РЕШЕНИЕ
№ 1909
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110114961 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз снова на предявена искова молба,
предявена във ВРС на 14.10.2021 г. от ищцата М. Р. ИВ., ЕГН ********** , с адрес ***3,
чрез адв.Й.А. - АК Варна, със съдебен адрес: **********, против ответното дружество ЗАД
„О. - З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. П. Л.
и Р. К. Д..
Предявеният иск е заявен с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане ответникът - застраховател да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
100,00 лева (сто лева) обезщетение за причинени имуществени вреди , формирана както
следва: за възстановяване на капак заден - 6,00 лв. декоративна лента светлини ДКН - 1,00
лв., стоп ляв - 12,50 лв., стоп десен 12,50 лв.,престилка задна - 6,00 лв., броня задна - 6,00
лв., капак заден ляв - 6,00 лв., основа ляв стоп - 6,00 лв. ПВЦ облицовка престилка задна -
6,00 лв., рамка багажник - 6,00 лв., рамка леви врати -6,00 лв., колонка задна лява - 6,00 лв.,
основа заден ляв калник - 6,00 лв., уплътнение заден капак - 6,00 лв., камера и тониране -
8,00 лв., представляваща частичен иск от остатъка в размер на 3211,42 лв. (три хиляди
двеста и единадесет лева и четиридесет и две стотинки) - формирана както следва: капак
заден - 824,00 лв., декоративна лента светлини ДКН - 20,54 лв., стоп ляв - 240,00 лв., стоп
десен - 240,00 лв., престилка задна - 538,00 лв., броня задна - 189,00 лв., калник заден ляв -
229,00 лв., основа ляв стоп - 114,00 лв., ПВЦ облицовка престилка задна - 144,00 лв., рамка
багажник - 204,00 лв., рамка леви врати - 70,00 лв., колонка задна лява - 70,00 лв., основа
1
заден ляв калник - 130,88 лв., уплътнение заден капак - 118,00 лв., камера и тониране - 80,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на
собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 01.09.2020г. ПТП, в гр. ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на
л.а. марка „***“, с рег. № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност №
BG/23/119003463662 при ответното дружество, със срок на действие 18/12/2019г. до
17/12/2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
14.10.2021 год., до окончателното изплащане на сумата.Обективирано е и искане за
присъждане на сторените от ищцата съдебно -деловодни разноски .
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства: Ищцата М. И. твърди, че на 1-ви септември 2020 г. около 15:25 часа в
гр.***, бул. „***“ при управление на собствения й лек автомобил марка „***“ с рег. № ***
била блъсната от л.а. марка „*** с рег. № ***, управляван от М. Х..ПТП - то, сочи ищцата,
че настъпило при следните обстоятелства: На 1.09.2020 г., около 15:45 ч. ищцата
управлявайки лекия си автомобил се движела по бул. „***“ в посока от бул. „***“ към улица
„***“. Непосредствено преди пешеходната пътека пред номер 23, ищцата спряла за да
пропусне преминаващите пешеходци, при което усетила силен удар в задната част на
автомобила й. За настъпилото ПТП водачите на двете МПС съставили Двустранен
констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача
на л.а. „*** с рег. № ***. Лекия автомобил на виновния водач бил застрахован при
ответника със застраховка „Гражданска отговорност „ със срок на действие на полицата от
18.12.2019 г. до 17.12.2020 г., която полица действала към датата на ПТП - то.Твърди се още
от ищцата, че на 02.09.2020 г. уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото
ПТП, същият изготвил оглед на автомобила и снимков материал,съставил Опис на
увредените детайли № 0410 - 510 - 014/2020 г. в който описал увредените детайли : капак
заден, декоративна лента, светлини ДКН, стоп ляв, стоп десен, престилка задна, броня задна,
калник заден ляв, основа ляв стоп, ПВЦ облицовка престилка задна, рамка багажник, рамка
леви врати, колонка задна лява, основа заден ляв калник, уплътнение заден калник.Като
застрахователно обезщетение сочи ищцата в исковата си молба, че получила сумата от
988,48 лв., която :„много я изненадала“, т.к. била много малка и не можела да покрие
щетите. В тази връзка ищцата направила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
възстановяване на увредени автомобили колко ще й струва ремонта, като при това
проучване установила, че сумата необходима за възстановяване на л.а. възлизала на 4 200,00
лв.
