РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Монтана, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500141 по описа за 2022 година
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба срещу решение №
260424 от 16.12.2021г. , постановено от РС Лом по гр. дело № 767/2021 г.
С въззивна жалба Н.Х. чрез пълномощника си адв.Б. твърди,че атакуваното
решение е неправилно ,като е изложил подробни съображения в тази насока . Поддържа ,че
в случая безспорно е налице изтекла погасителна давност, а с оглед приетото от съда,че
ищецът не е направил възражение в тази насока поддържа,че такова може да бъде направено
в исково производство.Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени
атакуваното решение,като постанови ново,с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ “ АД чрез процесуалния си представител е подал писмен
отговор , в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени
съображения .
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
По същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това
са следните:
За да постанови обжалваното решение ,първоинстанционният съд е приел,че в
подписаните споразумителни протоколи/ 2 бр./ е обективирано изрично и недвусмислено
признанието на ищеца на вземанията на ответното дружество, предмет на предявения
отрицателен установителен иск и по същността си представляват договор за спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД ,като ищецът е признал съществуването и размера на дълга, а
1
ответникът е приел неговото разсрочено плащане. На основание чл. 116, б. "а" от
ЗЗД направеното от длъжника изявление за признание на дълга, което е с конкретен адресат
- кредитора, е произвело действието си с факта на достигането му до него, е прекъснало
давността и от този момент, на основание чл. 117 от ЗЗД е започнала да тече нова давност.
Ето защо, с оглед на гореизложените съображения, съдът приема, че с подписване на тези
споразумения и признавайки задълженията си за процесния период периода, ищецът се е
отказал от изтеклата давност.
Настоящата инстанция приема като правилен този извод на съда по отношение на
Споразумителен протокол /условно наречен № 1/ за сумата 18 584,26 лв.
За прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла /Решение
No 63/19.02.2013г. по гр.д. No1569/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, докато за признаването на
вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане винаги може да бъде
признато, включително след изтичането на давностния срок. Нещо повече - по аргумент за
по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането
на давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да
стори и по-малкото - да признае вземането, т.е. своето задължение. Това признание
представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност. След като по аргумент
от чл. 113 ЗЗД е валиден само отказът от вече изтекла давност, то няма пречка признанието
да бъде направено след изтичане на давностния срок. Всъщност ако длъжникът признае
вземане, като е знаел или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази
за изтекла давност, но не се е позовал на нея, то е направил
пълен отказ от цялата вече изтекла давност, за което не съществува срок да бъде сторено. / В
този смисъл е съдебна практика на ВКС, формирана с Решение No 65/03.06.2011 г. по т. д.
No600/2010 г., І т.о. на ВКС/ . Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото
на погасителна давност може да се направи само след изтичането й.
Относно формата на едностранното волеизявление за отказ от субективното право
на погасителна давност, с Решение No 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. No 927/2012 г., ІV
г.о., е прието, че няма форма за действителност, но длъжникът, като знае същността на
правото си, трябва и да иска настъпването на правните последици от непозоваването на
погасителна давност. Прието е още, че отказът може да бъде изричен или мълчалив, но от
съдържанието му трябва да
може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност – относно цялото парично задължение или част от
него, а също и че паричното задължение следва да бъде индивидуализирано.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесното споразумение по протокол No
1 /за сумата от 18584,26 лв./ има характер на признание на дълга и на отказ от изтекла
погасителна давност.
Това е така, защото от самото волеизявление, тълкувайки го, може да се стигне до
извод, че страната, направила го, е признала задължението и се е отказала от изтеклия в
нейна полза давностен срок. Споразумението индивидуализира в достатъчна степен
паричното задължение – посочена е като общ размер главница от 18584,26 лв. за
консумирана електрическа енергия, като в табличния вид падежите на фактурите са за
период 30.06.2001г.- 11.07.2011г., последователно описани по дати. Може да се приеме, че
паричното задължение е индивидуализирано, тъй като от посочените падежни дати на всяка
фактура с конкретен посочен номер на фактура, е видно задълженията за какъв период са
натрупани и е ясно, че са твърде отдалечени във времето от датата на сключването на
споразумителния протокол . Това обстоятелство обуславя наличие на достатъчна
индивидуализация на вземането и обуславя възможността споразумителният протокол да се
цени като отказ от правото на погасителна давност. Макар да липсва изричен отказ,
обективиран в споразумителен протокол No 1 /за сумата от 17864,26 лв./, може по несъмнен
начин да се направи извод относно кои конкретни парични задължения, а именно за
2
главница по конкретни фактури, с конкретизиран падеж, с посочени суми за всяко едно
вземане, длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност.
