№ 147
гр. Габрово, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на съделителката И. Д. Д. и по въззивна жалба на
съделителката О. М. М. срещу Решение №22/28.03.2022г. по гр.д.№173/2020г. на РС Трявна.
В жалбите се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно в частта относно
начина на извършване на делбата, както и в частта относно претенцията по сметки, по която
всяка от жалбоподателките е осъдена да заплати на съделителя П. В. П. сумата то 124,16лв.
Твърди се, че въпреки установеното по делото, че делбеният имот е част от по-голям бивш
имот, собственост на общия наследодател М.М.Р. и граничи, в рамките на бившия имот, с
друг имот с идентификатор **, с площ от 740кв.м., съсобствен само между част от
съделителите /П., С. и Г./, съдът не допуснал експертиза със задача дали е възможно
обособяване на реални дялове по колена, като се съобрази, че дяловете на две от колената
съделители могат да ползват за лице лицето на съсобствения само между тях имот, ако бъдат
придадени към него, така щото процесният имот да не се изнася на публична продан. Правят
се възражения относно непредоставена възможност да се атакува извършена от
наследодателя сделка с иска за възстановяване на запазена част. Твърди се и че неизяснен
останал въпроса как е определен размера на лицето на процесния делбен имот от вещото
лице - по графични данни или чрез реално измерване на място от негова страна. По
отношение уважения иск по сметки относно претенцията на съделителя П. за косене на
трева жалбоподателките считат, извода на съда, че косенето на трева има характер на
необходими разноски, т.е. на разноски насочени към запазване на вещта, срещу нейното
погиване, които се присъждат по реда на чл.30, ал.3 ЗС бил несъстоятелен. Имотът бил
незастроен, необитаем, представлявал поляна или ливада и косенето на тази поляна или
ливада можело да е от значение за по-добрия му естетически вид, но не и за запазване на
предназначението му, свойствата му или неразрушаването му. Ако на ищеца не му е
харесвал вида на избуяла трева при посещенията му на имота, поради което се е договорил
за косене, това не означавало, че на останалите съсобственици подобен вид на имота
смущава чувството им за естетика. Разноските за косене не само не били необходими, но
били и излишни с оглед на текущата му подръжка при положение, че имотът не се ползва,
не се обитава, а били извършени без решение на мнозинството от съсобствениците. Тази
1
претенция била оспорена като погасена по давност за периода над пет години до датата на
подаване на исковата молба. Освен това недопустимо било със свидетелски показания да се
доказва факта на сключен договор, чиято обща стойност надхвърля 5000лв., съгл. чл.164,
ал.1, т.3 ГПК, а след като районният съд приел, че между ищеца П. и свидетеля П. Д. е
съществувала договорка от 1997г. всяка година последният да коси и чисти тревата в имота
срещу 200лв. годишно, очевидно било, че ставало дума за договор за услуга, сключен за
неопределен срок, възнаграждението по който било уговорено на годишна база в твърд
размер и чиято обща стойност надхвърля 5000лв. Като приел за доказан факта на сключения
договор за косене на трева чрез свидетелски показания районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение. Съдът допуснал и друго процесуално нарушение- не
разгледал възражението за погасителна давност, като е уважил претенцията за косене на
трева за 1200лв- т.с. за 6 години по 200лв. Неправилно бил определен от районния съд и
размера на разходите за косене за 2020г., тъй като сумата не била редуцирана от годишното
възнаграждение съответно на времето до края на 2020г. Исковата молба не била подадена на
31.12.2020г., за да се присъжда за 6 години възнаграждение от по 200лв. годишно,
независимо от факта, че косенето само по себе си има сезонен характер. Жалбоподателките
молят съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните от тях части
и да постанови друго, с което делбата да се извърши чрез обособяване на реални дялове по
колена, както и да се отхвърли претенцията на ищеца П. за направени разноски за имота по
косене на трева като недоказана. Молят да им бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от съделителката Д. С.
адвокатско възнаграждение.