При тези твърдения ищцата счита, че ответникът неправилно определил съгласно
нормативната уредба дължимото обезщетение, поради което и за нея бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че сумата, която ответника -
застраховател следва да изплати на ищцата е в размер на 4 200,00 лв., от която следва да се
приспадне заплатената до момента сума в размер на 988,58 лв., или сумата която следва да
заплати на ищцата ответника - застраховател възлизала на общо 3 211,42 лв. На следващо
2
място ищцата изрично е посочила че предявява иска си пред РС Варна, позовавайки се на
изборната местна подсъдност при искове за обезщетения по КЗ визирана в процесуалната
норма на чл. 115, ал. 2 ГПК.Във връзка с нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата е посочила
банкова сметка с титуляр адвокат Й.К. А. по която ответника може да извърши плащане.В
уточнителната си молба ищцата е изпълнила дадените й указания, по начин от който е
видно как се формира цената на иска от 3 211,42 лв.и на частичния иск от 100,00 лв., като е
прецизирала и петитума на иска. В подкрепа на твърденията си и искането ищцата е
направила доказателствени искания
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника -
застраховател, чрез юрисконсулт Т. Т.. Депозирания по делото на дата 1.12.2021 г. отговор
на искова молба РС Варна, съдът е приел при насрочване на производството по делото , че е
в срока по чл. 131 ГПК, т.к. вече е констатирал пропуски при сканиране на документите по
настоящото дело, правещи ги нечетими дори и при достъпа чрез ЕПЕП.В срока по чл. 131
ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Т.Т. оспорва иска изцяло и по основание и по
размер.Исковете - главен и акцесорен ответника намира за неоснователни, необосновани,
неподкрепени с доказателства, а и прекомерно завишени по размер.Счита предявения иск за
неоснователен и в тази връзка оспорва вземането на М. Р. ИВ., предявено с исковата
претенция. Твърди се от ответника - застраховател, че отговорността на ЗАД „О. - З.“ АД се
съизмерява със сумата 988,58 лв., представляваща размера на застрахователното
обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото, която сума била изплатена
извънсъдебно на ищцата. Във връзка с пътнотранспортното произшествие, реализирано на
01.09.2020 г. и предявена от страна на М.И. претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, при ЗАД „О. - З.“ АД, сочи и ответника, че била заведена щета с № 0410-510-
0014-2020. След анализ на представените от страна на застрахованото лице документи, по
посочената преписка, от страна на ответника - застраховател било реализирано плащане във
връзка с предявената претенция. С оглед на гореизложеното, в полза на ищцата, твърди и
ответника,така както и ищцата, че на ищцата била изплатена сума в размер на 988,58 лв. по
щета № 0410-510-0014-2020,заведена при ответника.Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди по МПС, което се дължи от застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, възразява ответника, че се определя в съответствие с
разпоредбата на чл. 499 от Кодекса за застраховането и клаузите на съответния
застрахователен договор.Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, подчертава ответника, че
обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се
определяло в съответствие с приетата от Комисията за финансов надзор Наредба и методика
за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС.
При условията на евентуалност, и в случай, че се установи, че вредите по процесния
автомобил са в по-голям размер, ответникът твърди, че конкретния случай била налице
тотална щета.Съгласно разпоредбите на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането глава
„Застрахователно обезщетение“ допълва ответника, че е установено, че „Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието“. Т.е.
3
размерът на дължимото застрахователно обезщетение зависел от размера на конкретно
настъпилите вреди. Съгласно практиката на ВКС, при вреди на имущество,
застрахователното обезщетение било в размер на действително претърпените вреди. При
пълно унищожаване на имущество обезщетението не можело да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество
не можело да надвишава пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. При
определяне на действителната стойност трябвало да се има предвид, че за действителна се
смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от
същия вид. (така цитира ответника: Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д. 627/2008
г. II т.о.; Определение № 767 от 09.12.2010 г. на ВКС по т.д. 507/2010 г. ТК). Според трайно
установената съдебна практика, при тотална щета от действителната стойност на
автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие следвало да се
приспадне стойността на запазените части (в този см. ответника сочи: Решение
№24.10.2013г. по т.д. №469/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №92 от 20.02.2014г. по
т.д.№2662/2013г. на ВКС, Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д№2662/2013г. на ВКС ). В
случай, че се установи, че в процесния случай била налице тотална щета, ответникът
твърди, че запазените части са не по-малко от 25% от действителната стойност. Процесния
удар бил в задната част на автомобила на ищцата, от което следвало, че най-основните и
съответно най-скъпи агрегати, а именно: двигател, скоростна кутия, главно предаване,
кормилна рейка и други, основно перо в запазените годни части, били незасегнати от удара.