Признанието на вземането като основание за прекъсване на давността може да бъде
направено само до изтичане на давностния срок. В разглеждания случай този срок за
задълженията за доставена електрическа енергия е изтекъл към датата на сключване на
споразумението , така че в случая за прекъсване на давността не става въпрос, а за отказ от
вече изтекла погасителна давност, както се обоснова по-горе. Или в обобщение, в
Споразумителен протокол No 1 достатъчно детайлно са описани вземанията, от които се
формира общата сума от 11 711,05 лв. – с конкретни номера на фактури, посочени падежни
дати и суми и по този начин от съдържанието му става ясно за кои точно вземания ищецът
се е съгласил да се откаже от изгодната нему изтекла погасителна давност. Този извод се
подкрепя и от действията на ищеца.От експертизата се установява,че след сключването на
споразумението същият е започнал да започнал да изпълнява същото, като за периода
08.04.21г.-25.07.21 г. е внесъл сумата 686,46 лв. Предвид гореизложеното съдът намира
атакуваното решение в тази част за правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Не е такова положението обаче при сключения Протокол No 2/ по отношение на
сумата 14496,03 лв.
В Протокол No 2 /за 14 496,03 лв./ дължимата сума също е именувана като
„главница“ и „лихва“ . По този начин се получава, че и в двата протокола става дума за
главница и лихва по издадени фактури, като от прочита на самите протоколи не става ясно,
че единият от тях касае главници, а другият –лихви. В протокола не е посочено за какъв
период е начислена тази сума ,никъде не е посочен номера на фактурите, а са отразени
такива с една и съща дата на издаване и на падеж . Без експертно заключение не може да
се добие никаква детайлна представа за дълга, който се „признава“. Ето защо не може да се
направи извод за наличие на индивидуализация на вземанията и за ясна воля на ищеца кои
задължения съзнателно признава, сключвайки Протокол No 2,поради което и следва да се
приеме че няма валиден отказ от изтекла погасителна давност.
А след като това е така, то предявеният отрицателният установителен иск досежно
претендираната на основание Протокол No 2 сума в размер на 14 496,03 лв.е основателен и
следва да бъде уважен .Ето защо атакуваното решение в тази част следва да бъде отменено и
постановено ново в посочения по-горе смисъл.
При този изход на делото ответникът следва да заплати направените в
производството разноски.С оглед обстоятелството,че същият е защитаван безплатно от
адв.Б. при условията на чл.38 от Наредба № 1 за минималните... ответникът следва да
заплати на последния адвокатско възнаграждение в размер на 1927 лв.По сметка на
Окръжен съд Монтана ответникът дължи сумата 970лв./ДТ за двете инстанции и разноски за
вещо лице/
Предвид гореизложените съображения Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260424 от 16.12.2021г. , постановено от РС Лом по гр.
дело № 767/2021 г. В ЧАСТТА ,с която съдът е отхвърлил предявения иск над сумата
14 496,03 лв. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че Н.Х. от гр.*,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ » АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, бул. „*“ No *, вземането за сумата от 14 496,03 лв. по Споразумителен протокол от
08.04.21 г. по заявление */05.04.21 съставляващо задължение за клиентски номер No *,
като погасено по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260424 от 16.12.2021г. , постановено от РС Лом по
гр. дело № 767/2021 г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА «ЧЕЗ » АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“
No *да заплати на адв. Р.Б. сумата 1927 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции .
ОСЪЖДА «ЧЕЗ » АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“
No *да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана разноски пред двете инстанции в размер
на 970 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4