Съделителката Д. С. е депозирала отговори на въззивните жалба, в които оспорва
същите в частта относно способа за извършване на делбата и смита, че подадените въззивни
жалби са основателни в частта относно уважената претенция по сметки. Претендира
разноски.
Съделителят П. П., чрез процесуалния си представител адв. Р. оспорва жалбите.
Съделителката Е. Г. не взема становище по подадените въззивни жалби, въпреки
дадената й възможност за това.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същите са процесуално допустими.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното Решение №22/28.03.2022г. по гр.д.№173/2020г. на РС Трявна е изнесен
на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по КК и КР на гр.Трявна,
одобрени със заповед РД-18-83/10.12.2009г. на ИД на АГКК, адм. адрес: гр.Трявна, **, с
площ 1535кв.м., трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници : **, **, **, **, **, **, заедно с
построената в него СГРАДА с идентификатор **.1 със з.п. 33кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – селскостопанска сграда, на стойност по средни пазарни цени 18624,00лв.
Съдът постановил получената от продажбата сума да се разпредели, както следва: П. В. П. –
4/12 ид.ч.; Д. С. С. -3/12 ид.ч.; О. М. М. - 2/12 ид.ч.; И. Д. Д. - 2/12 ид.ч.; Е. К. Г. - 1/12 ид.ч.
Ако на публичната продан държавният или частен съдебен изпълнител продаде недвижимия
имот на цена по-висока от посочената от 18624,00лв. следва да събере съответната ДТ за
разликата в тази цена от съделителите П. В. П., Д. С. С., О. М. М., И. Д. Д. и Е. К. Г..
Съделителите са осъдени да заплатят държавна такса съобразно дела си. Съделителите Д. С.
С., О. М. М., И. Д. Д. и Е. К. Г. са осъдени да заплатят съобразно дяловете си направените от
съделителя П. В. П. разходи за поддръжка на делбения недвижим имот, на основание чл.30
ал.3 ЗС, както и да му заплатят направените по делото разноски, като претенцията по сметки
за горницата над уважения размер е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, в която делбения имот е изнесен
на публична продан и в частта, в която е уважена претенцията по сметките. В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
2
За да постанови решението си съдът е приел следното : от първоначалното и
допълнително заключения на в.л. Г.К., както и от изявленията му в с.з. било установено, че
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, ведно с построената в него СГРАДА с
идентификатор **.1 е реално неподеляем. Според първоначалното заключение на вещото
лице, пазарната стойност на имота, изчислена по метода на пазарните аналози, е 20
300,00лв., а според допълнително изготвеното заключение, формирано след проучване и на
реално осъществени сделки с аналогови имоти за период 5 години назад, пазарната стойност
на делбения имот е 18 624,00лв. Доколкото посочената в допълнителното заключение на
вещото лице пазарна стойност на имота е резултат на по-задълбочено и обективно
изследване, съдът възприел именно нея като пазарна стойност на делбения недвижим имот.
Предвид установеното, че делбеният недвижим имот е реално неподеляем,
първоинстанционният съд приел, че единственият възможен способ за ликвидиране на
съсобствеността е изнасянето му на публична продан.
Съделителя П. П. направил претенция за подобренияу която е приета за разглеждане,
както следва: за сумата от 1000,00лв. – разходи за поддържане на имота, изразяващи се в
косене на трева през периода 2015г. – 2020г.; за сумата от 1500,00лв. – разходи за пътуване
от гр.София до гр.Трявна за поддържане на имота през периода 2015г. – 2020г.; за сумата от
1000,00лв. –разходи за поддържане на имота, изразяващи се в ремонт на покрив и ограда
през периода 2015г. – 2020г.
От показанията на св.П. Д. било установено, че П. П. го ангажирал да коси и почиства
тревата в имота всяка година и от 1997г. насетне /с изключение на 2003г./ежегодно вършел
това, като два пъти годишни косял и почиствал тревата в него. За свършеното П. П. му
плащал по 200,00лв. на година, които давал на ръка. Свидетелят посочил, че с негова помощ
П. извършил ремонт на покрива на сградата, като свидетелят не установил да е получил
допълнителни средства за този труд, извън плащаните му по 200,00лв. годишно от ищеца.