Същите следвало да бъдат приспаднати от действителната стойност на ППС към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените
части от дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета, подчертава ответника,
че е да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ ,преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република ***, застрахователят сочи, че изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.В случай, че се
установи, че в процесния случай се касае за тотална щета, ответника сочи , че следва да се
вземе предвид, че такъв документ не е представен и към настоящия момент и в тази връзка
твърди, че ЗАД „О. - З.“ АД не е изпаднало в забава и не дължи законна лихва.При
ликвидиране на щетата, експерти на ЗАД „О. - З.“ се твърди в отговора на искова молба, че
извършили справка в сайта mobile.bg, с цел установяване на действителната стойност на
процесния автомобил. От същата справка било видно, че сходни по характеристики и
идентични по вид леки автомобили били обявени на по -ниска цена, от стойността на
исковата претенция.Въз основа на гореизложеното ответника - застраховател, твърди, че с
изплащането на цитираното застрахователно обезщетение ЗАД „О. - З.“ АД изцяло и
4
напълно възмездило вредите по процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното
събитие, съобразно тяхната действителна стойност. С последното ответното дружество
изпълнило надлежно задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Плащане на обезщетение в по-голям
размер, обобщава ответника, че би довело до неоснователно обогатяване на ищцата.
В раздел втори от отговора на искова молба ответника изцяло е оспорил иска за
присъждане на лихви като неоснователен. Искът за лихви, сочи ответника, че е акцесорен и
неоснователността на главния иск водела до неоснователност на иска за лихви. В настоящия
случай ЗАД „О. - З.“ АД твърди, че се произнесла в срок и възстановила дължимото на
ищцата М. Р. ИВ.. С оглед гореизложеното, ответника счита, че не са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ЗАД „О. - З.“ АД като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което, моли съда да приеме исковете за неоснователни и
необосновани и същите да бъдат отхвърлени като такива .В подкрепа на изложеното по-горе
ответникът е направил доказателствени искания .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 25.05.2022 г. (след отмяна
хода на спора по същество даден в о.с.з. на 08.04.2022 г., поради нерегистриране и
недокладване на молба от ответника с доказателствени искания ) съдът е допуснал
изменение на предявения размер на частичния иск, на осн.чл.214 ,ал.1 ГПК , като искът с
правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се считат за предявен от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 14.10.2021 г., за сумата от 2188,92 лв. (две хиляди
сто осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща частичен иск от
остатъка в размер на 3211,42 лв. (три хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и две
стотинки), формирана като разлика между пазарната стойност на автомобила - 3393,50
лв., и сумата, платена извънсъдебно, в размер на 988,58 лв., както и сумата 216 лв.,
която собственикът би получил от предаването за скрап на автомобила, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.10.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В проведеното о.с.з. от 25.05.2022 г. ищцата , представлявана от адв.Й.А. от АК
Варна поддържа изменения иск, моли за уважаване на иска ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и присъждане на
сторените по делото съдебно –деловодни разноски.
В същото съдебно заседание представител на ответника не се явява . В писмено
становище с рег. вх.№ 33769/19.05.2022 г. процесуалният представител на ответника
юрисконсулт Т.Т. подържа изложените в отговора на искова молба възражения, като желае
отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените от ответника съдебно –деловодни
разноски. В условията на евентуалност , ако претендираното от ищцата възнаграждение за
процесуално представителство е над минималния размер определяем по Наредба 1/2004 г.,
юрисконсулт Т. е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК .
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
5
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният от ищцата М.И. иск е с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ , вр.
с чл. 86, ал.1 ЗЗД и процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по
същество .Както бе посочено - първоначално искът е бил заявен като частичен с цена от 100
лв. от остатъка от 3211,42 лв., след което е допуснато на осн. чл.214 ГПК изменение на
размера на размера на частичния иск вместо 100 лв. от остатъка в размер на 3211,42 лв. на
2188,92 лв. представляваща частичен иск от остатъка в размер на 3211,42лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда – 14.10.2021 г.
и до окончателното изплащане на вземането .
По предявените искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът с
проекта за доклад, обявен за окончателен, е отделил безспорните между страните факти и
разпределил тежестта на доказване. С доклада по делото съдът е приел за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 01.09.2020 г. л.а. „*** с рег. № *** е
бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/119003463662, че ответното дружество е изплатило на ищцата застрахователно
обезщетение, което обезщетение ищцата сама твърди, че е получила в размер на 988,58
лв.Ответникът не оспорва твърдения факт на настъпило на 01.09.2020 г. застрахователно
събитие, механизма и пряката причинно - следствена връзка между застрахователното
събитие и щетите по лекия автомобил на ищцата, както и че по повод застрахователното
събитие е била образувана преписката по щета.Изрично още с проекта за доклад , съдът е
обявил на страните, че спорът по делото се свежда до размера на иска и наличието или
липсата на „тотална щета“.
