Номер 6017.11.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – ПазарджикII Наказателен състав
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивета Б. Парпулова
Членове:Коста С. Стоянов
ВЕСЕЛИН А. ПЕТРИЧЕВ
Секретар:Лилия Г. Кирякова
Прокурор:Станка Стоянова Димитрова (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСЕЛИН А. ПЕТРИЧЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205200600414 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура гр. Пазарджик се явява прокурор Димитрова.
Граждански ищец и частен обвинител И. С. Т. не се явява, редовно
призован. Не се явява и повереникът му П. Г. М. , редовно призован.
Жалбоподателят В. Й. Л. се явява лично и с адв. Х.Н.Х. от ПАК и адв.
В.С.Н. от САК.
Прокурор: Да се даде ход на делото.
Адв. Х. : Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, секретаря и
прокурора.
Адв. Х.: Поддържам жалбите, както и допълнителната такава. Нямам
искания по доказателствата.
Адв. Н.: Поддържам жалбата, както и допълнителната такава. Нямам
искания по доказателствата.
Прокурорът: Оспорвам двете въззивните жалби, включая допълнението
към въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурор: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам изцяло подадените
въззивни жалби против постановената от РС-Панагюрище присъда, с която
подсъдимият Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
129 от НК, а именно причиняване на средна телесна повреда на И.Т. от гр.
Панагюрище. Изцяло не споделям доводите, изложени във въззивната жалба,
сочещи на основание за отмяна на постановената от Районен съд-
Панагюрище присъда. Намирам, че безспорно от събраните по делото
доказателства-гласни, писмени и такива доказателствени средства е доказано
авторството на престъплението, извършено от подсъдимия Л. спрямо
пострадалия, св. Т.. Съдът е изложил доводи, защо е кредитирал показанията
на пострадалия Т., съответно показанията на свидетелите Е., Г.К. и М..
Същите са в пълен синхрон със заключенията на двете съдебно-медицински
експертизи, едната от които, назначена в хода на съдебното производство по
делото, както и със заключението на съдебната-видео-техническа експертиза.
Безспорно се доказва, че действието, в резултат на което е причинена средна
телесна повреда на Т., е реализирано от страна на подсъдимия Л., а не на
другото лице, което е съпровождало подсъдимия. Считам, че присъдата е
2
правилна- обоснована и законосъобразна, както в наказателна-осъдителната,
така и в гражданско-осъдителната й част. Съдът, при определяне вида и
размера на наказанието по отношение на подсъдимия Л., е приел наличие на
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като считам, че правилно
е приложил института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Намирам за
справедлив размера на присъденото обезщетение за причинени на
пострадалия Т. неимуществени вреди в размер на 4500 лв. От друга страна,
считам, че не са налице основания за приложение на закон за по-леко
наказуемо престъпление, така както се изтъква в една от въззивните жалби
против постановената присъда, а именно за приложение нормата на чл. 132
ал. 1, т. 2 от НК. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че в случая подсъдимият не е извършил престъплението в
състояние на силно раздразнение по смисъла на закона, което да наложи
приложението на посочената по-горе материална норма. В горния смисъл,
моля да се поизнесете с решение, с което да потвърдите
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна.
Адв.Н.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че постановената от
първоинстанционния съд присъда не е обоснована и не доказва по безспорен
начин престъплението, в което моят доверител е обвинен. Събраните по
делото доказателства обосновават единствено право на извод за оправдателна
присъда. Съображенията ми затова са следните: ако хипотетично приемем, че
е имало спречкване пред магазина в гр. Панагюрище, между моя доверител и
пострадалия Т., от записа, който е снет от камерата в магазина се вижда, че
първо, Т. е този, който тръгва към моя доверител и га хваща за реверите и
оттам започва кавгата между тях. Искам да подчертая, че няма житейска
логика моят доверител да тръгне от София заедно с бременната си в осмия
месец жена и да пропътува 150 км. до гр. Панагюрище, ако той действително
не е бил заплашван от пострадалия Т. с псувни, нецензурни думи и заплахи. В
най-лошия за доверителя ми случай той следваше да бъде подведен под
състава на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като той е бил в състояние на силен
афект и раздразнение от отправените му заплахи от пострадалия Т.. Данните
по делото говорят, че както свидетелят Т., така и неговата алкохолизирана
компания са в хабитуално състояние на алкохолно опиянение ежедневно. Той
3
дори не се спомня точно какви заплахи е отправил към моя доверител, но
свидетелите, които са присъствали на телефонните разговори неколкократно,
доказаха какви са били заплахите спрямо доверителя ми и спрямо неговите
родители. Моля да постановите оправдателна присъда, да отмените
атакуваната присъда и да оправдаете моя доверител за престъплението, в
което той е обвинен и осъден. Що се отнася до гражданския иск считам, че
съгласно критериите за справедливост, които са заложени в чл. 52 от ЗЗД, те
не обосновават изключително високия размер на присъденото обезщетение.
