ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 65108.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500504 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна
жалба вх.№ 17788/03.08.2020год., подадена от П. Г. П. чрез адв. Т. М. срещу Определение №
2508/16.07.2020год. по гр.дело № 121/2020год. по описа на ПРС ,с което е оставено без уважение
искането му за отмяна на определение № 859 от 11.02.2020год. по гр.дело № 121/2020год. на ПРС ,
в частта, в която е осъден да заплати на С. Г. лично и като майка и законен представител на *** и
*** сумата от 1000 лева , разноски направени по предявен установителен иск по чл.422 от ГПк и
сумата от 380 лева , направени разноски в заповедното производство. Жалбоподателят счита , че
не дължи разноски в заповедното производство , защото не е дал основание за образуването му .
Сочи , че до получаване на поканата за доброволно изпълнение е бил добросъвестен владелец на
процесния имот, по отношение на които е проведена публична продан. Поддържа ,че заповедта по
чл.417 от ГПК е издадена в нарушение на закона на несъществуващо правно основание и че след
като е получил покана от пълномощника на ищците , в срока на поканата , е освободил доброволно
процесното жилище. Счита също така ,че не дължи разноски и в образуваното исковото
производство по чл.422 от ГПК ,тъй като не бил уведомяван и не е дал повод за образуването му.
Счита , че е налице злоупотреба с права от страна на ищците, предявявайки иска за
несъществуващо вземане и въз основа на неверни твърдения. Моли обжалваното определение да
бъде отменено в частта за разноските като му се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение .
В депозиран от С. Г. лично и като майка и законен представител на малолетните *** и
***, се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се прави искане за нейното
отхвърляне ,ведно с произтичащите от това последици. Поддържа се , че жалбоподателят П. е
станал причина за образуване на заповедното производство с отказа си да предаде процесния имот.
Оспорва се качеството му на добросъвестен владелец, предвид влязлото в сила постановление за
възлагане. Посочва се , че искът по чл.422 от ГПК е предявен по указания на заповедния съд, с
което макар и несъгласни, са трябвали да изпълнят и във връзка с което са направили
претендираните и присъдени им разноски. В тази връзка се поддържа , че разноските са дължими ,
1
както и че въпросът относно законосъобразното издаване на заповедта за незабавно изпълнение ,
не може да бъде разглеждан в настоящото производство.
Към отговора са представени договор за правна защита и съдействие ,списък на
разноските, обезпечителна заповед от ***год.и постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 201781304017.07 на ЧСИ В..
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в
законоустановения срок и от легитимирано да обжалва лице.
Със заповед за незабавно изпълнение № ***год. , постановено по ч. гр.дело №
04726/2019год. ПРС е уважил депозирано от С. Б. Г. лично и като законен представител на
малолетния заявление , като е разпоредил на длъжника П. Г. П. да предаде в полза на С. Г. като
кредитор и като майка и законен представител на децата си *** и *** сления недвижим имот, а
именно : жилище , апартамент с площ от 60.96 кв.м., находящ се в ***, заедно със 3.37% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и прилежащото
избено помещение № **,както и да им заплати сумите : 80 лева държавна такса в заповедното
производство и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Заповедта е връчена на длъжника
с покана за доброволно изпълнение на *** год.
В срока по чл. 412, т.8 от ГПК е постъпило възражение по чл.414а от ГПК с вх.№
33022/18.11.2019год., с което длъжникът П. П. е заявил , че е изпълнил задължението си по
заповедта за изпълнение, като е представил доказателства в тази връзка- протокол Пълномощно от
***год. за освобождаване на процесния апартамент и за упълномощаване на адвокат М. да го
предаде на С. Г., отговор на адв. М. като пълномощник на С. Г. чрез ЧСИ В. с уведомяване за
освобождаване на имота, ведно с обратна разписка. С възражението длъжникът е посочил, че не е
дал повод за подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради
което не дължи разноски за заповедното производство. Посочил е владял добросъвестно имота в
срока за доброволно изпълнение.
Заявителите са подали становище съгласно чл.414а, ал.3 от ГПК , в което са поддържали ,
че длъжникът не е изпълнил задължението си за предаване на процесното жилище , че същият не е
бил предаден в законоустановения и в допълнително дадения му от тях срок за това. Посочили са
,че с поведението си длъжника е станал повод за образуване на заповедното производство , поради
което дължи на тях ,като заявители, направените в заповедното производство разноски.
С Разпореждане от 04.12.2019год. районният съд е дал указания на заявителите да
предявен иск по чл.422 от ГПК за вземането ,предмет на заповедта за незабавно изпълнение ,които
указания са изпълнени на 08.01.2020год.
Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.дело № 00121/2020год. по описа
на ПРС ,производството по което е прекратено с Определение № 859/11.02.2020год.. Със същото
определение е обезсилена Заповед № ***год.,като ответникът по иска- П. П. е осъден да заплати
на ищците направени разноски по делото в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение и
380 лева-разноски в заповедното производство.
По подадена частна жалба вх.№ 7288/05.03.2020год. от П. П. , разгледана като молба по
2
чл.248 от ГПК, районният съд е постановил обжалваното в настоящото производство №
2508/16.07.2020год. , с което е оставил без уважение искането му за отмяна на определение № 859
от 11.02.2020год. по гр.дело № 121/2020год. на ПРС , в частта, в която е осъден да заплати на С. Г.
лично и като майка и законен представител на *** и *** сумата от 1000 лева , разноски направени
по предявен установителен иск по чл.422 от ГПК и сумата от 380 лева , направени разноски в
заповедното производство.
Частната жалба е частично основателна.
