Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….гр.София……………...... г.
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, ІV”в” състав в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година в състав: Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
мл.съдия
Мария Илиева
при
секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр. дело № 1982 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Обжалва се решение № 47741 от 09.10.2018г. постановено по гр. д. № 19699/ 2016г. на СРС,
ГК, 164 състав, с което Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“
е осъдена да заплати на основание чл.36,ал.2, вр. с чл.26,ал.2 от Закона за
адвокатурата на Адвокатско дружество „Н.И П.и П.“ -
сумата от 5 380,00лв., представляваща неиздължено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство № 1/
27.05.2014г., ведно със законната лихва от 08.04.2016г.- до окончателното
изплащане, както и сумата от 815,00лв.- разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът Изпълнителна агенция „Българска
служба за акредитация“ / ИА „БСА“/ заявява отвод за недопустимост на обжалвания
съдебен акт. Поддържа и евентуални доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила както и на
приложимите материално-правни норми. Заявява съображения и за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, които
доводи са подробно развити в жалбата. Прави искане за присъждане на разноски
като последица от изхода на делото пред въззивната инстанция. При условията на евентуалност-
в случай на отхвърляне на жалбата, прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна Адвокатско
дружество „Н.И П.и П.“ оспорва жалбата
като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно
и правилно. Подробни доводи в подкрепа на заявеното становище развива в
писмения отговор на въззивната жалба, депозиран в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира разноски за настоящото въззивно
производство.
Софийският
градски съд като взе
предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото по реда на чл235,ал.3 от ГПК, приема
за установено следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите заявени с жалбата, от които е ограничен съгласно
разпоредбата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Въззивната инстанция намира за неоснователно заявеното с жалбата на
ответника възражение за недопустимост на обжалвания акт основано на твърдението,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по съществуване на договорно /
облигационно/ правоотношение между страните, след като липсва твърдение от ищеца
за наличие на такова, вместо съдът да
разгледа и да се произнесе по фактите заявени
с исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че с атакувания
съдебен акт СРС е разгледал и се е произнесъл точно по фактите и искането,
заявени с исковата молба, с която е сезиран. В исковата молба изрично от ищеца
се поддържа твърдението, че със сключения между него и ответника договор за
правна помощ е определен размерът на адвокатското възнаграждение, което
поддържа, че му се дължи в качеството на пълномощник на ответника във връзка с процесното административно дело и
при условията на чл.26,ал.2 от ЗА, като претенцията е за осъждане на ответника
да заплати това възнаграждение. Именно по тази факти и по това искане се е
произнесъл първоинстанционният съд с обжалваното решение. Ето защо ,
възражението на ответника за недопустимост на атакуваното решение , като
постановено в нарушение на диспозитивното начало установено с чл.6,ал.2
от ГПК, се явява неоснователно.
Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл.26,ал.2,
вр. с чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
С обжалваното решение искът е уважен, след като от
първата инстанция е прието за доказано, че ищецът е надлежно упълномощен да
представлява ответника по процесното административно дело. Прието е, че възнаграждението,
което се дължи на ищеца в качеството му на пълномощник на ответника за
договорената правна помощ, която е следвало
да предостави на ответника, е установено по размер със сключения между страните
валиден договор за правна защита и съдействие. От първата инстанция е прието,
че на ищеца се дължи договореното адвокатско възнаграждение в пълен размер,
като последица от приетото за установено от СРС
неоснователно оттегляне на пълномощното дадено на ищеца от страна на ответника-упълномощител,
в съответствие с разпоредбата на чл.26,ал.2 от ЗА. С обжалваното решение е
прието, че част от договорената правна услуга, свеждаща се до изготвяне и
депозиране на касационна жалба , е предоставена от ищеца на ответника , а
договореното процесуално представителство по делото не е осъществено, поради
оттегляне на пълномощното, за което оттегляне не се установява наличие на
основателна причина. В тази връзка от първата инстанция е прието,
че липсват доказателства за виновно
неизпълнение от страна на ищеца-пълномощник на задълженията поети с договора за правна помощ, като
неблагоприятният за ответника- упълномощител изход по процесното административно дело не
може да се вмени във вина на представителя-ищец. Още повече, че правната
природа на договора за правна защита и съдействие не изисква и не предполага
престиране конкретен благоприятен
резултат.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск в
пълния му заявен размер. Настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция е основателна до размера от 2 000,00лв. , дължима на ищеца на
основанието по чл.26,ал.2, предл.2 от
ЗА, съответно- претенцията се явява
неоснователна за разликата над този размер от 2 000,00лв. – до пълния
предявен размер от 5 380,00лв., тъй като не се доказва наличието на
твърдяното от ищеца правно основание по предл.1 на чл.26,ал.2 от ЗА по следните мотиви:
Настоящата инстанция приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът в качеството му на адвокат е бил
надлежно упълномощен по реда на чл.71,ал.1, изр.1 от ЗА от ответника да го
представлява по процесното административно дело, като се доказва и наличието на
сключен между страните валиден договор за правна защита и процесуално
съдействие № 1 от 27.05.2014г., с който договор в съответствие с нормата на
чл.36,ал.2 от ЗА е бил договорен и размерът на дължимото на ищеца
възнаграждение от 5 380,00лв., срещу което от ищеца е било поето
задължението да предостави на ответника следната юридическа услуга /правна
помощ/ - изготвяне и депозиране пред ВАС в законоустановения срок
на касационна жалба срещу решение № 3097/12.05.2014г. на АССГ, 23 състав по адм.д.№
977/2014г., както и осъществяване на защита и процесуално представителство на
ответника по това дело пред ВАС - до
приключването му пред касационната инстанция, с извършване на всички
съдопроизводствени действия , включително получаване на присъдените разноски. С
посочения договор е установено заплащането на договореното адвокатско
възнаграждение да се извърши от ответника по банкова сметка *** - изрично посочена в договора, като за
получаването бъде съставена отделна разписка и фактура. Т.е., от събраните по
делото доказателства се установява сключен между страните валиден неформален
договор за правна помощ и процесуално представителство, който разкрива
характеристиките на договора за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД, със
спецификите, установени в Закона за адвокатурата. Валидността на договора за
правна помощ и процесуално представителство в частта относно оспорената от
ответника автентичност на подписа за възложител-ответник е установена с
приетата по дело СГр.Е и потвърдена със събраните по делото гласни
доказателства. Съдът намира за неоснователно поддържаното и с въззивната жалба
на ответника оспорване на автентичността
на подписа на законния му представител, положен в договора за правна защита и
процесуално представителство, което оспорване е обосновано допълнително в
жалбата с доводи за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения при събирането на доказателства в рамките на
откритата процедура по чл.193,ал.3 от ГПК, както и с допуснати
процесуални нарушения при преценката на първоинстанционния съд на събраните
доказателства в рамките на откритата процедура по оспорването на автентичността.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен заявеният с жалбата довод на
въззивника-ответника за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,
произтичащо от отказа на съда да бъде допусната поисканата от ответника
допълнителна СГр.Е , с което твърдяно процесуално нарушение от
въззивника-ответник е обосновано доказателственото искане за събирането на това
доказателствено средство от въззивната инстанция при условията на чл.266,ал.3
от ГПК. Настоящият съдебен състав приема
, че законосъобразно правата инстанция е
отказала допускане на допълнителна СГр.Е, като е приела, че не са налице
законоустановените предпоставки по чл.201 от ГПК за събирането й. От вещото лице - графолог е мотивиран и подробно обоснован в заключението изводът
за автентичност на оспорения от ответника подпис на законния му представител, чрез
извършената от вещото лице съпоставка между общите и частните признаци на подписа в оригинала на оспорения документ и
тези по изследвания сравнителен материал. Въпросът дали подписът на законния
представител на ответника е положен преди или след полагането на печата на
ответника на процесния договор, с който въпрос от ответника е мотивирано
искането за допускане на допълнителната СГр.Е,
е поставен от ответника несвоевременно
и попада под неблагоприятните последици на преклузията. Ответникът е
разполагал с процесуалната възможност да постави този въпрос още при
формулиране на първоначалната задача на СГр.Е, но като е пропуснал да стори това
следва да понесе неблагоприятните последици на преклузията, свързани с
несъбирането на доказателството както от първата, така и от въззивната
инстанция. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно от
първата инстанция е постановен отказ на доказателственото искане на ответника
за допускане на допълнителна СГр.Е. Както бе посочено по-горе в мотивите на
настоящото решение, автентичността на подписа на законния представител на
ответника положен за възложител в договора за
правна помощ е установен с експертното заключение, както и с показанията
на св.П., която установява, че лично е присъствала при подписването му.
Законосъобразно показанията на свидетелката са кредитирани от първата инстанция
като достоверни относно този факт, лично
възприет от нея и кореспондиращ на
експертния извод на вещото лице-графолог. Неоснователно е възражението на
въззивника-ответник за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение на
разпоредбата на чл.164,ал.1,т.4 от ГПК, основано на твърдението за недопустимост
на ценените от първата инстанция показания на горепосочената свидетЕ.при
установяване автентичността на подписа на законния представител на ответника ,
положен за възложител в процесния договор. В хипотезата на открито производство
по реда на чл.193 от ГПК, както в настоящия случай, приложението на нормата на чл.164
от ГПК е изключено от изричната специална разпоредба на чл.194,ал.1 от ГПК,
която допуска истинността на оспорения документ да бъде установявана с
изброените доказателствени средства, между които изрично са посочени и
свидетелските показания. В този смисъл е и константната съдебна практика -
Решение № 418/23.11.2016г. по гр.дело № 60109/ 2016г. на ІІ ГО на ВКС и
останалите решение на ВКС, цитирани в него.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за изопачено
тълкуване и преценка от първоинстанционния съд на показанията на ангажирания от
него /ответника/ свидетел Г.и като последица от тази неправилна преценка -
неправилност на извода на съда, че съществуването на процесния договор за
правна помощ е потвърдена с показанията на този свидетел. Изводът в обжалваното решение, че процесният
договор е надлежно изведен и фигурира в деловодната система на ответника напълно кореспондира на установения с
показанията на този свидетел факт. Сключването и подписването на договора от
законния представител на ответника, обосновано и правилно от първата инстанция
е прието , че доказано като факт с показанията на св.П. и приетата СГр.Е, а относно
показанията на св.Г.- от първата инстанция е прието, че с тях се установява
завеждане на договора в деловодната система на ответника. Нещо повече, от
показанията на св.Г.настоящата инстанция приема, че също може да бъде направен
извод, /който не приет като такъв
изричен от първоинстанционния съд /, в подкрепа на факта, че процесният договор е подписан от законният
представител на ответника, доколкото този свидетел- служител на ответника от
една страна изрично установява, че макар самият договор в оригинал на хартиен
носител да не е открит при извършена през 2015г. инвентаризация , то същият е
включен /изведен / и фигурира в деловодната система, като свидетелят изрично
уточнява, че завеждането на договора в деловодната система става само след като
той се подпише от законния представител. Ето защо ,настоящата инстанция приема,
че показанията на свидетеля на самия ответник също следва да бъдат ценени като
доказателство в подкрепа на установения и с показанията на св.П. и СГр.Е факт, че процесният договор е подписан от
законния представител на ответника. Физическата липса на екземпляра на договора
при ответника в неговия архив може да е последица от редица факти – като изгубване или унищожаването му
от служителя на ответника, отговарящ за неговото съхранение. Тази липса не е по вина на ищеца, поради което
и не може да бъде ценена като неблагоприятен за последния факт за твърдяна от
ответника липса на договора, след като наличието на този договор безспорно е
установено с представения от ищеца екземпляр, който е останал при него и
потвърдения факт от свидетеля на самия ответник , че този договор– като номер и
датата е изведен и фигурира в деловодната система на ответника. Ответникът не
установява номерът и датата на процесния договор, с които той е заведен и
фигурира в неговата деловодна система, да съответстват на друг по страни или
съдържание договор, както неоснователно се поддържа в отговора на исковата
молба и въззивната жалба на ответника.
Настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователен
довода на въззивника-ответник за неправилно тълкуване от първоинстанционния съд
на волята на страните по процесния
договор относно неговия предмет. Неоснователно е в тази връзка твърдението
на ответника, че предмет на договора е единствено задължението на ищеца да изготви касационна
жалба срещу решението на административното дело на АССГ, която жалба да бъде
представена на възложителя /ответник/ за негова преценка дали да бъде
депозирана в съда, предвид етапа на развитие на административното дело и
неговия голям материален интерес. Неоснователността на това възражение на
ответника е видна от съдържанието на клаузата на чл.1 от процесния договор за
правна помощ, с която страните са
постигнали изрично съгласие за възлагане от ответника на ищеца на задължението
за изготвяне на касационна жалба срещу решението на АССГ, която жалба да бъде
депозирана пред ВАС в законоустановения
за това срок, както и осъществяването на процесуално представителство и защита
по делото пред ВАС – до приключването му пред касационната инстанция.
С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява
упълномощаването на ищеца в качеството му на адвокат като представител на
ответника -в същото процесуално качество
по горепосоченото административно дело от етапа на изготвяне и подаване
на касационна жалба срещу решението на АССГ по адм.д.№ 977/2014г. пред ВАС и процесуално представителство по
делото пред ВАС, като във връзка с упълномощаването е сключен и договор за
правна помощ, с който е договорено дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение
за възложената му правна помощ. Фактът, че пълномощното дадено от ответника на
ищеца е с дата /05.06.2014г./ следваща
тази на договора за правна помощ /27.05.2014г./ по никакъв начин не се отразява
на валидността на договора за правна помощ и връзката на договора с
упълномощителната сдЕ.между страните, както неоснователно поддържа ответника. Този
факт не обосновава и поддържания от ответника неоснователен извод, че
касационната жалба, като подадена без
представителна власт, не е представлява и не е в изпълнение на възложената на ищеца правна помощ със
сключения договор, доколкото е подадена преди сключването на този договор.
Фактът, че касационната жалба е подадена в изпълнение на сключения договор за
правна помощ и от ищеца именно в качеството му на адвокат- пълномощник на
ответника се установява както от съдържанието на самата касационна жалба,
подадена един ден след сключването на договора за правна помощ , така и от
съдържанието на постановеното по тази касационна жалба решение на ВАС под №
1578/12.02.2016г. по адм.д.№ 9923/2014г. , в което този факт е изрично отразен.
Няма правна пречка упълномощаването да бъде извършено и след подаване на жалбата, както в конкретния случай,
като правната последица от липсата на представителна власт на адвоката-подател
на жалбата към датата на подаването й е свързана единствено с даване на
задължителни указания от съда за потвърждаване на това действие от страна на
представлявания и при липса на такова- връщане на жалбата от съда – чл.213“а“
от АПК, /предишна чл.213“б“ от АПК-отм./, вр. с чл.213 от АПК. В конкретния
случай, както бе посочено по-горе, видно от съдебното решение на ВАС,
касационната жалба , подадена от ищеца като пълномощник на ответника е
разгледана от съда, което обосновава безспорния извод, че действието по
подаването й е било потвърдено от ответника.