В тази връзка и съдът е възложил в тежест на ищцата да установи и докаже
настъпването на твърдяното застрахователно събитие по описаният в исковата молба начин,
както и увреждането на всички посочени в исковата молба детайли на собствения на ищцата
л.а.; наличието на причинно-следствена връзка между твърдените щети по автомобила и
настъпилото застрахователно събитие; размера на разходите за отстраняване на
причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, причинено по вина на водача на л.а. застрахован при ответника.В
тежест на ищцата е било възложено и да установи и докаже, че своевременно е изпълнила
задължението си да уведоми застрахователя - ответник за настъпилото застрахователно
събитие, че е бил извършен от ответника опис на увредените детайли и определено
застрахователно обезщетение, което по размер не покрива разходите за пълно
възстановяване на л.а.Ищцата е следвало да установи и докаже, че ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на главното парично задължение в пълния му претендиран размер,
началния момент от който ответникът е изпаднал в забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже възраженията залегнали в
отговора на искова молба , които възражения касаят основно размера на предявения иск.
Ответникът е следвало да наведе правоизключващи възражения и да установи и докаже, че
6
своевременно и изцяло е изплатил на ищцата застрахователното обезщетение. В тежест на
ответника е било и да установи и докаже, че не е изпадал в забава, както твърди ищцата,
като се позове само на положителни факти и обстоятелства изключващи дължимостта на
акцесорното вземане за законна лихва и то за периода за който се претендира. В тежест на
ответната страна съдът е възложил при условията на евентуалност да установи релевираните
възражения за наличие на „тотална щета“ по см. на КЗ . В случай, че ответника установи и
докаже наличието на тотална щета, то тогова ищцата е следвало да установи и докаже, че
собствения й лек автомобил е бил дерегистриран; да установи и докаже наличието на
евентуално запазени детайли по л. а., респ. да ангажира доказателства за надлежно
предаване на автомобила за скрап срещу определена цена.
При така разпределената тежест на доказване, отделените за безспорни факти, се
налага извод, че страните не спорят относно основните предпоставки визирани в нормата на
чл. 432 КЗ , а спорят по въпроса дали с изплащане на застрахователно обезщетение
застрахователят – ответник е изпълнил пълно и точно задължението си да покрие
нанесените по л.а. на ищцата имуществени щети, налице е „тотална щета „ и ако „ да „ има
ли запазени детайли по л. а ., каква е тяхната парична стойност, л.а. дерегистриран ли е.
За да бъде даден правилен отговор на спорните въпроси , на база на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена и изяснена следната фактическа
обстановка:
На 01.09.2020г., около 15:25 часа, в гр. ***, бул. „***“ при управление на личния си
автомобил „***“, с peг. № ***, ищцата М.И. била блъсната от л.а. „***“, с peг. № ***,
управляван от М. Х.. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за
ПТП, като виновен за настъпилото произшествие е посочен водача на л.а. „***“, с peг. №
***. Гореизложената фактическа обстановка се установява на база приобщения по делото на
л. 6 протокол за ПТП , както и заключението на вещото лице Л.М. по допуснатата САТЕ /л.
70 -76 /.
От ангажираните от ищцата още с исковата молба и приобщени по делото заверени за
вярност с оригинала копия на Протокол за ПТП и опис техническа експертиза по щета №
0410 -510 – 0014/2020 се установяват твърденията на ищцата ,че след настъпване на
застрахователното събитие е предприела действия по уведомяване на застрахователя ведно с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Приложения по делото на лист 7 – ми
опис на техническа експертиза по щета № 0410 -510 – 0014/2020 носи дата 02.09.2020 г.,
съставен е служител на ответника застраховател и съдържа изброяване на увредените
детайли по л.а. на ищцата ведно със степента на увреда .
Ищцата е твъдяла и ответника е потвърдил, поради което и съдът е приел за
безспорно , че ответното дружество е изплатило извънсъдебно на ищцата сумата от точно
988,58 лв. застрахователно обезщетение повод застрахователното събитие описано от
ищцата в исковата молба.
Частичния иск на ищцата против ответника О. З. АД е с изменен размер от 100 лв. на
7
2188,92 лв. от остатъка от 3211,42 лв. и този размер е предмет на частичния иск . Според
ищцата заплатеното й от ответника застрахователно обезщетение не е достатъчно да покрие
щетите по лекия й автомобил, които щети били причинени при ПТП от 1.9.2020 г. от водача
на л.а. „*** „с рег. № *** , застрахован по договор за „гражданска отговорност „ № BG
/23/119003463662 при ответното дружество със срок на действие 18/12/2019г. до 17/12/2020
г.
За да бъде даден отговор на въпроса със заплащане на сумата от 988,58 лв. от
ответника – застраховател на ищцата по повод застрахователното събитие, дали ответникът
е изпълнил изяло и точно задължението си или дължи допълнително плащане, съдът
съобразява събраните по делото доказателства, твърденията на страните и относимата
съдебна практика .
За установяване на характера и размера на причинените по л.а. на ищцата
неимуществени вреди, съдът е допуснал провеждането на необходимата съдебно –
автотехническа експертиза, възложена на вещото лице инж.Л. .М. .