Разпоредбата на чл.414а, ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил
задължението си в едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение ,да възрази писмено
срещу нея с твърдение ,че е изпълнил изцяло или отчасти задължението си. Към възражението си
длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението . Възражението ,заедно с
приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок
. Ако заявителят не подаде становище в указания срок ,съдът обезсилва изцяло или отчасти
заповедта за изпълнение,включително и в частта за разноските ,съгласно чл.414а, ал.4, изр.1 от
ГПК. Ако становището е подадено в срок ,съдът се произнася по възражението и постъпилото
становище-чл.414а, ал.4, изр. 2 от ГПК . Съгласно разпоредбата на чл.414а, ал.2 от ГПК, ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази ,че не
дължи разноските за производството.
В разглеждания случай районният съд е процедирал в нарушение на процесуалните
правила като след подаване на становище по чл.414а, ал.3 от ГПК ,не се е произнесъл по него и
възражението ,така ,както повелява нормата на чл. 414а, ал.4, изр.2 от ГПК. Дал е указания за
предявяване на иск по чл.415 от ГПК, без да са налице процесуалните предпоставки за това ,като в
последствие, е прекратил производството по установителния иск с Определението си от
11.02.2019год.Доколкото обаче , с това определение не е обезсилил Заповед № ***год. в частта за
разноските, то следва да се приеме ,че същият е приел ,че те са дължими ,респ.че длъжникът П. П.
е дал повод за предявяване на вземането/подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК/.
Този извод на районния съд кореспондира със събраните по делото доказателства.
Релевантно относно дължимостта на разноските в заповедното производство е обстоятелството
дали длъжникът е дал повод за образуване на заповедното производство ,в частност имал ли
задължение и и дали е предал владението върху процесния имот на купувача по публичната
продан преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-
14.08.2019год. Последващото предаване на владението е ирелевантно за отговорността за
разноските ,поради което съдът не обсъжда събраните в тази връзка доказателства по делото.
Безспорно се установява по делото ,че длъжникът е предал владението на процесния апартамент
след образуване на заповедното производство ,въпреки че е следвало да направи това след
влизането в сила на постановлението за възлагане – 06.06.2019год., което не е сторил. В този
смисъл, длъжникът е дал повод за образуване на делото пред съда и това е причината кредиторът
да направи разходите по заповедното производство. Като последица от образуваното заповедно
производство длъжникът следва да поеме и разноските на заявителя,които последният е
извършил във връзка и по повод производството.
3
Изпълнението по изпълн. дело № 1707/2017год. по описа на ЧСИ А. В. е спряно на
***год. ,въз основа на обезпечителна заповед от същата дата, тоест, след влизане в сила на
постановлението за възлагане. От деня на влизането му в сила купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота / чл.496, ал.2 от ГПК/, тоест възлагането има вещно
правно прехвърлително действие. Този ефект е настъпил преди издаване на обезпечителната
заповед, поради което същата не рефлектира върху задължението на длъжника да предаде на
купувача владението на продадения на публична продан недвижим имот. Обезпечителната заповед
не го освобождава от това задължение нито го отстрочва във времето. След влизане в сила на
постановлението за възлагане длъжникът владее имота без правно основание ,поради което и при
предприети от купувача съдопроизводствени действия за предаване на владението ,то същият се
явява причина за това .Видно от приложените по делото доказателства ,претендираните разноски
са в размер на действително направените такива в заповедното производство- 80 лева държавна
такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Не се споделя извода на районния съд за дължимост от длъжника на
разноските,направени от ищците в производството по иска по чл.415 от ГПК . Искът по чл.415 от
ГПК е предявен в изпълнение на незаконосъобразни указания на районния съд за неговото
предявяване, като образуваното въз основа на него производство е прекратено с Определение от
859/11.02.2020год. Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът , а не ищците имат право разноски по
делото ,поради което присъдените им такива от районния съд са недължими.
Мотивиран от горното съдът намира ,че следва да отмени Определение №
2508/16.07.2020год., постановено по гр.дело № 121/2020год. ,в ЧАСТТА МУ ,в която е оставено
без уважение искането на П. П. за изменение на Определение №859/11.02.2020год. постановено по
същото дело В ЧАСТТА му, в която е осъден да заплати на С. Г. лично и като майка и законен
представител на *** и *** разноски в размер на 1000 лева адвокатско пълномощно в исковото
производство и постанови ново ,с което да измени Определение № 859/11.02.2020год.,
постановено по гр.дело № 121/2020год. по описа на Пернишкия районен съд като отхвърли
искането на ищците за присъждане на разноски ,направени в исковото производство. В останалата
обжалвана част, определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С частната жалба и писмения отговор са направени искания за присъждане на разноски в
настоящото производство,които искания са неоснователни. Производството по чл.248 от ГПК няма
самостоятелен характер и разноски по него не се дължат. В същия смисъл са и Определения №
114/20.05.2016год. на ВКС по ч. гр.дело № 1847/2016год., Определение № 265/17.07.2017год. на
ВКС по ч. гр.дело № 1586/2017год..
Водим от горното и в същия смисъл , Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2508/16.07.2020год., постановено по гр.дело № 121/2020год.по
описа на ПРС, В ЧАСТТА МУ , в която е оставено без уважение искане на П. Г. П. за изменение
4
на Определение № 859/11.02.2020год. по гр.дело № 121/2020год. на ПРС ,в частта ,в която е осъден
да заплати на С. Г. лично и като майка и законен представител на *** и *** сумата от 1000 лева
,представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство КАТО вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Определение № 859/11.02.2020год., постановено по гр.дело № 121/2020год. на
ПРС ,в частта , в която П. П. е осъден да заплати на С. Г. лично и като майка и законен
представител на *** и *** сумата от 1000 лева ,представляваща адвокатско възнаграждение в
исковото производство и ОТХВЪРЛЯ искането за тяхното присъждане.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5