Решение по дело №276/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 75
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20204310100276
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                   Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                       гр.ЛОВЕЧ, 28.02.2020 год.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №276 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Производство с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно съгласие.

            РС-гр.Ловеч е сезиран с молба от Н.В.С. и С.А. ***, в която изтъкват, че те двамата сключили граждански брак, първи за двамата, с акт за граждански брак №0257 от 14.09.1986 г. на Община-гр.Ловеч. От брака си нямат непълнолетни деца.

            Поясняват, че първоначално, след сключване на брака отношенията им били добри, но с течение на времето се получили разногласия помежду им, чувствата им охладняли, почти не контактували един с друг.

            Считат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и е невъзможно да бъде заздравен. Съществуването му е само формално, безполезно за тях самите и за обществото. От много години живеят и във фактическа раздяла. Не желаят да излагат на показ личните си семейни отношения. Постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, като уредили всички въпроси, свързани с личните и имуществените им отношения, съобразно изискванията на чл.51 от СК.

            Молят съда да постанови решение, с което :

            I.Да прекрати гражданският брак, сключен с акт за граждански брак №0257 от 14.09.1986 г. на Община-гр.Ловеч между Н.В.С. и С.А. Стойкава, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

            II.Да утвърди споразумението по чл.51 от СК :

            1.След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име - С., за което съпругът Н.В.С. дава своето съгласие.

            2.Н.В.С. получава в дял и става изключителен собственик на : Лек автомобил марка РЕНО, модел ЕСПЕЙС, с peг.№OB 3166 ВМ, двигател без номер, рама №VF8JE0L0523515367, цвят виолетов металик, като С.А.С. няма претенции за уравнение на дяловете.

            3.Страните нямат придобито по време на брака недвижимо имущество, а движимите вещи са поделили извънсъдебно, поради което нямат претенции един спрямо друг по отношение на такива.

            4.Съдебно-деловодните разноски и окончателните държавни такси се поемат по равно.

            С това споразумение страните ликвидират всички лични и имуществени отношения помежду им и нямат претенции един към друг за в бъдеще.

            В съдебно заседание молителят Н.В.С., редовно призован, се явява лично, поддържайки молбата за развод. Заявява, че съгласието му за развод е сериозно и непоколебимо, като не желае съда да издирва чия е вината за разстройството на брака. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак по реда на чл.50 от СК и да утвърди споразумението, което е представено по делото, подписано от него и от съпругата му.

            Молителката С.А.С., редовно призована, се явява лично като поддържа молбата за развод, лично е подписала споразумението и няма какво да допълни в него, тъй като е съгласна с всичко, което е записано в него. Сериозно и непоколебиво е съгласието й за развод. Моли съда да допусне развод между нея и съпругът й и да утвърди споразумението с решение.

            Районният съд като прецени представените с молбата писмени доказателства, както и доводите на молителите, изразени в съдебно заседание, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните изисквания, уреждащи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна :

            Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от представеното като дубликат удостоверение за сключен граждански брак от 06.02.2020 г. на  Община-гр.Ловеч, от което е видно, че Н.В.С. и С.А. Атанасова са сключили граждански брак на 14.09.1986 г. в гр.Ловеч, за което е съставен акт за сключен граждански №0257 от 14.09.1986 г. След брака съпругата приела фамилното име на своя съпруг - С..

            Бракът на страните е първи и за двамата.

            По време на брака си страните са придобили следната движима вещ : лек автомобил марка РЕНО, модел ЕСПЕЙС, с peг.№OB 3166 ВМ, двигател без номер, рама №VF8JE0L0523515367, цвят виолетов металик, което се установява от свидетелство за регистрация на МПС №*********/05.06.2019 год. Съгласно представена експертна оценка от инж.Н. Събев Колев - нещатен експерт към ОС-гр.Ловеч стойността на този лек автомобил е 600 лева.

            Настоящият съдебен състав като съобрази представените доказателства, както и становището на страните, изразено лично в съдебно заседание, приема, че между тях действително е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Волята на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и категорична, за което съдът се убеди по безпорен и несъмнен начин и от изтъкнатото от тях становище в съдебно заседание.

