№ 2227
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110155266 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
15.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 55266/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „НТ“ ЕООД срещу „СМ7“ ЕООД, като се твърди, че
страните се намирали в облигационни отношения по силата на заявка-договор №
38/22.10.2021 г. Поддържа, че по силата на договора бил извършен превоз на стоки от
България до Германия, като ищецът бил изпълнил точно задълженията си по договора, а за
ответника била издадена фактура № 1815/27.10.2021 г. на стойност 1200,00 лева. Навежда
доводи, че ответника бил получил всички необходими документи, но не бил заплатил
дължимата цена по договора, като падежа на задължението бил 03.02.2022 г. Излага
съображения, че с оглед липсата на плащане ответникът бил изпаднал в забава, поради което
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 84,00 лева за
периода 03.02.2022 г. до 11.12.2022 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати
1
претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се
поддържа, че задължението е частично погасено чрез плащане. Излагат се съображения за
сключена извънсъдебна спогодба за доброволно уреждане на спора. Иска отхвърляне на
претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно облигационно отношение по договор за превоз на стоки; 2) ищецът да е изпълнил
точно задълженията си по договора за превоз.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между тях не се спори, поради
което е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) страните са се
намирали във валидно облигационно отношение възникнало по заявка-договор №
38/22.10.2021 г.; 2) че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е извършил
превоз на стоки от България до Германия, които са приети без възражения; 3) че с платежно
нареждане от 01.12.2022 г., ответникът е заплатил на ищеца частично сумата от 300,00 лева.
Подадена е молба от с вх. № 6/03.01.2023 г. от ищеца, с която същият е заявил, че
ответникът е заплатил и сумата от 300,00 лева на 23.12.2022 г.
В случая, съдът намира, че извършените плащания в хода на процеса имат характер
на съдебни признания на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А съдебното признание на
факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на
действителното фактически и правно положение между страните – арг. чл. 10 ГПК и чл. 175
ГПК. Тъй като по делото са ангажирани писмени доказателствени средства от ищеца, които
съдът кредитира, които писмени доказателствени средства подкрепят извършените съдебни
признания на факти, то настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено пълно
и главно (по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК), че са налице всички материални предпоставки
за уважаване на предявените искове.
На следващо място, съдът счита, че с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
отчете извършените в хода на процеса плащания по отношение на главницата, доколкото
между страните няма спор досежно прихващането на изпълнението. При това положение,
тъй като не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че всички претендирания вземания
са погасени чрез плащанията, съдът намира, че следва да уважи частично претенциите – за
неплатената част, като отхвърли претенцията за главницата, предвид извършеното плащане.
При този изход на правния спор, съдът счита, че ответникът е станал причина за
производството (per argumentum a contrario от чл. 78, ал. 2 ГПК), поради което с правна
възможност да претендира разноски разполага само ищецът. Последният е поискал
присъждането на деловодни разноски и е доказал, че действително е сторил такива, поради
което следва да му се присъди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 675,08 лева,
представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
За пълнота по отношение на деловодните разноски, съдът намира, че следва да
изтъкне, че формално въз основа на правилото на чл. 2, ал. 8 НМРАВ може да се направи
извод, че принципно на адвоката, когато е уговорено адвокатско възнаграждение в
минимален размер, то отделно следва да се заплатят деловодните разноски. А contrario, ако
2
адвокатското възнаграждение е в по-голям размер от минимума, принципно въпреки
НМРАВ (който не обвързва съда), следва да се приеме, че в по-голямото възнаграждение е
включен и разхода по пътуването. Факт е, че строго погледнато разходите за пътни разноски
не са същински деловодни разноски. Въпреки това не може да бъде лишена страна от
процесуално представителство (вкл. с оглед изменение на чл. 142 ГПК), както и да се
задължи страна пътните разноски на процесуалният представител да останат в нейна тежест
или в тежест на самия представител. Друг е въпросът, че дължимите разноски са само онези
за обичайните средства за пътуване – обществен транспорт (влак или автобус)) или личен
автомобил (при нормален разход за автомобила, а не такъв на луксозен клас автомобили),
без включени луксозни разходи – напр. самолет, луксозен автомобил и т. н. В този смисъл,
принципно в съдебната практика трябва да се направи разграничение за същинските и
несъщинските деловодни разноски. Същински са онези деловодни разноски, който касаят
самото дело, а несъщинските деловодни разноски са тези свързани с делото, но непряко –
т.е. в случая пътуването на процесуалният представител, който е един. След като същият е
ангажирал доказателства за разноски в нормален размер – пътни разходи за 340 км. с
автомобил при разход от 7л./100 км. на цена от 58,08 лева, то това са нормални несъщински
разноски свързани с делото. В този смисъл – разход до 10 л./100 км. е нормален и не следва
да се изследва, а да се вземе предвид опитните правила, които са известни на всяко лице
което шофира, като се вземе предвид и други фактори – сезон, натовареност на движението
и пр. Накрая следва да се вземе предвид и факта, че в случая липсва възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което принципно би имало значение за това дали и как съда следва да се
произнесе по деловодните разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СМ7“ЕООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр.
................ да заплати на „НТ“ ЕООД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................., на основание чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
600,00 лева, представляващи незаплатено превозно възнаграждение по заявка-договор №
38/22.10.2021 г. за извършен превоз на стоки от България до Германия за което е издадена
издадена фактура № 1815/27.10.2021 г., ведно със законната лихва от 12.10.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 84,00 лева, мораторна лихва за периода
03.02.2022 г. до 11.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 600,00
лева до пълния предявен размер от 1200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СМ7“ЕООД, ЕИК: .................. да заплати
на „НТ“ ЕООД, ЕИК: ...................., сумата от 675,08 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3