Решение по дело №162/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 156
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20194310200162
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Л., 13.06.2019 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 162 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 18-0906-001546/16.10.2018 год. на Николай В. Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Л.,е наложена на основание чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева на И.П.Н. ***, ЕГН: ********** за това, че на 01.10.2018 г., в 11.50 часа в гр.Л., на ул.”О.”, пред ЦДГ „Първи юни”, с посока на движение към Покрит мост, управлява собствения си л.а.”В.В.” с рег.№ ******* без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, с което е извършил: Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.П.Н., който го обжалва в срок, като незаконосъобразно и оспорва констатациите, че е неправоспособен водач, тъй като за да е неправосопособен трябва да са му отнети всчки контролни точки или да му е отнето свидетелството за управление. Излага, че от 2018 г. има нотариална декларация с копие на СУ и писмо от официалните власти в Обединено Кралство Великобритания, че са върнали свидетелството му в България, тъй като българските власти са излъгъла, че му е отнет лиценза, което означава, че трябва отново да се явява на изпит. Сочи, че с решение №284 от 03.10.2018 г. на ЛРС е обявено, че наказанието му е отпаднало по давност и сектор ПП незаконосъобразно иска да отнеме СУ. Поради изложеното моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

          Ответникът – ОД на МВР-Л., сектор ПП, редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Й.В.Й., Д.П.П. и И.Р.И., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 01.10.2018 г. е съставен АУАН № 613710 от св.Й.Й., в присъствие на св.Д.П. и И.И., срещу И.П.Н., за това, че на 01.10.2018 г., в 11.50 часа в гр.Л., на ул.”О.”, пред ЦДГ „Първи юни”, с посока на движение към Покрит мост, управлява собствения си л.а.”В.В.” с рег.№ ******* без да притежава свидетелство за управление на МПС, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. По акта жалбоподателят е отразил, че има възражения. Въз основа на акта е постановено обжалваното наказателно постановление.

          Актосъставителят и свидетелите по акта в съдебно заседание поддържат отразените констатации.

          АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрените работи.

                При така установената фактическа обстановка съдът приема следното: Отразените в АУАН и НП констатации са непълни и неточни, поради което същите не отговарят на изискванията на чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН и не съдържат ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. От представените от наказващия орган доказателства: справка за нарушител/л.6-л.9/, писмо от 08.04.2019 г. на сектор ПП/л.35/ и писмо от 16.05.2019 г. на сектор ПП/л.46/ се установява, че на жалбоподателя са издавани няколко СУМПС, като последното от тях е с № *********, издадено на 31.07.2013 г. със срок на валидност до 29.01.2018 г. Съдът не споделя направеното възражение от жалбоподателя относно валидността на СУ, тъй като посоченото СУМПС е дубликат на СУМПС с № *********, поради което е със същия срок на валидност. Не споделя и възражението, че «наказанието е погасено по давност», тъй като цитираното и приложено от жалбоподателя решение №284/03.10.2018 г.по НАХД № 793/2018 г. на ЛРС е неотносимо към настоящия казус. 

          Безспорно е установено от писмените и гласни доказателства по делото, че към момента на извършената проверка на 01.10.2018 г. жалбоподателят не е представил СУМПС, а нотариално заверена декларация от 20.07.2018 г. с копие на същото, както и че от направена справка в ОДЧ е установено, че е неправоспособен. От справката за нарушител/л.8/ се установява, че СУМПС № ********* е с изтекъл срок на валидност на 29.01.2018 г. и на 06.07.2017 г. е обявено за изземване във връзка с изпълнение на наказание лишаване от правоуправление за срок от 2 години по присъда №86/2017 г. на РС-Плевен, приложена към делото. Към датата на извършената проверка СУМПС не е било отнето или иззето. От писмо от 18.01.2019 г. на ГД»НП» се установява, че с писмо от Агенция за лицензиране на водачи и превозни средства, Кралство Великобритания е получено СУМПС с № *********, издадено от ОД на МВР-Л. на жалбоподателя, което е било предоставено за подмяна с английско, но след извършена проверка е установено, че е невалидно за подмяна.

          Съгласно чл.150 от ЗДвП Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1,т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Анотирана съдебна практика Съгласно чл.150а 

 

 

 

 (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

                С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство. Съгласно изрична законова разпоредба - чл. 51 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност. Правото на управление на моторно превозно средство е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно средство, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на моторно превозно средство. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "з" ЗБЛД изрично сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен.

      Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност, то не притежава такава и при управление на МПС нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането на всички контролни точки на водача на моторното превозно средство, създаващо сериозни съмнения в неговите знания и умения да го управлява, което налага провеждане на ново обучение на лицето и полагане на повторен изпит за тяхното доказване. В конкретния случай обаче се касае не до водач, на който въобще не е издавано СУ, а до такъв, който е управлявал МПС със СУ с изтекъл срок на валидност, като съгласно разпоредбата на  чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС водачът следва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност. Валидността на СУМПС, изискуема от нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП се отнася както до категорията на управляваното превозно средство, така и до срока на действие на свидетелството. Съгласно Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н.д. №2161/2012 г., Решение № 70 от 07.04.2016 г. на ВКС по н.д. №204/2016 г. и др. не е съответно СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство. Според ВКС при просрочие на валидността на СУМПС и при управление на МПС водачът като неправоспособен следва да понесе отговорност по чл. 150 а от ЗДвП.

В АУАН и в НП изобщо не са конкретизирани обстоятелствата, които са довели до извод, че водачът е неправоспособен, не е посочено дали същият не е притежавал въобще СУМПС, или е притежавал, но е отнето или иззето, обявено за невалидно, не съответства на категорията на управляваното МПС или не е в срок на валидност. Наказващият орган е могъл да съобрази конкретната правна норма, тъй като е разполагал с писмени доказателства, които е и представил на съда и да опише и квалифицира правилно административното нарушение. В случая е безспорно установено, че към момента на проверката жалбоподателят е притежавал СУМПС, но с изтекъл срок на валидност, което представлява нарушение на чл.150а, ал.1,пр.3 от ЗДвП, каквато квалификация не е посочена нито в АУАН, нито в НП.

Тъй като съдът не разполага с правомощие да допълва елементите на вмененото във вина нарушение, нито пък да изменя правната му квалификация, обжалваното НП се явява незаконосъобразно.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, макар и не по изтъкнатите в същата възражения и следва да бъде уважена, а наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

         

                                  Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001546/16.10.2018 год. на Николай В. Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Л.,е наложена на основание чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева на И.П.Н. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                        

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :