 2011г.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, със *** Л. К. Д. да заплати на И.Д.И., ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, с правоприемник „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.