№ 391
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500718 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от Г. Т. Б., чрез
пълномощника й адв. С.И. от АК-Плевен, срещу решението на Плевенски
районен съд от 04.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1968/2021 г., в частта
му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225 от КТ за разликата над присъдената сума от 1441,82 лв. до
претендираните 2828,18 лв. и за периода от 31.05.2021г. до 20.07.2021 г.,
като неоснователен. С жалбата е наведен довод, че съгласно утвърдената
практика на ВКС работникът може да докаже оставане без работа, като
представи за констатация трудовата си книжка пред въззивната инстанция, в
случаите, в които този период не е изтекъл до приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция. Жалбоподателката счита, че такъв е и
настоящият случай и въззивната инстанция следва да вземе предвид
новостъпилите факти и обстоятелства до датата на съдебното заседание пред
тази инстанция. С жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на предявения
1
иск в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по въззивната жалба „ПЕТКОВИ 70“ ООД гр. Д. оспорва
същата и моли окръжния съд да потвърди решението в обжалваната му част,
чрез пълномощник адв. Д.П. от АК-Плевен. Подробни съображения са
изложени в представения писмен отговор на жалбата. В писмения отговор се
съдържа и насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта му по иска с правно основание чл. 224 КТ за разликата над сумата от
78 лв. до присъдената сума от 130 лв., като жалбоподателят счита, че в тази
му част първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, тъй като
такава претенция не е била заявена.
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд, като взе предвид
данните по делото и наведените от страните доводи, намира въззивната жалба
и насрещната въззивна жалба за процесуално допустими и основателни,
предвид следните съображения:
Уважаването на иска за присъждане на обезщетение поради незаконно
уволнение предпоставя отмяната на уволнението като незаконосъобразно,
каквато отмяна в случая е налице с постановеното от първоинстанционния
съд решение в необжалваната му част. Основателността на този акцесорен
иск е в зависимост от оставането без работа, респективно от липсата на
последващо трудово правоотношение по силата на което работникът или
служителят да е получавал трудово възнаграждение в шестмесечния срок
след уволнението. Тежестта на доказване на факта на оставане без работа и
липсата на доходи от трудово правоотношение е на работника.
Съобразно установената практика на ВКС по приложението на нормата
на чл. 225, ал. 1 от КТ, вредите от оставането без работа поради незаконно
уволнение най-често се доказват с представянето на трудовата книжка, в
която няма вписване за работа по трудово правоотношение за претендирания
от ищеца период след уволнението. С това доказателствената тежест на
ищеца в производството е изпълнена, а ако ответникът-работодател твърди,
че ищецът е работил по трудово правоотношение, негова е доказателствената
тежест за установяването на този факт /чл. 154, ал. 1 от ГПК/.
В конкретния случай първоинстанционният съд е уважил частично
предявения акцесорен иск като е присъдил обезщетение на ищцата за
2
оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода
21.03.2021 г. до 31.05.2021 г. /датата на съдебното заседание, в което
съдебното дирене е обявено за приключило/.
С подадената от Г.Б. въззивна жалба се навежда твърдение, че е
останала без работа, респективно без доходи от трудово правоотношение и за
останалото време в рамките на визирания в чл. 225, ал. 1 КТ шестмесечен
период, а именно за периода от 31.05.2021 г. до 20.07.2021 г. Тези твърдения
се доказват с приложените към въззивната жалба писмени доказателства –
заверено копие от стр.9 на трудовата книжка на Г. Т. Б., както и с
представянето на самата трудова книжка в съдебно заседание пред въззивната
инстанция за констатация.
Няма пречка окръжният съд да съобрази настъпилите при
разглеждане на делото пред въззивната инстанция нови обстоятелства, а
именно, че след постановяването на обжалваното решение е изтекъл
шестмесечният период, за който ищцата претендира обезщетение за
оставането й без работа, и да разгледа тази претенция по същество.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите в писмения отговор
на ответника по въззивната жалба за злоупотреба с материално право от
страна на въззивницата, тъй като същата е била наясно, че работодателят
няма да обжалва решението в останалите му части, след като всички
присъдени с първоинстанционното решение суми са й били изплатени, и
вместо да се яви на работа, за което не е имало пречки от страна на
работодателя, претендира допълнително суми за оставане без работа.