На следващо място, между страните по делото няма спор,
а и от писменото доказателство на л.9 от делото на СРС се установява, че от страна на ответника – упълномощител, е било
оттеглено даденото на ищеца пълномощното във връзка, с което е сключен
договорът за правна помощ. Доколкото в
рамките на упълномощителната сдЕ.основен белег е доверието, което следва да е
налице между упълномощителя и неговия пълномощник, първият разполага с правната
възможност във всеки един момент да оттегли даденото пълномощно- това право е
гарантирано както от общата разпоредба на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД, така и от
специалната приложима норма на чл.26,ал.1 от ЗА. В хипотезата, обаче, когато
представителят е адвокат и упълномощаването касае извършване на правни действия
от представителя именно в качеството му на адвокат, то на последния винаги се
дължи възнаграждение, независимо от това дали е договорено изрично с договора
за правна помощ по чл.36,ал.2 от ЗА или липсва изрична договорка. Аргумент за
дължимостта на това възнаграждение, дори
и в хипотезата, при която упълномощителят и неговият представител не са постигнали
съгласие за заплащане на такова следва от разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗА, а с
Наредба № 1/ 2004г. са установени минималните размери на адвокатските
възнаграждения за различните видове правна помощ. По изключение самият
адвокат-пълномощник може по своя воля да се лиши от заплащането на дължимото му
възнаграждение, като изключенията са регламентирани в разпоредбата на
чл.38,ал.1 от ЗА. В конкретния случай
не се установява наличието на фактическия състав на някоя от хипотезите на
чл.38,ал.1 от ЗА. Дължимостта на адвокатското възнаграждение е гарантирана с
нормата на чл.26, ал.2 от ЗА и в хипотезата при оттеглянето на пълномощията,
дадени на адвоката – пълномощник от страна на доверителя му, като разликата е
единствено в размера на дължимото възнаграждение. Този размер се определя в зависимост
от това дали оттеглянето е основателно или липсва основателна причина за това.
В първата хипотеза- при основателно оттегляне , упълномощителят дължи възнаграждение
на адвоката-пълномощник в размер, съответстващ на обема на извършената работа
до момента на оттегляне на пълномощното – чл.26,ал.2, предл.2 от ЗА. При липса
на основателна причина за оттегляне на пълномощното на адвоката-пълномощник се следва пълният
размер на възнаграждението, независимо от обема на реализираната от него правна
помощ- чл.26,ал.2,предл.1 от ЗА.
В конкретния случай оттеглянето на пълномощното от
страна на ответника-упълномощител е извършено на дата 24.04.2015г., като между
страните не се спори, че единственото извършено от ищеца – пълномощник действие
от възложената му правна помощ с договора за правна помощ към този момент е
това, свеждащо се до изготвяне и подаване на касационната жалба до ВАС.
Настоящият съдебен състав приема за основателно заявеното от ответника
възражение /с отговора на исковата молба и поддържано и с въззивната
жалба/ за наличие на основателна причина
за оттегляне на даденото пълномощно на ищеца. Възражението на ответника – упълномощител е основано на твърдението
за неточно откъм качествено изпълнение от страна на ищеца на възложените му
правни действия с договора за правна помощ. Настоящият съдебен състав приема,
че това твърдение на ответника се установява с представените по настоящото делото документи
по преписката на администативното дело. Настоящият
съдебен състав приема, че с депозираната от ищеца като пълномощник на ответника
касационна жалба срещу решението по адм.дело № 977/2014г. на АССГ не е
упражнено ефективно правото на защита на ответника като страна по посоченото административно дело и
съответно- не са защитени адекватно правата му на страна по делото. Видно от
представените по настоящото дело документи по административното дело ,
решението на АССГпо адм.дело № 977/2014г., което ищецът е бил упълномощен да
обжалва от името на ответника , е постановено при условията на 222,ал.2 от АПК.
