№ 743
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203932 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. АТ. ЯНК. с ЕГН: **********,
адрес: гр. Бургас, ул. „Ленко“ № 6, срещу Наказателно постановление № */22.06.2021г.,
издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), на основание чл. 638, ал. 3 от
КЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателката също е собственик на автомобила, тъй като последният е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и описаните факти в
постановлението не отговарят на истината. Алтернативно се посочва, че е налице хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
като се представлява от адв. * от АК-Бургас, която доразвива изложените в жалбата доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 09.08.2021г., а жалбата е
депозирана на 12.08.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
1
При извършена проверка на 07.05.2021г., около 22.15 часа в гр.Бургас, екип на
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, в който участвал и свидетелят Хр. В. Хр.,
спрял за проверка движещия се по ул."Крайезерна" в посока бул. „Тодор Александров“ лек
автомобил "Хонда Джаз" с рег. № * управляван от жалбоподателката. На място било
установено, че за МПС няма сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на проверката.
За констатираното на място св. Христо съставил АУАН № 856648, квалифицирайки
тези факти като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът бил предявен на нарушителя,
който го подписал.
Въз основа на АУАН, на 22.06.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Жалбоподателката имала сключен през 2015-а година граждански брак с вписания
като единствен собственик на процесния автомобил- *. Автомобилът бил придобит от * през
2018 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че
той е управлявал процесния автомобил. Съдът кредитира и представените по делото
писмени доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Независимо от горното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
2
обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, жалбоподателката е
санкционирана на основание чл.638, ал.3 от КЗ за това, че като несобственик управлява
МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за което й е
наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева. От събраните по делото писмени
доказателства- копие на удостоверение за сключен граждански брак и копие на
свидетелство за регистрация част I, обаче се установява, че жалбоподателката също е
собственик на процесния автомобил, тъй като същият е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. От свидетелството за регистрация става ясно, че същото е издадено
на 11.09.2018 г., т.е. автомобилът е придобит от сочения за единствен собственик- *, след
сключването на граждански брак с жалбоподателката. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Семейния
кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а
съгласно ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното чрез иск.
С оглед данните по делото, отговорността на посоченото лице е следвало да бъде
ангажирана на основание чл. 638, ал. 1 от КЗ, в който е предвидено по-леко по размер
административно наказание- глоба от 250 лева. Доколкото обаче в обстоятелствената част на
акта и на наказателното постановление липсват констатации за обстоятелствата, относими
към съставомерните признаци на това нарушение, деянието не може да бъде
преквалифицирано от съда, тъй като би се стигнало до налагане на наказание за деяние,
което не е установено по надлежния ред и по което нарушителят не се е защитавал.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика, постановена по идентични
казуси- Решение № 189 от 06.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 2996 / 2019 г. на XIV състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 919 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 688 /
2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1873 от 05.11.2019
г. по к. адм. н. д. № 1600 / 2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас и др.
В този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк.
д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд, където е посочено, че в производството
пред районните съдилища намира субсидиарно приложение чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В същото е
посочено, че преквалификацията може да се извършва от районния съд върху установените
от административнонаказващия орган факти без съществено изменение. В случая,
обаче качеството на жалбоподателката- собственик, не е било установено от АНО, респ. не е
било въведено като обективен признак във фактическата обстановка, поради което и няма за
първи път настоящата инстанция да го въведе като част от обвинението. Ето защо, с оглед
констатираната незаконосъобразност, наказателното постановление подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 20), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
3
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая, претендираният размер отговаря на минимално предвидения размер в Наредбата,
който е 300 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да
заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */22.06.2021г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на М. АТ. ЯНК. с ЕГН:
**********, адрес: гр. Бургас, ул. „Ленко“ № 6, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М. АТ. ЯНК. с ЕГН: **********, адрес: гр.
Бургас, ул. „Ленко“ № 6, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4