Въз основа на посоченото от свидетеля Д. районният съд приел, че през периода 2015г.
– 2020г. съделителят П. П. направил разходи за косенето на тревата в делбения имот, които
са в размер на общо 1200,00лв. /6 години по 200,00лв./. Съдът счел, че косенето на трева е
действие, което е свързано със запазване на вещта и поддържане на нейното добро
състояние, поради което направените разходи за извършването му съставляват необходими
разноски по чл.30 ал.3 ЗС и останалите съсобственици следва да участват в направата им
съобразно квотата си в съсобствеността.
По делото не били ангажирани доказателства, поради което не се установява,
съделителят П. П. да е направил разходи за ремонт на покрив и ограда. Не се установявало и
да е направил разходи за пътуване от гр.София до гр.Трявна и техния размер, които да са
пряко свързани с поддръжката на имота, поради което в тази му част претенцията за
подобрения е отхвърлена.
Въззивният съд намира следното :
Тъй като производството се намира във втора фаза – по извършване на делбата
наведените от жалбоподателките възражения относно предявяване на претенции за
възстановяване на запазена част са несвоевременно заявени, поради което съдът не следва да
ги обсъжда.
Безспорно делбения имот се намира на територията на гр.Трявна. Със Заповед №2620
на МНЗСГ (ДВ, бр.54 от 1963г.) градът е обявен за курортно селище с местно значение.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.2 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за
ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота в курортните населени
места и селищни образувания и в курортните зони на населените места се спазват следните
размери - най-малко 16м лице и 500кв.м повърхност.
Процесния имот е с площ 1535кв.м. В обясненията на в.л.К. дадени в с.з. е посочено, че
имотът има лице 19,99м. Съгласно ал.4 на чл.19 ЗУТ при делба на поземлените имоти по
ал.1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално
определените в ал.1, намалени най-много с 1/5. Следователно имота няма достатъчно голямо
лице, за да се обособят два и повече имота, при спазване изискванията за урегулиране на
парцелите по ЗУТ, поради което възражението на жалбоподателките в тази насока е
3
неоснователно.
Не е възможно разделяне на имота на повече парцели, като на единия от тях лицето да
е границата със съседен имот.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите относно начина на измерване на
лицето на делбения имот, тъй като дали същото е измерено по графични данни или на
място, разликата не би могла да е такава, че да позволява обособяване на два урегулирани
поземлени имота.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че единствения възможен способ
за извършване на делбата е изнасяне на имота на публична продан, поради което в тази му
част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По реда на чл.346 ГПК съделителят П. П. е предявил срещу останалите съсобственици
съобразно дела им претенции по сметките. Предмет на жалбата е претенцията за сумата
общо в размер на 1000лв. за косене на трева в делбения имот за периода 2015г.-2020г.
В с.з. от 03.02.2022г. пълномощника на П. е уточнил, че другите съделители не знаели,
че се извъшват дейности по косене и ремонт на покрив, тъй като несе интересували от
имота.
Тази претенция е квалифицирана от първоинстанционния съд като такава по чл.30, ал.3
ЗС.
Съгласно утвърдената практика на ВКС ако съсобственика е изразил съгласи за
извършените дейности същия отговаря по реда на чл.30, ал.2 ЗС, а ако такова съгласие не е
налице – отговорността му е по чл.61, ал.2 ЗЗД и съделителя отговаря за увеличената
стойност на имота съобразно дела му.
В правомощията на съда е да даде правилната квалификация на заявената претенция. В
настоящия случай първоинстанционния съд е дал неправилна правна квалификация, поради
което в тази обжалвана част решението следва да бъде отменено, а съдът да разгледа
препенцията съобразно правилната правна квалификация.
Въззивният съд намира, че заявената претенция за заплащане на сторени от съделителя
П. разноски за косене на имота е неоснователна.
На заплащане от съсобствениците подлежат два вида разноски – полезни /подобрения/,
които са довели до увеличаване стойността на имота и направеното е трайно прикрепено и
необходими, без които вещта би погинала или би се увредила. Претендираните от
съделителя П. разноски за косене, по своето естество са разноски по поддържане на имота.
