№ 19796
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110139693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца **********, чрез законния си
представител ******* срещу постановеното по делото Решение № *********, в която
се съдържа искане за изменение на решението в частта му за разноските, като
присъдените в ползва на ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение
бъдат намалени, като се определи общо адвокатско възнаграждение за двата иска до
размера на 980 лв., или на 1750 лв. Твърди се във въззивната жалба, че при общ
материален интерес от 15000 лв., адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от НМРАВ в редакцията ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. е 1750 лв., а според редакцията
ДВ бр. 28/2014 г. е в размер на 980 лв., като и двата размера са съществено по-ниски от
уговореното общо адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на искането.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника ************ срещу постановеното
по делото Решение № *********, в която се съдържа искане за изменение на
решението в частта му за разноските, като решението бъде отменено в частта, с която е
присъдено в тежест на ответника платеното от ищеца ******* адвокатско
възнаграждение. Излагат се съображения, че договорът за правна защита и съдействие
бил представен след края на съдебното заседание и бил в нечетливо копие.
Молбите за изменение на решението, в частта за разноските, са подадени от
процесуално легитимирани страни и в предвидения за това срок, поради което същите
се явяват процесуално допустими, а по същество съдът намира следното:
По молбата на ищеца **********, чрез законния си представител *******, съдът
съобрази, че по делото са предявени два субективно съединени иска с обща цена на
15000 лв., като в сключения между ответника и неговият процесуален представител
договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение е уговорено общо,
без да е посочено уговореното адвокатско възнаграждение по всеки от исковете
отделно. В този смисъл съдът в мотивите на постановеното решение е приел, че за
всеки от исковете е уговорено възнаграждение в размер на по 1050 лв. Съдът обаче при
разпределението на отговорността за разноските по отхвърления иск на ищеца
1
**********, не е съобразил, че цената на предявения иск е 5000 лв., поради което и
съобразно НМРАВ в редакцията към 11.2022 г., която е била действаща към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие и на която се позовава ищеца,
минималното дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв. Доколкото
според практиката на СЕС, разпоредбите на цитираната наредба, с която се уговарят
минимални размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101 ДФЕС, то
съдът дължи самостоятелна преценка за съответния размер на адвокатското
възнаграждение, като освен защитаваният материален интерес, вземе предвид и други
обективни факти, като фактическа и правна сложност на делото, процесуална
активност на страните, брой открити заседания и др. Като съобрази тези данни, съдът
намира, че действително уговореното за предявения от ищеца ******* срещу
ответника иск, адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв. е прекомерно, поради
което същото следва да бъде намалено до размера на 800 лв. Поради изложеното
молбата на ищеца ********** следва да бъде уважена и решението изменено в частта
за разноските, съобразно горните мотиви.
По молбата на ответника ************ за изменение на решението в частта за
разноските, съдът намира същата за неоснователна. Видно от отразените в протокола
от последното заседание процесуални действия на страните, и двете страни в хода на
устните състезания, представят доказателства за сторените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение, преди заседанието да е приключило. Ето защо и по арг. от
чл. 80 ГПК, според който списък на разноските се представя до края на последното
заседание, то съдът намира, че доказателствата за сторените разноски са представени
преди края на заседанието, поради което съдът ги е съобразил при разпределение на
отговорността за разноските в постановеното решение. Ето защо молбата на ответника
за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № *********, постановено по гр.д. № 39693/2022 г. по описа
на СРС, 157 с-в, в частта за разноските, като ГО ОТМЕНЯ в частта, с която
**********, ЕГН **********, чрез законния си представител *******, ЕГН
**********, е осъден да заплати на ************, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 800 лв.
до 1050 лв. – разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника ************ за изменение на
Решение № *********, постановено по гр.д. № 39693/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в,
в частта в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2