С отменителното решение на ВАС , / в изпълнение на което е постановено
обжалваното от АССГ/ , на първоинстанционния административен съд са дадени
задължителни указания във връзка с приложението на закона при по-нататъшното му
разглеждане, на основание чл.224 от АПК. Тези указания на ВАС като касационна
инстанция са свързани единствено с установяване на размера на предявения иск по
чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ, до който той следва да бъде уважен, тъй като с
отменителното решение на ВАС е прието, че
искът е доказан по своето основание. С отменителното решение на ВАС са дадени
указания за събирането на конкретни доказателства за установяване на размера на
приетия за доказан по своето основание иск. Тези обстоятелства са видни от
съдържанието на решението на АССГ по адм.дело № 977/2014г.- предмет на
подадената от ищеца като пълномощник касационна жалба. В касационната жалба от
ищеца по настоящото дело в качеството му на адвокат-пълномощник на ответника –
ответник и по процесното административно дело, са развити три довода, с които е
мотивирано искането до касационната инстанция /ВАС/ за отмяна на обжалваното
решение на АССГ. Първият довод е основан на
твърдението за неизяснена процесуална правосуектност на ответника по
адм.дело /ответник и по настоящото дело/.
Твърди се в касационната жалба, че по адм.дело няма събрани
доказателства дали ответникът е юридическо лице, както са заявени и доводи, че
дейността по акредитацията включително и нейното отнемане, не представлява
административна дейност и ответникът няма статута на административен орган по
смисъла на АПК, поради което предявеният срещу него иск по чл.1 от ЗОДОВ е
недопустим. Настоящият съдебен състав приема, че при горепосочения етап на
развитие на производството по адм.дело, към който етап ищецът е бил упълномощен
да представлява ответника , поддържания
в касационната жалба първи довод е несъстоятелен и не защитава адекватно и ефективно
правата на ответника като страна по административното дело, доколкото въпросът
за процесуалната правосубектност , свързана с правния статут на ответника като
юридическо лице , както и допустимостта на иска, вече са били предмет на
разглеждане по делото и при липсата им първоначално постановеното
първоинстанционно решение би било обезсилено от ВАС. Още повече, че статута на
ответника като юридическо лице е изрично нормативно установен с разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция за акредитация, а
характера на изпълняваната от него дейност като административна също е
нормативно регламентирана с разпоредбата на чл.2 от Устройствения правилник.
Вторият довод, заявен в касационната жалба от ищеца като пълномощник на
ответника по адм.дело, е свързан с твърдението за допуснато от първата
инстанция по адм.дело процесуално нарушение, свеждащо се до необсъждане на
всички доказателства по делото и недадена възможност на пълномощника на
ответника по адм.дело– адв.С.за повторен разпит на вещото лице, за недадена
възможност за оспорване на заключението му и възможност да се поиска допускане
на тройна съдебна експертиза. Поддържа
се и доводът, че от първата инстанция по адм.дело не е изяснен въпросът за
наличие на пряко причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда. Заявено е възражение,
че е нарушено правото на защита на ответника като страна по адм.дело и правото на справедлив процес. В тази връзка е и третият довод
развит в касационната жалба- за ненадлежно представителство на ответника
по адв.дело, основан на твърдението че адв.Е.С.не е имала пълномощия да го
представлява, тъй като е била упълномощена от предходния изпълнителен
директор на ответника, а считано от момента на отстраняване на този предходен
директор от заеманата длъжност - 24.03.2014г., той не е имал правомощия за делегиране
на права на адв.С.във връзка с
процесуалното представителство по адм.дело. Твърди се в касационната жалба, че по тази причина адв.С.не
е имала легитимно пълномощно, доколкото даденото й такова от предходния
изпълнителен директор е с дата 21.03.2014г., към който момент предходния
изпълнителен директор е бил отстранен, а с пълномощното й от твърдяна в
касационната жалба дата- 21.04.2014г. са й били делегирани правомощия само за
заседанието на 24.03.2014г. , към който момент е налице ново ръководство на
ответната агенция и новият представляващ агенцията / новият изпълнителен
директор/ не е бил уведомен за висящото съдебно производство. Поддържа се
довод, че с оглед гореизложените факти правото на защита на ответника по