Съдът на база напълно кореспондиращите помежду си писмени доказателства –
протокол за ПТП, опис заключение по щета и заключението на в.л.М. , кредитирано изяло
от съда като обективно и компетентно дадено приема ,че ищцата е установила и доказала
основанието и размера на изменения частичен иск , като излага следните мотиви :
Въз основа на приобщеното по делото заключение на вещото лице Л. М. по
приобщената по делото САТЕ е изяснено в какво се изразяват щетите на автомобила, на
каква стойност са същите по отделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата
на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда, на вещото лице е
било възложено при определяне цената да съобрази цената, предлагана в поне три сервиза
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и в три сервиза не притежаващи европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008.
При определяне на стойността необходима за отремонтиране на л.а.,вещото лице е
констатирало , че по делото е приложен Опис-техническа експертиза по щета № 0410-510-
0014/2020 от застрахователя ЗАД „О. З.“, в който са описани следните щети:капак заден – П
; декоративна лента светлини - Р – 1; стоп ляв – П; стоп десен – П;престилка задна –П; броня
задна - Р и Б – 3 ; калник заден ляв – 3; основа ляв стоп – П; ПВЦ облицовка престилка задна
– П ; рамка багажник – П; рамка леви врати -1; колонка задна лява – 1;основа заден ляв
калник – 2;уплътнение заден капак – П;(рамка багажник)допълнителен оглед след
разглобяване.При така изброените увередени детайли , след справка за цената на един
нормочас в сервизи притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008
(цена за труд в автосервиз „***“ - 48.00 лв. с ДДС за 1 нормочас ; цена за труд в автосервиз
„***“ - 36.00 лв. с ДДС за 1 нормочас ; цена за труд в автосервиз „***“ - 36.00 лв. с ДДС за 1
нормочас) както и сервизи непритежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 (цена за труд в автосервиз „***" - 20.00 лв. с ДДС за 1 нормочас; цена за труд в
автосервиз „***" - 16.00 лв. с ДДС за 1 нормочас; цена за труд в автосервиз „***" - 14.40 лв.
8
с ДДС за 1 нормочас.), вещото лице М. дава заключението, че средната пазарна цена на
труда възлиза на 28, 40 лв. за 1 нормочас .В табличен вид, в две отделни таблици вещото
лице М. в САТЕ на л. 73 – ти по делото е извело заключението , че при степента на увреда
на общо 14 –те детайла на л.а. на ищцата , при общо цена на един нормочас от 28,40 лв.,
сумата необходима за отремонтиране на щетите е равна на сбора от 2 456.92лв. за нови
части без ДДС плюс +910.62 лв. без ДДС за боя консумативи, камера и тониране, или
общо сумата за възстановяване на лекия автомобил, заключава в.л. М., че възлиза на
3 367.57 лв. с ДДС
САТЕ дава и отговор на въпроса каква е действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие? Налице ли е тотална щета?Видно от л.
74 – ти от делото , на втори поставен въпрос, САТЕ изготвена на 31 март 2022 г. дава
отговор , че приблизителната стойност на МПС- то към датата на пътно – транспортното
произшествие възлиза на 3 393,50 лв. Този извод в.л. е извело на база зададените
параметри от техническия талон на лекия автомобил - *** производство 1997г, 1,8 куб.,
бензин, мощност-92 kw. Средна пазарна цена към датата на САТЕ и датата на ПТП вещото
лице е посочило , че не е намерена, поради което и е завишило сумата 3 085 лв., с 10%
(отчитайки интервала от време от почти две години за да получи стойност от 3 393,50 лв. на
МПС-то към датата на ПТП.Ясно е заключението на в.л.по т.2 от САТЕ , че при така
определената стойност на л.а. *** е налице тотална щета.
На трето, предпоследно място вещото лице авто експерт дава отговор на въпроса
каква е паричната равностойност на 75 % от действителната стойност на МПС?При
определена стойност от 3 393,50 лв., паричната равностойност на 75% от действителната
стойност на МПС-то е пресметнало в.л. , че възлиза на 2 545,12 лв.
Напълно относимо към предмета на спора е и заключението на в.л.М. , дадено на
поставен последен четвърти въпрос. В т.4 от САТЕ вещото лице в писменото си
заключение е следвало да даде отговор на въпроса : Има ли запазени части на МПС,
които следва да се приспаднат от обезщетението? Каква е стойността на запазените части на
МПС? Поради факта, че не е наличен единен ценоразпис за продажба на резервни части
втора употреба, собственика като физическо лице не е оторизиран да извършва демонтиране
на детайли и тяхната продажба, нужно е място за съхранение на автомобила за неопределен
период от време, лица с технически умения да извършват демонтирането на детайлите,
както и тестване на тяхната ремонтно пригодност- автоекспертът не се е ангажирал писмено
с определяне на стойностите на детайлите като употребявани резервни части.При
провеждане на преразпита на вещото лице в последното открито съдебно заседание
25.05.2022 г. /л. 101 -102 / в.л.М. сочи пред съда, че ако собственикът на процесния л.а. го
продаде за скрап , би получил сумата от 216 лв. „чисти пари „, като обяснява и начина на
получаване на тази стойност. Обяснено е и от вещото лице, че реално запазените части
процентно са много повече от увредените , но стойността която собственикът може да
получи от тях е именно 216 лв. за цялото МПС от скрап.