            Затова районният съд счита, че бракът между Н.В.С. и С.А.С. е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, без да издирва действителните мотиви за неговото прекратяване. Очевидно е, че между съпрузите не съществува необходимото взаимно уважение и разбирателство, за което говори и факта, че те живеят във фактическа раздяла от продължително време, продължила и до настоящия момент, като е невъзможно бракът им да бъде заздравен. След като между тях като съпрузи не същуствуват принципите, съобразно които се уреждат семейните отношения, изброени изчерпателно в текста на чл.2 от СК, съдът счита, че съществуването на брака е само формално, поради което той е ненужен, както за съпрузите и за родените от брака пълнолетни деца, така и за обществото.

            Страните представят писмено споразумение по всички въпроси във връзка с развода си по взаимно съгласие, на което съдът след като извърши служебна проверка констатира, че то е законосъобразно и изчерпателно, тъй като с него са уредени всички последици след развода между съпрузите относно фамилното име на съпругата, включително и въпросите, свързани с  придобитото по време на брака недвижимо имущество и движими вещи.

            Следователно след като споразумението по чл.51 от СК не противоречи на морала и на текстовете на СК, това е основание за съда да го утвърди в смисъла и със съдържанието, уговорено между страните.

            Съобразявайки се с договореното от страните в т.4 на споразумението, че съдебно-деловодните разноски по настоящото дело ще се поделят поравно, съдът намира, че тъй като при завеждане на молбата дължимата по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса в размер на сумата 25 лева е заплатена от молителя Н.В.С., то молителката С.А.С. следва да бъде осъдена да му заплати сумата 12,50 лева. Доказателства за други разноски, направени от молителя по делото не са представени, поради което и това е дължимата сума, която молителката следва да бъде осъдена да заплати на молителя.

            При този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, на основание чл.6, т.3 от ТДТССГПК, като при завеждане на молбата е внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева, поради което и при съобразяване на т.4 от споразумението, че окончателната държавна такса ще се поеме поравно от страните, счита, че всеки един от молителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 7,50 лева.

            Молителят Н.В.С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч и 2 на сто такса върху стойността на получената в негов дял движима вещ - лек автомобил, на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, или сумата 6 лева като по този начин общо дължима сума по сметка на съда възлиза на 13,50 лева.

            Водим от горното, РС-гр.Ловеч

 

 

                                                                  Р   Е   Ш   И    :

 

 

            ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 14.09.1986 год. с акт №0257 на Община-гр.Ловеч между Н.В.С., ЕГН-********** *** и С.А.С., ЕГН-********** ***, поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение между страните в съответствие с чл.51, ал.1 от СК, както следва :

            1.След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име - С., за което съпругът Н.В.С. дава своето съгласие.

            2.Н.В.С. получава в дял и става изключителен собственик на : Лек автомобил марка РЕНО, модел ЕСПЕЙС, с peг.№OB 3166 ВМ, двигател без номер, рама № VF8JE0L0523515367, цвят виолетов металик, като С.А.С. няма претенции за уравнение на дяловете.

            3.Страните нямат придобито по време на брака недвижимо имущество, а движимите вещи са поделили извънсъдебно, поради което нямат претенции един спрямо друг по отношение на такива.

            4.Съдебно-деловодните разноски и окончателните държавни такси се поемат по равно.

            С това споразумение страните ликвидират всички лични и имуществени отношения помежду им и нямат претенции един към друг за в бъдеще.

            ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН-********** *** да заплати на Н.В.С., ЕГН-********** *** сумата 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

            ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 7,50 /седем лева и петдесет стотинки/ окончателна държавна такса.

            ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ общо сумата 13,50 /тринадесет лева и петдесет стотинки/, от които 7,50 лева окончателна държавна такса и 6 лева, представляваща 2 на сто такса върху стойността на получената в негов дял движима вещ - лек автомобил, на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :


 

 

 

 

                                               

 

 

 

 

 

 

 

.