адм.дело е нарушено. Настоящият съдебен състав намира, че макар доводът в
касационната жалба за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,
свързано със събирането на доказателствата и в частност – на съдебната
експертиза, да е относим към защитната позиция на ответника, като относим към тази
позиция е и доводът за нарушено право на
защита , основан на ненадлежно представителство на ответната агенция по делото
към момента на съдебното заседание, в което са събирани доказателства, то с тях
отново не обезпечено ефективно и адекватно правото на защита на
ответника по адм.дело. Това е така, тъй като с касационната жалба не са
представени никакви доказателства, от които да е видна верността на тезата за
ненадлежно представителство, като не са и направени необходимите доказателствени
искания към ВАС във връзка със
събирането и представянето на такива доказателства; не са направени
доказателствени искания във връзка твърдението за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение при приемането на съдебната експертиза, които
доказателствени искания е следвало да бъдат заявени съгласно разпоредбата на чл.227, ал.2 от АПК,
предвид правомощията на ВАС при повторното разглеждане на делото , свързани с
постановяване на окончателно решение по съществото на спора– чл.227,ал.1 от АПК. По изложените съображения,
настоящият съдебен състав приема, че от ищеца, в качеството му на адвокат-
пълномощник на ответника, не е реализирано ефективно и не е обезпечено напълно
адекватно правото на защита по реда на
обжалването пред ВАС на решението на АССГ по процесното адм.дело, за което
ищецът е бил упълномощен и което му е било възложено от ответника с договора за
правна помощ. При тази хипотеза, възражението за наличие на основателна причина
за оттегляне на пълномощното от страна
на ответника- упълномощител, настоящият съдебен състав намира за доказано и
основателно. Наличието на тези основателни причини, поради които са оттеглени на пълномощията на ищеца, са
потвърдени и с показанията на свидетеля на ответника-упълномощител- св.Г..
Свидетелят установява наличието им, въпреки непрецизността на ползваните от
него юридически термини, което е обяснимо, тъй като свидетелят няма юридическо
образование. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че на ищеца – адвокат-
пълномощник , се дължи само възнаграждението за изпълнената работа до момента
на оттегляне на пълномощното. Към момента на оттегляне на пълномощното тази
изпълнена работа се свежда до изготвяне и депозиране в законоустановения срок
пред ВАС касационната жалба срещу решението на АССГ. Настоящият съдебен състав
приема, че дължимото на ищеца възнаграждение за
тази изпълнена от него работа възлиза на сумата от 2 000,00лв. Настоящият съдебен състав приема при
съобразяване на практиката на СЕС / Решение на СЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела № С-427/12016г. и С - 428/2016г./, с оглед фактическата и правна сложност на адм.дело ,
предвид и на етапа, на който се е намирало производството към момента на
упълномощаването и сключване на договора за правна помощ с ищеца, /след отмяна
на ВАС с дадени задължителни указания , които рамкират предмета на делото и са
свързани със събиране на доказателства единствено за установяване размера на
доказан по основание иск по чл.1 от ЗОДОВ/,
частта на дължимото на ищеца възнаграждение от целия договорен размер от
5 380,00лв., която част съответства
на обема на изпълнената работа , възлиза
на сумата от 2000,00лв. Този размер съответства и на посочения от самия ищец,
на който от него е оценена изпълнената работа до момента на оттегляне на
пълномощното му в докладната записа с рег.№ 32-04/Р от 27.04.2015г., имаща
характер на покана за плащане на тази сума до ответника. До размера на сумата от 2000,00лв., която
ответникът дължи на ищеца на основание чл.26,ал.1, предл.2 от ЗА,настоящият
съдебен състав приема, че предявеният иск се явява основателен. За разликата
над тази сума от 2000,000лв. – до пълния предявен размер от 5 380,00 предявеният
иск по чл.26,ал.2 от ЗА следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради частично несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която исковата претенция е
уважена за разликата над сумата от 2000,00лв.- до пълния предявен размер от 5 380,00лв. и вместо него- следва да бъде
постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен
за тази разлика. В останалата обжалвана част, с което исковата претенция е
уважена за сумата от 2 000,00лв. – обжалваното решение следва да бъде
потвърдено по частично други мотиви, различни от приетите от СРС.