И на последно място следва да бъде подчертано , че ищцата не само че не е твърдяла,
че е дерегистрирала л.а., а е и потвърдила чрез адв.А., че л.а . „Не е дерегистриран, с валидна
регистрация е“.
При така изложената по –горе фактическа страна на спора,съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният от ищцата осъдителен иск е процесуално допустим, заведен като
частичен , с изменен посредством увеличение размер на частичен иск и с него ищцата да
бъде осъден ответника – застраховател да й заплати дължимото се обезщетение за
причинени по собствения й л.а. имуществени щети .
Ищцата М. И. и ответното дружество ЗАД „ О. З. „ АД не спорят относно
съществуването на правоотношение по застраховка гражданска отговорност на водача на л.
9
а. *** с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност № BG
/23/119003463662 при ответното дружество, с покритие и валидност към датата на
настъпване на ПТП на 1.09.2022 г. Установено и доказано е, че ПТП е настъпило на
посоченото от ищцата място, време и начин, по вина на водача на л.а. *** , въз основа на
двустранния констативен протокол и заключението на в.л.М. по допуснатата САТЕ. Не се
спори между страните делото и , че въз основа на заявена щета от увредената на 02.09.2020
г. е бил извършен опис на щета от ответника , както и че на ищцата е било определено и и
изплатено от ответника -застрахователно обезщетение в размер на 988,58 лв. От
изслушаното и възприето от съда като обективно, всестранно и обективно , заключение на
автотехническата експертиза (л. 70 -76 ) се установява ясно и точно механизма на
настъпване на вредите по описания в исковата молба начин. Настоящият състав, при
преценка съвкупността на тези доказателства, неопровергани от насрещно доказване на
застрахователя, достига до извод за настъпване на вредите по описания от ищцата в
исковата молба начин, за наличие на причинно-следствена връзка и за противоправно
поведение на водача на лекия автомобил марка *** с рег. № *** , поради което и намира , че
се установени предпоставките за ангажиране обусловената от деликта отговорност на
застрахователя.
От кредитираното напълно от настоящия съдебен състав заключение на в.л.М. по
САТЕ се установява пазарната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП в
размер на 3 393,50 лв. Установява се и изкупна стойност като цяла вещ на собствения л.а .
на ищцата , в размер на приблизително 216 лева.
Не е спорно по делото и че ответното дружество е изплатило на ищцата обезщетение
в размер на 988,58 лв. Поради това, ищцата е отправила и искането си с правно осн. чл.214
ГПК като е изменила в последното открито съдебно заседание цената на частичния иск от
100 лв. на 2188,92 лв. Претенцията на ищцата е за заплащане на още 2188,92 лв. от
ответника - застраховател от остатъка от 3211,42лв.., която цена на иска е равна на разликата
от пазарната стойност на л.а. 3393,50 лв. и сумата платена извънсъдебно 988,58 лв., както и
сумата от 216 лв. която собственикът би получил от предаването за скрап на автомобила.
Искането за увеличение е направено след изслушване на вещото лице М. . В заключението,
т. 4, вещото лице действително е посочило ,че не се ангажира с конкретен отговор на
въпроса каква е стойността на запазените части по л.а. на ищцата , но е ясно отговорено в
последното о.с.з. ,че цялата сума, която ищцата би могла да получи от предаването на л.а. на
скрап ще бъде около 216 лв. , както и че запазените части по л.а. се намират в предната част
на МПС и че това са най –скъпите части.
Съдът кредитира изцяло заключението на в. л. М. по допуснатата и приобщена
САТЕ. В частта относно констатираните вреди по автомобила и тяхната стойност, съгласно
САТЕ, съдът приема, че сумата опредена от в.л. като общо 3 657,57 лв. с ДДС, при цена на
труда от средно 28,40 лв. с ДДС за 1 нормочас , е действителната цена , която е следвало да
бъде заплатена за пълно отремонтиране на л.а. , собствен на ищцата. В заключението на
в.л.М., т. 2 е посочена и пазарна стойност на л.а. , собствен на ищцата от точно 3 393,50
10
лв. с ДДС към датата на ПТП, както и 75 % от действителната стойност – 2 545,12 лв. При
сравнителния анализ на заключението на вещото лице по т.1 и т.2 безспорно се налага извод
, поддържан и от вещото лице при преразпита му, че отремонтирането на л.а. би било
икономически целесъобразно, т.к. стойността за ремонта надхвърля не само над 70 %
стойността на л.а. , а дори и над 100 % .В т. 2 от САТЕ вещото лице е посочило, че е налице
тотална щета, т. е. стойността на ремонта надхвърля 70% от пазарната стойност на
автомобила към ПТП.Този извод следва и при сравнение на стойностите 3 657,57 лв. и
3 393,50 лв.