Съгласно чл. 345, ал. 1 от КТ при възстановяване на работника или служителя
на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме,
ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се
яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
От съдържанието на цитираната разпоредба става ясно, че моментът на
получаване на съобщението от работника или служителя е от съществено
значение за определяне началния момент, от който започва да тече
двуседмичният срок, визиран в същата. Целта на разпоредбата е този толкова
важен срок за упражняване на правата и интересите на работника да може да
бъде определен по категоричен начин, какъвто е връчване на нарочно
изпратено от първоинстанционния съд съобщение, и да не се налага
3
изследване на всеки предполагаем момент, в който страната би могла да
узнае за решението. Само за пълнота и предвид доводите на въззиваемата
страна следва да се посочи, че всякакви други действия, които евентуално
биха могли да бъдат индиция за знание за решението, но не установяват със
сигурност такова до момента на връчване на съобщението са ирелевантни. В
този смисъл не съставляват несъмнено доказателство за узнаване от
работника, че решението за възстановяването му на работа е влязло в законна
сила, изплащането на суми за присъдени обезщетения до получаване на
съобщението по чл. 345 КТ.
В настоящия случай от данните по делото е видно, че ищцата-
въззивница не е получила съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ, поради което не
може да се приеме, че се касае за хипотеза на злоупотреба с права.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
претенцията за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за
целия шестмесечен период се явява основателна, като в полза на ищцата-
въззивница следва да бъде присъдена сумата от 1386,36 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа в периода 31.05.2021 г. до 20.07.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Това налага отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната
му отхвърлителна част и произнасяне на въззивната инстанция в посочения
по-горе смисъл.
С първоинстанционното решение ответникът „Петкови 70“ ООД е
осъдено на основание чл. 224 от КТ да заплати в полза на ищцата Г. Т. Б.
сумата от 130,72 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва от 18.03.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата. При произнасянето по основателността на този иск,
който е уважен в пълния му претендиран размер, с оглед заключението на
вещото лице, районният съд не е съобразил обаче направеното в последното
съдебно заседание признание от ищцата, чрез нейния процесуален
представител, че е получила от ответника сума в размер на 78 лв. за платен
отпуск, с оглед на което претендира разликата над тази сума до 130 лв.
При това положение и с оглед депозираната от „Петкови 70“ ООД
насрещна въззивна жалба, първоинстанционното решение следва да бъде
4
отменено в частта му по иска с правно основание чл. 224 от КТ за разликата
над сумата от 52,72 лв. до общо присъдената сума от 130,72 лв., която
разлика е в размер на сумата от 78 лв., и искът следва да бъде отхвърлен за
тази сума като погасен чрез плащане.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид това, че
и двете жалби – въззивната жалба на Г.Б. и насрещната въззивна жалба на
„Петкови 70“ ООД са основателни, то направените разноски от страните
следва си останат за тяхна сметка, така както са ги направили.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 506 от 04.06.2021 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 1968/2021 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от Г. Т. Б. срещу „“Петкови 70“ ООД гр. Д. иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до
претендираните 2828,18 лв. и периода 31.05.2021 г. – 20.07.2021 г., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
„ПЕТКОВИ 70“ ООД, със седалище гр. Д., ЕИК *******, да заплати на Г. Т.
Б., от гр. Д., ЕГН **********, сумата от 1386,36 лв. /хиляда триста осемдесет
и шест лева 36 ст./, представляваща обезщетение за оставането й без работа
поради незаконно уволнение за периода от 31.05.2021 г. до 20.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 18.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 506 от 04.06.2021 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 1968/2021 г., В ЧАСТТА, в която „Петкови 70“ ООД
гр. Д. е осъдено на основание чл. 224 от КТ да заплати на Г. Т. Б. сумата от
130,72 лв., ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 52,72 лв. до присъдената сума от
130,72 лв., която разлика е в размер на 78 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. Б., от гр. Д., ЕГН **********, против
„ПЕТКОВИ 70“ ООД, със седалище гр. Д., ЕИК *******, иск с правно
основание чл. 224 от КТ за разликата над сумата от 52,72 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, до общо
5
претендираната сума от 130,72 лв., която разлика е в размер на сумата от 78
лв., като погасен чрез плащане.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6