същите обаче не са необходими за запазването на вещта и поради това не представляват
необходими такива. Съдът счита, че претендираните разходи за косене представляват
обикновени разходи по поддръжка на имота в добър естетически вид, но в никакъв случай
същите не са от естество за увеличат стойността му, още по-малко пък да го запазят от
погиване, поради което заявената претенция следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Поради изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение, в
обжалваната му част относно уважената претенция за заплащане на разноски за косене на
трева следва да бъде отменено.
По отношение на разноските :
И двете въззивни жалби са уважени на половина, поради което разноски следва да им
се присъдят съобразно уважената част от всяка от жалбите, както следва ответниците по
жалбата на О. М. следва да й заплатят сумата от 31,04лв., а ответниците по жалбата на И. Д.
– 34,01лв.
Съобразно направеното в отговорите на въззивнаат жалба искане от съделителката Д.
С. и отхвърлената част от жалбите в полза на С. следва да се присъди съответната част от
сторените пред настоящата инстанция разноски, а именно 200лв., които следва да й заплатят
жалбоподателките. Съдът намира възражението на жалбоподателките за прекомерност на
заплатеното от С. адвокатско възнаграждение от общо 400лв. за неоснователно. Съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/09.07.2024г. за изготвяне на отговор на въззивна
жалба възнаграждението е не по-малко от 400лв., пълномощника на съделителката С. е
4
изготвил отговор и по двете въззивни жалби, поради което заплатеното възнаграждение не е
прекомерно.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №22/28.03.2022г. по гр.д.№173/2020г. на РС Трявна, В
ЧАСТТА, в която ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по КК и КР на гр.Трявна,
одобрени със заповед РД-18-83/10.12.2009г. на ИД на АГКК, адм. адрес: гр.Трявна, **, с
площ 1535кв.м., трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници : **, **, **, **, **, **, заедно с
построената в него СГРАДА с идентификатор **.1 със з.п. 33кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – селскостопанска сграда е изнесен на публична продан.
ОТМЕНЯ Решение №22/28.03.2022г. по гр.д.№173/2020г. на РС Трявна, В ЧАСТТА, в
която Д. С. С., с ЕГН **********, от гр. ** е осъдена да заплати на П. В. П., с ЕГН
**********, от **, сумата от 250,00лв. - направени разходи за поддръжка на делбения
недвижим имот, на основание чл.30, ал.3 ЗС, О. М. М., с ЕГН **********, от ** е осъдена да
заплати на П. В. П., с ЕГН **********, от **, сумата от 166,60лв. - направени разходи за
поддръжка на делбения недвижим имот, на основание чл.30, ал.3 ЗС, И. Д. Д., с ЕГН
**********, от ** е осъдена да заплати на П. В. П., с ЕГН **********, от ** сумата от
166,60лв. - направени разходи за поддръжка на делбения недвижим имот, на основание
чл.30, ал.3 ЗС.и Е. К. Г., с ЕГН **********, от ** е осъдена да заплати на П. В. П., с ЕГН
**********, от **, сумата от 83,30лв. - направени разходи за поддръжка на делбения
недвижим имот, на основание чл.30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН **********, от гр. **, И. Д. Д., с ЕГН **********, от **, Е.
К. Г., с ЕГН **********, от ** и П. В. П., с ЕГН **********, от ** да заплатят на О. М. М., с
ЕГН **********, от ** сумата от 31,04лв.(тридесет и един лева и четири стотинки) –
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН **********, от гр. **, О. М. М., с ЕГН **********, от **, Е.
К. Г., с ЕГН **********, от ** и П. В. П., с ЕГН **********, от ** да заплатят на И. Д. Д., с
ЕГН **********, от ** сумата от 34,01лв.(тридесет и четири лева и една стотинка) –
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА О. М. М., с ЕГН **********, от ** и И. Д. Д., с ЕГН **********, от ** да
заплатят на Д. С. С., с ЕГН **********, от гр. ** сумата от 200лв.(двеста лева) – разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5