Степента, интензитета и продължителността на претърпените морални болки
и страдания не обосновават този размер. Считам, че той, предявеният
граждански иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, в който
смисъл Ви моля да постановите Вашия съдебен акт.
Адв. Х.: Ноторен факт е, че за да бъда постановена осъдителна присъда,
съдът по същество е длъжен, позовавайки се на доказателствата да изложи
съображения относно наличията на обективните и субективни принципи на
даден престъпен състав и затова, когато изводът на съда не е верен, налице е
превратност в тълкуването на доказателствата и доказателствените средства.
Частичното или цялостното игнориране, превратното тълкуване на
доказателствата винаги накърнява процесуалните права на подсъдимия.
Позовавам се на едно принципно решение на ВКС № 612 от 21.02.2002 г. на ІІ
н.о. на ВКС. Казусът е пронизан от няколко проблема, на които не е даден
убедителен и най-вече обективен отговор, а те са: виновен ли е Л., извършил
ли е престъпление, което да е очертало хипотезиса на чл. 129 от НК и най-
вече доказано ли е обвинението по един ярък и категоричен начин. Разумът и
юридическият усет, основани на доказателствата и на доказателствените
средства диктува, че е налице отрицателен отговор. Първоинстанционният
съд е положил усилия да изясни истината, но не е стигнал до нея, се е позовал
на една гласно доказателствено средство, каквото са показанията на
потърпевшия и на онези, които са били от неговия приятелски кръг в
Панагюрище. По един недопустим начин са били игнорирани обясненията на
подсъдимия и на един свидетел Г.К., който е бил в епицентъра на събитията,
тъй като тези събития са станали пред магазина, на който той е собственик.
Той е човекът, който е предал, че има камерата на съответното полицейско
управление. Когато Л. е бил разпитван в качеството на обвиняем, той е бил
4
категоричен, не е притежавал т.нар. разтегателна метална палка и не е удрял
с такава палка потърпевшия Т.. Експертът д-р П. е заменил металната палка с
гумена. По този въпрос съдът не е взел никакво отношение. Той трябваше да
прояви по-голяма прецизност в своите разсъждения тогава, когато е
интерпретирал гласните доказателствени средства, от една страна
показанията на Т., от друга-обясненията на подсъдимия. И не е изложил
убедителни доводи защо той не дава вяра на основното гласно
доказателствено средство, каквото са обясненията на подсъдимия.
Позоваването на по касационната практика е необходима във връзка с
обясненията на подсъдимия. Припомням Решение № 981 от 07.11.2005 г. на
ІІІ н.о. на ВКС. Обясненията на подсъдимия са основно доказателствено
средство, поради което съдът не може да ги отхвърли, без да ги е обсъдил
всестранно и се поставят задълбочено с другите гласни доказателствени
средства, нещо, което не е сторил първоинстанционният съд. Достоверността
на обясненията на подсъдимия зависят от собствената си убедителност, а не
от тази на опровергаващите ги доказателства, че това е така е видно и от
Решение 852 от 10.01.2005 г. на № н.о. и тъй като е въпрос на анализ на
гласни доказателствени средства ще Ви припомня една Монография на
проф.К. „Пострадалият като обвинител в наказателния процес“. На стр. 14
„Различно може да бъде поведението на потърпевшия в качеството му на обвинител в
наказателния процес. В едни случаи той е заинтересован да бъде разкрита обективната
истина. В други му е безразлично. В трети всячески се стреми да попречи да се разкрие
тази обективна истина“. Ние сме изправени пред третата хипотеза. Решение №
836 28.02.1990 г. на І н. о. на ВКС – показанията на пострадалия свидетел са
източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от
престъплението права. Особеното положение на пострадалия може да го
мотивира да бъде недобросъвестен и необективен. Това налага съдът, когато
преценява тези показания да ги подложи на подробен, задълбочен анализ.
Цитирането на правната теория и на касационната практика не е самоцелно
затова посредством тези позовавания единственият извод, който може да се
направи е недобросъвестността на потърпевшия Т.. Първоинстанционният
съд е проявил индеферентност към едно гласно доказателствено средство.