При така изложеното по –горе ВРС намира, че предявеният частичен иск е доказан и
по основание и по размер , т.е. до изменения размер от точно 2 188,92 лв. При пресмятането
направено от съда на сбора от сумата от 988,58 лв. заплатена от ответника на ищцата
извънсъдебно със сумата от 216лв. , която ищцата би получила при предаване на л.а. за
скрап се получава точно 1204,58 лв.Разликата между пазарната стойност на л. а . 3 393,50 лв.
и 1204,58 лв.възлиза на сумата от общо 2 188,92 лв. – цената на частичния иск. До този
размер от претендирания общ остатък от 3 211,42 лв.ВРС намира предявения главен
осъдителен за основателен и доказан .
Настоящия съдебен състав намира за необходимо да изложи мотиви затова, че при
определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде спазена нормата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/,
стойност на застрахованото имущество. Съгласно чл. 400 КЗ, за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със
същото качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Тъй като в случая се установява, че стойността за възстановяване съставлява много повече
от 70% от пазарната /действителна/ стойност на МПС към датата на увреждането, дори и
над 100% , то и ВРС приема , че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 3 КЗ.
Легалната дефиниция на понятието „тотална щета“ на МПС е уредена в нормата на чл. 390
КЗ, съгласно която това е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. От заключението на вещото лице,
изготвено въз основа на съставения от застрахователя опис по щета, се установява, че
стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени и средната пазарна цена на труда
в региона е 3 367,57 лв. с ДДС /л.73,73/. Пак съобразно заключението, действителната
стойност, по смисъла на чл. 400 КЗ, на увредения автомобил към датата на ПТП е 3 393,50
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ /предишна чл. 193, ал. 4 КЗ – отм. /, критерият за
тотален характер на щетата не е техническата възможност за възстановяване на лекия
автомобил в състояние преди настъпване на застрахователното събитие, а икономическата
нецелесъобразност на изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му
11
в това състояние, поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения
процент от 70% от действителната му стойност към датата на увреждането. Поради това, от
действителната стойност на вещта 3 393,50 лева следва да бъдат приспаднати заплатеното
на ищцата обезщетение в размер на 988,58 лева както и изкупната стойност на автомобила,
определена от САТЕ в размер на 216 лева.
Т.е.доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния автомобил, същият
представлява излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б. „а“ от ДР на
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства ищцата, като собственик на автомобила е
длъжна да предаде автомобила на специализиран център за разкомплектоване, предвид
изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата, гласяща, че предаването на излезли
от употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от
предвидените в Наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение.
Законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а
именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за
плащане.Въз основа на горното, може да се приеме, че ищцата като увредено лице не
разполага с правомощие да разглоби и реализира годните части и компоненти от
автомобила си на вторичен пазар, тъй като за това съгласно чл. 17 от цитираната Наредба,
дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица,
притежаващи документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците. Операторите на
центрове за разкомплектоване на ИУМПС доказват, че разполагат със собствена или наета
шредерна инсталация по смисъла на пар. 1, т. 26 от допълнителните разпоредби, или
сключват договор за предаване на ИУМПС, получени от разкомплектоване, на оператор с
разрешение по цитирания чл. 35 от Закона за дейности по шредиране на ИУМПС.
Собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и
съхраняване или в центрове за разкомплектоване. С оглед на изложеното, не може да се
предположи, а е и невъзможно увреденото лице да предприеме продажба на запазените
части поотделно, а още по-малко са налице обективни данни за продажната йм цена на
вторичния пазар,в който смисъл е и изложеното от вещото лице М. при разпита му в
последното открито съдебно заседание. Застрахователят не е ангажирал доказателства за
установяване, че автомобилът е бил разкомплектован и негови части продадени,а ищцата
сама твърди, че л.а. не е дерегистриран и е в движение . С оглед събраните по делото
доказателства , съдът намира за нужно и да отчете, че целта на приспадането на запазените
части е да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно
обезщетение от застрахователя и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар, т. е. да се препятства неоснователното обогатяване. По
делото не е установено обогатяване на ищцата със стойността на тези части нито
12
отремонтиране на автомобила. С оглед на изложеното съдът намира, че искът подлежи на
уважаване до увеличения размер от 2188,92 лева, на каквато стойност възлиза разликата от
действителната стойност и описаните по-горе суми /обезщетение и изкупна цена/.
По отношение на претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда,
че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от представяне
на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т.