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска от
302,97лв., като за разликата над тази дължима сума – до пълния присъден размер
от 815,00лв. обжалваното решение следва да бъде отменено. За въззивното
производство на ищеца се следват разноски,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответника. Направените от
ищеца разноски във въззивното производство са за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000,00лв. Настоящият съдебен състав намира за основателно
заявеното от ответника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за въззивното производство.
Съдът приема, че като прекомерно адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до минималния размер по чл.9,ал.1 от Наредба № 1/2004г. /в приложимата
релевантна редакция , обн. в ДВ, бр.84/2016г. към момента на сключване на
договора за правна помощ с пълномощника на ищеца- 16.03.2020г./. от 628,50лв.
За да уважи възражението на ответника по чл.78,ал.5 от ГПК настоящият съдебен
състав зачита, че единственото извършено процесуално действие от пълномощника
на ищеца във въззивното производство се свежда до подаване на отговор на
въззивната жалба, както и че в рамките на настоящото производство не са
събирани доказателства, които да са усложнили делото допълнително откъм
фактическа и правна страна.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се следват
разноските в първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част
от иска от 502,00лв., включващи заплатен депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно заявеното от
ищеца възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Заплатеното възнаграждение от 600,00лв. надвишава само с 1,00лв. установеното минимално
такова от 599,99лв. по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. в приложимата редакция
към момента на сключване на договора за правна помощ от 12.04.2018г.
За въззивното производство на ответника се следват
разноски за държавна такса в размер на 67,60лв., съразмерно на уважената част
от жалбата.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 47741 от 09.10.2018г. постановено по гр. д. № 19699/ 2016г. на СРС,
ГК, 164 състав в частта, с която Изпълнителна
агенция „Българска служба за акредитация“ е осъдена да заплати на основание
чл.36,ал.2, вр. с чл.26,ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество
„Н.И П.и П.“ - разликата над сумата от 2000,00лв. - до
размера на сумата от 5 380,00лв. като неиздължено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство № 1/
27.05.2014г., ведно със законната лихва от 08.04.2016г.- до окончателното
изплащане, както и в частта, с
която Изпълнителна агенция „Българска
служба за акредитация“ е осъдена да заплати на основание 78,ал.1 от ГПК на Адвокатско
дружество „Н.И П.и П.“ - разликата над сумата от 302,97лв.- до
размера на сумата от 815,00лв. като разноски по делото, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Адвокатско дружество „Н.И П.и П.“ срещу Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“ иск с правно основание чл.36,ал.2, вр. с чл.26,ал.2, предл.1 от
Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Н.И П.и П.“
- за разликата над сумата от
2000,00лв. - до размера на сумата от 5 380,00лв. , претендирана като
неиздължено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално
представителство № 1/ 27.05.2014г., ведно със законната лихва от 08.04.2016г.-
до окончателното изплащане.
ПОТЪРЖДАВА решение № 47741 от 09.10.2018г. постановено по гр. д. № 19699/ 2016г. на СРС,
ГК, 164 състав в останалата обжалвана
част, с която Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ е
осъдена да заплати на основание чл.36,ал.2, вр. с чл.26,ал.2, предл.2 от Закона
за адвокатурата на Адвокатско дружество „Н.И П.и П.“-
сумата от 2000,00лв., представляваща дължимо незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и процесуално представителство № 1/ 27.05.2014г., ведно със
законната лихва от 08.04.2016г.- до окончателното изплащане, както и в частта, с която Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“ е осъдена да заплати на основание 78,ал.1 от ГПК на Адвокатско
дружество „Н.И П.и П.“ - сумата от 302,97лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Българска
служба за акредитация“ да заплати на
Адвокатско дружество „Н.И П.и П.“ –
сумата от 628,50лв.- разноски по делото за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Н.И П.и П.“ да заплати на Изпълнителна
агенция „Българска служба за акредитация“ – сумата от 502,00лв.- разноски по
делото за първоинстанционното производство и сумата от 67,60лв.- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните ,
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.