Това са показанията на св.К. на 21.01.2020 г. пред съда. Той казва: „Предадох
записа от камерата на магазина на полицията“. Това е човекът, който е заснел
инцидента. „Аз прегледах записа, на който ясно се вижда удар с бухалка от едно момче,
5
но не това /сочи подсъдимия/, а едно друго момче, което е отвън. Той удари Искрен с
бухалката.“ Съставът на РС не е бил впечатлен и от показанията на св.Нешо
М., който е служител в РУ на МВР. На 09.06.2012 г. е заявил „ Мога да кажа, че
Искрен е провокативен човек. Това ми е известно от работата, която работя.“ В ДП
63/2019 г. е отбелязано неизвестен автор, защо неизвестен автор, след като се
твърди, че авторът е подсъдимият Л.. Прокурорът, който е наблюдавал ДП е
разпоредил Л. да бъде разпитан в качеството на свидетел. При условие, че той
е бил автор на престъплението защо той беше привлечен в качеството на
обвиняем 7 м. след това. Разумът, юридическият усет основан на
доказателствата и доказателствени средства повелява едно - при строгото
съблюдаване на разпоредбата на чл. 336, ал 1, т. 3 НПКда отмените
първоинстанционната присъдата и да постановите нова, с която Л. да бъде
признат за невинен. Сторите ли това, следва, че гражданският иск следва да
бъде отхвърлен, защото за да е налице виновно и противоправно поведение,
т.е. да е налице обезщетение от непозволено увреждане, необходимо е
наличието на деликт, какъвто в конкретния казус не е налице.
Реплика прокурорът: Не мога да се съглася с изразеното становище от
страна на адв. Н. за евентуално приложение нормата на чл. 132 от НК.
Безспорно от приетите доказателства е установено, че не са налице тежки
обиди по смисъла на закона, отправени към подсъдимия, респ. към неговите
родители, които да предизвикат състояние на силно раздразнение. От
момент, в който пострадалият Т. по телефона е отправил тези нецензурни
изрази, които съдът е посочил в мотивите си, до момента, в който
подсъдимият заедно с неговата съпруга, съответно и с неговия приятел са
пристигнали в гр. Панагюрище е изминал дълъг период от време от около два
часа и половина. Така че в случая категорично не би могло да намери
приложение разпоредбата на чл. 132 от НК. Считам, че съдът е изложил
пространствени доводи защо не е кредитирал и коя част от обясненията на
подсъдимия Л.. Прави впечатление, че съдът е кредитирал обясненията му в
една част, а в друга не ги е кредитирал. По отношение на показанията на св.
К.. Също считам, че съдът е изложил пространствени доводи защо не е
кредитирал тези показания. Адв. Х. цитира първоначално депозираните от св.
К. показания в съдебното заседание по делото, проведено на 21.01.2020 г., но
при уточняващи въпроси в продължение на съдебното следствие на същата
тази дата. Свидетелят въобще не е бил категоричен досежно заявеното
6
първоначално от него. Още повече, че тези негови показания изцяло са
дискредитирани от показанията на пострадалия свидетел Т., М., както и от
заключението на видео-техническата експертиза. Не може един свидетел,
който не е пряк очевидец на случилото се пред магазина, въпреки че той е
съдържател на същия, да прави коментар на видяното от него на записите от
съответните видео камери, намиращи се пред магазина му, затова е назначена
именно и съдебно-видео-технологична експертиза, чието заключение е
кредитирано от съда.
Адв. Х.: Моля във вашия съдебен акт да отговорите на въпроса: няма
ли съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт,
когато в него се говори за метална разтегателна палка, експертът говори за
гумена, а пък Кълпаков говори за бухалка.
Право на лична защита на подсъдимия: Не съм го удрял. Моля да се
вземат фактите предвид и на нашите показания, които са. В Панагюрище това
не се случи, надявам се тук да ги имате предвид. Ние преди това не сме
имали конфликти, даже бяхме съученици до 7-ми клас с него. Понеже, както
каза и полицаят М. той си е конфликтна личност. Аз още от дете знам. Лично
с него не съм имал пречка, но той си е бил винаги такъв. Преди делото имаше
още 2-3 разправии в града, които са известни на другите, само на прокурора
не знам как не му бяха известни.
Последна дума на подсъдимия: Искам да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да обсъди доводите на
страните.
След тайно съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе в законния срок с решение.
7
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 11:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8