е. не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на административна
процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за
дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя
на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона
доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. /в този смисъл е
трайната практика на ВКС обективирана в редица актове по реда на чл.290 ГПК , сред които
: Решение № 44/2015 г. по т. дело .№ 775/2014 г. на Първо т. о., ТК; Решение № 59/2015 г.
по т. дело № 1256/2014 г. на Второ т. о., ТК и др.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС
/талон/, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано, а и не се
твърди. Представянето на такова доказателство действително няма отношение към
дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на
застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от
потребителя на застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390
КЗ не е изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва
е неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Въпреки направеното
своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба, ищцата не е
ангажирала доказателства относно изпълнение на това изискване, а напротив твърдяла е че
не е изпълнено. Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят
недобросъвестно да е попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се
освободи от заплащане на претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл.
25 ЗЗД не намират приложение. Освен това, извод за тотална щета би могъл да бъде
направен единствено в хода на исковото производство и въз основа на установените суми за
възстановяване на щетите.Ето защо и ВРС намира ,че не е налице забава на кредитора. С
оглед на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния
дълг, обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, но считано от
датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390 КЗ.Законната лихва върху главницата от 2188,92 лв. ВРС
присъжда считано от представяне на доказателства за дерегистрация на процесния
автомобил, а искането в частта за законната лихва считано от датата на предявяване на иска
до представяне на доказателства за дерегистрацията на л.а., съдът отхвърля като
неоснователно и недоказано.
С оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в
13
полза на ищцата сторените от нея съдебно –деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК , представен от ищцата и приобщен на лист 78 – ми ищцата
претендира съдебно –деловодни разноски в общ размер на 726,20 лв. ( 50лв. за внесена
първоначална държавна такса, 150 лв. за депозит за в.л. по САТЕ , 46,20 лв. довнесена
държавна такса върху увеличения размер на частичния иск и 480,00 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие ) .Всички вписани в
списъка по чл. 80 ГПК съдебно –деловодни разноски са реално сторени от ищцата , със
съответните писмени доказателства за извършването им.Ето защо, съдът присъжда в пълен
размер сторените от ищцата съдебно деловодни разноски . На последно място , при отчитане
на факта, че заплатения от ищцата в брой адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1 /
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при заявено от ответника
в условия на евентуалност възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не дължи произнасяне по
евентуалното възражение на ответника за прекомерност на претендирания от ищцата
адвокатски хонорар .
С оглед на изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М. Р.
ИВ., ЕГН **********, с адрес ***3 СУМАТА от 2188,92 лв. (две хиляди сто осемдесет и
осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща частичен иск от претендирания
остатък в размер на 3211,42 лв. (три хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и две
стотинки), формирана като разлика между пазарната стойност на автомобила - 3393,50 лв.,
и сумата, платена извънсъдебно, в размер на 988,58 лв., както и сумата 216 лв., която
собственикът би получил от предаването за скрап на автомобила, /след допуснато
увеличение на частично предявен иск от 100лв. на 2188,92лв./, представляващи
застрахователно обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на капак заден, декоративна лента светлини ,стоп ляв ,стоп десен престилка задна, броня
задна, капак заден ляв, основа ляв стоп, ПВЦ облицовка престилка задна, рамка багажник,
рамка леви врати, колонка задна лява,основа заден ляв калник, уплътнение заден капак, по
собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 01.09.2020г. ПТП, в гр. ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на
л.а. марка „***“, с рег. № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност №
BG/23/119003463662 при ответното дружество, със срок на действие 18/12/2019г. до
17/12/2020г.,ведно със законната лихва върху главницата 2188,92 лв., считано от
представяне на удостоверение от ищцата за прекратена регистрация на МПС, на основание
чл. 432 вр. чл. 390 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ акцесорното искане преядено от ищцата М. Р. ИВ., ЕГН **********,
с адрес ***3 против ответното дружество ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК ***,със седалище и
14
адрес на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., в ЧАСТТА в която се
претендира присъждане на законната лихва върху главницата от 2188,92 лв.,считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 14.10.2021 г., до представяне на
удостоверение от ищцата за прекратена регистрация на МПС, като неоснователно и
недоказано съгласно чл. 86,ал.1 ЗДД.
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М. Р.
ИВ., ЕГН **********, с адрес ***3 СУМАТА от общо 726,20 лева (седемстотин двадесет и
шест лева и двадесет стотинки ) – представляваща сторените от ищцата пред настоящата
инстанция съдебно –деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъденото парично обезщетение съгласно чл.127, ал.4 ГПК може да бъде
изплатено от ответното дружество на ищцата ,по избрания и посочен начин от ищцата , а
именно по банков път, по банкова сметка с реквизити IBAN *** – специална сметка с
титуляр адвокат Й.К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15